на боби блога

За да продължа оплакването от сериозното разминаване на вкусовете напоследък, ще кажa по 2-3 думи за тези филми.

Цялата аудитория лудна преди време, като излезе Kill Bill. Уааа, Тарантино, незнамсикво, бойни изкуства и прочее. Деца, когато излезе Reservoir Dogs го гледах на пиратска касета без титри и без озвучаване цяла седмица подред в Дебелия. Подобно беше отношението към Четирите Стаи, Истински Романс, Криминале… Въобще Родригез, Тарантино – аз бях фен на феновете дет са вика. Малко разочарован останах от Джаки Браун, но Убий Бил направо ми беше тъп филм. Че и на две части. Какво може да е по-зле от тъп филм, ако не два тъпи филма, направени като части на един?!

Признавам, някои точно конкретни образи и сцени допадаха и се ядваха (примерно как тейкото обясняваше на щерката за смъртта чрез умрялата рибка), но като цяло не ми ‘ареса. ‘Ич. Чаках с нетърпение да свърши и да се махам.

Цялата емоция се повтори в Града на Греха. Толкова хвалби от познати мисля не е отнасял някой друг филм. Е и кво излезе накрая – парчета несвързан сюжет, нещо като дъ бест от 5 комикса изваден. Интересна пост-продукция, не може да се отрече. Но нищо не разбрах от тоя филм. Откъслечни моменти ми станаха ясни, но тия моменти плаваха като кротончета в крем-супа.

После прехвалената Шоколадова Фабрика и хлапето Чарли. Да, филмът е пиршество за очите и да, Тим Бъртън. Но почти нищо не ми стана ясно. Не съм чувал дори книгата, по която е правен. Как мога да разбера мотивацията на героите – защо тоя или оня се държи по тоя или оня начин? Какво ги движи? Средата, в която се развива филмът – защо е такава? Първо показват роботи и очаквах много яки роботи. А не някакви отвратителни и направо смешни джуджета-гейове, които пеят неловко хорово детски песнички! Всичко изглежда без всякакъв контекст! Това не е информация, това са данни (за данните и информацията).

Искам когато гледам един филм всичко да ми става ясно. Може да стане ясно в последната секунда или по време на финалните надписи. Може да трябва да се замислиш по време на филма. Но не искам да излизам от киното със спечена физиономия и да не ми се пие бира от тъпня. В общи линии не искам като светнат лампите да се чува едно „и кво беше тва сия?!“ от моето място.

В това отношение Батман ме изкефи много. Подреденичко, разказано добре, прекрасно се връзва със следващите Батмани и което е най-важното – дава отговор на въпросите, които се пораждат в зрителя. Как се е научил да се бие, защо крилата му са ту твърди, ту меки, защо мацката не го иска в крайна сметка…

Готин филм. Не оставя горчив вкус и незадоволеност в съзнанието. Не те кара да размишляваш медитирайки, а те кара да си пуснеш първия Батман с Джак Никълсън.

Винаги съм казвал, че добрият филм трябва да има негри и ефекти, макар това не винаги е достатъчно. Понякога, обаче, тази комбинация върши прекрасна работа.