Creation

В продължение на предното блогиране

Creation по принцип e филм за Чарлз Дарвин и тегобите му около написването на „Произходът на видовете“, но аз повече го възприех като хрониката на една вътрешна борба между разумът и чувствата, миналото и бъдещето, вярата и религията.

Една черта на характера ми, която винаги съм наблюдавал с интерес и дори изумление, е, че не вярвам в конкретен бог, включително християнския (в различните му проявления, описани в последствие и вероятно без негово знание: лош старозаветен чичка, поучителен новозаветен даскал и влюбчиво, мекушаво хипи в човешки вид). Сега, не съм яростен борец срещу организираната религия като Коко – напротив. Live and let live изповядвам през последните 10 години.

Затова и дилемата пред Дарвин – дали да напише труда на живота си, с който да отвори безбрежна пропаст между него и семейството и приятелите му, или да загърби това, в което вярва и да живее в мир, но предал себе си – ми е много близка, нещо, което съм преживял, макар и в по-различен аспект. Тази дилема кара човек да се чувства безпътен и, което е по-лошото, без вяра.

За мен вярата е комбинация от състояние на съзнанието, в което човек е отворен към великата мистерия, която ни заобикаля, отворен към еволюция, идеи, преживявания и учения; и умението да правиш нещата да се случват, когато го искаш. „I am what I am becoming.“ вместо „I am what I am.“ Което пък ме подсеща за един пасаж от Man from Earth – един от най-любимите ми филми ever:

Taken alone, the philosophical teachings of Jesus are buddhism with a hebrew accent – kindness, tolerance, brotherhood, love. A ruthless realism, acknowledging that life is as it is here on earth, here and now. The kingdom of god, meaning goodness, is right here, where it should be.

В този филм много ми харесаха няколко неща:

  • Конфликтът между религия и вяра. Дарвин и съпругата му. Дарвин и отчето. Дарвин и самият той. Смъртта на дъщеря му, останала като тумор в семейството, предизвикала окончателното отдръпване на Дарвин от религията, чувството за вина и разкола със съпругата.
  • Силата на разговора – дори да е трудно и преко сили, един диалог винаги е по-доброто решение от премълчаването. Разговорът е като изповед, но двупосочна, поставя хората на едно ниво, вместо ролите „гузно прегрешил“ и „строго порицаващ“.
  • Средният път. Откровението, прошката, разбирателството. Триумфът на разума над силата на навика и обществото. Фактът, че в крайна сметка Ема прочита „Произходът на видовете“ и го одобрява (пък целият филм като цяло) ме накара да си припомня разни неща от това, което съм чел за будизма. Затова и цитирах The Buddha по спомен Investigate any teaching and live by what you learn and accept, don’t believe and follow it blindly.

Гледайте го, малко вероятно е да съжалявате, а ако не ви хареса вероятно пак сте на кяр, спрямо час и половина изгубен по някоя глупост 🙂 !

2 thoughts on “Creation”

  1. Гледах филма и изглежда сме взели почти едни и същи неща с теб от него.

    Аз съм по рязък с организираната религия заради хората които съм срещал. Хора като нас не се чувстват длъжни да приобщават останалите в собствените си убеждения. Всеки да си вярва в каквото иска. В този смисъл и аз изповядвам Live and let live. Религиозните хора обаче не мислят така.

    Man From Earth си го гледам всеки месец поне по един път. Невероятен е този филм.

    Аз все още чета и гледам активно всякакви книги и филми с директна или не особено директна връзка към въпросите на религията и личната вяра. Изглежда още съм зелен да коментирам сериозно докъде са стигнали хората в размислите си за великата мистерия, защото доста сериозно може да ми се променят разбиранията дори след един роман. Последната книга, която ми направи сериозно впечатление и ме остави доста замислен беше „Memnoch the Devil“ от Anne Rice. Интересен поглед над библейската идея за света. В какво можем да вярваме и в какво не.

  2. Гледахме го. Живот без пътешествие с Бийгъл е пропилян живот. This thing of darkness (книга) разказва историята зад написването на Произходът на видовете като вади бог от уравнението.
    Като извадиха Бог от уравнението и прибавиха известно количество рацина, елините ни дадоха философията.

    Но тук бог е вмъкнат по съвсем различна причина. Появата на всяко дете е чудо. Загубата му е трагедията, дето не може да се преживее; много модерна трактовка на адски съвременен проблем дава Creation.
    Филмът е преди всичко за родители, скоро загубили дете. С бог вътре или извън уравнението, загубата не се надживява.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *