Полярен Експрес

Let’s spread some Christmas cheer! Съжалявам малко, че не гледах този филм баш по Коледа, но не можах да се сдържа! Детето в мен напира за подаръци, а дядо Коледата – за курабийки с мляко.

Много ми хареса този филм. Препоръчвам ви го – на вас, приятелите и потомството. Ако нямате време да четете повече, стига сте чели, а се юрвайте да гледате. За останалите:

Лично аз никога не съм вярвал в дебелия чичка с розовите бузи. Помня как с брат ми, да сме били на по 9 и 5 години, си навивахме часовника за 5 сутринта и ставахме да видим какво Лего е оставил баща ни под елхата. Отравяхме подаръците, играехме си с Легото, после го затваряхме обратно и на закуска се правихме на мега-изненадани (макар и доста сънени).

Въобще съм бил възпитан в един дух на реализъм, така че не съм живял в разни измислени светове и не съм си мислил, че някой минава през комина да оставя подаръци. Още повече, че за да мине през комина на апартамента в Бургас би означавало да отвинти една 3-тонна решетка на шахта и после да се просмуче през активния филтър на аспиратора в кухнята.

По същия начин и за Коледата… Като бяхме малки с брат ми, големите семейни сбирки ставаха на 30-ти, 31-ви, 1-ви. На Коледа доста често изобщо не е имало събитие, само препирните кой ще изяде гадното жито и сърмите с лозов лист, а баща ми (когато си беше в къщи), който ядеше месо по онова време, само се облизваше за сандвич със пушен врат и пържола на фурна.

Обаче точно филми като Полярния Експрес ме карат малко със завист да гледам на западните обичаи, големите семейни сбирки, чашите с топло какао пред камината, коледни песни, празни чорапчета, Скрежковци по покривите (за справка – Skipping Chistmas на John Grisham), Рудолф Червения Нос и все такива веселби. Малко да съжалявам, че при нас няма такива традиции в празнуването на този празник, който е чудесна възможност за семеен запой, пък бил той и постен.

Особено много ми хареса аналогията на „вярването във Коледата“ – ако чуваш празничните звънчета (предимно в главата си), значи още вярваш в Коледа и носиш в себе си Коледния дух. Това е едно доста добро обяснение дори за децата – всичко е само един сън, но докато чуваш звънчетата – Коледа ще има смисъл за теб.

Полярният Експрес няма да накара вас или децата ви (ако са практични по природа) да повярвате в Санта Клаус, елфи, летящи еленчета или съществуването на хай-тек фабрика на северния полюс. Но носи страхотен коледен дух, представен с невероятно добра анимация, история и заснемане (грубо казано). Малко тъжен, много коледен и особено приятен филм.

5 thoughts on “Полярен Експрес”

  1. Ще се направя на коч, и след такова впечатляващо и сърцераздирателно разкритие от твоя страна по повод доста добрия коледен филм, ще отбележа че невръстната чернилка с бляскавите Колгейт зъбки, която се влачи покрай главния герой в филма, има най-отвратителната лицева текстура, поставяна някога върху първокласен полигонален кинообект. Един поглед към нея и петте звездички, залепени към мисловната ми оценка за тази анимация, се разбягаха панически.

  2. tva e noo interesno osobena kato sa na severniq polys az imam filma

  3. хаха гледах филма онзи ден..както винаги с обилно закъснение от вселената и нейните норми..
    семейна комедия с гласа на ънкъл Том, но 2 неща ми направиха впечатление …
    1во: идеята със звънчето – недвусмислено най-истинският подарък – вярата в по-добрата същност на живота, тази, която ни кара да се усмихнем дори когато сме сънували океан от бира, а са ни събудили с поредната хомосексуална криза в парламента…
    2ро: духът -клошар -спасител е доста хитроумен персонаж…
    като имаме предвид наближаващите празници, колоните от коли/хора/молове/термо чорапи/тенджери с двойно дъно/…етс.. Ви желая много смях, топла храна, висок градус и при липса на бидон със зейе, поне 2 блистера алказелцер! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *