Булгара и Карандила в Суинга

Последните две недели се разбиваме с Пецата в Swingin’ Hall. На 10.02 свириха Булгара, а сигурно знаете, че съм техен голям фен. Вчера пък (17.02) бяха орк. Карандила, за които научих на един купон в Ст. Град преди години и после за първи път слушах и гледах пак в Суинга, мисля беше 2006та…

И двете свирни бяха колосални. Рядко раздавам суперлативи и изпадам в крайности, но дали заради настроението, дали заради страхотната музика или просто защото сега някак си им беше времето за такива събития (в контекста на живота ми) – останах много доволен. И зареден, надъхан, ухилен.

Булгара свириха неща от албума си (Меча сватба), както и няколко нови парчета. Едното се казваше „Утро“ (май с него започнаха) и ме израдва много. Ключовият момент за мен беше интерпретацията на „Йовано, Йованке“ – направо се просълзих от умиление, а Петьо клатеше невярващо глава и повтаряше като мантра „мноу добри, мноу добри“. С това темпо, няма да се учудя ако тази или следващата година изскочат с нов албум.

Творчеството на орк. Карандила не го познавам толкова добре (имам само единия албум), но тази музика винаги ме вдига много… Имаше импровизации на тема Кустурица, имаше по-традиционни brass band парчета, имаше и такива, които мой познат нарича цигански джаз (и е много прав!) – те са ми любимите. Върхът в тоя лайв беше като засвириха нещо като валс, салонен танц – за момент се пренесох от подземието на Суинга някъде във Виена. Но това притеснително впечатление беше бързо разсеяно когато кларинета и саксофона се включиха на скорост и валсът прерасна в бесен кючек в рамките на няколко такта.

Тези две прояви ме убедиха, че е много по-готино да се прави жива музика близко до феновете. Усещането е много различно от онова в Младежкия театър примерно, когато все едно си отишъл на някой камерен състав и дори в най-надъхващите моменти публиката просто си седи по местата. Няма я връзката с изпълнителите… пък и съм сигурен, че на тях им е голям кеф да видят кефа на хората отблизо. Лошото е само, че в Суинга е тясно и двете групи бяха супер гъчкани по сцената…

Факт е, че потрошихме колосално количество пари и двете вечери, защото някак си равносметката на следващия ден показа по 7 големи уискита на човек, отделно редбули, вход, гардероб, таксита… Но това са детайли, прозаични неща на фона на цялото преживяване.

пп: Записал съм няколко минути клипчета с апарата. Качеството е притеснително, предимно защото снимам скачайки, но се чува музиката и се виждат изпълнителите (понякога), което е важното. Ето Булгара и ето Карандила.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *