От край време тук блогиранията са кът и не излизат на главната страница, а само по категориите - разцъкайте ги горе от менюто или се абонирайте за чистия RSS.
Колко копнеж, носталгия и ….. малко благородна завист към всички, които посрещнаха слънцето и тази година, предизвикват в мен тези снимки! Тук, в дивия BG северозапAд, времето не изневери на непредвидимия си характер (разбирай: облаци и навъсено небе). А по морето юлското утро, май изпревари проливните дъждове?
Колко копнеж, носталгия и ….. малко благородна завист към всички, които посрещнаха слънцето и тази година, предизвикват в мен тези снимки!
Тук, в дивия BG северозапAд, времето не изневери на непредвидимия си характер (разбирай: облаци и навъсено небе).
А по морето юлското утро, май изпревари проливните дъждове?
Мда, потопът и Ной дойдоха около 18 часа по-късно
Макар че се счупихме от път посред нощ, мисля, че приключението си заслужаваше напълно.
Да, определено си заслужаваше дори и след такова „стопаджийско“ пътуване
Всички сме за Пловдив.