Около Костенец

Започна да се запролетява и това ми дава довява значителни мераци и още по-големи амбиции по отношение на разходките сред природата.

В началото на месеца се започна с един неуспешен опит. След тежък двудневен запой, в компанията на гигантска тава със свинско с кисело зеле и ориз и литри домашнярка гроздова, реших да подкарам стадото от Панагюрски колонии към близкия връх Братия. Заформяше се лека разходчица по полегат баир, не повече от 6-8 км, повечето от които по утъпкан път. Сняг почти не се виждаше, тук-там скрежец. Ей го дей го:

Уви, наборът от пишман-туристи (да не изброявам поименно) подгъна крак още в първите 30 минути, за мое немалко разочарование. Като утеха ми е този кадър, който ползвам за wallpaper в момента.

Power lines in the sky

Втория уикенд бях твърдо решен да не се стига до излагации и да вървя усилено, ако ще и да съм сам. Готов бях да отлепя рано в събота, но внезапно се озовах на парти в Коко, където от Бейлис с Тъламор на Бейлис с Тъламор мина 3 сутринта. В бързината и въпреки часа/състоянието, домакинът изяви смелото желание да се пробва със замисления преход. Душа не ми даде да секна младежкият ентусиазъм, макар да опитах да навлека размисли чрез въпроса „имаш ли екипировка, или поне подходящи обувки?“. Безуспешно.

Като подготовка за сутринта реших да се прибера пеша, 3 км с бърз пиянски ход, около час ми отне… Едва 5 часа по-късно вече бях натоварил багажа и Коко и пътувахме към Костенец. Маршрутът беше Костенски Водопад – хижа Гургулица – водопад Скаловитец – село Костенец. Чудесен кръгов маршрут с нормално натоварване и обща дължина около 13 км.

View Костенец – Гургулица – Скаловитец in a larger map

Тук отварям една скоба за вида на маршрутите. През целият си живот съм имал една резервираност към линейните маршрути (не само в планината, а въобще и изобщо), която едва последните няколко години стана ясно изразена и дефинирана. Линеен маршрут (или прав, linear) е когато тръгваш от точка А, стигаш до точка Б и се връщаш по стъпките си. Кръгов (или обиколен, затворен, circular) е когато тръгваш от точка А и се връщаш в нея без да повтаряш маршрут.

По принцип вторият тип винаги се свързва с повече ходене и изисква повече време. По нашите земи (особено планини) няма кой знае какви възможности, пък и повечето туристически пътеки предполагат поне 3-4 дневен преход, често без връщане до началото. За щастие въпросната обиколка е приятно кръгче и вторият маршрут от този тип, който правя тази година (след обиколката на Белмекен).

Та тръгнахме ние нагоре по баира; всъщност единственото изкачване в този преход е към хижа Гургулица и отнема час и половина с нормален ход (чети: нетуткащ се). Пътят беше разчистен – ходихме по сняг, но плитък и твърд, без затъване. Лесна работа. В хижата мушнахме по едно шкембе и тръгнахме към Скаловитец.

Естествено, по тази пътека никой не беше минавал и снегът беше непокътнат. Обичам да проправям пъртини и да правя първите стъпки в пресен сняг! Особено в такава пухкава пудра, която беше паднала преди няколко дни. Ронлива, мека, суха, не се лепи. Идеален сняг. Около час вървяхме с бавна крачка, защото снегът беше доста дълбок, слънцето напече яко, а и шкембето натежа вероятно.

Skalovitets waterfall

На водопада, в прескачане на рекичката, аз побързах да откъртя айсберг с размерите на Тексас, под който течеше водата. На свой ред Коко, като един виден представител на вида Мързелус Амфибиус, успя, приземявайки се след скок над поточето, да седне в дупката от полу-разтопен сняг, постигайки мокри крачоли и гъз, както и наводнени обувки. Всъщност, краката му бяха мокри и от преди това; просто не беше осъзнал сериозността на въпроса ми от предната вечер 🙂 Гетите, които му бях заел малко по-рано, очевидно не помогнаха.

От там пътят е само и единствено надолнище. Имахме късмет под формата на трактор, който беше утъпкал, така че нямаше голямо газене на сняг. Зададох бърза крачка в коловозите, защото натоварване явно нямаше да се получи, та след 2 часа бяхме в селото, а след още час – до колата. Приятно преходче се оформи!

Looking north at Sredna Gora

Коко пусна снимки и по-важното: вдигна туристическо ниво. Официално го повиших от пишман-турист на баир-будала и съм сигурен, че ще е готов за нови подвизи. Като реанимира. По някое време през лятото. Моите снимки са на Flickr, както обикновено.

За мен, обаче, този преход беше само лека подготовка за нещо много по-голямо, както се оказа. Една седмица по-късно (миналия уикенд) направих най-дългия си еднодневен преход в зимни условия. Беше невероятно изживяване… което ще опиша следващия път.

2 thoughts on “Около Костенец”

  1. За мое голямо учудване в понеделникът след прехода ми нямаше нищо.

    Макар с извесно количество мрънкане изкарах прехода и съм много заинтересован в други подобни начинания. Все пак от някъде трябва да се започне. Благодаря за търпението и може и да стане турист от мен някой ден!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *