6 дни празници

Началото на месец май, лето 2009, си отживяхме. Не, че сме се преработили преди това… Ама тъй е приказката. Пецата отиде да фърля пари по Вегас, а ние се качихме на прясно закупеният аутомобил, метнахме две предни гуми Фулда 175/65/14 и отпрашихме към Бойково…

Нещо като образователен test drive се получи за мен. Преди първи май бях се качвал само един път на колата и то за кратко. До КАТ беше на платформа, а от там до нас я докара брат ми. Да се отбележи за протокола, че от както изкарах книжка (една година по-рано) не бях карал. Също да се добави, че преди да изкарам курса не съм карал никога и нищо, с две случайни изключения, едното на полигон.

Та за тия няколко дни ми се събра в общи линии всичко. Първо доста градско напред-назад, после извънградско с магистрала, големи завои с нагорнище към Бойково, после слизане по същите завои, после пък като пътувахме към Дупница през Самоков ни заваля пороен дъжд, после ми налетя един гигантски стършел през стъклото и накрая, 5 дни по-късно ударихме 150 км прибиране в София на нощно. До сега (20 май) направих без много да му мисля 1600 км.

На Бойково направихме два прехода – един ударен, от който останахме много доволни и един за разтуха.

Първият отиде поне 4 часа вървене се получи по утъпкана пътека, но с доста денивелация в двете посоки. Бойково – Равнища – Св. Богородица – Бойково.


Равнища по принцип е хижа, която, обаче, не работи. Намира се близо до село Дедово и около нея има ебаси вилната зона – десетки къщи. От Бойково пътеката е почти изцяло хоризонтална, пресича няколко (поне 4) поточета и е много приятна за разходка. За час с нормален ход се стига, ние се мотахме повече, защото сбирахме цветя и борова кора за ръчната ни хартия.


От там захванахме към Света Богородица. Това е параклис – църква – манастир и се намира на най-високия баир южно от Бойково. По принцип директната маркировка Бойково – Св. Богородица е посочена за един час, аз мисля, че и за по-малко може да се вземе, ако си загрял. Но ние понеже идвахме от към Дедово и излязохме на един разклон, от който вървяхме само 10 минути до манастира.


Преди да стигнем до манастира, обаче, захванахме една пътека нагоре по баира, която ни преведе през сечища, мочурища, скалисти местности, обрасли стари борови гори, рекички, раззеленени букови гори и в общи линии през 2 баира на трети. За момент съжалих, че нямам техническото оборудване на Гената, ама само за момент. Друго си е да се изгуби човек и накрая да се окаже, че не само се е намерил, ами че изобщо не се е губил!


Накрая от манастира слязохме за 45 минути до селото, но в ентусиазма и бързината, заприказвани и заредени с енергия от разходката, се обърках точно на влизане в селото, което наложи да го обиколим цялото и добави още близо час към прехода. Но пък попаднахме на тази страхотна гледка към “центъра” на Бойково и Пловдив на фона:

Набрахме и голям букет с диви иглики, това е само началото му:

На другия ден разтъпкахме за релакс до Змийските скали (снимки от/на тях в този сет на Фликър), като обиколихме хълмът, на който се намират. Змии не видяхме, само гущери:

Странна пътека хванахме – през цялото време вървяхме надолу, а пак излязохме горе, на пътя, който влиза в селото. Може би загрявката от предния ден си каза думата и разстоянието и времето (около 2 часа) не се усети. Покрай нея намерихме първите си гъби за тази година – няколко масловки. И едно приятно място за почивка и разпивка, на поне 2-3 км от най-близката сграда, с изглед на изток, към сърцето на Родопите. Подходящо за посрещане на изгрева в гората…

Всички снимки (има още 2-3, освен показаните тук) можете да видите на Фликър.

От там насетне последва друго село. Отморихме от големите преходи с малки преходи и Гергьовско полвинка агне и много, много челадинки и масловки. Снимки няма, защото бяхме заети с почерпване. Бе празници да има…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *