Списък с всички ключови думи, използвани за описване на блогиранията ми. Подредени са по азбучен ред. Най-големите са използвани най-често. Всички са връзки - кликайте на тях, за да видите селекция с блогирания, описани със съответната дума.
Няма да отварям пак темата за осми март, мисля достатъчно я дъвкахме миналата година. Въпреки неуважението ми към този празник (и свързаните с него ритуали) няма причина да не се използва повода за разтуха на душата.
Подпочна се от 07.03, когато зловеща буря заплашваше да развали планираното ходене на Белослава в Бакстейдж. Въпреки това с Петьо се стоварихме пред Backstage в 23:00, платихме си 7 лв вход и 1 лв гардероб и няколко пъти по 8 кинта за Бушмилс… И в крайна сметка Белослава не дойде. Предположихме, че вероятно е заради миналата година, пак на това място, когато аз паднах от сцената, спъвайки се в едно от озвучителните тела, а Петьо нахлу със ряз и взлом в съблекалнята.
Изскочиха едни момчета, които се представиха като бенда на Белослава и забиха нежно. Вокалът – респект за нещата, които изпя и както ги изпя, но има сериозен проблем със сценичната поза. През 80% от времето стоя обърнат в профил и с гръб към половината публика.
Към 2-3 сутринта, когато заведението взе да затваря, благоразумно решихме да ударим няколко бързи билярда. Като казвам бързи… първия се проточи сигурно 40 минути, докато пияно гонихме черната топка с бялата. Пецата се умори на един етап да повтаря “фал!” и играта потръгна.
На сутринта времето беше само за разходка до магазините за наргилета и изтрезняване. Затапихме с наргиле грозде и размисли за живота надвечер, след което вечерта бааавно се посурна към Овча Купел, за леко пийване в Коко по повод празника. Там нещата взеха обичайно неочакван обрат и в крайна сметка вечерта завърши със среднощна разходка и Лепи громе мой на два гласа…
Ta, както казах, това, че празникът е социалистическа останка не значи, че ще си разваляме веселото и релакса!
