Хапвам, значи съм! - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Ключови думи

Списък с всички ключови думи, използвани за описване на блогиранията ми. Подредени са по азбучен ред. Най-големите са използвани най-често. Всички са връзки - кликайте на тях, за да видите селекция с блогирания, описани със съответната дума.

Женски празник, по мъжки

Няма да отварям пак темата за осми март, мисля достатъчно я дъвкахме миналата година. Въпреки неуважението ми към този празник (и свързаните с него ритуали) няма причина да не се използва повода за разтуха на душата.

Подпочна се от 07.03, когато зловеща буря заплашваше да развали планираното ходене на Белослава в Бакстейдж. Въпреки това с Петьо се стоварихме пред Backstage в 23:00, платихме си 7 лв вход и 1 лв гардероб и няколко пъти по 8 кинта за Бушмилс… И в крайна сметка Белослава не дойде. Предположихме, че вероятно е заради миналата година, пак на това място, когато аз паднах от сцената, спъвайки се в едно от озвучителните тела, а Петьо нахлу със ряз и взлом в съблекалнята.

Изскочиха едни момчета, които се представиха като бенда на Белослава и забиха нежно. Вокалът – респект за нещата, които изпя и както ги изпя, но има сериозен проблем със сценичната поза. През 80% от времето стоя обърнат в профил и с гръб към половината публика.

Към 2-3 сутринта, когато заведението взе да затваря, благоразумно решихме да ударим няколко бързи билярда. Като казвам бързи… първия се проточи сигурно 40 минути, докато пияно гонихме черната топка с бялата. Пецата се умори на един етап да повтаря “фал!” и играта потръгна.

На сутринта времето беше само за разходка до магазините за наргилета и изтрезняване. Затапихме с наргиле грозде и размисли за живота надвечер, след което вечерта бааавно се посурна към Овча Купел, за леко пийване в Коко по повод празника. Там нещата взеха обичайно неочакван обрат и в крайна сметка вечерта завърши със среднощна разходка и Лепи громе мой на два гласа…

Ta, както казах, това, че празникът е социалистическа останка не значи, че ще си разваляме веселото и релакса!

Right or happy?

Малка извадка от сериалът Complete Savages. Много поучителна. Един от синовете говори със баща си и иска съвет, защото има проблем с гаджето.

Да ни е Честито освобождението на жените!

Айде хаирлия да е, тая година освобождение, догодина – еманципация! Поздрави вече отправих към когото трябва, лично. Тук ще зачекна с две изречения един много странен факт, с който се сблъсках тази сутрин.

Оказа се, че има жени (не една или две, а много), които не се днес не са радостни заради празника, а по злостни причини. Когато честитих на позната, искрено и лично, получих в отговор „Ааа, гадно ли ти е?!“

Зачудих се – що за съзнание може да роди подобна теория?! През какво е минала тази жена, какво я е накарало да мисли, че когато жените празнуват – на мъжете им е гадно? По тази логика, всеки ден, когато не е женски празник – мъжете тържествуват!

Явно общува само с обикновени мъже, това й написах. И си останах с горчивия вкус в устата.

GSM култура

Отивам да хапна на обяд и гледам в парка интересна картинка. Две мацки, облечени еднакво (ботуши „римски пехотинец“, потури с пешове, яке като бомбър ама с мъхнато по края, очила „муха-лайнярка“), очевидно Пайнер фенки и редовни в Биад, седят на една пейка, люпят семки и клюки, а до тях на пейката от лъскав GSM звучеше (ама яко) „Щом се пее и се пие, то е ясно – туй сме ние! Празник всеки ден!“. Слушат си музичка, момичетата, кво толкоз?