Хапвам, значи съм! - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Ключови думи

Списък с всички ключови думи, използвани за описване на блогиранията ми. Подредени са по азбучен ред. Най-големите са използвани най-често. Всички са връзки - кликайте на тях, за да видите селекция с блогирания, описани със съответната дума.

Женски празник, по мъжки

Няма да отварям пак темата за осми март, мисля достатъчно я дъвкахме миналата година. Въпреки неуважението ми към този празник (и свързаните с него ритуали) няма причина да не се използва повода за разтуха на душата.

Подпочна се от 07.03, когато зловеща буря заплашваше да развали планираното ходене на Белослава в Бакстейдж. Въпреки това с Петьо се стоварихме пред Backstage в 23:00, платихме си 7 лв вход и 1 лв гардероб и няколко пъти по 8 кинта за Бушмилс… И в крайна сметка Белослава не дойде. Предположихме, че вероятно е заради миналата година, пак на това място, когато аз паднах от сцената, спъвайки се в едно от озвучителните тела, а Петьо нахлу със ряз и взлом в съблекалнята.

Изскочиха едни момчета, които се представиха като бенда на Белослава и забиха нежно. Вокалът – респект за нещата, които изпя и както ги изпя, но има сериозен проблем със сценичната поза. През 80% от времето стоя обърнат в профил и с гръб към половината публика.

Към 2-3 сутринта, когато заведението взе да затваря, благоразумно решихме да ударим няколко бързи билярда. Като казвам бързи… първия се проточи сигурно 40 минути, докато пияно гонихме черната топка с бялата. Пецата се умори на един етап да повтаря “фал!” и играта потръгна.

На сутринта времето беше само за разходка до магазините за наргилета и изтрезняване. Затапихме с наргиле грозде и размисли за живота надвечер, след което вечерта бааавно се посурна към Овча Купел, за леко пийване в Коко по повод празника. Там нещата взеха обичайно неочакван обрат и в крайна сметка вечерта завърши със среднощна разходка и Лепи громе мой на два гласа…

Ta, както казах, това, че празникът е социалистическа останка не значи, че ще си разваляме веселото и релакса!

На Витоша

Кога: 22-24.02.2008. Къде: хижа „Планинарска песен“, близо до Златните мостове и Конярника. Защо: рожден ден на Наталия, половинката на Стилян. Вярвам същия ще описва преживяването, аз ви оставям в компанията на:

Коледа 2007, Бургас

За хората без време за губене – директно няколкото снимки. За останалите – има малко разказче, но все пак прехвърлете снимките предварително.

Насипни снимки

Преди да се заема със снимките от Коледа и Нова година, бях решил да правя едно голямо сортиране на всичко по домашния хард. Така и се пръкнаха няколко неочаквани изображения, пропуснали своевременно качване по неизвестни причини. Добавям и връзки към други последни неща от Фликър, в случай, че не го следите.

Да не останеш на сухо

Сухото има много разновидности. Тия дни май-май изръшнах повечето, ако не и всичките.

Blue beanie day

Сега, обяснявам няколко факта.

  1. Има един човек на име Джефри Зелдман
  2. Той е написал една книга, на корицата на която е самият Зелдман със странна шапка на оранжев фон – Designing with web standards (която е преведена и на български)
  3. На Цветница тая година се бяхме напили на Бойково
  4. С бай Радо, като едни web standard радетели решихме да спретнем малък tribute
  5. Наскоро един друг човек, Douglas Vos, се вдъхновил от нашето творчество и създал Blue Beanie Day – ден, на който поддръжниците на уеб стандартите ще носят сини шапки, за да изразят мнение. Цитирам: Show your support for web standards and accessibility. Please join us on Monday, November 26, 2007 in celebrating “Blue Beanie Day”.

Е ми тва е. Ликуй народе! Поредната победа за пиянството!

Пътуване във времето

Не било възможно! Ха! Надсмивам се над такива повърхностни изказвания без покритие! Този уикенд доказах, че не само е възможно, а е лесно постижимо!

Извадка от чат: ЧРД и Нова година

Роден съм на 30.12.1979. Тази светла дата поражда доста проблеми. Особено през последните години. Четете надолу...

Драйф тест: Тъмен ром Савой

Спонтанно зародена рубрика. Нещо като drive test, ама понеже не става дума за автомобили, та така.

Вчера: 1 чай закуска, 2 бананови Корнита на крак за обяд, 2 чая през деня, три парченца Милка с амарето следобяд, без вечеря. Така на гладно се озовах в Края на Вселената, където мушнах набързо 4 големи тъмни рома Савой с един чай и две коли.

Днес: лесно събуждане, без главоболие и гадене. Останах учуден, при условие, че тоя български ром е просто спирт с оцветител и аромат на горени гуми. Е, гадния вкус в устата е ясен. За сравнене – водка Търговище (при аналогични обстоятелства, лятото) ми държа оловна глава и меки крака 24 часа след изпиването. Странна работа.

Орешака

Петък, събота, неделя. Откарахме ги в троянския край.

Краят на лятото

През четирите почивни дни бях на морето. Мисля това беше последната морска палатка за тази година (освен ако не даде 35 градуса следващата седмица – тогава отивам пак). Това си е традиция – няколко дни през септември по родните места...

Неда Украден в Ориент 33...

...беше добре, беше фрашкано и се извинявам на мацката през две столчета, на която изпих на един дъх тъмния ром, без да искам. Обърках го с моята водка, както се опитах да обясня и на място. Но не се получи особено добре, имайки предвид състоянието ни...

Иначе баба Неда раздаде приятно и ми хареса това, че не приличаше на Лили Иванова – ходеща мумия. Приличаше на нечия майка. На жена в зряла възраст, която пее на сръбски. Ne treba meni samo zlato, sjajni dijamati…

Студентски град

Днес, около 6:00 сутринта, вървях бавно из Студентски град и с отнесено изражение гледах изгряващото слънце. Мислих си за две неща, които съм чувал многократно и в които самият аз съм убеден.

Морско въздействие

На 23.05, в ранни доби, тръгнах към морето. Ето какво ми се случи (предупреждавам, баято четиво – запаси се със бира и пилешко филенце на скара).

Първи май на село Баня

Малко разбъркана хронология се получи... но така е то. Водовъртежът в офиса е голям и нямам време за пространни обяснения. В общи линии – по почивните дни за 1-ви май решихме да направим титаничен мързел извън София. 3 дни на припек, два джина, две менти, две водки, литър ракия, много бири, 4 кила месо, 2 кила картофи, 1 кило сухи мезета, много салата, наргиле, огънче, посещение на минералната баня...

Гледайте малко снимки по темата. Отделно, направих първа бегла проба за QTVR. Изцяло от ръка, всичко на автоматик, че не ми се занимаваше. Снимано от особено нестабилна позиция и хълцащ фотограф. Но като за първи опит – става.

Жоров ден на Харманли

За Гергьовден уважихме Хунта с едно гости по родните му места. Нещо, което започна като едно невинно посещение на Харманли, се превърна в двудневен фест на агнешкото, ракията със салата и въобще масата като социално явление.

Петък вечер – местна кръчма. Събота – мощна закуска до 11, мезене на припек до 1, обяд до 3, следобедна закуска с бира в колата и мятане на нова маса до село Остър Камък, където започна вечерята. В неделя, за щастие, спахме до късно, та нямаше закуска, но пък имаше обяд от 1 до 4 или нещо такова.

Предлагам ви да разгледате снимките. Имат достатъчно ясни коментари и мисля ще придобиете впечатление. Някои от тях са подходящи и за тапетчета.

УЙкенд разбивка

Петък: половин бутилка джин, 1 уиски и 1 водка на гладно за вечеря, след цял ден зор. Танци-манци в Щутгард и ужасен дюнер за финал. Изхвърлих половината, искаше ми се да повърна другата половина. Манджа стрийт е все същото лайно.

Събота: 4 часа бях ангажиран със спане на терасата. Следобяд – умрял от глад, мушнах изтръпнала, студена пилешка пържола от Елемаг, няколко бири и един час ревю на сайтoве в офиса на 3AtWork. Озовахме пред Фестивална. Още две бири. Разбих се на Redman. Мисля върхът беше, когато Ред се метна в публиката и му взеха маратонките, та той шляпаше по чорапи. В личен план – две момиченца, 16тина годишни, напълно out of place, оглеждайки се за разпръсналата се компания, виждат как по цялото ми лице тече пот от скачане и едната казва на другата – виж, тоя пич плаче! Действително се просълзих от умиление. Ракията в Хунта след това тотално ме довърши.

Неделя: ако не бях хапнал два аспирина вчера, едва ли щях да мога да се движа. Някак си спах до към 2 следобяд, след което пих три бири и една ракия и най-накрая, към 23:00, успях да вечерям. След два пълни дни на течна храна вече не бях гладен, честно казано.

пп: Съвсем несвързано – дочух, че пак ще отече срокът за магистралата. От началото на юли стана края на август, а сега се говори и за края на годината. Ебало си мечката (пак) с това прибиране през селата. Damn :(

ппп: Добра музикална идея даде ПецатаМилко да продуцира Редмен, а в Part II (известна и като How High 2) вместо Тони Бракстън да припява Ивана. Nice.

Запой по Великден

Разбрахте вече, че по Великден бях на Бургас. И тъй като в петък ми се наложи да преинсталирам една машина, която се опъваше зверски и ме изнерви, посветих съботния ден на разходка, плаж и вечерта – сбирка с приятели и разбиване.

В резюме, вечерта започна към 18:30 с приятна кратка среща с млада госпожица на Капани, която кратка среща се проточи до към 23:00 и беше обогатена с 6 човека, идващи и заминаващи на талази. Към полунощ се озовахме в някакво място – Сохо – което е до Новата Поща, дето беше Първа Частна Полиция едно време. След бесни изпълнения там се отправихме към основната част от стадото, която беше в някакво кафе / бар / клубче, на име Gallery, до ДНA-то в едно мазе. В крайна сметка, към 3-4, се озовах в Рокси (бившото Фънки), макар и да не знам как съм стигнал там. И ми се стори, че видях Петър Златев и Мавро...

Ето ви нещо като фотоблогиране по темата. Заглавната снимка на този набор говори сама за себе си, мисля... :D

Цветница на Бойково

Както писах наскоро – Цветница прекарахме на Бойково, в къщата на Симо. Следва кратко сказание за това кулинарно приключение.

Великден на морето

Харабия. Няколко почивни дни, прекарани на морето. Е, вярно, отделих поне 16 часа за преинсталация на един компютър, но компенсирах с могъщо напиване в събота вечер и приятно съпътстващо похапване на млади овчици. И направих първи плаж.

По събитията ще пиша в отделни блогирания, това е просто отчет, че съм на линия. Освен това, ще почвам да ползвам Flickr за снимките. Дори ще мигрирам част от галерията от тук – там. Но за начало, ето един комплект морски снимки от Великденското море. Имат си текст и тагове, така че ще си спестя обясненията тук.

Като послепис – следващия месец се задават 2 х 4 почивни дни. Което би могло да значи само още повече време на морето!

Дълга серия

Блогирането не върви напоследък. Пускам само разни неща, които съм подготвил от преди време и довършвам набързо. Насъбраха се доста проблеми в личен и професионален план, а тия неща, знаете, се отхвърлят от плещите, поне временно, чрез добра питейна култура.

Серията от вече четири поредни weekend запоя продължава с пълна сила. Преди седмица беше бобът в гърне, с който погълнах 5 големи ракии, две бири и после две големи зелени „Собиески“ в „Маската“. Онзи ден пък се върнахме от Бойково (ще има снимки), където вече ми е като втори дом. Или по-скоро втора маса за банкет. Там успях да се напия в петък вечер и да изтрезнея в неделя към 21:00. Не без помощта на литър ракия, много бири, шише джин и като затапка – една джента в Пловдив, на „Карото“ в Кючука.

Явно е, че ще се продължи ударно по Великден. Отивам си на морето и се очаква агнешко със зелен лук и пресни картофки. Както и много време на пясъка.

Постен боб в гърне (с пържоли)

Събота беше ден за разядка. Затова и реших да направя последната за сезона зимна манджа, след което да минавам на пролетно-лятна кухня. Който ме познава се досеща, че този постен боб не ще да е съвсем постен. Като рецептата за палачинки, която започва така: „вземате една сварена телешка глава...“

Хубавата фурна

В неделя спретнахме запой в Митьо, който се пренесе от Варна в София. Съвпадна и с награждаването на CS2006, където бях член на журито. Та по тоя повод искам да съставя кратка ода за хубавата фурна.