Хапвам, значи съм! - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Ключови думи

Списък с всички ключови думи, използвани за описване на блогиранията ми. Подредени са по азбучен ред. Най-големите са използвани най-често. Всички са връзки - кликайте на тях, за да видите селекция с блогирания, описани със съответната дума.

След морето

Както беше планирано, морето ни посрещна за Джулая. Както не беше планирано, престоят се удължи почти два пъти. И, както обикновено, беше страхотно. Редица текущи ангажименти ми пречат да се впусна във възхвала на нашето море и плажове и барове и вечери и небе и време и… но пък и то май вече няма нужда. Вече сигурно сте придобили представа за отношението ми към родното черноморие.

За спомен ми/ви остават няколко морски снимки, сред които се отличават:

July morning

По традиция (от 11 години, тази е дванадесета) посрещам първия юлски изгрев на морето. Е, имаше едно-две изключения по болест, но тогава го посрещнах на терасата в София, увит в одеала.

Джулая ми се връзва още от хипарските години в гимназията с началото на лятото. По някакъв начин всякаш от това разсъмване започва лятната ваканция, а и не само… Имахме по онова време идея да предложим изместване на Нова Година от 31.12 на 30.06 – страхотно ми се вижда да започваш годината с един топъл изгрев, нови надежди и мисли, вместо да приключваш годината полу-мъртво пиян, в арктически условия и посред нощ.

Е, и тази година няма да пропусна първи юли на плажа. На 28.06 ще съм на Смокиня, някъде до към 03.07. Ако някой иска да мине да каже здрасти – добре е дошъл. Стига условията да позволяват, смятам да сбера още някой чувал боклуци, макар и да предполагам, че вече са почнали да се трупат нови от таз година.

За съжаление плановете за къмпинг Юг се отлагат за момента – исках да проверя лично тия нови тоалетни и бани, които ми рекламираха познати, че дори и един от читателите на блога. Надявам се скоро отново да имам възможност за малко морска релаксация… ОК, спирам – още не съм заминал и вече мисля за следващия път!

Краят на лятото

През четирите почивни дни бях на морето. Мисля това беше последната морска палатка за тази година (освен ако не даде 35 градуса следващата седмица – тогава отивам пак). Това си е традиция – няколко дни през септември по родните места...

Извадка от чат: Плаж

Чат с Пецата на тема плаж, Смокините, Веселие, Барът и морето въобще... И за джаз феста в Пловдив.

Белмекен

Събота и неделя прекарах на палатки до северната страна на язовир Белмекен. Малка и приятна компания, огънче, готвене на жар, домашна ракийка и прясна салатка с много сирене, хубаво време, изворна вода, разходки из околията, спане на припек на поляна с мащерка и жълт кантарион, малки пъстърви на плиткото, миризма на борова смола...

Много благо, като цяло. Саворин с розмарин, зехтин и лимон беше част от храната. Пилешки пържоли – другата част. Салатата беше елементарна – домати, краставици, чушки, сирене, зехтин. Но, както винаги в планината, дори най-простите неща ти се услаждат много. Узо с диня за следобедна закуска и мента с тоник за разхлаждане след разходката в посока предела Рила / Родопи.

Downside e могъщия студ вечер, комбиниран с вятър. Температурите спадат до 5 градуса, а след 16:00 следобед всяко скриване на слънцето = 10 градуса моментално понижение. На южната стена (Белмекен е особен с фактът, че има две стени, а не една, както повечето язовири) има по-малко вятър, но пък има и толкова много народ, че е криво.

Малко random информация:

Краят на южното черноморие

Преди 2 седмици, когато се върнах от отпуска, бях обещал да пиша по тази тема. Обаче две неща ме забавиха. Първо, нямах време да подготвя 4-5 снимки, с които да илюстрирам. Второ, бях решил да дам малко време да се слегнат емоциите, защото иначе щеше да се получи една много дълга псувня към всички строящи по черноморието. Но сега на бистра глава ще пробвам да споделя мъката си...

Пост отпускарско

Лято е. Хората ходят по отпуски и правят разтушаващи душата упражнения, като преяждане с вратни пържоли и препиване с мастика. По блоговете взеха да се появяват описания на отпуски за по две-три седмици, похарчени хиляди левове в далечни и екзотични страни като Гърция, Турция и дори България, където и да е това. А моите почивки...