Хапвам, значи съм! - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Ключови думи

Списък с всички ключови думи, използвани за описване на блогиранията ми. Подредени са по азбучен ред. Най-големите са използвани най-често. Всички са връзки - кликайте на тях, за да видите селекция с блогирания, описани със съответната дума.

Зайци и море

Няколко заешки портрета и две-три снимки от зимното море.

Краят на лятото

През четирите почивни дни бях на морето. Мисля това беше последната морска палатка за тази година (освен ако не даде 35 градуса следващата седмица – тогава отивам пак). Това си е традиция – няколко дни през септември по родните места...

Извадка от чат: Миграция

Малко чатче на тема лятната миграция и какво да правим, ако не ни се работи, ама хич. Има връзка със следващото блогиране.

Извадка от чат: Плаж

Чат с Пецата на тема плаж, Смокините, Веселие, Барът и морето въобще... И за джаз феста в Пловдив.

Морски ефект

Три седмици след отпуската още е трудно да вляза в крачка. 10 дни на морето са малко и ще трябва още. До тогава ще се ползват смесени тактики – прибежки и прилазвания.

Успях да отскоча за събото-неделно море. Петък вечер късно пристигане, разпъване на палатка, барче на Смокини, закуска с бира, плаж, барче на Смокини, неочаквани срещи с познати, вечеря с бира, среднощна баня, закуска с бира, плаж, сбиране на багаж, следобеден обяд с мастика в Бургас, вечеря в Хепито на Пловдив, захвърлен багаж в коридора и заспиване в 02:00, понеделник сутрин. 6 часа по-късно станах, за да отида на работа и да подготвя документи за сутрешната си среща. Точно по този слят и преливащ се от едно в друго начин премина weekend-а ми.

Най-добре много, но по-добре малко, отколкото нищо. Ето това ми е отношението към морето.

пп: Тия дни съм изчезнал не само заради това. Търся си апартамент за купуване. Имаше проблеми с приятели и полиция. А и обикалях Дупнишко-Кюстендилския регион... Не е за разправяне.

Перфектната отпуска

9 дни и 9 нощи на къмпинг Смокиня, за поредна година (вече дори не помня коя поред). Как беше – виж заглавието. Днес по-рано Нина ми написа „като знам какъв си перфекционист значи е било повече от перфектно“.

Идеално море и плаж на 15 минути сутрешна разходка в посока Агалина/Веселие (към 8:00, след двете малки бири и сандвич на капанчето направо от централния вход, много добро!). Прекрасно време. Променливата компания (едни идват, други заминават) поддържа разнообразието. Много прилична организация във всяко отношение – и като amenities, и като синхрон на времето. Барът (бившия Собиески) на среда между Смокиня и Веселие работеше, че и имаше Зубровка и Black Bush, както и голяма джента (100 джин, 100 мента, лимон, лед) с тоник за 6 лева. Освен това никой нямаше нищо против да си носим наргилето на бара. Напипахме наистина добра (като храна и обслужване) кръчма на Харманите (действително нечувано постижение – там обикновено са пълен шит заведенията). „Мишел“ в Созопол отвори все едно точно като за нас! Какво повече?!

Натрупах много слънце, много сол по кожата, вдигнах алкохолното ниво до постоянни 0.8 промила, а и събрах много повече усмивки от очакваното. Мисля да се върна скоро, макар и само за събото-неделно плажче. Много скоро.

Служебна информация. 10 лева на ден е цената за палатка, без значение за колко хора е. 2 лева на ден се плаща за паркиране на автомобил. 0.60 лева е курортна такса на човек. 45 минути пеша е от автогарата на Созопол до Смокините с умерен ход и раница. Смоникя – Барът: 7 минути. Барът – Веселие: 7 минути. Хранителният магазин работи от около 7 сутринта до към 1 сутринта. Рецепцията – от след 9 до към 16:30.

пп: Fuck Guru! Отивам да си върна билета.

Лятна буря на морето

Както писах преди седмица, еднодневното ми плажуване беще прекъснато от внезапна лятна буря. Сега пускам и 5 снимчици по темата. Някои от тях стават и за тапетче. Пардон за цветопредаването, ама съм ги пипал на чужд монитор, с половин отворено око и две бири под мишница.

Морето и неговите трудови хора

Към 2:00 в събота пристигнахме със шефа в Бургас. Планът беше: в събота преди обяд се товарят стелажи от Айтос и се носят в Несебър. Следобяд се носят в Созопол. В неделя – Царево. В понеделник, в ранни доби, вземаме от Бургас един кубик архивни документи и тръгваме. Да, ама не.

Иде отпуска

Преди месец гледах анализите на родните метеоролози на тема сезонни и дългосрочни прогнози. Там имаше две противоречиви прогнози за юни-юли, но дори западните агенции имаха очаквания за по-ниски температури и повече валежи от нормалното.

Обаче сега свалям обновения доклад, където нещата са различни. Което е успокоително – ще има топло и слънчево време от средата на юни нататък. То и сега е слънчево, но по морето, а не в Шоплука.

Затова и планирах отпуската. От 30.06 до 08.07 ще бъда на морето. Ще хвана Джулая (който не помня да съм изтървал някога), ще опъна палатка на Смокиня и може би ще отида до Мичурин (заради родата и Хелинга), че и до Приморско (заради R&Bто на бай Бони). Ако някои има желание да се присъедини – да заповяда, сал да драсне един ред на мейла, да се разберем.

Студено и мокро лято?

Разглеждах днес 5-6 сайта с метеороложки данни. Притеснителни тенденции показват всичките, а и то се вижда вън какво е времето (след уместна забележка, допълвам: не говоря за времето в София, а за времето на морето. За там имам редовни сведения, благодарение на мама ми и Интернетя). Дългосрочните прогнози (до края на месеца) почти навсякъде са за по-ниски температури и повече валежи (от нормалното за сезона). Накрая прибегнах към анализите на нашите хора.

Ако се вярва на този доклад-обобщение от преди две седмици, началото на лятото ще е ужасно време за отпуски и ходене на плаж. Което просто разбива плановете ми на пух и прах.

Дано се окажат в грешка, но гледайки как 4 големи и признати института дават по-ниски от нормалното температури за 3 месеца напред и... ми става тъпо.

Великден на морето

Харабия. Няколко почивни дни, прекарани на морето. Е, вярно, отделих поне 16 часа за преинсталация на един компютър, но компенсирах с могъщо напиване в събота вечер и приятно съпътстващо похапване на млади овчици. И направих първи плаж.

По събитията ще пиша в отделни блогирания, това е просто отчет, че съм на линия. Освен това, ще почвам да ползвам Flickr за снимките. Дори ще мигрирам част от галерията от тук – там. Но за начало, ето един комплект морски снимки от Великденското море. Имат си текст и тагове, така че ще си спестя обясненията тук.

Като послепис – следващия месец се задават 2 х 4 почивни дни. Което би могло да значи само още повече време на морето!

Още строителство по морето

С наближаването на лятото разните ми блогирания за морето започват да се пълнят с коментари. Например това. Предната седмица от Главбулгарстрой, за които печатаме понякога различни материали, донесоха за изработване една брошура за ново селище на брега на морето.

Морска болест

Предната седмица беше запролетило. В градината ми кокичетата и игликите прецъфтяха. Покараха минзухарите. Днес напече отново. Следващата седмица щяло да става 20 градуса по Целзий. Чуствам се малко като този пингвин отгоре. Мечтая си за морето и лятото...

Море през топлата зима

По Коледа бях из родните места и направих няколко щраквания. А предната седмица с Петьо се наковахме здраво (бутилка Немиров и по 5 бири, след което в Бакстейдж продължихме до 3 (м/у другото, на сутринта станах в 9 без главоболие, световъртеж и драйф, което говори много добре за „Житная с медом“)) и в този процес на наковаване започнахме разговор за работата и почивката. Та оня ден доразвихме темата в посока морето и неговите трудови хора. И понеже искам да демонстрирам, че морето е страхотно и през зимата, ще пусна няколко семпли снимчици по темата...

Гълъбарник на плажа

Преди 9 месеца писах за един благ изкоп на южния плаж на Несебър. Бях обещал да проверя какво ще се пръкне на това място и ето, време за разплата. Благ хотел. Това прасе (в стил „Гълъбарник“) е буквално на плажа.

За да предпазят от директно заливане (зимата морето вади бая вълна и често целият плаж е залят) са натрупали 3 метрова дига от пясък (не се вижда на снимката) по протежение на плажа. Пълна лудница... Но нямам представа как пазят основите – там е кота 0, демек един етаж под земята е реално един етаж под водата.

Интересно ми е да видя лятото в завършен вид как ще са нещата и колко време ще е нужно да се слегне тоя пясъчник и да се нацепи хотела. А също и какво ще стане с плажа?!

Палатка на плажа

Една дозичка лятно настроение сред тия ужасни шопски мъгли и студове. Палатка на плажа между Смокините и Веселие. Има и цъфнали пясъчни лилии на фона.

Краят на южното черноморие

Преди 2 седмици, когато се върнах от отпуска, бях обещал да пиша по тази тема. Обаче две неща ме забавиха. Първо, нямах време да подготвя 4-5 снимки, с които да илюстрирам. Второ, бях решил да дам малко време да се слегнат емоциите, защото иначе щеше да се получи една много дълга псувня към всички строящи по черноморието. Но сега на бистра глава ще пробвам да споделя мъката си...

Още няколко снимчици от отпуската

Само четири панорамки де. Не съм решил още кои от обикновените да качвам и дали въобще да се занимавам. Мисля и тези са красноречиви. Скалист залив след Нестинарка. Скала с гларус на юг от Веселие. Скаличка и част от залива на Каваците, Смокините и Веселие. Панорама на първите два къмпинга, снимана от края на Веселие. Ако се реша на още, ще пускам пак тук с коментарче.

Лицемерни текстилци

Да, знам, че обещах днес да пиша по друга тема, но нямах време да подготвя снимковият матрял, така че остава за по-сетне. Текстилец е нещо като съжалително и присмехулно нарицателно име за човек, който ходи на плаж с дрехи. Били те шорти, тениски, потничета, бански, бикини, шалове и прочее. Това име се дава на вече описаните субекти от нудистите. Но защо да са „лицемерни“ горките нещастни срамежливи комплексирани текстилци? (no offense intended; очаквам някой да каже none comprehended). Ето защо.

Пост отпускарско

Лято е. Хората ходят по отпуски и правят разтушаващи душата упражнения, като преяждане с вратни пържоли и препиване с мастика. По блоговете взеха да се появяват описания на отпуски за по две-три седмици, похарчени хиляди левове в далечни и екзотични страни като Гърция, Турция и дори България, където и да е това. А моите почивки...

Завръщане

Не се сещам да съм пътувал към София след отпуска (или друго случайно море) с кеф и нетърпение. И този път не беше изключение – първо не ми се тръгваше от морето, после не ми се прибираше в къщи... Спирката за цопване в минералният басейн на град Баня само малко подтисна омърлушването ми. Но пък снощи заспах с мисълта „кога ли ще ходя пак?“, а тази сутрин скочих и се огледах за хавлията и goggles-а, с надежда след малко да съм на плажа.

Ще се опитам да пиша по отпускарска тематика утре, сега отивам да направя едни спагети с пресен босилек и топено сирене! За сега ви давам две тапетчета да точите лиги.

До Мичурин и назад

Предната седмица баба ми (на баща ми майка) навърши 80 години. И тъй като преди месец баща ми стана на 50, беше решено да се организира малък семеен събор в Мичурин. Тази страна на родата ми е от Странджанския край...