на боби блога

С две думи: не знам!

С няколко думи повече:
Canon S100, Nikon S9100 и с компромис Sony DSC-HX9V, Panasonic TZ18/20/22*.
Подредил съм ги от най-кефещ ме, до най-не. Разгледайте, проучете, изберете, купете. Дори на сляпо да хванете един – няма да сбъркате. Но все пак хвърлете едно око из текста надолу.

През лято-есен 2011 немалко хора се допитаха до мен какъв фотоапарат да си купят. Явно привличам някакъв определен тип хора, защото всички имат сходни изисквания. Те са в общи линии следните противоречия, омешани в едно цяло:

• Да има пълни ръчни настройки, вкл. ръчен фокус и бял баланс с мерене/стойности
• Да има голям сензор с невиждано качество и чуствителност
• Да има невиждано светъл, широк и дълъг обектив
• Да е невиждано малък и лек, да влиза в заден джоб на детски ластични гащи
• Да снима невиждано добре в режим Auto, щото, нали, и жени ще го ползват
• Да може да снима в RAW (ввъъъъъъййй!)

Ако се налага ви да обяснявам защо тия неща са желани или важни, вероятно не сте подходящия тип хора и това блогиране не е насочено към вас. Ако кимате одобрително на всяка точка от листа, може и да успея да ви помогна, или поне да ви объркам повече.

Сега, директно на фукциите, щото време за губене няма!

• Ръчен фокус имат всички без Паното. Приоритет бленда/скорост имат Канона и Паното. Това важно изискване автоматично отхвърля всички, освен Канона. На тема бял баланс няма да се открехвам, но с две думи – никой не е наистина добре по подразбиране. Специално съм си играл с Канон/Пано и първият е значително по-изчерпателен като възможности за настойка, ако държите на това.
• Размерът на сензора е 2 пъти по-голям при Канона, сравнен с останалите. Паното е с най-малък. Съответно при него качеството на снимките е най-зле. Всъщност всички, освен Канона, са непростимо зле при ISO 400+. Никончето горе-долу минава с 4 на релси.
• Най-светлият обектив е на Канона, бленда 2 в широкия край. За жалост много бързо се свива до 5.9, а на дължина е само 120мм. Мен лично не ме притеснява zoom-а, но редица хора ги мързи да използват краката си. Останалите 3 апарата са 16-18х и еднакво добре/зле като оптика.
• Всички са компактни, под 250 грама, за щастие.
• Канона е сигурно най-зле на тема Auto. Не че снимките стават лоши, напротив, просто не е достатъчно умен, сравнен с останалите, които явно са правени от-до за Auto. От TZ серията съм супер доволен, Никонът също е много добър.
• Последното изискване е подвеждащо – само Canon S90/95/100 от тези може да снима в RAW формат Някой ще запита „има ли смисъл?“ Зависи. Ако искате RAW, значи вероятно знаете какво да правите с него. Последният RAW процес на Lightroom (2010) е брутално добър и променя коренно нещата. Макар че 95% от хората няма да видят разлика между читаво пипнат RAW и директен JPG. Но ако искате RAW, значи сте от останалите 5%.

Вметка за Nikon P300. Не мога да разбера какво правят Никон?! S9100 и P300 имат еднакъв сензор; първият има ръчен фокус, но не и ръчни бленда скорост; вторият – наобратно?! Приличат си като размер и цена, а единият има много светъл и къс обектив, другия – дълъг. Ако P300 е трябвало да бъде конкуренция на Canon S100, къде е читавият сензор, ръчният фокус, RAW формата?!

Вметка за всички останали. Нямам възможност и намерение да опиша всичките 100+ модела, които горе-д0лу се вписват в темата. Не че са лоши, може би някои са дори по-добри. Обаче аз предпочитам тези. Но изборът си остава ваш.

Шукартетни гъзарийки:

• GPS: всички имат
• Стабилизация в някаква форма: всички имат
• Face detect: всички имат, май… а и да нямат – бахти смотаната функция!
• Видео заснемане, при това HD – всички имат
• Touch screen: екран дет са барга има само Паното; пригответе си пешкир или пачавурка за подбрисване!

За финал искам да споделя, че няма идеален фотоапарат. Все ще излезе по-хубав баш след като си купи човек нещо, избирано с месеци. Все нечий друг ще е по-така, ама по-иначе. Всеки прави различни компромиси, има различни приоритети и бюджет. Затова не му мислете ЧАК толкова и живейте живота докато го има, щото нали.

И те така.

* С изброените 4 модела имам директна или индиректна връзка. Притежавам S90 и съм снимал няколко дни с S95. Предишната версия на Никона беше добра, ползвал съм я, но с проблемно качество на снимките. Сега имам уверението на доверени хора (+ DP Review), че нещата са точни. Сонито е с много добро качество на изображението и ако не беше толкова лагаво и мудно, щеше да е по-напред в класацията. Преди имах TZ5 (най-любителската опция от 4-те), а различни варианти на TZ (текезесето, както му викам галено) съм препоръчал на 8 познати и недоволни не е имало.

пп: Това блогиране е специално за Иво, Иван и Петьо, както и Сержик, макар че той има телефон и друго заснемане не го интересува.

След като вчера в initLab показвах на Коко и явно за него беше нещо ново, реших да драсна с 2 реда простата процедура. Нужно ниво на компютърна грамотност: нещо средно между непълен идиот и средностатистически лузър.

1. Решавам какво ми трябва, отварям torrentz.com и търся там
2. Харесвам някой от резултатите и кликвам на него – показва се списък с торент сайтове, от където може да се свали торент файла
3. От този списък в нов таб отварям някой случаен сайт – този избор няма голямо значение, важното е да се сдобиете с торент файла
4. След като торент файла се свали и зареди в торент клиента се връщам на страницата от стъпка 2, която е още отворена
5. Там намирам и кликвам на връзка с текст „You can get a µTorrent compatible list here.“
6. Отваря се един текстов лист със сървъри (trackers) – този лист го селектирам (ctrl+a) и копирам (ctrl+c)
7. Връщам се в торент клиента, отварям Properties на торента и лепвам списъка със тракъри (ctrl+v)
8. Юруш на маслините!

Така се получават максимално количество peers и нещата вървят гладко.

пп: Ползвайте µTorrent

От миналата година се забавлявам с Google Latitude – дори още преди да имам GSM с GPS, като задавах статични позиции, но преди всичко stalk-вам кой къде ходи ! ОК, това не е точно казано. По-правилно е, че чаках реално смислена употреба на Latitude. Тази година обаче открих две.

Едната е за самозадоволяване така да се каже – History. Записва локациите, които рапортуваш през Google Maps Latitude (или по друг начин) и има уеб интерфейс за разглеждане. Полезно, ако не помниш неща като „къде бях снощи?“ или „защо се уригам на супа в хлебче?“. В общи линии това са визирали Ъпсурт с реда „Треа да видя на коя дата последно се прибирах по нормален начин в тая квартира.“ Разбира се, предполага да не даваш по 3 GSM-а фира годишно…

Изображението показва последните няколко седмици в София. Явните скупчвания около квартирата и офиса, Витошка и Арта на Иван Асен са ясни. Няколко човека (да не посочвам) ще се „познаят“ като адреси на картата, както и 2-3 места в Щутрагд. „Тигелите“ (няколко последователни маркера очертаващи посока) са обикновено като съм бил по задача някъде, но не съм знаел адреса, та съм карал с пусната карта.

А другата е SMS известие, когато някой от приятелите ти се окаже в опасна близост. Известието е доста хитро направено, тъй като анализира къде обикновено бродиш (и ти, и твойте хора) и праща само ако някой от вас се намира на необичайно място. Например: Владо живее на 100 метра отсреща, но не получавам всяка вечер SMS, че броди наоколо. Обаче Пецата, който в момента бичи айляка в Пловдив, щом стъпи на шопска почва, веднага получавам хабер „зарязвай работата, бягай в кръчмата“. И тва от Гугъл! Понякога се плаша колко добре ме познават

Ся, ша ва замоля само, ако го ползвате – ъпдейтвайте го тоя Latitude! Подтискащо е да имам 15 записани, а от тях само двама да са актуални. Мда, вас гледам Коко, Пеца, Гошо, Ванка, Чапс. И още нещо – update на мобилната версия на Google Maps е задължителен, последните задобряха доста.

През последните 2 години съм помогнал в избора на лаптоп на 6 приятели и съм купил за фирми-клиенти още няколко машини. За мен, обаче, върти-сучи, не мога да си харесам нещо. Сглобих си HTPC, взех си GSM с GPS, но от край време (4-5 години) търся малка, портативна машинка, която да ми служи преди всичко като журнал (за писане на текст в най-различни условия и пози), за рисърч (често комбиниран с навигация), за медиа плеър (в комплект с 2.5-инчовия външен 750GB диск + X-Mini), пък и за дребни задачки – да приема снимките от въздуха, примерно.

Това не е машина, на която ще обработвам снимки с Фотошоп, ще векторизирам с VectorMagic или ще шия стотици панорами с Autopano. Няма да конвертирам видеа, няма да рипвам музика. Ако съм в рейса за Тутракан най-вероятно ще пиша нещо, вместо да гледам филми.

За разлика от Иво, който винаги пуска изключително интересни тиради за процеса на подбор на даден продукт (обикновено изпъстрени със хленчене от сорта на “ми тва що го няма в бяло пъъък” или “не ми пасва на дизайна на спалнята, бахти тъпия продукт”), аз се опитах да съставя един по-прагматичен списък с неща, в реда на важността им за мен:

• батерия, която да държи поне 8 часа (един работен ден) с пуснат wifi, редакция на документи и брауз на сайтове (без видеа, флашове и тн)
• тегло под 1.5 кг, за препоръчване кило
• не-лъскав (матов) дисплей 9-11 инча по диагонала с резолюция поне 1366×768 пиксела
• читав процесор и видео, които да позволяват гледане на 1080p филми;  не че ще загледам такива ежедневно, но подобна комбинация = достатъчно мощно и за други задачки; Интелски dual core CULV няма да откажа, но понеже нещата се менят бързо, не фиксирам тази точка
• 2-3-4GB RAM
• Какъвто и да е читав SSD, или възможност за лесна подмяна на харда
• читава клавиатура в корпус, който не се гъне при минимален натиск + touch нещо, дали екрана или приятен touchpad
• очевидните неща не ги изброявам отделно: bluetooth, читава камера за уеб чат, микрофон, говорители, LAN порт, HDMI порт, 3.5мм за слушалки и тн

Ако се сетя нещо – ще добавям. За момента такваз машина още няма, обаче. Като видях какво се случи на CES тази година, доста вероятно е търсеното от мен нещо да се материализира под формата на tablet, вместо лаптоп, но оставам могъщо резервиран към неудобната виртуална клавиатура…

Преди няколко дни в Свежо е била добавена връзка към блогирането ми за снимките от строежа на метрото. Това резултира в 4 кратно увеличаване на посещенията. Тук (от 200-300 на 900), и на Фликър. Интересна работа…

…известен и като шрифтов набор, представлява комплект обемни метални букви, които едно време са били единствения начин за печат на текст. В днешни дни подобни неща се практикуват обикновено бутиково, от разни печатници с letterpress машина. Резултатите са безспорно прекрасни. It merely takes looking at it, както казват.

Теоретично, буквите от този метален шрифт могат да се използват и за преге или топъл печат. Да, по-лесно е и с повече свобода да подготвиш файла, да поръчаш цинково клише и да караш прегето с него. Обаче има някакво обаяние в професията на словослагателя (човекът, който композира метални думички от буквички), може би заради физическият допир със шрифта.

Няма да ви тегля лекция за типография или печатарски процеси. Просто днес видях един шрифт, който е пуснат на пазара като файл и като метал едновременно. При това на някаква много ниска цена. Представям ви Stern.

Понеже имам от скоро машина за топъл печат и преге и щанца и прочее свързани процеси, много се изкуших от тази оферта!

Да ми е честит и новия телефон! След като миналата година се разделих печално със верния ми Siemens C75, карах доста време със едно антично (но читаво) Sony T60… Днес най-сетне се наканих да отида да си взема нов апарат. Туйто…

Този месец мой приятел стартира една уникална за България инициатива: безплатна школа по ActionScript, програмния език за създаване на Flash съдържание.

На практика това означава, че можете да се запишете на напълно безплатен курс по AS и Flash, като работите по реални проекти по ваш избор, или предложени от лектора. Единственото условие е всичко, създадено от вас в размките на курса, да бъде публикувано като open source.

Организацията е на Владимир Великов. От край време е модератор на форумите на FlashBG и освен добър професионалист е страхотен човек, на когото може да се разчита.

Ако имате интерес в тази посока, свържете се с Владо и съм сигурен, че ще останете доволни. Преди няколко дни говорихме, че смята да започва да работи с пръвата група още щом се съберат 2-3 човека. Има и идея сбирките да се заснемат на видео, което също да е достъпно онлайн, за максимална полезност от начинанието.

За повече информация – четете директно от извора.

В края на предната седмица поредната сонда кацна близо до северния полюс на Марс. Повече за мисията на Phoenix можете да научите от официалния сайт, като основните задачи са свързани с наличието на вода и потенциалът за човешко заселване на Марс.

Понеже предполагам няма да ви се чете, поне погледнете тази снимка. Направена е от орбита и показва спускащия се към планетата Феникс. Само изглежда, че пада в огромния кратер, реално е на около 30 километра пред него.

Следващото нещо, която ще полети към Марс, е Mars Science Laboratory, но чак след година и половина. Пък и то ще е мобилно, като роувърите Spirit & Opportunity.

пп: От преди, ама по темата: Вода на Марс.

Да ми е честита новата играчка. Sigma DP1 с Foveon сензор… Ще се ползва за снимки от въздуха – от хвърчило и балон, както и с монопода. Заменя Canon A640, който не е лош, но е на светлинни години като качество на образа. В интерес на истината, при съпоставими размери на файла, тая Сигма дава качество, близко до моя Canon 5D…

Защо масово се бъркат хикс, кръст и плюс, при това в най-тривиални употреби?! Отбележи с плюсче не значи тури Х, а кръстчето има две различни по дължина рамена. И да, това символизира християнски кръст, казва се „кама“ на английски и може да се използва както за маркиране на бележки под линия, така и за отбелязване на дата на смъртта.

Преди години беше популярно хората да показват лист с всички блогове, които следят. Обаче бързо стана ясно, че всеки си следи своите работи и не му се занимава с чуждите.

В Google Reader има възможност да споделяш само конкретни блогирания, а не цял лист с блогове. По този начин примерно можеш да нацъкаш само нещата, които те впечатляват през деня. Най-приятното е, че листа с тези споделени неща се показва не само като RSS feed, а и като уеб страница.

Така че, това е страницата, на която са изброени споделените от мен неща. Предимно са визуални – снимки на море, илюстрации, графики, типография… Ами туйто. Като не следите всичките ми блогове, поне можете да следите какво ми хваща окото.

Преди време гледах нашумелият филм The Queen (хареса ми бая, между другото). Обаче тогава не обърнах внимание на нещо интересно, което видях предната седмица, докато гледах филма с позната.

Става дума за една сцена, в която кралицата взема последния брой на The Sun – най-големият вестник в UK, ако не се лъжа. На главната страница има един надпис – „Show us there’s a heart in the House of Windsor“. Това е във връзка със фактът, че кралското семейство игнорира смъртта на принцеса Даяна, въпреки обичта на целия народ за принцесата.

Това е кадър от въпросната сцена. Виждат се две супер странни типографски решения – двустранно равнен (justified) и подчертан (underlined) текст. Дори да затворим очи за подчертаването, което само разсейва и създава визуален шум, вместо да подсили посланието, остава равнението.

Тъй като това заглавие („Show us there’s…“) е реално съществувало (справка от WP, CNN), интересно ми е дали това е действителното решение на дизайнерите на вестника, или е изфабрикувано за филма.

Предполагам е второто. Защото дори един елементарен mockup за 10 минути във Фотошоп, с помощта на Helvetica Ultra Compressed, изглежда къде-къде по-добре. Дори от гледна точка на по-хармоничен апостроф.

Като всеки зает човек, който не робува на компа си, щом си свърша работата за деня си тръгвам от офиса. Понякога се прибирам, понякога – не. Но така или иначе не цъфвам след 30 минути отново онлайн за „личните“ си нещица.

Тия лични неща, като четене и писане по форуми, блогове и сайтове, чат, мейли, следене на галерии с илюстратори и фотография, типографски закачки и всичко останало ги върша в работно време. Понякога като микропауза между задачите, понякога за разсейване след дълго съсредоточаване, понякога защото просто не ми се работи или пък нямам нищо належащо.

На пратика това значи, че ако нямам време – не чета и не пиша. А специално писането по моя блог ми отнема повече време, защото не е просто един бърз коментар по вече зададена тема. Затова и често се случва да не блогирам със седмици, но за сметка на това коментирам по чужди блогове, тук-там.

Чудя се, дали има технология, нещо като trackback + twitter, ама не съвсем, която да позволява на твоя блог автоматично да се появява дадена твоя активност из мрежата. Примерно всеки ден в 10:00 се пуска един дайджест с това, какво си правил вчера.

Вчера, сряда, 01.02.2008, Боби напраи следното:

• коментира на блога на едикойси
• пусна нова тема на тия форуми
• слуша тия песни в ЛастФМ
• и прочее

Ето какво съм коментирал последните дни, примерно:

• За неправилното паркиране и мерките срещу него
• За мениджърите и екипа
• За букета от преносими устройства
• За конкурсите и всичко останало

Гледам и на двата ми Hosted акаунта, а и на чистите @gmail.com адреси, мястото нарастнало на 44**, демек над 4GB. А предната седмица беше 2… Браво, тъкмо беше почнал да се пълни офисния мейл (92%). Улесниха ми живота, отново. Шса напием по повода.

Няма да обсъждам тази трагедия, но искам да ви обърна внимание на организационната страна на борбата с пожарите. Попаднах на този Google map – разгледайте го внимателно и оценете колко труд се хвърля ежеминутно за поддържане на всички тези информации…

Точно къде са пожарите, колко изгорели акра, кои зони трябва да се евакуират, по кой маршрут, до кои лагери и кои от тях са запълнени, а в кои има място, къде може да се евакуира добитък… Отделно поддържат канал в Twitter с последни новини от службите. Всичко това се обновява постоянно, непрекъснато.

Възхищавам се на такива неща. Координация, технология, организация – спасяват се човешки животи.

Следващата седмица Петьо ще говори нещо за Руби. Аз от това не отбирам, ама имам едно усещане, че ще стане добра сбирка народ. След това вече става логично да уважим Митьо или просто да идем се потим на сянка кат халби през лятото. Пък който има сили – да говори за RIA. С две думи – айде пак стана проблема…

Тия дни сондата Касини е щракнала подозрително изглеждаща шестоъгълна буря, близо до северния полюс на Сатурн. Ето снимка и целия материал, ако ви се чете (внимание, смущаващо е!).

Чух ли някой да казва „Космическа одисея“? Жалко, че скоро няма да можем да пратим двама чички в кораб и един ХАЛ-9000.

Е, явно великите мислят еднакво. Месец след писанията ми за вертикален ритъм (част 1, част 2), гледам в A List Apart пуснали такава статия. Живи и здрави да са, па и да почерпят!

В първата част обясних малко теория и показах три уеб примерчета на тема вертикален ритъм в страницата. Ако сте разгледали кода на примерите, вероятно ви е станало ясно кое как е. Сега ще се опитам да обясня защо е така, както и стъпките, през които минах, за да направя примерите (отворете ги (1, 2, 3), защото надолу обяснявам по тях). И така…

Когато започвам типографското оформяне на уеб страница, в началото работя в пиксели, а след това преминавам в относителни мерни единици. Ето една примерна последователност:

1. Избирам подходящ шрифт (и алтернативи) – това си е цяла отделна тема за разговор. Освен това е доста субективно решение. Още повече, че изборът в уеб средата се свежда до има-няма 10 шрифта…
2. Избирам размер на шрифта в пиксели – изпробвам различни стойности, като тествам и алтернативите. Добрите алтернативни шрифтове имат подобно излъчване при еднакъв размер. Имайте предвид, че на модерните резолюции (1024х760 и нагоре), всичко под 11px е нечетимо в 90% от случаите.
3. Избирам височина на линията (line-height) – търся четимост на реда, но не прекалено разкъсване на съдържанието. Някои често спрягани в полиграфията двойки размер/междуредие са 11/13, 12/14, 14/16. Разбира се, междуредието зависи много от самият шрифт. Освен това, аз лично завишавам поне с 1 втората цифра в тези двойки, тъй като на екран нещата стоят по различен начин от печатната страница.
   Забележка: в CSS line-height не е точно междуредие (leading). Защото добавя височина под и над реда, а не само под, както е в печатните технологии. Това означава, че ако имате 14 пиксела шрифт с line-height 18 пиксела, тогава този текст е центриран вертикално, имайки по 2 пиксела горе и долу.
4. Преминавам от фиксираните px към относителните em. Защо това е добра практика е обект на друга статия. Един бонус е възможността потребителя да увеличава/намаля сам размера на шрифта през браузъра. Използвам известната хватка за приравняване на размера на шрифта в различните браузъри: font-size: 62.5%. От тук нататък 1em = 10px.

Избрал съм шрифт Palatino, като за алтернатива съм поставил Book Antiqua, който е много подобен на Палатино. Като крайна мярка – Georgia. Cambria, който е от новите за Виста, съм поставил на първо място само заради експеримента.

За размер се спрях на 14px = 1.4em, което ми се струва достатъчно четимо, а и всички знаете, че съм фен на текст с добър размер, а не миниатюри ! При размер 14px, най-малката разумна височина на линията е 18px. А сега – математика.

Тъй като работим в относителни мерни единици, трябва да зададем line-height в някакво отношение спрямо font-size на същия елемент. Отношение се получава чрез деление: 18 / 14 = 1.286 (закръглете нагоре до третия знак). Задавайки 1.286em line-height, указвам на браузъра да направи височината на линията 1.286 пъти размера на шрифта, ерго – 18 пиксела. Ако сега потребителят промени размера на шрифта (а начини за това – бол, директно от браузъра), височината на линията ще остане пропорционална на размера на шрифта.

Можем да зададем и отстъпи (margin), макар че, в повечето случаи, отстъп горе и долу на параграф е трудно реализируем хармонично. Най-простото решение е да зададем margin: 0 0 1.286em 0, което ще симулира един празен ред след всеки параграф.

Като имаме предвид казаното до тук, за да създадем вертикален ритъм е нужно само line-height и margin (-top или -bottom) навсякъде да бъдат кратни на избрания line-height, в случая – 18px. Например:

• заглавие с размер 20px (2.0em): 18 / 20 = 0.9em или 1.8em line-height (или margin)
• заглавие с размер 16px (1.6em): 18 / 16 = 1.125em или 2.250 line-height (или margin)
• забележка с размер 12px (1.2em): 18 / 12 = 1.5em line-height (или margin)

На заглавията нарочно съм дал две възможни стойности, тъй като по-ниската е удачна само при заглавия на един ред. При такива на няколко реда и малък line-height ще се получи застъпване на редовете.

Малък спек в системата внасят изображенията в текста, тъй като имат трудно предвидими размери. Нужно е височината на всяка снимка да бъде отново кратна на избрания line-height и по възможност – да бъде зададена в em. Тези две изисквания в общия случай са неизпълними. В примерите съм „форсирал“ височина на снимките, но това води до кофти превю или дори непропорционални деформации. Има някои начини за заобикаляне на проблема:

• Ако правите всичко на ръка, форматирайте снимките в подходящ размер след избор на размера на шрифта. В нашия случай, примерно 180px височина за превюто или 360px за хоризонтална снимка.
• Ако правите CSM, който позволява качване на изображения, лесно можете да направите генерирането на превюта да бълва подходящо форматирани изображения
• Възможно е да поставяте всяко вложено в текста изображение в таг <span>, след което да задавате височина на span-а, най-близка до кратно на избрания line-height. Това е относително лесно, ако планирате CMS. По този начин, ако имате колона с основа 300px, очевидно изображението ви трябва да се смали до 300px за превю в колоната. Остава само да вземете височината на полученото превю и да намерите най-близкото кратно число нагоре.
• Сигурно има още 1001 хитри начина, но вън напече приятно и някак си не ми се мислят повече

Излишно е да казвам, че тези похвати не могат да бъдат прилагани винаги. Но все пак да ще спомена. Има редица сайтове или печатни материали, в които подобен вертикален ритъм няма смисъл. Там обикновено се прибягва към grid systems и други пропорционални системи, но за това – в следващия живот. Ако, обаче, ви се налага да оформяте приличен обем текст или съдържание, което е с доминираща текстова част – отделете малко време да обмислите и изградите „стратегията“ си предварително. Това ще ви спести чуденки в последствие и ще придаде хармочност на продукта.

А сега, след толкова писане, наздраве!

пп: Утре ще се опитам да пусна примерче и за Word, защото още преди да пусна това блогиране вече имах два мейла по темата!

ппп: Общо станаха три части: първа, втора и „трета“ част.