Хапвам, значи съм! » Теч - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Бобчето на Сони

Преди около месец Петьо се върна от развяване на задни части в САЩ. В негова чест опекох цяла пуйка и направих тържествен обяд, а той ми се отблагодари като ми даде поръчаният две седмици по-рано Sony Bean NW-307 (черен) срещу 240 лева. В тази връзка доста се втрещих от новината, че Сони ще спира Бобчето, щото било много гадно.

След като съм прекарал месец в натоварено използване на този walkman, мога да споделя няколко впечатления. На първо място, след като проучих малко въпроса, разбрах защо всички мърморят против него – заради неудобството на управлението на файловете. Обяснявам.

Когато си купите такъв плеър, очаквате да се вижда като устройство в My Computer, да си мятате папки и подпапки с музика и пей сърце. После отивате у вас, копвате си същите файлове на компа и пак кеф. При голяма част от плеърите, обаче, нещата не седят по този начин. Изисква се да имаш специален софтуер, с който да качиш музиката на плеъра. iPod иска iTunes, Бобчето иска бившото SonicStage (сега Sony Connect). Освен това, това движение е еднопосочно – не можеш да сваляш от плеъра на компютъра.

Една от основните причини за това е нещастният опит на производителите да си вържат гащите пред звукозаписните компании и сродните им медия фирми. Твърди се, че по този начин се прерязва практиката да купиш една песен онлайн, да се свали на плеъра и после да я копираш на всички приятели по хардовете. В тая посока е и PlaysForSure инициативата на Microsoft.

За iPod има прекрасни програмчета, като SharePod примерно, които позволяват да копираш напред-назад без проблеми и без нуждата от леко абсурдното iTunes. За Бобчето, обаче, чак такава свобода няма. Защото за да се прослушват на него музики, те трябва да са в ATRAC3 формат.

Ето това е най-голямата спънка, според мен. Дори да не използвате ужасния Connect, a нещо по-разумно като MP3 File Manager 2.0 (който се инсталира на самия Бобец и си го стартираш от там, също като Sharepod, което позволява където и да отидеш да можеш безпроблемно да си мяташ музика), качването на 1GB данни става бързо, но конвертирането в ATRAC отнема bloody ages. Ако мога да запълня за 20 минути Боба, още 40 минути ще чакам да се конвертира всичко качено. В това отношение iPod nano-то, което също имам на разположение, е по-добро.

И тъй като доста се проточих, нека направя малко обобщение на добрите и лошите страни на Бобчето (по мое мнение):

Добри страни

Лоши страни

В крайна сметка ако сега трябва да купувам плеър, бих се замислил сериозно в посока някои по-боклучави варианти като Sapphire Ivory, където цената е 100 лева за 512МБ, но отпада най-сериозният недостатък с управлението на музиката. От друга страна, сигурно бих взел Sony Core :)

9 May 2006, 10:39 | Теч |

Коментари

  1. Кирил, 9 May 2006, 14:40

    Готино и изчерпателно ревю ;)

    Аз имам един от първите дискмени (но не MD) на Сони с възможност за ATRAC просвирване и една вечер клечане по транскодирането ме отаза напълно да се занимавам със софтуера им. Щяха да издават някакви кръпки по въпроса, но явно за 3 години вече не успяват. А и до колкото знам са си стиснали здраво encoder-а затворен (поправи ме, ако бъркам), така че може и да не се и появи скоро.

  2. Боби, 9 May 2006, 17:00

    В тая посока надеждата е споменатия от мен плъгин за WinAmp, но той така или иначе изисква ATRAC плъгин отделно (мисля). Чесно казано в момента както си качвам нещата с MP3 File Manager ми е добре, щото като отида някъде и искам да пусна музика, просто включвам Боба към усилвателя. Батерията му издържа толкоз много, че притеснения нямам.

Твоя коментар

/ / Textile Help