Бобчето на Сони

Преди около месец Петьо се върна от развяване на задни части в САЩ. В негова чест опекох цяла пуйка и направих тържествен обяд, а той ми се отблагодари като ми даде поръчаният две седмици по-рано Sony Bean NW-307 (черен) срещу 240 лева. В тази връзка доста се втрещих от новината, че Сони ще спира Бобчето, щото било много гадно.

След като съм прекарал месец в натоварено използване на този walkman, мога да споделя няколко впечатления. На първо място, след като проучих малко въпроса, разбрах защо всички мърморят против него – заради неудобството на управлението на файловете. Обяснявам.

Когато си купите такъв плеър, очаквате да се вижда като устройство в My Computer, да си мятате папки и подпапки с музика и пей сърце. После отивате у вас, копвате си същите файлове на компа и пак кеф. При голяма част от плеърите, обаче, нещата не седят по този начин. Изисква се да имаш специален софтуер, с който да качиш музиката на плеъра. iPod иска iTunes, Бобчето иска бившото SonicStage (сега Sony Connect). Освен това, това движение е еднопосочно – не можеш да сваляш от плеъра на компютъра.

Една от основните причини за това е нещастният опит на производителите да си вържат гащите пред звукозаписните компании и сродните им медия фирми. Твърди се, че по този начин се прерязва практиката да купиш една песен онлайн, да се свали на плеъра и после да я копираш на всички приятели по хардовете. В тая посока е и PlaysForSure инициативата на Microsoft.

За iPod има прекрасни програмчета, като SharePod примерно, които позволяват да копираш напред-назад без проблеми и без нуждата от леко абсурдното iTunes. За Бобчето, обаче, чак такава свобода няма. Защото за да се прослушват на него музики, те трябва да са в ATRAC3 формат.

Ето това е най-голямата спънка, според мен. Дори да не използвате ужасния Connect, a нещо по-разумно като MP3 File Manager 2.0 (който се инсталира на самия Бобец и си го стартираш от там, също като Sharepod, което позволява където и да отидеш да можеш безпроблемно да си мяташ музика), качването на 1GB данни става бързо, но конвертирането в ATRAC отнема bloody ages. Ако мога да запълня за 20 минути Боба, още 40 минути ще чакам да се конвертира всичко качено. В това отношение iPod nano-то, което също имам на разположение, е по-добро.

И тъй като доста се проточих, нека направя малко обобщение на добрите и лошите страни на Бобчето (по мое мнение):

Добри страни

  • Компактен и с подходяща форма – малко по-голям от обикновена запалка, лек. За сравнение, Нано-то малко по-тежко, освен това с лоша форма, подлежаща на огъване и чупене.
  • Малък дисплей – хаби малко ток и не се драска и чупи лесно (за разлика от Нано, което влезе ли в джоб без калъф и става гъз)
  • Добър интерфейс за управление – не отстъпва по удобност на click wheel-а, макар да не може да се сравнява директно, защото няма толкова функции; по-скоро имам предвид, че за същото време намирам песен в Боба и в Пода.
  • Вграден USB конектор – няма нужда от кабел!
  • Приличен обем на прилична цена – 1GB за 120$ от магазина на Сони в САЩ.
  • Прилично радио – не хваща добре ДжазФМ, ама те са с пословично зле предаване; за сметка на това Сигнал+ е идиалну, за нас читирмата
  • Чете тагове на кирилица – БРАВО!
  • Много издържлива батерия – най-важната и решаваща за мен черта; последно като се опитах да направя тест издържа 22 часа непрекъснат плейбек с усилен на максимум звук и слушалки Sony EX51, за което време батерията беше спаднала на половина. За съжаление тестът беше прекъснат поради простотия, защото мушнах плеъра да си кача кючека „Изтървахме коня“, а забравих, че като го включиш, той почва да се зарежда. По Великден като ходихме до морето издържа, по мои сметки, към 30 часа сумарно и пак беше на половина батерията, но там не беше усилен толкова и се ползваше доста в колата. Склонен съм да мисля, че 50-те часа на хартия си ги прави.

Лоши страни

  • Кофти управление на музиката – тук в едно обобщавам бавното качване с конверсия, кофти софтуер, невъзможност за преименоване на папки и файлове, които са вече качени… Да спомена, че MP3 File Manager 2.0 спестява много грижи, но дори и с него не можете да мятате файлове от плеъра към компа (както може със SharePod). В момента се пише един плъгин за WinAmp, който ще позволява плейбек на музиката директно от плеъра, а в бъдеще дори и копиране като със SharePod вероятно, но за сега е просто камара бъгове.
  • Не особено sturdy – има няколко места, които вече ги виждам развалени и то чисто механично – капачето на USB-то, което е и hold бутон, кликането на 5-way бутона (основното управление)… Освен това има доста луфтове по него и просто се чудя как ще го чиста от пясъка лятото. Като цяло Core вариантите на тия плеъри са по-издържливи, но и по-скъпи, а да не говорим, че в момента май няма 1GB вариант. Мой колега има от старите Core, черен, и го е изтървал пред мен на мрамора в коридора, след което го ритна като се наведе да го вземе – нямаше и драскотина.
  • Кофти дисплей – не е достатъчно ярък – забравете на слънце да видите нещо без да си заслоните с лапа. Нямам представа как ще го настройвам на плажа… Освен това е само един ред и малко бавно се движи текста.
  • Няма equalizer – а само високи/ниски с по 6 нива.

В крайна сметка ако сега трябва да купувам плеър, бих се замислил сериозно в посока някои по-боклучави варианти като Sapphire Ivory, където цената е 100 лева за 512МБ, но отпада най-сериозният недостатък с управлението на музиката. От друга страна, сигурно бих взел Sony Core 🙂

2 thoughts on “Бобчето на Сони”

  1. Готино и изчерпателно ревю 😉

    Аз имам един от първите дискмени (но не MD) на Сони с възможност за ATRAC просвирване и една вечер клечане по транскодирането ме отаза напълно да се занимавам със софтуера им. Щяха да издават някакви кръпки по въпроса, но явно за 3 години вече не успяват. А и до колкото знам са си стиснали здраво encoder-а затворен (поправи ме, ако бъркам), така че може и да не се и появи скоро.

  2. В тая посока надеждата е споменатия от мен плъгин за WinAmp, но той така или иначе изисква ATRAC плъгин отделно (мисля). Чесно казано в момента както си качвам нещата с MP3 File Manager ми е добре, щото като отида някъде и искам да пусна музика, просто включвам Боба към усилвателя. Батерията му издържа толкоз много, че притеснения нямам.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *