Мобилни плеъри или нещо друго?

Наскоро драснах едно кратко ревю на Sony Bean-чето, с което се сдобих. Явно вдъхновен от това, бай Чапс реши да пусне наново блога си (след много време пауза), само и само да може да позлорадства на воля колко гаден бил моя плеър.

И понеже го гледам, че няма да остави лесно темата, списвам едно кратко мнение във връзка с преносимите плеъри. Защото напоследък много се разводниха нещата – едва ли не всяко устройство може да пуска радио и да записва от него, да диктофони, да показва снимки и филми, да пази адреси и телефони, да чете текст файлове, да свети в цветовете на дъгата и всякакви други безумни неща.

Наречете ме старомоден, но аз обичам нещата да имат своето ясно предназначение. По-добре прави едно нещо добре, а не сто неща зле. Всъщност, това не е старомодно. Всички модерни уеб приложения (наречени от маркетинг отдела Web 2.0) правят точно това – специализация. Малки, бързи, ясни. Let me do my work and don’t get in the way!

Затова искам да тегля чертата в сферата на преносимите плеъри (и не само). Един мобилен музикален плеър трябва да:

  • може да възпроизвежда всякакви аудио файлове
  • да издържа максимално време без захранване
  • да е максимално лек, компактен и издържлив

Това е. Друго не е нужно. Essential features only. Допълнителни екстри биха могли да бъдат:

  • повече от един текстов ред дисплей и цветен дисплей
  • приемане на радио и евентуално запис
  • има голям обем

Всичко останало, според мен, трябва да бъде групирано като функции в някаква форма преносим компютър, който да си има вече Outlook, медия плеър по мой избор, четене на каквото искам форматче, GSM и прочее комуникации с текст и глас, запис на видео и звук, игри, всичко останало. Пълна клавиатура се подразбира, дали реална, проекционна или виртуална. Това устройство още го няма. Малките лаптопи – 12-13 инча дисплеи – и таблет-pc-тата са стъпка натам, но са далеч още.

Възможни са вариации на тема преносим комуникатор (текст, аудио, видео чат в едно малко устройство), преносим гейм център (като PSP, ама свястно) и прочее. Също така може и комуникаторът да е комбиниран с аудио плеър.

Основната ми мотивация е, че хората не са толкова feature oriented, колкото им се иска на дизайнерите на тия джаджи. Хората са goal oriented. Функцията „четене на книги“ в никой случай не помага на целта ми „слушане на музика“, но тази цел е основното, което искам да постигна като си купувам плеър.

Разходка сред природата, тичане по стадиона или просто излежаване на терасата – тия неща не поемат обемисти, чупливи и неиздържливи устройства, като става дума за музика особено. Sony Core плеъра е почти идеал – здрав в стабилна черупка, има само една фуга / луфт, издържа 40-50 часа, малък. Ако беше на половина голям, издържаше по 100 часа и беше с обем от 10тина GB – това щеше да е мобилният аудио плеър на петилетката.

И така или иначе сте прочели тоя брътвеж чак до тук – нека ви кажа кой е най-големият пропуск в момента на пазара, като изключим батериите. Липсата на подходящи безжични слушалки. Като ергономия, обхват, мощност и издържливост – всичко е пълно лайно в момента. Искам слушалки, които са като моите Sony EX-51, но без кабел, да имат някакво устройство за пълно закрепване към ухото и да черпят ток ефирно от плеъра (или да искат зареждане не по-често от плеъра)!

7 thoughts on “Мобилни плеъри или нещо друго?”

  1. С някои дребни изключения напълно споделям твоята позиция за MP3 плеърите. За съжаление компаниите са на друго мнение. Иначе – хвърляйки около на плеядата от нови модели – още тази година повечето имена в бранша би трябвало да се откажат.

  2. Единствено пропусна да добавиш в списъка SD/MicroSD слот. Независимостта от вградения капацитет е хубаво нещо, а SanDisk обещава 4Gb и 6Gb SD чипове много скоро, които ще се поддържат от повечето ‘06 плеъри с SD слот след прост ъпгрейд на фърмуеъра.

  3. Зачекна интересна тема. Аз (макар и непредставителна извадка) споделям тезата, че тия техники трябва да се разделят, за доброто на всички. Ще се отклоня малко от темата, като споделя малко размисли за това какво ми се иска по въпроса.

    Gaming Device – Нещо, което да може да съществува в портативна форма, но да може да се възползва от някаква форма на докинг и мултиплеър през интернет. На него се играят игри в къщи, но можеш да си го вземеш в джоба или в ръчната чанта, и да играеш на по-малко екранче. PSP е готино, но има ненужни неща.

    Workstation – и като казвам work, имам предвид работа. Не handheld кур, дето освен да го показваш на хората за друго не става. Тука имаш браузър, поща, интернет + софтуер съобразен със професията ти. Трябва да е преносим и достатъчно бърз и удобен + достатъчно мощен за да ти върши каквото искаш да върши. На него не се играят игри, не се гледат филми.

    Media player. Трябва ти портативна версия с възможности за докинг. Да чете мп3 е достатъчно. Докинга да има двд/цд четец, откъдето можеш да качваш боклуци на преносимото устройство.

    Всеки един от тия дивайси би могъл да ползва външен екран, озвучаване и интернет източник.

  4. Проблемът на така изложените идеи за устройства е, че те са полезни само за потребителите. За производителите те са вредни, защото те решават нашите проблеми, но не ни задължават да си купуваме нов модел отново и отново, по възможност веднъж годишно. Именно затова мобилните плеъри поемат по пътя на телефоните – всеки един от тях предлага набор от екстри и изключва други, за да си гарантира, че може да пусне друг уникален по своята функционалност продукт следващата година. Никога не се предлага “съвършеният” телефон (или плеър) защото това би означавало стагнация на пазара. Затова и непрекъснато виждаме и ще виждаме все повече устройства, които са просто разхищение на пластмаса и електроника.

  5. Бих искал да уточня, че PDA-то не е само за да го размахваш и да си мериш чурката с други PDA притежатели. Аз лично използвам моето основно за четене на книги, считам че се справя перфектно с тази задача. Може да пее, може да пуска и филми, освен това е и органайзер. Ако бях по-организиран, щеше да ми е полезно и в тази си част. А, да, можеш и да си пляскаш игрички.
    Всъщност PDA са два вида(поне), тези с PalmOS служат вярно, като джобни устройства и тези с Windows, които са умалени компютри, но не стават нито за джобни устройства, нито за нормални компютри. За съжаление, модела с повече пари е печеливш.
    Между другото плейър с карта е вредно, защото винаги се изкушаваш да използваш картата за други неща.

  6. Аз лично бих искал слот за карта само с една единствена цел – да си копирам картата от апарата на плеъра. Защо ти е да даваш 400$ за 8ГБ карта, ако за толкова ще вземеш 2 х 40ГБ iPodа за теб и приятелче?! Освен това идеята на тия устройства, според мен, не е да си носиш цялата музикална колекция, само неща, които искаш да слушаш. А и как да побереш цялата колекция?! Че аз имам към 350 аудио диска, отделно още сигурно 100 албума. Туй са към 200ГБ. Какъв е смисълът?!

    Само за пример давам Бобчето – 1ГБ. Натъпкан до горе Боба вече ме изкарва месец и повече. А освен за ходене до работа го ползвам за музичка по купони, в колата… Като сложиш Alicia Keys, A. Hamilton, Redman, Carlos Campos, Underground, папки Чатлама с отбрани кючеци, папка Гръцко, Тодор Колев, Robbie Williams и Queen – какво друго му трябва на човек?

    Изобщо пък няма да зачеквам темата ако тия устройства бяха малко по-ефирни и да мога през тях да си достъпвам домашния комп с цялата музика 🙂

  7. Те се опитват да станат ефирни, някои вече са, но онези мастити лошковци отгоре са готови да ударят с чукчето по всяка ръчица, която посегне да иновира. Така че още дълго ще чакаме съвършения Bluetooth плеър.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *