<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
		>
<channel>
	<title>Comments on: Шрифт, ама метален&#8230;</title>
	<atom:link href="http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen</link>
	<description>на Боби блога</description>
	<lastBuildDate>Sun, 05 Feb 2012 08:05:51 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
	<item>
		<title>By: Боби</title>
		<link>http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen/comment-page-1#comment-1397</link>
		<dc:creator>Боби</dc:creator>
		<pubDate>Thu, 14 Aug 2008 01:57:26 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://bobydimitrov.com/wp/?p=418#comment-1397</guid>
		<description>	&lt;p&gt;Нуби, то ако беше лесно, секи щеше да го прави. Щом има дилеми и терзания &#8211; пътят е правилен, по моему.&lt;/p&gt;

</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Нуби, то ако беше лесно, секи щеше да го прави. Щом има дилеми и терзания &#8211; пътят е правилен, по моему.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Nubizus</title>
		<link>http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen/comment-page-1#comment-1396</link>
		<dc:creator>Nubizus</dc:creator>
		<pubDate>Wed, 13 Aug 2008 19:56:01 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://bobydimitrov.com/wp/?p=418#comment-1396</guid>
		<description>	&lt;p&gt;Туй за ограниченията ми беше първия сблъсък с канона  за иконопис.&lt;br /&gt;
Като млад мустакат драскач си мислех че туй живописта най убаво щото нема ограничения.&lt;br /&gt;
Тъй де ма мина време и усетих че правилата не са ограничения а са основа.&lt;br /&gt;
Дават значение и дълбочина.&lt;br /&gt;
Същото и с дизайна днешно време. Никой обаче не прави усилия.&lt;br /&gt;
Не си заслужава, не струва толкова скъпо и т.н. са неща които са оправдания.&lt;br /&gt;
Примерно колко дизайнера познаваш които си обръщат в криви текста от рекламта и почват на ръка&lt;br /&gt;
да прават разрядка? Дифолт кърнинг аз досега перфектен не съм видел, шото за всеки случай си има различно третиране. Аз тва го права, разни хави-гридове и т.н.&lt;br /&gt;
Ма има и нещо друго, идва момент в който дизайна става за дизайнера повече от секс, стаа любовен акт (нещо което отразяват тия клипчета дето си пуснал), тогава нещата/оправданията спират, смисъла става в процеса, не в резултата.&lt;br /&gt;
Така или иначе, болката от факта че аудиторията е куха си остава.&lt;br /&gt;
Единствения шанс е да се бачка както трябва (на 100 процента) за хора, които могат да оценят.&lt;br /&gt;
Но конфликта идва и от факта, че дизайна не е изкуство а е ориентиран към масата народ.&lt;br /&gt;
Демек пак сме в началото, където дизайнеро копа заради себе си.:)))&lt;/p&gt;

</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Туй за ограниченията ми беше първия сблъсък с канона  за иконопис.<br />
Като млад мустакат драскач си мислех че туй живописта най убаво щото нема ограничения.<br />
Тъй де ма мина време и усетих че правилата не са ограничения а са основа.<br />
Дават значение и дълбочина.<br />
Същото и с дизайна днешно време. Никой обаче не прави усилия.<br />
Не си заслужава, не струва толкова скъпо и т.н. са неща които са оправдания.<br />
Примерно колко дизайнера познаваш които си обръщат в криви текста от рекламта и почват на ръка<br />
да прават разрядка? Дифолт кърнинг аз досега перфектен не съм видел, шото за всеки случай си има различно третиране. Аз тва го права, разни хави-гридове и т.н.<br />
Ма има и нещо друго, идва момент в който дизайна става за дизайнера повече от секс, стаа любовен акт (нещо което отразяват тия клипчета дето си пуснал), тогава нещата/оправданията спират, смисъла става в процеса, не в резултата.<br />
Така или иначе, болката от факта че аудиторията е куха си остава.<br />
Единствения шанс е да се бачка както трябва (на 100 процента) за хора, които могат да оценят.<br />
Но конфликта идва и от факта, че дизайна не е изкуство а е ориентиран към масата народ.<br />
Демек пак сме в началото, където дизайнеро копа заради себе си.:)))</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Боби</title>
		<link>http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen/comment-page-1#comment-1391</link>
		<dc:creator>Боби</dc:creator>
		<pubDate>Thu, 31 Jul 2008 02:46:44 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://bobydimitrov.com/wp/?p=418#comment-1391</guid>
		<description>	&lt;p&gt;Съгласен съм &#8211; има аспекти на технологията, които улесняват работата неимоверно. Да не говорим за неща като контекстуални или стилистични лигатури, гридове или работа с илюстрации.&lt;/p&gt;

	&lt;p&gt;Обратната страна е, че достъпната технология сваля летвата, мизата ако искаш. Преди само отбрани хора можеха да седнат на Холд&#8216;ъм маса с 10 хилки пода, сега всеки парцаливец се намества и си мисли, че като различава вале от асо е царя на покера.&lt;/p&gt;

	&lt;p&gt;Но не само хората са виновни за това &#8211; такива артистични напъни са в природата им. Техниката ти дава една измамна свобода, защото няма морал. Тя ти казва &#8220;можеш да правиш каквото искаш!&#8221; и оставя на теб да прецениш какво би било редно и какво не. Неща като B/I/U бутоните в Word без оглед на наличните начертания, текст ефектите в Corel, дори най-елементарното непропорционално деформиране на буквата (fake condensed/extened) &#8211; това са все остри предмети в ръцете на деца. Опасно е и трагичните резултати не закъсняват.&lt;/p&gt;

	&lt;p&gt;Компа е леко аналогия на днешното капиталистическо положение. Като една огромна стая, пълна с милиони (а може би дори десетки хиляди!) играчки. Пускат детето в нея и то разпръсва погледа и съзнанието си на хиляди места. Клъвне тук, клъвне там и накрая прави замък от парче Лего, глава на Барби, един трансформър, плюшен гъбен Боб с квадрадните гащи и го увива с мигащи лампички.&lt;/p&gt;

	&lt;p&gt;Докато едно време имаше само конструктор &#8220;Млад техник&#8221;, но дори и най-голямото лайно, направено с него, имаше някаква стилистична цялост. Да не говорим, че ограниченията пораждат творчество &#8211; като имаш малък брой части се налага да мислиш как по-добре да ги използваш&#8230;&lt;/p&gt;

	&lt;p&gt;Уви, не е розово със синьо и не блещука&#8230;&lt;/p&gt;

</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Съгласен съм &#8211; има аспекти на технологията, които улесняват работата неимоверно. Да не говорим за неща като контекстуални или стилистични лигатури, гридове или работа с илюстрации.</p>
<p>Обратната страна е, че достъпната технология сваля летвата, мизата ако искаш. Преди само отбрани хора можеха да седнат на Холд&#8216;ъм маса с 10 хилки пода, сега всеки парцаливец се намества и си мисли, че като различава вале от асо е царя на покера.</p>
<p>Но не само хората са виновни за това &#8211; такива артистични напъни са в природата им. Техниката ти дава една измамна свобода, защото няма морал. Тя ти казва &#8222;можеш да правиш каквото искаш!&#8220; и оставя на теб да прецениш какво би било редно и какво не. Неща като B/I/U бутоните в Word без оглед на наличните начертания, текст ефектите в Corel, дори най-елементарното непропорционално деформиране на буквата (fake condensed/extened) &#8211; това са все остри предмети в ръцете на деца. Опасно е и трагичните резултати не закъсняват.</p>
<p>Компа е леко аналогия на днешното капиталистическо положение. Като една огромна стая, пълна с милиони (а може би дори десетки хиляди!) играчки. Пускат детето в нея и то разпръсва погледа и съзнанието си на хиляди места. Клъвне тук, клъвне там и накрая прави замък от парче Лего, глава на Барби, един трансформър, плюшен гъбен Боб с квадрадните гащи и го увива с мигащи лампички.</p>
<p>Докато едно време имаше само конструктор &#8222;Млад техник&#8220;, но дори и най-голямото лайно, направено с него, имаше някаква стилистична цялост. Да не говорим, че ограниченията пораждат творчество &#8211; като имаш малък брой части се налага да мислиш как по-добре да ги използваш&#8230;</p>
<p>Уви, не е розово със синьо и не блещука&#8230;</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Nubizus</title>
		<link>http://bobydimitrov.com/tech/418/shrift-ama-metalen/comment-page-1#comment-1388</link>
		<dc:creator>Nubizus</dc:creator>
		<pubDate>Wed, 30 Jul 2008 10:06:38 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://bobydimitrov.com/wp/?p=418#comment-1388</guid>
		<description>	&lt;p&gt;От една страна е много куул, като краен продукт. Органичното си е органично.&lt;br /&gt;
Обаче не може да се сравнява с идеята за контрол при работа с компа, скоростта на проверка е милионни пъти. Проблема идва в това, че всеки може да помисли, че е дизайнер и че разбира, докато едно време хавата е била по ясна. Сеа се разправам с малоумните клиенти щото той си мисли, че след като може и той да си го направи значи е ок. Булшита идва и от това че когато имам 30 000 фонта в папка няма как да ги знам, единствения вариант е класическият -фамилии и други характеристики на шрифта.&lt;br /&gt;
За това за мен си остава най-важно органичното мислене. Молив -лист -скици мислене за формата не за куулнеса.:)))&lt;/p&gt;

</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>От една страна е много куул, като краен продукт. Органичното си е органично.<br />
Обаче не може да се сравнява с идеята за контрол при работа с компа, скоростта на проверка е милионни пъти. Проблема идва в това, че всеки може да помисли, че е дизайнер и че разбира, докато едно време хавата е била по ясна. Сеа се разправам с малоумните клиенти щото той си мисли, че след като може и той да си го направи значи е ок. Булшита идва и от това че когато имам 30 000 фонта в папка няма как да ги знам, единствения вариант е класическият -фамилии и други характеристики на шрифта.<br />
За това за мен си остава най-важно органичното мислене. Молив -лист -скици мислене за формата не за куулнеса.:)))</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>

