What’s in a name…?!

English resume

My name is Borislav Dimitrov and in Bulgaria it’s common to abbreviate Borislav as Bobby.

I know the proper spelling is Bobby or Bobbi, not Boby!

My domain and mail address bear my misspelled name as a result of a semi-drunken mistake I decided to stick with.

Years ago, while trying to move on to a more „official“ sounding mail address and leaving behind my old „sir_bob@“ one, I dedicated a few hours of one very late evening (or is it an early morning after 3AM?) to choosing an alias.

Sadly, after trying several mail services all had „bobbydimitrov@“ registered and in my frustration to this weird injustice, I just went and regged „bobydimitrov@“.

Fully aware of what have I done (at least 8 hours later I was, after some much needed sleep), I decided to stick with the intentional mistake.

A few years later a got my domain bobydimitrov.com, as well as my office email boby@ and it was set in stone.

So thank you for reading this and please excuse the unrest I’m certain you felt while trying to decide whether to address me as Boby with the mistaken name on the off chance there really is such a name in Bulgaria, or Bobby as you should 🙂

Какво е едно име?!

Не броя колко пъти са ми казвали, че Boby е грешно, трябва да е Bobby или поне Bobbi. Това ние много добре го знаеме, ако мога да цитирам Светльо от Хиподил!

Когато се сблъсках с интернет за първи път, някъде 8-9 клас в гимназията, в Бургас, първият ми ник в Hotline, IRC, Geocities & Yahoo беше Sir Bob. Тогава имахме някаква мания да си говорим с тайфата на „сър“, докато се напивахме с ракия и боб в гърне през голямото междучасие, като истински лордове.

Вторият ми ник беше bospot – няма да го разяснявам по-подробно, само поставете апостроф преди „s“. Обаче в университета исках да имам по-официален мейл, такъв, който не се асоциира с контролирани субстанции, защото почнах да водя по-официална кореспонденция.

Една вечер, към 3-4 сутринта, под лекото въздействие на шише ром с кола и няколко биришки, седнах да си регистрирам официален мейл. Първите ми опити с borislavdimitrov@ и bdimitrov@ нещо не ми допаднаха, затова пробвах с bobbydimitrov@, така по-международно да звучи.

За зла врага, на няколкото сайта, където пробвах, това име беше заето. Вбесявайки се все повече и повече спрямо тази конспиративна неправда – някой обикаля всички мейл услуги и регва ненужно моя желан мейл – по някое време на зазоряване написах bobydimitrov@, видях, че е свободно, регнах го и заспах на стола.

От там посурна крак и офисния ми мейл boby@, а после и домейна bobydimitrov.com… и нещата се бетонираха. Реших, че като съм странен, трябва да съм странен до край.

И така до ден днешен, когато всяка кореспонденция с англоговорящи буди голям смут в отсрещната страна, сигурен съм. А няколкото човека, запознати с тая история, понякога шеговито ми викат Бобай, както може да се прочете „boby“. Лошо няма!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *