The Illusion of Separation

Сега ще ви разкажа няколко истории. Май-май няма да има поука, освен ако всеки не си извади такава.

1)

През лятото на 2014 година започнах да ползвам Facebook по-активно. Исках да направя списък със ФБ страници/групи/профили, които касаят чисто градинарство*.

В процеса на търсене, попаднах на една група – „Градинарство“. Създателят ѝ беше опитал да оформи място за обсъждане на чисто градинарство. Това много ми допадна и се записах за членство. След месец вече бях админ, а след 6 месеца работа, групата увеличи размера си 5 пъти (до над 5000 члена). В крайна сметка напуснах групата и заедно с друг човек направихме BezMotika.com.

В тази група по някое време се промъкна едно лице, да го наречем Хилежов, чиято жена е агроном. Като всеки човек под крилото на агроном, той е радетел и защитник на химическата война. Не го съдя, макар да смятам, че вреди на Земята – всеки си намира методи, които го удоволетворяват и му носят радост, а и то е въпрос на чест – не може да имаш агроном в семейството и да не го ползваш!

Не разбрах какво прави такъв човек в група за чисто градинарство. Чудех се, образно казано, какво прави месояден във вегетарианска група?! Все пак групите затова са по интереси – да се събират единомислещи хора.

В течение на времето се запознах със самодоволната му зарибителска практика – аз знам нещо, което ти не знаеш. Ето в какво се изразява тя. Пуска някоя снимка (задължително в снимката присъства разгъната ролетка, размерът е много важен за Хилежов!) и пише – „бих ви казал как се получават такива резултати, но админите не позволяват ако не е био“, което, разбира се, не е вярно.

Или, ако някой попита във връзка с даден проблем – дали ще са листни въшки, конкретен плевел или мана по доматите – ето го и Хилежов в темата с полезно мнение: „има лесен начин да се справите, но няма да го кажа, защото админите ще ме санкционират.“

В течение на месеците, натрупах много впечатления от най-различни хора, градини, проблеми, методи, желания и цели. Но Хилежов си остана мерна единица за човек с неговите разбирания. Лицемерното е, че оригиналът на тази мерна единица пише и неща от този тип:

…редувам през 14 дни Дитан М45 със Скор 250 ЕК, след прецъфтяване – азотосъдържащ тор и инсектицид. 20-30 дни преди зреене без пръскане – здравето ни е по-важно от прасковите.

Не, кай чесно?!? Като е по-важно, не ги пръскай! На всеки е ясна истината: количеството е по-важно от качеството.

В известна степен, Хилежов прилича на моя дядо. Той е възпитаник на същото това поколение, време и нрави, които отминават. Хардлайнер, неотклонен в методите си, безкомпромисен, готов на всичко в името на добива. Затова и го разбирам, както разбирам моя дядо.

От дядо и неговите книги съм научил много непреходни неща за овощарство, лозарство, градинарство – познания, които тепърва ще ми бъдат още по-полезни. Но от същото място научих и много потресаващи практики, които са противоположни на това, в което вярвам. Уважавам моя дядо, но с него никога не бихме могли да постигнем съгласие по въпроса за чистото градинарство. За щастие това не се налага, тъй като дядо е дал път на младите.

За мен хора с такова мислене са в състояние на застой. Това не значи, че няма да пробват нов препарат, ако в последното издание на Земиздат го пише. Или че няма да купят нов сорт домати, ако ще и да е хибриден. Значи, че не са готови за промяна на парадигмата.

Човек не е готов да му издърпат черджето изпод краката по което и да е време в живота, но с напредване на възрастта се изисква изключително буден и търсещ ум, за да можеш да промениш коренно разбиранията си по комплексна система като природата.

Не смятам, че има състояние на покой в природата. Развитието и промяната са непрекъснати. Не можеш да кажеш „това работи, няма да го пипам“ и да правиш едно и също 100 години, въпреки редицата доказателства, че „това“ не работи хич добре и вреди на Земята.

 

---

 

2)

През същия тоя период започнах да следя по-отблизо форумите на Вискяр. Бай Вискяр Градинаров е известен в софийското общество на търсещи чиста храна хора. Градинар, овощар, пчелар и животновъд с богат опит. Силно активен в интернет, негови снимки и коментари могат да се срещнат в много групи и профили.

На форумите му пишат изключително компетентни земеделци, хора работещи от десетки години със земята, стопанисващи десетки монокултурни декари плодзеленчук и, разбира се, химици от класа. Виждането е такова, че ако пръскаш в нормата и спазваш дадени срокове, продукцията ти е идеално чиста. ОК, не е био, но какво е биото в крайна сметка, ако не една досадна за конвенционалния производител пазарна мода! (нужно ли е да слагам обозначение за сарказъм?)

Появи се една тема на форумите, „Що е биоземеделие?“ – нещо невероятно е да я прочете човек! Толкова силно затвърди нещата, в които вярвам, че съм много благодарен на Вискяр, че я започна!

Тук ще отворя една скоба, в която искам да побера мисленето на земеделеца: (

Чували сте, сигурно, изразът „земеделието е завод на открито„? Този велик постулат на човешкото невежество по отношение на природата се корени във времето на АПК-тата (за по-младите читатели, АПК = аграгно-промишлен комплекс – само името те кара да настръхнеш от възможните извращения в едно такова начинание).

Това възприемане на отглеждането на храната – като механична, а не като органична система, провокира и дори изисква съответното мислене. Че природата може да се контролира на всяко ниво чрез препарати и найлони и това е „естествено“. Че всичко е в изолация и че действията ти не се отразяват на нещо по-голямо от конкретния корен домат или царевица.

Ако прехраната ти идва от земята и разликата между излизане на нула и пълен фалит се крепи на плещите на могъщ коктейл от химия в стопанството ти – дори за миг не се замисляш, преди да посегнеш към препаратите. Ако изборът е между това децата ти да нямат какво да ядат и това да имат, всеки би избрал химията, нали? Дали?

Българите сме опаки хора. Всички знаете вица за шопа и жирафа – дори явното да те гледа в очите, склонен си да кажеш „е те такова животно нема!“.

Непонятно ми е как, в лицето на хиляди чисти градини с добра реализация по света, някой може да твърди, че не ставало то така, не било нито вярно, нито чисто. Оо, да, негативистът веднага ще каже – ама това е по белия свят, не е в България!

Лошото е, че същите тези хора имат навика да принизяват мнението и желанието на другите, които мислят по различен начин. Което си личи и от въпросната тема.

Методите за чисто отглеждане са приложими по цял свят и географската локация не е предпоставка за дискриминация. Проблемът у нас е, че се гони бърза печалба без мисъл за общото. Тук печалбата винаги взема превес пред качеството и рядко се разсъждава, че за качеството ще се намери пазар, стига да има нещо качествено – каквото рядко има, и нищо чудно, с такова мислене! А за природата въобще не се мисли.

Преди Джоел Салатин да почне да продава на 5000 семейства, е продавал години на 20-30 семейства. Но не, българинът предпочита да произведе 20 химизирани тона по 10 стотинки, щото е „по-сигурно“, вместо 2 чисти тона по левче.

) – затварям скобата от по-горе.

Та в тая тема на форумите, още в началото, се вижда вдъхновението за този материал – разбирането, че хората и техните действия са в изолация, разделно от природата и плодовете на труда им.

За да работиш биоземеделие, е добре поне 7 години да работиш конвенционално земеделие.

Препоръката е да тровиш 7 години Земята и после да почнеш „начисто“. Но не е възможно да почнеш „начисто“, защото нищо в природата не е в изолация. 100 години преди теб други са тровили и също като теб са си мислили, че „то е безвредно и не се натрупва“.

Затова сега 50% от жителите на Европа имат глифозат в организма си. Затова 40% от земеделската земя в световен мащаб е сериозно деградирала и е загубена за земеделие от този разрушителен тип. Затова безброй екосистеми са избити след азотно и фосфорно и медно отравяне. Затова подпочвените води са отровени с пестициди, глифозат и какво ли още не…

Щото, нали, има карантинен период и се разлага на бистра вода и чист въздух и не се натрупва и дори помага много на природата… Да спрем дотук с глупостите на химиците.

 

---

 

3)

Това ме води към заглавието на този материал – the illusion of separation. Илюзията за разделност, за изолация. Извинения за не-елегантния превод.

В тази фраза се корени нещо трудно за проумяване, защото хората сме дребни същества с ограничени съзнания и кратък живот. Трудно ни е да видим гигантски взаимовръзки, като време и обхват.

Ще опитам да ви я обясня с един термин от земеделието. Карантитен период.

Звучи зловещо, знам. Когато пръскаш с някакъв препарат, този период означава след колко време препаратът ще се е разпаднал и растенията ще са безопасни за пипане/ядене. Само дето не става точно така – резултатите са на лице, вижте връзките няколко параграфа по-горе.

Смята се, че като вкараш в една екосистема препарат, често силно токсичен за различни групи организми, след няколко дни всичко ще е все едно нищо не е било. Върховна наивност е да се мисли, че пръскането с препарат с надпис „Да се избягва изпускане в околната среда“ няма да повлиае на околната среда.

Ето тази арогантна антропоцентричност трябва да се опитаме да превъзмогнем.

Защото нищо природно не е в изолация, нищо не е разделено от природата.

Това е за щастие, и за съжаление. Жалкото е, че хората не разбират ефекта на натрупването. Действията на хората, макар и привидно нищожни са довели до голямо натрупване на неприятности в природата.

Не искам, а и няма начин, да убедя всички тутакси да спрат да ползват всякаква химия. Въпреки, че с методите на Sepp Holzer и Фукуока могат да се изхранят без никаква химия над 15 милиарда души (някои смятат дори 20-22 милиарда), ясно е, че ще трябва да отмре едното поколение, за да дойде другото с нови идеи.

Но ще е супер ако, поне за начало, химията се ползва само в крайни случаи и с пълното съзнание за последствията. „Ама аз от къде да знам какви ще са последствията? На пакетчето не пише нищо такова, само че е токсично за рибите и пчелите. Тука риба не виждам, реката е чааак долу през две къщи, пчели няма от как пръсках с предишното, кво беше…“ – ето за това говорим. Като не знаеш, по-добре да си много, МНОГО внимателен.

Да направим аналогия с парацетамола. В днешни дни едно от най-честите отравяния е с парацетамол. Защо? Защото хората не знаят и не го пият с пълното съзнание за последствията. Продава се без рецепта, като весело прахче с вкус на горски плодове, няма как да е вреден, нали така?! Горски плодове – сигурно е даже много полезен! Като научиш всъщност колко вреда причинява съвсем малко предозиране, ще си много, МНОГО внимателен.

Надеждата ми е такова отношение да е първата стъпка по пътя към тоталното отказване от химията. И както е трудно при всяка абстиненция, в крайна сметка пристрастяването отшумява и се усещаш много по-добре.

„Ама аз спазвам дозировката и срока“ – всеки казва така и все пак, отвратителните резултати са на лице. Може би сроковете не са точни. Може би всеки се презастрахова с количеството.

Всички препарати имат препоръчителна доза. Обаче хитрата „растителна защита“ препоръчва да комбинираш няколко различни препарата и в крайна сметка никой не брои натрупването.

Вместо да сочим с пръст и да търсим виновните, защото всички виновни си знаят и без друго, не е ли време за нещо различно?

Не е ли време да преминем плавно от максимална щета към ограничаване на щетите? Докато още имаме шанс? За да можем да помислим в бъдеще за заличаване на тия щети и, дай боже, да вървим от максимална щета към максимална полза за природата?

Всъщност пръскането е само една малка част от проблема на цялата конвенционална агро система. Дълбока оран, използване на хибридни и ГМО семена, торене, растителна „защита“, начините на прибиране и третиране на реколатата… Хванеш ли се на това хоро, няма пускане.

„Биото“ и американския вариант – „organic“, няма да спасят нещата. Ограниченията за някои препарати не са достатъчни, защото системата на практика остава същата. Гледа се на земята като на стрелкови полигон, просто оръжията са по-различни. Четете „The Omnivore’s Dilemma“, гледайте „The Permaculture Orchard“.

Какво био или еко има в чушка или краставица, която е отгледана в монокултурно поле или оранжерии от десетки и стотици декари, пръскана с богата смеска химия, после транспортирана 2000 км до твоя магазин?! Но със сертификат, нали.

Био и еко е начин на мислене и отношение към земята и природата, а не система от документи, подписи и печати, търговски марки и надценки.

Био сертифицираните продукти могат да се пръскат с много голямо разнообразие от препарати. Списъкът е дълъг и основно позволява на медна и серна основа, но не само. Например Шампион, Фунгуран (меден хидроксид) и други – разрешени за био производство.

Медния сулфат (син камък), с който се прави бордолезов разтвор и се ползва масово, тъй като е приет за „безопасен“, е контактен препарат. Има хора, които заливат градината със син камък на всеки 7 дни и ако вали през това време – след всеки дъжд… Това е разпространена практика, особено по селата, защото се смята, че е панацея срещу гъбични заболявания.

Дозата е 100 л 1.5% разтвор на декар. За този разтвор са нужни 1500 грама син камък и към 2200 грама вар. В медния сулфат, медта е около 40%. Говорим за 600 грама мед на декар. На пръскане. Няколко пъти в сезона.

Всичката тази мед в крайна сметка отича в почвата. А там, в по-високи концентрации, тя е вреди на (голяма?) част от микрофлора/фауната. А стигне ли до подпочвени води или воден басейн, почват големите поражения, защото медта е силно токсична за водния живот.

Нарочно се спрях само на медта – ако трябва да разнищя всички инсектициди, хербициди, фунгициди, синтетични торове и добавки… няма да ми стигне интернета.

Ще покрия и един друг аспект и приключвам, надявам се, че сте ме разбрали.

Привържениците на химията (понякога са просто непукисти, на които не им дреме какво ядат и какво се случва с околната среда) твърдят, че светът е толкова замърсен вече, че каквото и да правиш, не можеш да отгледаш чиста храна. Чудесен начин да се самопрецакаш с обосновката – природата е замърсена точно заради подобно отношение!

Добър пример за опониране на тази пораженческа и непукистка теза е например био градина Витоша, на практика в центъра на София. Щом е възможно там да се отглеждат чисти плодове и зеленчуци, защо да не е възможно на полето?

Природата има изумителни способности за регенерация и ако я оставим да си поеме въздух, ще заличи следите от нашите извращения. Как предлагате да стане прехода към по-незамърсен свят, ако настояваме да го замърсяваме по всеки възможен начин?

Аз смятам, че едно добро начало е осъзнаването на илюзията за разделността и изолацията в природата. След което да коригираме поведението си съобразно това ново знание. Накрая, кой знае, може и да оцелеем.

Хм, все пак се получи нещо като поука накрая…

 

---

 

* Някои правят аналогия градинарство = земеделие, но има голяма разлика между двете, във всичко. Модерното проучване и мислене поставя въпроса, че точно едрото земеделие е довело до основните проблеми в нашата цивилизация. Едва сега, новите методи за пермакултурно земеделие позволяват земеделските начинания да приличат повече на градинарство чрез богатата екосистема на малка площ.

А като казвам „чисто градинарство“, разбирам такова без „химия“. А като казвам „химия“, имам предвид всички токсични синтетични препарати за „растителна защита“ – коварно име за сбирщина отрови, както и всички синтетични торове.