Събота беше ден за разядка. Затова и реших да направя последната за сезона зимна манджа, след което да минавам на пролетно-лятна кухня. Който ме познава се досеща, че този постен боб не ще да е съвсем постен. Като рецептата за палачинки, която започва така: „вземате една сварена телешка глава…“
Първо за гърнето. Аз имам един съвсем обикновен глинен съд с обем около 4 литра. Примерна снимка имам от блогирането за заека в гърне. Предварителната му подготовка се състои в загряване във фурната, защото по този начин се съкращава времето за готвене.
За боба. Използвах около 400 грама зрял фасул, като го почистих, измих и накиснах 24 часа предварително. Тъй като готвенето в гърне не дава възможност са смяна на вода или други мурафети, накисването на боба улеснява сваряването. Ако наистина бързате, може да го подварите за 30-тина минути, след което печенето става и за под 2 часа.
Месото – свинско с кост! Класическото изпълнение е с по-чисти (без много мазно) ребра, които се редят по стените на гърнето, като облицовка отвътре. Аз не можах да намеря толкова много хубави ребра (за това гърне ми трябват около 1.8 кг), затова освен тях сложих и няколко котлета с кост.
И така… Месото подправих с някаква смес за барбекю (на база кориандър) и тъмен соев сос. Оставих да отлежи два часа. След това го наредих по вътрешните страни на гърнето.
Нарязах на едри парчета половин килограм гъби, омешах със суровия, но накиснат боб и изсипах в гърнето. Успоредно с това запържих 3 големи глави лук с 3 препълнени лъжици червен пипер. Добавих към 400 мл домати от буркан, две кубчета зеленчуков бульон, лъжица захар и лъжица сол, поизпарих за 5 минути, мушнах суха люта чушка и изсипах доматената смес в гърнето.
Покрих всичко отгоре с останалите котлети, поставих фолио на отвора на гърнето, захлюпих и пекох на 200 градуса в продължение на 3 часа и 30 минути. Сервира се много внимателно, защото мръвката се разпада… от кеф 🙂 ! Ето снимка.
В резултат 7 души + моя милост останаха много доволни.
Най любимата манджа на цялата къща е боб в гърне:))
Аз го правя обаче задължително с пушени гърди или с бекон ,не запържвам лука а го задушавам,готвя го с зехтин,слагам много малко домати,слагам морков и задължително червени чушки и любимата ми подправка е девисил плюс традиционния джоджен.Не ползвам бульони,защото са много солени и са бъкани с консерванти.
ммммммм кеф:)))
Уупс, аз пропуснах да напиша, че слагам могъщо количество гьозум, както и клонка чубрица в гърнето – после я вадя като се сготви. А бульони слагам, точно защото са солени и не се налага да слагам сол 🙂 ! Консервантите не ме плашат, като се има предвид колко консерви съм направил 🙂 🙂 🙂 пък и не смятам да живея до 100 години (като прадядо и прабаба ми).
А иначе съм скептик на тема зехтин в готвенето (на повечето гозби), тъй като този, който ползвам, мирише много силно на маслини и всичко отива в друга посока.
Боба беше добър. На мен лично ми беше леко сух , но пък котлетите бяха станали неотразими. Сигурно това са имали предвид хайдутите с боба по хайдушки и агнето.
Бих добавила само една забележка, съвсем леко да се добави водичка, за да не се получава малко като бобена салата. Друг е въпроса, че обирах каквото имаше по дъното и чорбичката може да е заминала по другите чинийки. Това е то, който превари, завари. Иначе вкуса беше превъзходен, имам още една купичка сега за обяд. Да ни е сладко.
Правилно, че беше с почти невидима чорба. Но има две извинения – в захлюпено гърне трудно се следи състоянието на нещата и второ, гледах да натъпча възможно най-много пържоли. Явно е било за сметка на водата. За другия път ще се подготвя просто с по-малко боб 🙂
Моята забележка е за лукът, адски много е и развали цялата работа!