Айщайн е казал: „Всеки е гений!“
Но ако оценяваш рибата според нейната способност да се катери по дървета, тя ще прекара целия си живот, мислейки, че е глупава.
Дами и господа съдебни заседатели, днес делото е срещу модерната образователна система. Радвам се, че успяхте да дойдете!
Не само, че системата кара рибите да се катерят до върха на дървото, но и после да слязат и да тичат 10 километра.
Кажи ми, Училище, гордееш ли се с това, което правиш? Превръщаш милиони деца в роботи – смяташ ли, че това е забавно?
Имаш ли представа колко деца се чувстват като тази рибка в училище? Плуват срещу течението, никога не могат да изявят истинските си дарби, смятат, че са глупави, вярват, че са безполезни.
Настана момента да спрем с извиненията! Призовавам на скамейката Училището и го обвинявам в убийството на творческата мисъл и индивидуалността, както и в интелектуално подтисничество. Това е антична институция, която е надживяла употребата си.
Ваша чест, с това приключвам моята встъпителна реч, и ако разрешите да представя доказателствата по обвинението – ще го докажа.
Продължете!
Това е съвременен телефон – познахте го веднага? А това е телефон от преди 150 години. Имат голяма разлика, нали? Това е модерна кола. А това е кола от преди 150 години. Голяма разлика, а?
Сега вижте това. Съвременна класна стая. Ето и класна стая от преди 150 години.
Не е ли срамно, че повече от век е минал без никаква промяна. А твърдите, че подготвяте учениците за бъдещето? В лицето на тези доказателства, бих искал да ви попитам – за бъдещето ли ги подготвяте, или за миналото?
Нека бъде записано в протокола – училището е създадено, за да обучава фабрични работници. Което обяснява защо подрежда децата в редички, кара ги да седят мирно и тихо, да си вдигат ръката, ако искат да кажат нещо, дава им кратка почивка да се нахранят, а по 8 часа на ден им вменява какво да мислят. О, да, и ги кара да се съревновават, за да получат А (шестица) – буква, с която се отбелязва качеството на произведената стока.
Разбирам – едно време нещата са били различни. Всички ние имаме минало, аз самият не съм Ганди. Но днес нямаме нужда да правим зомбирани роботи. Светът се е развил и сега имаме нужда от хора, които мислят творчески, новаторски, критично и независимо, със способността да общуват.
Всеки учен ще ви каже, че няма два еднакви мозъка. И всеки родител с 2 или повече деца ще го потвърди. Затова моля обяснете – защо третирате децата като формички за сладки или бейзболни шапки? „Един размер за всички“ – това е глупост!
Без обиди!
Извинете, ваша чест! Но ако един лекар предписва еднакво лекарство на всичките си пациенти, резултатът ще бъде трагичен! Толкова хора ще се разболеят!
Но в училището става точно това! Това е образователна небрежност. Когато един учител стои пред 20 деца, всяко с различни нужди, различни способности, различни мечти… А вие им преподавате едно и също нещо по еднакъв начин. Това е ужасяващо!
Дами и господа, обвиняемия не трябва да бъде оправдан. Това вероятно е едно от най-жестоките престъпни деяния, извършени в историята.
Нека споменем и как Училището се отнася със служителите си.
Възразявам!
Отхвърля се, искам да чуя обвинението!
Учителите имат най-важната работа на планетата, а заплатите им са ниски – това е срамота! Не е чудно, че измамените в случая са учениците.
Нека бъдем откровени. Учителите трябва да получават колкото и лекарите. Защото лекаря може да направи сърдечна операция и да спаси живота на детето, но един велик учител може да достигне до сърцето на детето и да му позволи наистина да живее.
Учителите са герои и не са проблема. Проблемът е системата, която не дава възможности или права. Учебните програми са създадени от хора, които не са преподавали и ден през живота си и са обсебени от тестове и стандартизация. Те смятат, че успехът в живота да зависи от задраскване на отговори в тест! Това е ненормално.
Всъщност, тези тестове са прекалено груби и трябва да бъдат извадени от употреба.
Но ако не вярвате на мен, чуйте думите на Фредерик Джей Кели – създателят на тестовете. Той казва, цитирам, „тези тестове са прекалено груби и трябва да бъдат извадени от употреба.“
Дами и господа съдебни заседатели, ако продължаваме по този начин, резултатите ще са фатални. Не вярвам на училищата, но вярвам в хората. И ако можем да персонализираме здравеопазването, колите и Фейсбук страниците си, то е наш дълг да направим същото с образованието.
Да го обновим, променим и да премахнем „училищния дух“, той е безполезен.
Трябва да работим да съживим духа на всеки един ученик. Край с „базовите познания“, трябва да достигнем до същината на всяко сърце и всеки предмет. Да, математиката е важна, но не повече от изкуството или танците. Нека дадем на всяка дарба равен шанс!
Зная, че звучи като мечта, но държави като Финландия правят впечатляващи неща! Имат по-къси учебни дни, учителите вземат добри заплати, домашните не съществуват, а в училище се фокусират върху съдействие, вместо съревнование.
Но най-добрата част е, че тяхната образователна система превъзхожда по резултати всички други, по целия свят. Държави като Сингапур вървят по техните стъпки.
Програми като Монтесори, Кан академия – няма универсално решение, но нека направим първата стъпка. Защото, макар учениците да са само 20% от населението, те са 100% от нашето бъдеще.
Нека се погрижим за техните мечти и кой знае какво ще постигнем! Това е света, в когото вярвам. Свят, в който рибите вече не ги карат да се катерят по дървета.
I rest my case.