Преди време си щипнах от нейде една такава free card. Има на нея pie chart с 2 сектора в пропорция 50:1 (в полза на bad) и надпис Good is short.
Та затова като се е задало good последните седмици (месеци?), юруш на маслините! Подхванато още от 10-те дни море за Джулая, нещата преляха в една размазана във времето работна седмица, в която реална работа свърших чак в петък. Тогава се наложи трип до Ст. Загора с цел снимане от въздуха на строящ се там мол, което пък преля в обработка на кадри през уй-кенда. Подобен трип се случи и в понеделник, но до Варна (4:00 тръгване от София, 23:30 пристигане обратно в София след цял ден снимане). Успяхме да минем през Побитите камъни – магическо място, което прилича на морско дъно, но на сушата. Неописуемо е с думи, а и снимките не помогнаха много, въпреки прекрасното осветление (залез с благи облачета).
Следващия уй-кенд сторихме ударно море по две причини: първо, защото морето си е страхотно по принцип и второ, Коко имаше рожден ден и депресия, та целта беше да подчертаем едното и да зачертаем другото, един вид. Стана, даже бих казал удари тавана преживяването.
Онзи ден пък отпрашихме в посока Беглика за първо гребане с каяци. Не очаквах, че да мааш с греблото 3-4 часа в язовир може да е толкова готино! Физическото натоварване е много тонизиращо, без да се разсипваш, а усещането за движение и да гледаш как боровете летят покрай борда на лодката е леко замайващо. И винаги можеш да се джаснеш в язовира, ако прегрееш и не ти се пие повече ледена биричка или ментичка с тоник. На изпроводяк – торба с прясна мащерка, масловки, горски ягоди, боровинки и букет полски цветя. Nature rocks.
Нужно ли е да казвам, че идния уй-кенд удряме Лозенец за концерта на NOHA? След което ще се закотвим с дълго въже по южното Черноморие и така поне 4-5 дни, докато не дойде ред за феста на Беглика + Карандила бенд в събота. Или нещо друго, каквото и да е!
Good is short, so enjoy it.