За измъкването от отговорност

Преди няколко дни зачекнах с едно изречение темата за бягането от приятни прекарвания на маса. Това е един социален феномен, който ме чуди и мае все повече и повече. Но нека започна с кратка предистория…

По мое време в Бургас (лета 1990-98) хората търсеха всеки удобен повод и всяка възможност да се сберат с други хора и да се напият. Или да хапнат подобаващо. Или да ебнат. Или каквото им кеф праи. Измисляха се брутални извинения и заобикалки с цел измъкване от всякакви други ангажименти само и само да не се изтърве даден купон; а това беше валидно с двойна сила ако огранизатора е някой готин тип (има яка домашна кайсиевица, има майка-чудодеец в кулинарията и т.н.).

Спомням си когато правих моите събирания беше на практика невъзможно да поканиш 10 човека и да дойдат 10. Обикновено идват 20, повечето от които с гаджета или свои приятели. Върхът на сладоледа беше Големия Погром у нас, когато на новогодишното парти бяха поканени тесен кръг хора (мисля към 12 човека), а очевидци, останали самоотвержено трезви със статистически цели се кълняха, че след 40-тия човек вече взело да става тясно в апартамента. И да се има предвид, че цяла вечер се слушаше само Тигре, Тигре и RAtM…

По същия начин аз съм ходил на метълски запои с водка, на хипарски купони с евтина бира и ракия и къде ли не… Въпросът беше да няма лабаво.

От както съм в София и старата ми компания се разсъхна, забелязвам, че е все по-трудно и по-трудно да се сбере подобаваща компания за запой и разядка. Примерно по моя рожден ден (съответно нова година) с МЪКА сбирам 10 човека гости и то след 1000 уговорки! А предлагам пълен пансион, 4 вида салати, 4 вида предястия, основно специалитет, домашни вина и ракии, гръцко и узо на корем, маса, прибори, чинии и прочее.

Едно време само пласмасова чашка с ракия беше достатъчен стимул за половината ПМГ да се юрне на запой, а сега какво стана…

Озадачава ме и апатията, която обвзема хората покрай разни празници и събития. Как е възможно някой Вальо, загрижен за доброто си прекарване на трапеза по Трифон Зарезан примерно да ти отговаря с „Ми… не знам какво ще прая… ша седя в къщи!“ на 10.02?! Във връзка с миналия Гошовден питах точно шест Гошовци (без да броим тия, дето хич и не съм ги кандардисвал) как ще празнуват, като предлагах прекрасен вариант с осигурена агнешка манджа, домашни ракии, сянка през деня и камина през нощта.

Вярвате или не, от тия шест Гошовци само един имаше разумно оправдание, останалите бяха в засада и мигаха на парцали. Всеки намери извинение, достойно за „Измислици премислици“ със бате Влади.

В гимназиалните ми години имахме един лаф – който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи. Ако някой не дойде два-три пъти поредни на запой, просто цялата компания му отива на гости. В днешно време колектив не остана, за жалост. Иначе с кеф бих го нацепил на сумата отцепници, дето ша предпочетат да чоплят семки пред теуевизора, вместо да водят здравословен начин на живот – запой сред природата!

4 thoughts on “За измъкването от отговорност”

  1. Жорето отиде в пловдив и се усмъти кат пич оня ден, хех

  2. Ако става дума за Хунта – за него не се съмнявам, той сериозен. Ама него и не съм го кандардисвал за запой щото го знам, че е сериозен. За несериозните се притеснявам аз…

  3. Нема са плашиш, мъжки, ниъ от Пловдив ша ти дойдем на гости и ще ядем и пием кат’ свини само да кажеш. Щом т’ва ти е проблемът:)

  4. Е ша са сетиш ти 🙂 ! Таман да преподам някой урок по гръцки.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.