на боби блога

Днес сутринта на пробуждане в главата ми стоеше следното стихче. Побързах да го запиша (със затворени очи, защото реално още спях) на лист хартия и сега го пускам тук. Странно звучи, вероятно защото е сънотворение, а странността се засилва от фактът, че до сега не ми се е случвало нещо такова.

Две сладки хали с плитки руси.
‘Де са?
Нагазиха във заливчето и вилнеят!

Животни морски – всички изпокриха се!
Във стрес са!
Надзъртат иззад водораслите и чудят се –
На сушата такива ли виреят?!