Днес сутринта на пробуждане в главата ми стоеше следното стихче. Побързах да го запиша (със затворени очи, защото реално още спях) на лист хартия и сега го пускам тук. Странно звучи, вероятно защото е сънотворение, а странността се засилва от фактът, че до сега не ми се е случвало нещо такова.
Две сладки хали с плитки руси.
‘Де са?
Нагазиха във заливчето и вилнеят!Животни морски – всички изпокриха се!
Във стрес са!
Надзъртат иззад водораслите и чудят се –
На сушата такива ли виреят?!
18 January 2007, 10:02 | Размисли | Тагове: море, поезия, сън
Дани, 18 January 2007, 11:29
Тринар!!! We love ya.
Луноходов, 19 January 2007, 23:34
Гот‘но!
Божил, 29 January 2007, 13:31
Много яко!