Author: Боби

(Спокойно, това е фалшив съспенс – крайно се надявам да няма втори номер в поредицата… Макар че… то е неизчерпаем извор… на вдъхновение…!)

Голямата нужда от това блогиране се породи по вина на моя виртуален приятел Иван Куков. Не че ме е гостил някоя протърчаваща гозба, просто настояваше да бръкне с пръст… в тази тема… със сложен аромат.

Но млъкни, сърце! Противно на очакванията, няма да говорим само за фекалии, а за това къде отиват, какво става със тях и кой какво може да направи по въпроса.

Между другото, това писание гравитира около един частен случай – къща на село за целогодишно семейно обитаване. Размислите и решенията тук са свързани с този контекст, а рядко решенията са универсални за всякакви случаи. В тази връзка може да са ви интересни предишните две статии – Дом и Парцел или къща.

Everyone Poops!

Има световно известна детска книжка с такова заглавие. Честно казано, преди да стана родител нямах дори повърхностна идея до какви необятни хоризонти се прос(т)ира детската литература!

Може да звучи смешно, но всъщност децата, а често и възрастните, имат нужда от напомняне и обяснение, че всеки ака.

Тази тема е табу в „модерното“ общество по непонятни за мен причини. Базова физиология е. Покрай тази тема може да се научи много за храносмилателната функция на тялото, за цикличността в природата, за хранителните вещества, за принципа „боклукът за един е съкровище за друг“ и прочее.

Затова ви моля да четете надолу без силни отвращение и предразсъдъци. Благодаря.

От древността до днес

Човешките изпражнения са ценени и използвани в исторически план още от древността. В древна Атина са имали канализационна система, която да събира и отвежда матряла извън града до долината на реката, където да се ползва за наторяване. Има открити карти в Китай (снимка, статия), които описват сложна мрежа от канали, по които плават лодки, превозващи матрял от градовете към земеделските площи наоколо.

Когато нещо натурално се смята за ненужно и направо става опасно в натрупването си на едно място, проблемът често е в контекста – място, процес, логика. Хората са установили, че матрялът може да е достатъчно ценен, че да се събира, извозва и разпределя.

В Англия до края на 19 век практиката със събирането е продължавала. В Азия (особено Индия) – продължава и до днес. Още по темата, от Wikipedia.

„Модерни“ времена

Да изместим малко погледа към нашите земи и традиционни порядки. Тук са били разпространени външните тоалетни, които са на практика една дупка в земята с клекало и барачка отгоре. Не само тук, но и тук. Вътре, освен матрял, са се мятали понякога пепел, вар, пръст. И толкоз. На практика това са били сухи компостни тоалетни, тъй като е нямало от къде да дойде обем вода.

Срещала се е практиката, когато дупката се понапълни, собственикът да премести цялата барака 20 метра настрани, а в дупката на старата да метне шепа орехи с идеята там да порасте голям и силен орех, добре наторен.

Имало е и по-сериозни инсталации, с голям изкоп и зидария от камък, вкл. такива, за които се предполага, че в някакъв момент слиза човек да изрине всичко. Може тоя момент да е на 5 или 10 години веднъж, но все пак…

При малките сухи системи основен плюс е, че няма отичане в подпочвени води на патогени. Също така, те са доста лесни за обезмирисяване, ако се добави достатъчно въглерод към силно азотния матрял.

С времето, обаче, подло започнал да се прокрадва водопровод по населените места. Започнали да се чуват еретични желания като баня с душ, вътрешна мивка и… о, Боже, каква дързост – вътрешна тоалетна! Лека-полека старите сухи дупки станали неподходящи за целта.

---

Скоба

Тук трябва да отворя една скоба, за да вкарам понятията сива и черна вода (gray/black water).

Всичката вода, която се използва в едно домакинство БЕЗ тоалетната, е сива вода. Мивки, душове, миялни, перални, всичко това е сива вода. Вода, в която има изпражнения, е черна вода.

В текущите водопроводни практики, най-нормалното нещо е цялата вода от един дом да се събира по една обща тръба и да отива някъде си. Проблемът тук е, че много по-големият процент на употребена вода е сива и реално малкия процент черна „осира“ сивата. Хм, кавичките комай са излишни?

Отделен проблем е, че ползваме чиста питейна вода в тези системи, но млъкни сърце, отново!

Когато имаш система, изливаща кубици черна вода всеки месец някъде в двора – имаш сериозен проблем. Започват анаеробни процеси, започва просмукване на патогени в почвата и подпочвените води, проблемът се усложнява значително.

Край на скобата!

---

Трябва да се има предвид, че в последните години употребата на компостни тоалетни, противно на очакваното, се увеличава. До толкова, че световната промишленост започна да произвежда и продава решения по темата. Включително специални тоалетни чинии и клекала, контейнери, инфраструктура и тн. Реално това е противодействие на „класическия“ модел, макар че е спорно кое е по-класическо…

При компостните тоалетни се търси сухата система. За да са най-ефективни, добре е самата чиния или клекало да имат сепаратор за урината и в контейнера да влиза само сух матрял. Където се смесва най-често с талаш (високо въглероден материал). След запълване на контейнера, същия се изсипва на отредено за целта място, където да се компостира. Това е т.нар. humanure compost – компост от човешка тор. Тук препоръчвам книгата The Humanure Handbook.

За обща информация ми се ще да споделя, че покрай ковид-19 мерките у нас, семейството ни се изнесе от София в посока недовършената ни къща на село. Където, в продължение на почти 6 месеца, ползвахме вътрешна компостна тоалетна.

Тъй като всичко беше набързо и самоделно, нашия вариант нямаше сепаратор и представляваше семпла дървена конструкция от стари дъски, със стара седалка за тоалетна чиния отгоре, а под нея – елипсовидна кофа от мазилка (която се оказа с точно такъв размер като седалката, много удобно). В кофата слагахме фин талаш от дърводелска работилница. Тази тоалетна седеше в бъдещата ни баня, към него момент – на мазилка и замазка.

Проблеми с миризма имаше само когато някое от децата забрави да добави талаш след употреба, или се добавя недостатъчно талаш. Този проблем се решава елементарно, със смяна на кофата. Изпразнената кофа се оставя на слънце няколко дни.

Такъв тип система, със съвсем малки подобрения – по-конкретно сепаратор за урината – може да се ползва целогодишно, вътре в къщата. Може да работи неограничено време без да се разваля. Не струва много, а може и да се направи от „боклук“. Не замърсява почвите и водите. Изходящия материал от нея е потенциално тор за градината. Единствената спънка е намирането на талаш, но веднъж като намери човек, количествата са нескончаеми. И, разбира се, иска повече работа от просто да натиснеш копчето на казанчето 😉

Ако не ви се налага да проектирате къща наново и да спазите изискванията на закона, но все пак не искате да правите/ползвате мокра септична яма, където се смесват сива и черна вода и всъщност изобщо да нямате черна вода, според мен една суха компостна тоалетна е най-доброто решение.

В стара къща, където се налага да се преправи водопровода, най-добре е да се заложи отделен кръг за изходяща сива вода и отделен за изходяща черна. Така, ако един ден решите да ползвате „нормални“ тоалетни вътре, поне няма да имате смесване на двете води.

А сивата вода може да се пречиства биологично сравнително лесно и директно в градината. С попивни лехи, френски дренаж, мини-езера с подходяща растителност и други решения. В тази посока препоръчвам да проучите системата Солвива (сайт, книга, статия). Освен това, както ще видите в Солвива, ако вече имате изградени отделни щрангове за сива и черна вода, можете да имате „нормални“ тоалетни, които събират матряла за компостиране, без нужда от яма.

Законова рамка

Към момента (2020 година), законовото положение е следното. Ако проектирате нова къща, или правите преустройка, която изисква разрешително за строеж, трябва да имате изходни данни от локалното ВиК дружество. В тези данни пише дали има изградена общинска канализационна система и дали можете да се включите към нея.

Ако няма, което е факт за по-голямата част от територията, вкл. в редица модерни квартали на столицата ни (теб гледам „Модерно“ предградие), имате реално само 2 опции според закона.

Първата е водоплътно изгребно съоражение. С други думи, яма, която не пуска отрова в почвата и водите и всичко от нея се изпомпва. Някъде се правят с водоплътен бетон + хидроизолация. Другаде се правят със закопаване на полиетиленов контейнер (бидон). Обикновено се гони обем поне 5 кубически метра, но често е 10 и повече.

Проблемите с вариант 1 са 2. Употребата на фекалка, галено наречена лайновоз, е наложителна и става абонамент. Ако се вика на месец или три, а всяко викане е дадена сума, за няколко години тази сума набъбва доста. Отделно, че в повечето случаи фекалките, в опит да спестят пари, просто отиват и изливат всичко някъде на полето или в някое поточе. Второ, процесът е анаеробен, съответно трябва да се предвидят отдушници и система за отвеждане на вонята, но каквото и да предвидите, вонята я има и някой ще я мирише.

Тук има разни „модерни“ разработки, където ямата от бетон се дели на 2 части, първата натрупва матрял за утаяване, втората е като преливник, в който влиза основно вода. После тази вода се отвежда гравитично с още един преливник директно в почвата. С това отвеждане реално се прецаква цялата идея на водоплътността… Опцията с добавяне на „таблетки“ само частично подобрява нещата, и то само ако намерите точно бактерии за анаеробна среда, защото другите просто не се развиват. Освен това, таблетките са си абонамент.

---

Скоба

Отварям пак една скоба за история, която се е случила на много места из страната през миналия век.

В селата в подходящ терен често устройството е такова, че къщите са по склоновете на баирите, а в центъра, ниското, е мегдана и чешмата. Логично, предвид, че в ниското е вероятно място да избие водоносна жила.

Преди водопровода, водата е била безценен ресурс. Водата от миене е отивала в градината. Водата от къщното пране и къпане, ако е имало такова – също. Дори да переш на бара или тепавица, използвания „препарат“ е бил натурален сапун от осапунена свинска мас (т. нар. „бабешки сапун“). Кладенецът е бил като светиня. Водата за пиене в къщата се е пазила много зорко. Има набор народни поверия в тази връзка, прочее. Например, ако косъм от косата на жена падне в делвата или менецът с вода – превръща се на змия. Забрадките стават доста сериозно предпазно средство в тоя контекст… А самите съдове са покривани с чисти плътни кърпи.

Водопроводът, който на практика прави водата ширпотреба, бърза, лесна и достъпна, променя постепенно това отношение.

С въвеждането на водопровода и смесването на сива и черна вода, както и все по-голямата употреба на синтетични препарати в домакинството (козметика, пране, миене, в тоалетната и тн), започва процес по отравяне на подпочвените води. В резултат на който на селската чешма се пръква една табела, че водата е негодна за пиене… след като набор хора се сдобиват с стомашно-чревни проблеми, Е. coli, а и не само.

На практика това с ямите е externalising, изнасяне на проблем, който е тежък, но понеже го изнасяш, все едно изчезва. Но както знаем, няма такова нещо като „изчезва“ в природата. Този пример показва, че подобно изнасяне много скоро се връща като бумеранг…

Край на скобата!

---

Втората законова опция е инсталирането на локална пречиствателна станция за отпадни води. Тази система, описана най-кратко, е като аеробна версия на септичните ями, в която отпадната вода се пречиства от естествени бактериални процеси, които обаче работят ефективно само в аеробна среда.

Проблемите с опция 2 също са 2. ОК, ако целта ни е да извадим всички възможни проблеми, и с двете опции има немалко, но да се фокусираме върху важното.

Първата спънка е, че подобна инсталация обикновено струва доста повече от обикновена септична яма. Обаче, ако презумцията е, че в момента няма никаква яма, с други думи проектира се наново всичко, или текущата стара е неизползваема, реално и опция 1 не е особено евтина. Изкоп, проект, кофраж, арматура, бетон, хидроизолация, инертен материал, обратен насип, отделно труд…

Вторият проблем е, че ЛПСОВ изисква техника, за да работи. Трябват компресор за въздух, ел. управление, електричество. Това е проблем само от гледна точка на някакъв глобален крах, който би секнал наличността на нужното за работата на такава система (макар че при такъв тип крах и вода в чешмата няма да има…). Все пак е добре да се има предвид. Дори да се повреди компресор, нужно е веднага да се подмени, защото ако мине повече време, аеробният процес спира.

Въпреки това, ЛПСОВ за мен е значително по-доброто решение, защото дори при евентуален проблем, тя се свежда до обикновена водоплътна септична яма. С други думи, ако работи нормално е много по-добре, а ако не работи – е толкова добре колкото ямата. И не само това: ако сте подготвени с вътрешна компостна тоалетна като резервен вариант, тогава в случай на сериозен проблем, вашата ЛПСОВ ще събира само сива вода и пак ще сте много по-напред в екологично отношение.

ЛПСОВ

Локална пречиствателна станция за отпадни води. Това звучи гордо 😀

Когато започнах да разглеждам темата (някъде през лето 2010-то), на родния пазар нямаше особен избор; всъщност имаше само две решения, които вдъхваха някакво доверие. 10 години по-късно вече има доста по-широк набор опции. Български, чешки, унгарски, немски и тн. Тъй като не искам този материал да бъде твърде рекламен, бих препоръчал всеки да си направи сам проучването.

Основното важно нещо е да не се водите от цената. Българинът, бидейки майстор по всичко и разбирач по всяка тема, често пада в капана на „то това същото като другото“, макар едното да е двугърба камила, а другото еднорог. По статии и форуми, особено тия на „Направи си сам“, ще видите хора, които едва ли не от два бидона за вино и помпа за пералня искат да постигнат качество и резултат на инсталация, резултат от десетилетия разработка и подобрения…

Ако цената е основен препъникамък за вас, в случай на нов строеж ви препоръчвам да заложите в проекта изгребна яма и да ползвате компостна тоалетна. Ако това ви е прекалено първобитно (демек хем сърби, хем боли), препоръчвам да не планирате нов строеж, а да намерите стара къща с готова яма и да тровите на воля.

Тъй като производителите са доста, подходите и работата на ЛПСОВ също се различават. Най-разпространените модели – аеробните – разчитат на един компресор (помпа за въздух), която вкарва с маркуч вода в основния резервоар и така спомага за въденето на аеробни бактерии в добрата за тях среда (съдържаща храна и кислород). Помпата прави и т.нар. airlift – с помощта на въздух мести водата и матряла в различните части на системата, най-просто казано.

Самият резервоар е обикновено разделен на няколко секции: в едната постъпва водата, аерира се, утаява се, натрупва се, прелива в съседна секция, там се натрупва, понякога има вторично утаяване и от там излиза от системата.

На пазара има вече и анаеробни решения, които са по-подходящи за периодично обитаване, например за вилата, но тъй като контекстът на този материал е къща за целогодишно обитаване от 1 или повече семейства, не мисля, че анаеробните станции са подходящи.

В най-общи линии, бъдете предпазливи и обмислете внимателно решението си, дори цената да изглежда ниска, ако една инсталация изисква:

• периодично добавяне на таблетки, течности, препарати, подобрители, ускорители, бактерии и изобщо какъвто и да е материал (освен отпадната вода), който трябва да се купува;
• периодично изпомпване на утайка или неразложени фракции от фекалка, дори периодът да е 1 година; ако е възможно с обикновена малка помпа за мръсна вода да източите след 5 години съдържанието от дъното, което ще е реално компост – това е ОК, но ако трябва да викате на 3-6 месеца камион, това не е ОК;
• задължително активно вентилиране с техника, вентилационни отвори (тръби) на ниво терен, успоредна вентилационна инсталация, която да е отделна от тази в къщата, дори и пасивна вентилация не е препоръчителна, ако ще е на терен или ще иска отделно трасе;

Последната особеност, на която ще обърна внимание, е „размера“ на съоражението. В кавички, защото имам предвид това за колко човека е предвидена. С други думи, размерът определя колко вода може да бъде ефективно пречистена за единица време. Този размер се мери на брой обитатели.

В разговорите ми с други потенциални потребители на ЛПСОВ се среща мнението, че трябва да се вземе максимално голяма станция, защото не се знае утре дали няма да поканиш много гости или да се наложи баба ти да живее у вас. Това не е проблем. Няма нужда да се презапасявате. Ако имате станция за 5 обитатели и ви дойдат 20 човека на купон, станцията няма да блокира или да спре да пречиства. Ако ви дойдат 2 семейства на гости за седмица, станцията няма да се претовари.

Някои инсталации имат специален „ударен“ режим, в който аерират по-често, или непрекъснато за даден период от време. По подразбиране компресорът работи по няколко минути на даден интервал. Ако се увеличи времето за работа и се скъси интервала, реално се ускоряват процесите и проблеми не би трябвало да има.

На изхода

След като водата премине през ЛПСОВ, с нея трябва да стане нещо. Класическото решение при проектиране е т. нар. попивен кладенец. Най-често е дупка в земята с бетонови пръстени вътре и 50-100 см дренажен камък на дъното.

Понякога това не е възможно, поради високи подподчвени води или други особености в терена. Тогава се ползват хоризонтални полиетиленови попивни кладенци, които се вкопават по-малко. В краен случай се проектират попивни полета (leech field), но това е най-непрепоръчителният вариант.

С попивните кладенци основният проблем е, че водата просто се губи. Това донякъде е въпрос на гледна точка , но все пак, ако сте платили водата, после сте платили за ЛПСОВ и пречистване, би било най-добре да използвате ресурса на максимум!

Двете най-добри решения са събиране на пречистената вода + употребата ѝ за поливане на трайни насаждения (храсти, дървета, ливада), или попиването ѝ в почвата чрез дренажна тръба там, където водата би била нужна – например подпочвено в овощна градина или под жив плет.

Първият вариант изисква вкопаване на контейнер за вода до/след пречиствателната. Това обикновено не е много евтино занимание, особено предвид, че голяма част от бидоните от 3-5-10 кубика не са предвидени за вкопаване в земята и има голям риск от спукване. А тези, които са предвидени за целта (дебелостенни, оребрени) са по-скъпи.

Но подобен контейнер е инвестиция до живот. Няма UV стареене и механични въздействия, може да събира и дъждовна вода, може да се направи да събира или/или пречистена/дъждовна, има различни варианти. От него, с малка потопяема помпа, можете да си захранвате поливна система.

Вторият вариант реално е попивен дренаж и изисква да имате подходящ терен/наклон и още на ниво проектиране на двора и къщата да се вземат предвид тези неща. Ако е възможно да се вкопае една перфорирана тръба ф110 или ф160 в траншея 100 см дълбока, която да води в подходяща посока с лек наклон – супер!

---

Скоба

Отварям пак една скоба, за да уточня нещо важно, свързано с попивни кладенци и дренажи.

При изграждането на такива съоръжения, които вкарват немалки обеми вода в земята, винаги е добре да имате предвид къде ще отиде тази вода, предвид, че дори подпочвено, водата има тенденцията да тече надолу.

Един реален пример: човек си прави попивен кладенец, в който вкарва само 4те улука от покрива и в резултат на комшията му в долната къща през есенно-зимния период мазето се пълни с вода до коляно. Да добавим мислено към този обем и 10-15 кубика пречистена вода всеки месец от годината…

Дренажът пък може да бъде изпълнен по различни начини и да има различна функция. Класическият френски дренаж може да отвежда водата например от основи на къща или зона в двора, но също може и да служи като поземно капково напояване, с други думи да се използва за попиване на вода, освен за отвеждане.

Разликата идва от там, че обикновено дренажът няма източник на воден поток. Идеята му е като се натрупа вода в почвата да осигури път за водата с по-малко съпротивление и съответно водата да отиде на друго място. Затова и се нарича дренаж – оцедник.

Докато в описания по-горе случай, дренажната тръба бива захранвана от непрекъснат воден поток – от пречиствателната станция (или преливника на контейнера за събиране на вода). По този начин водата, докато тече през тръбата, изтича през дупките и благодарение на чакъла наоколо попива в почвата.

Как се изгражда този дренаж? С мини-багер и кофа 30-40 см се прави изкоп (траншея) дълбока 100 см. На дъното се насипва 20-30 см дренажен камък – това е объл речен камък, чакъл, който няма остри ръбове. При насипването се задава ръчно наклон – с нивел и мастар се следи насипът да върви леко надолу. При нужда се продълбочава повече единия край на траншеята, за да може да се зададе наклона.

Отгоре се полага дренажна тръба ф110 примерно (има и по-големи, но надали ще са нужни, освен ако не се хващат примерно улуци от няколко големи покрива). Тази тръба е на дължини от 6 метра и върви с муфа за лесно снаждане. Всички сегменти тръба се увиват в 2 слоя геотекстил, завързан към тръбата на няколко места. Текстилът спира навлизането на корени от растения и седименти от почвата в тръбата.

Тръбата се засипва с още 20-30 см дренажен камък, а отгоре се връща почва от изкопа. В края на трасето, където свършва тръбата, е добре да се изкопае по-голяма дупка, например 2 кубика, която да се напълни с дренажен камък и да работи като финален буфер / попивен кладенец, в случай на голям наплив вода, която не може да бъде усвоена по трасето. Отгоре отново се връща почва.

В зависимост как ще е изпълнена системата и колко вода влиза в нея (само сива вода, само изход от ЛПСОВ, външни мивки, улуци, колко, от каква площ) трябва да се обмисли добре посоката на водата и какво се случва при натрупване/насищане, на къде би текла в почвата, би ли направила проблем надолу по терена и тн.

Край на скобата!

---

А най-добре е да се комбинират двете решения. След ЛПСОВ да има контейнер, който след напълване да прелива в такъв попивен дренаж. По този начин винаги ще имате максимално количество събрана вода за употреба, а при напълване – водата ще си отива и попива на полезно място сама.

Съдбовния ден

Финално ми се иска да опиша самия монтаж на инсталацията, за обща представа.

Предварително трябва да се направи изкоп по габаритни размери на производителя. За 4те фирми, които съм проучвал, изкопите са около 15 кубика (250х250х250 см). Ако вкопавате примерно 5 кубика резервоар, изкопът става двойно по-голям. А локацията на изкопа трябва да е сравнително близо до къщата. Та обмислете внимателно в аванс къде ще е удобно да има капаци на шахти и евентуално външно табло.

На много места в страна няма възможност за толкова дълбок изкоп с обикновен багер – ако имате начин проучете в аванс, защото ако ударите много твърда скала, трябва да се вика багер с къртач.

Пръстта от този изкоп ще ви остане цялата, така че мислете къде да се трупа и как ще се ползва след това. Около самата станция винаги се пълни с речен филц, което е дребен объл чакъл, фракция 4-22 обикновено, като само повърхността се засипва с пръст. Тъй като при копането най-добрата пръст ще остане най-отдолу, практично е да се направи една купчина с горния хумусен слой, а до нея – с всичко надолу.

Ще ви е нужен и филц с обем на изкопа. Ако имате 30 кубика изкоп, значи 30 кубика филц. Което са примерно 2 средни четириосеви камиона. Вероятно ще ви остане, но по-добре така, отколкото да не стигне.

За денят на монтажа ще трябва да осигурите мини багер (4-5 тона), който да копае при нужда за финални щрихи и да пренесе и спусне станцията в дупката. Ще трябва и мини бобкат, който да носи филц и почва. На теория е възможно да стане с фадрома (комбинирана машина), но това изисква да имате повече свободно място.

Първо се насипва подложка от филц, трамбова се, нивелира се инсталацията, засипва се на 50%, пускат се всички ВиК и Ел разводки и се дозасипва. Покрива се с почва, нивелират се капаците и това е. Всички фирми, с които съм говорил, правят монтажа в рамките на 4-8 часа или 1 ден, ако всичко е налично и точно. Употребата на станцията може да почне веднага.

В края на крайщата

Целта на това матрялче е двуяка.

От една страна се надявам да съм разубедил поне един човек от употребата на мокра септична яма. Дори само това ще осмисли цялото писание. Ако в момента се ползва такава, да се мине на отвеждане само на сивата вода в нея също не е лоша първа стъпка.

От друга страна се надявам да съм насочил поне един човек към компостните тоалетни, защото те са устойчиво и елегантно решение с нулеви загуби и са само края на една дълга верига размисли в природна посока, като се почне от градинарство, хранене, здраве и тн.

В никой случай целта не е била да ви рекламирам ЛПСОВ, макар да стана леко така, просто защото покрай инсталацията на нашата се запознах с детайли… които щяха да са ми много полезни в началото на процеса на планирането. Та ако съм успял на един човек да спестя проблеми и главоболия постфактум, програмата е преизпълнена.

---

Както винаги в края на тези обемни материали, приканвам всички с въпроси да ми пишат по мейл – винаги отговарям, дори да отнеме няколко дни (или седмици).

Това блогиране е нещо като допълнение и съпътстващо оригиналния материал Дом (от 2014 г.), където описах някои съображения при избор на парцел в село с цел строеж на фамилна къща за целогодишно обитаване. По-късно добавих и неудобната Фекална тема №1.

През изминалите години, откакто публикувах Дом, че и от преди това, когато захванахме нашето търсене, немалко мои приятели, познати, а и случайни хора се допитваха до мен по въпроса, поставен във заглавието. Това е една дилема, на която няма еднозначен, правилен, или изчерпателен отговор.

Основна задача на този материал е да ви накара да помислите и да си дадете отговори на въпроси, които може би не сте си задали до момента.

И двата материала (Дом и този) предполагат, че нямате неограничени финанси. Ако това е случаят, просто си купувате каквото искате, където искате и правите каквото ви харесва.

Къща

Къща, в контекста на това блогиране, значи парцел със стара, но сравнително обитаема жилищна постройка в него, обикновено 20+, но стигаща до 100+ годишна. Новото строителство, особено това след влизането ни в ЕС (2007), като цяло не е обект на този материал, макар че и там може да има доста забавни проблеми.

Плюсове

Най-очевидният плюс на една къща е нейното наличие. Възможността веднага да се влезе в обитание и на място да извършват подобрения.

Например, ако сте под наем в квартира за 500 лв/месец, тези пари могат спокойно да покриват вноска по заем, с който да купите стара къща и да се нанесете, стига да е годна за обитание.

Има един скрит, но важен, психологически плюс, съдейки по разговорите ми с хора. Явно за много е трудно да си представят от нулата до завършен вид една все още несъществуваща постройка и им е по-лесно да се наместят някак си във вече съществуващи обеми. Дори само този момент може да е достатъчен да наклони везните.

Огромен плюс, за който малко хора си дават сметка, е липсата на нормативни „пречки“. Ако решиш да не си изолираш старата къща, това си е само твой проблем. Но ако решиш подобно нещо за нов строеж, това става проблем на общината и няма да получиш разрешение за строеж. Ако имаш дупка в земята с името „септична яма“ (а дори и да нямаш и да решиш да си изкопаеш), никой не те пита за нищо. Но ако решиш да строиш наново, няма да стане с една дупка в земята 🙂

Същото важи за доста неща, свързани с проектирането и изпълнението на ново строителство. За мен лично това са позитивни „пречки“ – добра енергийна ефективност или земетръсоустойчивост примерно са в моя полза. Но е факт, че не са въпрос на избор – не можеш без тях при нов строеж.

Ако купиш стара къща, може прозорците да ти духат, покрива да ти тече и през стените да влизат мишки, но в момента не знам за наредба, която те задължава да направиш нещо за отстраняването на тези проблеми.

Този вариант е много удачен за хора, които се смятат за майстори и имат умения и преди всичко – свободно време и нерви. Ако сте ОК да прекарате следващите години в ремонт на къщата (често до края на живота ви), като спестите доста пари от труд и направите всичко като за вас си, една стара къща няма да ви уплаши.

И накрая, макар че не е маловажно, обикновено покрай имот с къща идват доста прилежащи дреболии, които, обаче, ще ви спестят нерви и пари. Най-вероятно ще има читава ограда, която често не е факт при един гол парцел. Кладенец и/или сондаж. Облагороден двор и асма или поне няколко овошки и лози в плододаване + цветя. Барака за инструменти, стопанска постройка, кокошарник, торище. Керемиди, тухли, бенотови колове и всякакви други неща, останали от строежа. Чугунена печка за отопление и готвене. Понякога има пълна посуда, макар и стара. Мебели. Натрупан през годините дървен материал, или железа, които винаги ще ви потрябват. Различни контейнери като бидони, бурета и каци, тави и казани. Мога да изброявам доста… Това са неща, които може да ви изглеждат като боклук при огледа, но в действителност са съкровище, което ще оцените едва когато ви дотрябва нещо, а го нямате и трябва да се купи.

Финанси

От парична гледна точка, често пъти къща с декар двор в село на 50-60 км може да струва колко декар гол парцел в село на 15 км от „опорната точка“ (града).

Реален пример. По цени от 2012-14 година, в село на 60 км от околовръстното на София се продаваше къща, строена в началото на 80те, изцяло годна за обитаване, 200 квм РЗП с гаражите, локално парно, 900 квм облагороден двор и тн, за същите пари, за които можеш да купиш 500 квм празен парцел в село на 10 км от София.

Ще кажете – ама то много е далече, ама то там сигурно има само цигани, ама то да не е до някоя мина за уран, ама то да не е до сметище, ама то да не са комшиите луди пияни чалгаджии и съдържатели на публичен дом, заложна къща и казино в едно, ама, ама, ама…!

Нямам идея за конкретния случай, но цената на къщата беше само малко по-ниска от средно пазарна, с други думи имаше сходни имоти със сходни цени. За всичко останало – не е зле да си направите проучването, което съм описал в Дом, за да намалите шанса от изненади.

Моето лично мнение е, че ако търсите най-евтиния възможен вариант (моля обърнете внимание на силното ударение върху най-евтин – то значи, че всичко друго ще е незначително или на заден план), купуването на стара, годна за обитаване къща, в малко по-отдалечена локация, е най-доброто решение за вас.

Това ще означава, че в най-непосредствено бъдеще няма да се налага да наливате пари в къщата и можете да заживеете веднага. Препоръката ми е вторият приоритет след цената да бъдат добрите комшии.

И все пак, внимавайте с евтиното. Ето една автомобилна аналогия. Между голфче за 1000 лв и Tesla Model X за 200 000 лв има непреодолима разлика. Колкото и пари да се налеят в голфчето, няма да достигне комфорта, безопасността и ефективността на Model X.

Да, примерът е краен, но идва да покаже нещо. При една проблемна къща може да се окаже, че колкото и да я „оправяте“, все няма да е добре. Ако изходът е сриване до основи и наново, това приравнява имота до гол парцел.

Напълно уважителна е и линията „я че си кютам у гоуфо“! Въпросът е от самото начало да сте горе-долу наясно какво ви очаква, а не да влизате в психодрами и депресии и накрая да се откажете, че и семейства се разтурват… Познавам впрочем двойка англичани, които са предпочели този вариант. Една година живяха в 1 стая, без баня и тоалетна, докато си правиха сами ремонта (събарянето и наново) на останалата част от къщата. Трудно, но евтино! И в процеса се научават много нови неща.

Минуси

Двата основни минуса на „завареното положение“ са: не знаеш какво точно получаваш и не е такова, каквото го искаш.

В една готова постройка е трудно да се разбере какви са технологията на изпълнението и материалите. Документация често липсва, а може и да е непълна или е неточна. Може би в нотариалния акт пише „двуетажна постройка с РЗП 120 квм“, на живо има 3 етажа къща + таванско с общо 200 квм, а архитектурния план е типов от соц време за едноетажна вила 60 квм. Може би в имота има две постройки, а в кадастъра е отбелязана само една и то на друго място.

Може би мазилката да е паднала на една стена – поне ще видиш какво има под нея, но знаеш ли каква е другата стена и защо е паднала тук мазилката? Може би каменната основа е почнала да поддава, което е довело до напукването на едната стена, а не „от годините е“. Може би попа в мазето е прояден, но са го покрили с декоративна ламперия, да не си личи („почнахме тука да правим механа в мазето, ама на…“ – реален случай, както и примерите надолу).

Може би едната стена е зидана с плътни единички и е по-тънка, другата с четворки втора ръка, а половината от тях са завъртяни с отворите напреко и сега духа и през мазилката.

Може би има основни проблеми с дренажа, особено от как комшията отгоре направи попивен кладенец, та мазето е цяла зима под вода и мухъл, но ти си на оглед през август. Може би „току-що ремонтирания“ покрив е просто стъкнат колкото да не тече в слънчеви дни.

Може би къщата е пльосната в най-неудобния край на двора и е цял ден в сянка от съседите или с лице директно на улицата и няма преден двор. Или е разположена така, че не остава място за игра с децата. Или е построена на ограда с комшиите, които се дразнят изключително много на тоя факт и ще ви стъжнят живота, макар баща им, който е завещал къщата, да е бил ОК. Може би всички стаи са преходни. Може би стълбището е външно, тоалетната също. Може би верандата е от грешната страна.

Всеки ще има различни критерии и точно тук е разковничето. Колкото повече критерии и виждания имате за това как трябва да са нещата, толкова по-трудно ще е да се примирите с готова къща (и всъщност всичко в живота).

Резюме

Вариантът „къща“ е повече за хора с нагласата „ще се нагодим някак“, „ще го измислим в движение“, „ще свикнем“, „ще го оправим после“.

Ако сте от типа хора, които знаят как да се нагодят във всякакви обстоятелства, трудности и неудобства в дългосрочен план не ги плашат, или пък ако имате мега фиксиран бюджет и нищо друго няма значение, според мен къщата е по-добрият вариант за вас.

Ако имате по-силно изразено мнение, по-често гледате да промените заобикалящата ви среда, вместо да се нагаждате, знаете какво искате и често как да го постигнете, предпочитате да знаете кое как е направено и работи, според мен имате нужа от празен лист. В краен случай – къща, която можете да сринете до основи и да преизградите по ваша концепция. Ако успеете да го направите без знанието и одобрението на общината (щото знам и такива случаи), вероятно сте хванали някой бог за шлифера 🙂

Рузвелт е казал „Направи каквото можеш, с каквото имаш, където си.“ Това е доста добро описание на варианта със стара къща.

Аз лично също съм привърженик в умерена степен на това твърдение, но контекстът е много важен. Ако сте с няколко деца, нямате друго собствено жилище, нямате „спасителен план“ и възможност за „стъпка назад“, добре е да имате доста трезва оценка за нивото на компромиса, който можете да направите във всяка една посока, преди да вземете решение. Говорим за основно жилище за целогодишно обитаване, а не виличка за 10 уикенда годишно, и то лятото…

Парцел

Парцел, в контекста на това блогиране, значи урегулиран имот (УПИ), в който няма жилищни постройки, най-често е гола поляна, гъсталак или запусната овощна градина с бунгало и клозет. Понякога има ограда. С други думи – празен лист, върху който да начертаеш мечтите си.

Плюсове

Най-големият и явен плюс на парцела е възможността да планираш всичко от нулата, да разположиш нещата както ти се иска. Всеки, който си е чертал замечтано на лист разположението на мебелите в бъдещата си дневна например, е дизайнер, било то и неумишлено.

Дизайнът е процес на намиране на решение на даден проблем, без значение от контекста (жалко е, че в последните години хората смятат, че дизайн = визуален дизайн).

Когато гледате една поляна и си представяте че точно тук ще е идеално за беседката, а ей там ще бъде най-удобно за лехите с подправки, пък насааам и после еееееейййй така ще минава пътечката покрай къщата към зеленчуковата градина – вие всъщност правите дизайн. Ако можете да се обосновете и с доводи, базирани в реалността, а не просто „щото тъй“, тогава може би дори правите нелош дизайн!

Разбира се, това умение може да се практикува и при покупката на стара къща и в кое да е заварено положение, но един празен лист дава възможност за пълно разгръщане на идеите. Освен това, на стара къща ако почне основен ремонт и преправяне, обикновено изскачат сума други проблеми, което вдига нивото до „Парцел“.

Ако сроковете не ви притискат, празният парцел ви дава възможност за сериозно наблюдение, преди да вземете решение. За препоръчване една пълна година, за да видите през всеки сезон какво се случва с имота.

Къде пада сянката, къде се задържа снега, на къде тече и се събира водата, къде са навяти есенните листа, къде какво расте, от къде идват основните ветрове, на къде ви водят краката като влезете в парцела и още доста неща (част от тях съм описал в Дом).

Този най-основен плюс се транслира с още по-голяма сила в създаването на къщата, на дома. Всеки, който е сменил по няколко жилища / квартири, има ясна представа кое му е по-удобно, какво предпочита, кое къде да бъде спрямо другите неща като стаи и обзавеждане…

Възможността да вложиш себе си в изграждането на представата за дома е вероятно второто най-добро нещо, след това да го изградиш със собствените си ръце.

Обикновено, когато водя такъв разговор с някой, в тоя момент ме прекъсва с „Е добре, това не е кой знае какъв плюс, даже ми отива към минус леко!“ или „Оо, това е много сложно, то трябва да си архитект!“.

Първо, че не е нужно да човек да е архитект или ландшафтен дизайнер, а е нужно основно да знае какво иска. Реален архитект ще пренесе всички желания в арх. план и проектната документация, но за да го направи така, че да ви харесва, трябва да можете много добре да обясните какво искате и защо. Второ, ако принципно ви притеснява да създавате неща от нулата, най-вероятно покупката на гол парцел не е за вас.

Строеж от нулата позволява не само да го направите както ви се харесва, а и да вложите съвременни технологии в изпълнението. Нещо, което е доста сложен и мръсен процес при една стара къща. Като почнем от смяна на покрив, през пълно саниране на фасада и подмяна на вътрешни инсталации, изграждане на отопление и/или вентилация, мазилки и подове… всичко това е изключително тегаво да се случи при вече обитаема къща, ако нямате къде да се изнесете за 3-6-12 месеца. И в този случай отпада голяма част от предимството на старата къща – цената. Докато при нов строеж тези процеси са част от нормалните стъпки.

Финанси

Когато купувате гол парцел, възможността за спекула с цената е значително по-малка. В процеса на нашите огледи сме виждали много сходни къщи в едно и също село, през 2-3 улици, с разлика в цената 3 пъти. Това кара човек да се чуди и да размишлява върху невъзможния философски въпрос без отговор „Що тъй?!“

Рядко има такова раздуване при парцелите, защото и хората в селото, и брокерите, знаят перфектно колко е нормалната цена за квадратен метър УПИ и съответно какви „екстри“ биха променили имота.

Ако, да речем, средната цена за парцел в селото е 20 евро/квм, можете да очаквате цени от 15 (за тия с по-кофти „екстри“) до към 25 (за такива с правилна форма, с добър достъп и изложение). Всички извън тези разумни граници са съмнителни и си направете много добре проверката преди това.

Но цената на парцела обикновено е малко перо в общата сума, строежът е значително по-скъп.

Тъй като въпросът „колко струва строежа“ е толкова обширен, че заслужава отделно блогиране, ще заложа само някои репери за ориентир.

180-220 евро/квм е нормална цена за груб строеж, изпълнен от фирма с нулев ангажимент за инвеститора, освен да подписва документи и да дава пари. Това е цена от годините, в които се интересувахме и събирахме оферти (2014-2016). Цената предполага основи, целия бетон и зидария и покрив. Вариацията идва основно от типа на изпълнителя, архитектурния и конструктивния план и заложените материали. НЕ ВКЛЮЧВА дограми, мазилки, изолации, инсталации и всичко от там насетне.

Цената е „фирмена“, ще рече, че строежът се изпълнява от отговорна фирма или бригада, с минимално нужно участие и присъствие от вас. Обикновено срокът за изпълнение на 1-2 етажна постройка с РЗП 150-250 квм е 2-4 месеца.

Разбира се, какво значи „квм“ е една съвсем отделна тема! Виждал съм проект с РЗП 300 квм, от които обаче 100 квм бяха тераса/веранда. Цена за грубия строеж: 200 евро/квм.

Човек ще си каже – нормално! Обаче ако изключим терасата, която е просто „покрива“ на една от стаите и няма особена причина да влиза в сметките, цената излиза 300 евро/квм.

Ако имате време, умения и желание, както и много приятели-строители, цената може да слезе значително надолу. Оправяйте си сами документацията, организирайте си всичко по строежа, викайте си машини, поръчвайте си материали, работете с приятелите и създайте дом за чудо и приказ! Поздравявам ви!

Ако нямате, обаче, ще трябва да минете по „фирмения“ ред. Освен цената за груб строеж, ще ви трябват (ориентировъчно) още толкова за довършителните работи, като дограми, инсталации и отопление, изолация вън/вътре, мазилки, шпакловки, замазки, а също и ЛПСОВ, огради… От там почва интериорната сума – подови настилки, бои, парапети, первази, мебели, техника и уреди, осветителни тела, забавление и тн.  Това са базови цени. Ако желаете да затънете в лукс, не мога да ви помогна. И тук е точното време да минем към минусите!

Минуси

Във филма „Черна котка, бял котарак“ селският мафиот Дадан обобщава световното положение с фразата: „Ако имаш проблем и не можеш да го решиш с пари, ще го решиш с много пари!“.

Това е и основния минус на варианта с парцел. Строеж от нулата струва скъпо, става бавно, а често и двете. При достатъчно много пари, има фирми, които строят до ключ + пълен интериор и въпреки, че не съм имал общуване с такива, от трета страна знам срокове от типа 6-9 месеца за къща до 200 квм РЗП с включено всичко, мебели, елуреди, осветление, килими… При цена от около 1200 евро/квм (през 2016та). Която вероятно не е нереалистична, но все пак, трябва да ги имаш готови за година.

Ако сте на вълна къща с гредова конструкция (тип сглобяема, сух строеж), вероятно сте си направили проучването и знаете, че този вид строителство не е по-евтино, ако е изпълнено както трябва – с вносен дървен материал, читави системи за изолация и фасада и покрив и тн.

Това, което може да спести пари при този тип строителство, е характера на самата система – тнар human scale construction, или строителство в човешки мащаби. Не са нужни големи машини и екип от двама души с циркуляр и винтоверт може да направи почти всичко от-до. По темата препоръчвам този ентусиаст.

„Авангардното“ строителство, това със естествени материали, при което например се ползват конопени панели за изолация, или се пълнят стени с целулоза, или вълна, после се маже с глина, или се зида със сламени бали – всички тези методи са супер, но не мислете, че за изработката от нулата на къща със светла площ вътре 100 квм парите ще са значително по-малко.

Ако наемете хора да го правят 1) има изключително малко хора у нас, които знаят какво и как се прави и 2) няма да спестите пари от труд. Ако го правите сам, има силна вероятност нещо да се обърка, а при този тип строителство една обърната мембрана = край на къщата.

Ако вземете оферта от изпълнител от висок клас (няма да ви насочвам, но не е трудно да се ориентирате в пазара), ще видите сходни цени на класическото строителство при съпоставими етапи, например затворена с дограми, а вътре по БДС.

Куполните конструкции (geodome) изискват най-ниска базова сума за конструкцията и стават най-бързо. И все пак, висок купол, за да имате 2 етажа с 150 квм РЗП, ще глътне 10-15К лева. Без да броим основа, покриване, изолация, дограми, вътрешна конструкция и разделение, стълбище и тн.

В този вид строителство цената на квм РЗП е пропорционално най-ниска, предвид това, че основата може да е стъпкова, а покривът се явява и стена, но има и компромиси, които трябва да се направят. Като например живот в стая с 2 прави стени, 1 прав ъгъл и 1 обла стена. Или странната геометрия на прозорците, или още по-странните им навесчета, ако са правоъгълни. Или как се полага 20 см вата в извита стена на триъгълници и как се облича после с разкрой на ОСБто… Всяко решение има своята цена и последствия! А и не е маловажно преди да почнете дори да мислите за такова изпълнение, да минете на консултация през технически отдел на общината или главния архитект, за да се уверите, че няма да ви бъде спрян проекта…

С две думи, физически невъзможно е да излезе много евтино, дори да направите всичко сами от нулата, най-малкото, защото е нужно да се спазят някои разпоредби като земетръсоустойчивост и енергийна ефективност. А те водят след себе си определени обеми, конструктивни решения и инсталации.

Освен стойността на строежа, други забавящи или затрудняващи моменти обикновено са липсата на каквато и да е инфраструктура, често може да липсва дори път, но много пъти няма ограда, няма начин да си вкараш колата в парцела, няма удобно място дори за стоварване на материали.

Гол парцел също рядко има редовни партиди за ток и вода. И тъй като в рамките на този материал не разглеждаме off-grid решения, без присъединяване към ток и вода ще е невъзможно да започнете строежа. А дали, кога, как и колко ще струва това присъединяване си е отделна драма и трябва да се проучи предварително. Като цяло, ако няма вода и ток пред имота, ама наистина пред, а не на 250 метра през хълма, операцията ще се усложни и оскъпи доста.

Резюме

Вариантът с нов строеж е добър в случаите, които не ви притискат чак толкова времето или финансите. Ако можете да си позволите да разсрочите проекта и да го финансирате поетапно, или обратно, ако приготвите предварително голяма сума пари. Ако имате хора, които могат да помогнат с груб строеж или довършителни. Ако имате умения да движите такъв проект сами, без нужда от фирма.

При всички положения избягвайте този вариант, ако имате супер фиксиран бюджет, защото докато можеш да преглътнеш една стара къща, макар и мизерна, но все пак годна за обитание, един груб строеж е невъзможен за обитание без да бъде завършен. А завършването е пълно с непредвидени и несъобразени разходи, които непрекъснато разтеглят бюджета.

Този вариант е идеален, когато имате нужда да направите нещата както вие си ги искате, не само вътрешно и външно, а цялостно като разположения, посоки и оформление. Когато по някаква причина не намирате подходяща готова стара къща, или всички намерени все им има нещо. Когато е немислимо за вас да направите голяма инвестиция за нещо, което няма да ви удовлетворява. В крайна сметка, кеф цена няма.

Послепис

Бета версията на този материал събра доста гневни писма по мейла. Това само ме провокира да продължа в същата посока 🙂 ! Има ли гневни, винаги е позитивен индикатор.

Важно уточнение е, че статията не е за всеки и не може да покрие всички видове частни случаи и контексти. Всъщност тя е насочена към един много тесен сегмент хора, към които се числи и моето семейство. Така че ако текстът поражда у вас киселини и запенване по краищата на устата, всичко е наред – просто знайте, че сме различни.

Написах статията основно защото информацията в нея ми липсваше горко когато търсихме ние своето място и се лутахме по оферти, къщи и имоти. Ако тази информация я имах в аванс, щяхме да действаме по различен начин при избора, проектирането и строежа.

И финално, ако някой има нужда от съвет, насока или просто рамо, на което да поплаче след поредната осерация от майсторите – съчувствам ти, пусни два реда по мейла 😉