Мотивацията и наблюденията, провокирали този материал, се натрупват от 10+ години. Реално са повече от 35, покрай израстването ми в градината на баба и дядо и участието в техния ежегоден градинарски процес, но активната работа по него започна с купуването на нашия селски двор през 2014 година.
Без значение дали разбирате от неща като климат, климатични модели и климатични промени, с дребна инвестиция за любителска метео станция + дългосрочните архиви с метео данни, много лесно ще се убедите в промяната на „поведението на времето“ през последните 20 години. Благодарение на големия брой домашни метео станции (WU Map, WC Map) , които публикуват данни в реално време, дори не е нужно да купувате такава, ако искате да изследвате моделите на поведение. С други думи как се изменя времето.

Дядо ми имаше един тефтер, в който беше посевния му календар за градината. На коя дата какво се сее, кой разсад се почва, кога се посажда в земята и прочее, за всички едногодишни култури, които гледаха. По този план баба и дядо действаха неотменно и освен в случай на някой форсмажор като москвича се счупи или вали три дни непрекъснато, всичко се действаше по нарочените дати в продължение на над 30 години.
За щастие, баба и дядо спряха да работят градината в началото на 21 век и не доживяха да видят текущите аномалии, които биха направили техния подход неприложим и често водещ до пълен провал. Поне докато аз се въртях около тях и помагах активно с градината, в периода 1985 – 1995, не е имало неуспешна реколта или „лоша година“, а по техните думи и 30 години назад също. Дори когато например вали сняг на манифестацията на 24 май или лека градушка през юли.
Мисълта ми е, че има видима и лесно доказуема промяна в климата и посоката е към усилване на крайностите. Не говоря за глобално затопляне или охлаждане, а за интензитета на времето. Когато е топло, става убийствена жега. Когато вали, пада порой и градушка. Когато е сухо, не вали със седмици и месеци. Умереното в нашия умерено-континентален климат изчезва…
Промяната
Единственото постоянно нещо в природата е промяната. Теориите на системите и на хаоса са научните подходи към разбиране и прогнозиране на климата/времето. Приемането, че с каквото и да сме свикнали подлежи на непрекъсната промяна, е най-лесния начин да се отървем от усещането за несправедливост и гневния въпрос „ама защо?!“. Защото така е устроена природата и всяка сложна/хаотична система.

В този смисъл, когато говоря за аномалия или норма, това е базирано на натрупани наблюдения и записи за десетилетия назад. Това, което в момента е аномалия, може да стане новото нормално чрез процеса на непрестанна промяна.
Ако разбираме моделите и посоката на тяхната промяна, можем да адаптираме нашето поведение, за да сме по-добре подготвени и приспособени към непрекъснато новите условия. Понякога промяната е малка и отнема векове. Друг път е огромна и се случва за дни.
Водата
Най-важния фактор за процъфтяване, от гледна точка на живата природа, е наличието на вода в системата. Семенце от бук може да покълне в цепнатина на гранитна скала, след което да стане вековно дърво, но не би покълнало и расло без вода.
В България и като цяло на Балканския полуостров, водата в природната система намалява и според мен сме в състояние на системна суша от поне 2010 година.
Водата в системата не е само колко валя оня ден или колко милиона кубика има в някой язовир, но и нивото на всички реки и потоци, на всички естествени водоеми, количеството и качеството на валежите под формата на дъжд и сняг, както и почвения запас с вода, плитките и дълбоките подпочвени води.
Един валежен месец или една по-влажна година не могат да възобновят хидрологията и не могат да прекратят сушата, могат единствено да я облекчат. Но когато години наред валежите са или недостатъчно, или „неправилни“ като характер, нужни са години за връщане към предишните нива на вода в системата. Или действия за адаптация към новата реалност.
Човешкият мозък оперира най-лесно с текущото състояние. Ако не положи специално усилие, човек не анализира и не наблюдава по-цялостна картина. След едно цяло лято, в което очакваните валежи от 150 литра са били само 10, първият приятен валеж от 40 литра за ден директно бива оценен като „потоп“ и реакциите „удави ни“ не закъсняват. А реално са нужни много такива дни, за да може системата да получи водата, която е получавала в исторически план и е адаптирана към това ниво.
В този смисъл, нашите наблюдения върху валежите трябва винаги да са в контекста на природата и дългосрочното положение.
На 24 и 25 май 2025 при нас паднаха 60 литра дъжд в продължение на 48 часа непрекъснат валеж. Това е най-обилния качествен валеж в единично събитие от както следя метео данните от станциите в нашия регион, с други думи поне 5 години (ако не броим бурята с градушка от 90 литра на час от 22 май 2024, която е типичен пример за екстремно време и по думите на най-старите в махалата, невиждан валеж в живата памет).
Първосигналната реакция е, че е валяло наистина много, но реалното положение е, че такива валежи са нужни ежемесечно, а не веднъж на десетилетие, за да се поддържа добра почвена влага, добре запасени подпочвени води и реки и потоци с добър дебит. Тъй нареченият проблем на подвижните репери (baseline shifting) е видим и тук – когато от много години няма нормални валежи, почваме да приемаме недостига за нещо нормално.
Валежите
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя…
Помните ли кога за последен път преживяхте такова събитие? Да вали дъжд цяла седмица, тихо и кротко? При един слаб ръмеж от 1 литър на час, това са 150 литра за седмица, ако допуснем, че не вали непрекъснато.
Това е повече от всичкия дъжд, паднал при нас, за три иначе много мокри месеца – октомври, ноември и декември 2024 година, взети заедно.
За цялостната хидрология на един регион е от огромно значение не само колко вали, но и как вали.
Нека направим следната опростена сметка за пример. За даден регион годишната норма за валежи е 600 литра, или по 50 литра на месец.
- В първия сценарий вали веднъж месечно и падат 50 литра за един час.
- Във втория сценарий вали 2-3-4 пъти месечно и падат по 15-25 литра за 24 часа.
И в двата сценари нормата на валежите ще е покрита, но в кой от двата ще има повече реална вода, задържана в хидроложката система на региона? В кой ще има повече вода в почвата, в растенията, в реките?

Очевидно е, че бавните, напоителни валежи, които описва и Елин Пелин в началото на разказа „На браздата“, ще допринесат много повече за водния баланс, ще намалят дефицита и дори може да увеличат „спестовния влог“ на вода в природата. Докато в първия сценарий, макар водата да е доставена, тя реално е неналична…
Една от причините за това е, че дългата, системна суша прави почвата хидрофобна (отблъсква водата). Почвената наука е изследвала този процес и е добре познат. На практика това значи, че шоков пулс от вода, като например пороен кратък дъжд, не може да попие в почвата и по-голямата част от водата отича по водосбора (дерета > потоци > реки > морета).
Това се наблюдава във всички пустинни и полу-пустинни региони по света. Внезапни наводнения (flash floods) при всеки валеж, породен от почти нулева попивност на почвата и минимална или нулева растителност, която да помогне в усвояването на водата.
Характерно за тези събития, както и за всеки валеж, попаднал на гола почва с ниска попивност, е повърхностния отток (surface flow/runoff) – вода, която тече по повърхността и не може да попие.
Възможно е да има и 100% насищане на почвата – почвата чисто механично да не може да поеме повече вода, но това рядко се случва при такива обстоятелства.
Ако почвата има попивност и валежът не е екстремен, водата бива инфилтрирана в дълбочина. Дори при екстремни валежи, една попивна почва, която работи заедно с растенията, може да поеме много по-голяма част от този валежен пулс и да намали потенциала за наводнения надолу по водосбора.
Ако почвата няма попивност, единствено много слаби / малки / кратки / бавни валежи имат шанс да се абсорбират. За съжаление, промяната, на която ставаме свидетели в момента, е точно в обратната посока и по двете линии.
Не само, че попивността на почвите намалява, а валежите стават по-рядки, по-силни и по-бързи. Което може да звучи парадоксално, но усилва засушаването в дългосрочен план.

На графиката горе се виждат ясно 5 пулса, пет интензивни кратки валежа, с 2-5 седмици пауза между тях. Това е типичното валежно поведение в последните 10 лета, като дори „много мокри“ сезони са били всъщност такива с по-остри пикове, или по-силни валежи, вместо по-редовни, продължителни и слаби.
За сравнение, ето друга графика, която показва по-добро разпределение на валежите, по-малки паузи между тях и по-слаб, продължителен валеж.

С други думи, качеството на валежа зависи от това колко литра за колко време ще паднат, колко често ще вали и какви са почвените условия за усвояване на водата.
Почвата
Живата почва е от решаващо значение за абсорбирането на валежите, без значение дали те са тихи и кротки или стихийни.
Почвата е жива, когато е:
- Оставена на мира. Възможно най-малко оране и копане, възможно най-малко химия под формата на торове и отрови, възможно най-честа ротация на пасищните животни.
- Покрита. Възможно най-дълго почвата да е мулчирана, дали с мулч или почвопокривни култури. В тази и предишната точка, безорното земеделие (no till, ноу тил) и холистичното пасищно отглеждане имат огромно значение.
- Богата на живот. Възможно най-голямо био разнообразие под формата на растителни и животински видове.
- Винаги с живи корени. Възможно най-голяма част от годината в почвата да има живи растения, които хранят почвения биом и спират ерозията. В тази и предишната точка агролесовъдството (agroforestry) – интегрирането на многогодишни и едногодишни растеня в земеделието – има огромно значение.
Четейки тези принципи на почвеното здраве, вероятно не е трудно да си представите, че едно огромно орано от 50+ години поле с тежка техника, което седи голо по половин година, торено и тровено с химия ежегодно, в което не живее нищо освен текущата зърнена култура и дори тя обитава само за няколко месеца… е всъщност най-лошото възможно решение за почвата и нейната способност да се запасява с вода.
Когато полето се оре години наред, машините сбиват почвата в дълбочина, а плугът и култиваторът разрохкват само повърхностния слой. В резултат се получава дебел, сбит и непропусклив слой под дълбочината на оранта (20-50 см обикновено, известен като hardpan/deadpan), който не позволява дълбока инфилтрация на валежите, особено в растежния сезон.
По тази причина, при интензивни валежи можете да видите навсякъде по полето огромни локви вода, която не може да попие бързо, а често и въобще. А при подходящ терен с наклон, тази вода тече като потоци през полето и отнася не само семена и вложената гранулирана тор, но и нещо много по-важно – най-горния плодороден слой на почвата.
Така, заради нашите грешки, всеки по-голям валеж, който иначе би бил живителен за природата, се превръща в потенциално разрушителна сила. Ето нагледна демонстрация от наше село, 22 май 2024 година, валеж 90 л/ч:

Перфектно се виждат браздите от трактора в полето с тъкмо покълващ слънчоглед и гола почва. Браздите са описани от водата, която тече по наклона и се превръща в поток и накрая кална река, носеща най-ценното, почвата.
Ако се вгледате в снимката на полето в ляво, което е многогодишна люцерна, почти няма повърхностен отток. А на преден план в средата, където тече реката с почва, е ливада за сено, която не се оре и благодарение на тревата висока над 50 см, успява да задържи огромна част от седиментите във водата.
Изключително важно е да се спомене, че след този валеж от 90 литра на 22 май, следващия валеж беше чак на 16 юни (23 литра) – 25 дни суша! Полето със слънчоглед се превърна в глинеста кора на третия ден и нямаше влага в орна дълбочина след 10 дни. Докато ливадата с богата многогодишна растителност, влагата беше на повърхността до следващия валеж.
Живите растения са основен вектор за усвояване на валежа в почвата. Корените им правят тунели за инфилтрация, като очевидно големите растения с дълбоки корени са още по-ефективни за това, а тези с повърхностни влакнести корени задържат фините почвени частици.
Растенията забавят дъждовните капки и намаляват тяхната сила на удар, с което спират вдигането на най-горния почвен слой от водата. Също така, те задържат по листата си и абсорбират много от водата дори още преди да достигне до почвата.
Не на последно място, растенията, и особено дърветата, са в основата на водния цикъл в природата, като издишват вода и регулират температурата наоколо. Ето две кратки и ясни видеа по темата.
Как работят нещата, когато работят добре:
Как (не) работят нещата, когато ги разваляме:
В резюме: Растенията и живата почва помагат за усвояването на атмосферната влага, след което допринасят за нейната циркулация и формирането на валежи, а подпочвените води са запасени и това води до лесен достъп до чиста вода чрез извори и водни басейни. Изсичането на горите, голата разорана почва и липсата на трайна растителност и попивност в почвата изсушават цялата природна система и водят до екстремно време – горещи вълни, суша, наводнителни валежи, когато ги има, а достъпът до вода става все по-труден.
До тук мисля се получи една добра база за разбиране на проблема и особеностите около него. Надявам се, ако не друго, то поне директните ви наблюдения върху валежите и цялостната вода в природата да бъдат правени с нови очи.
Мисля в бъдеще да разширя това есе с още информация:
- Управление на водите
- Изправяне и „почистване“ на речни корита
- Как водата ни „бяга“
- Унищожаване, зариване, застрояване и култивиране на алувиалните тераси (разливни зони на реките)
- Традиционно място за развитие на многогодишни и едногодишни култури, както и животновъдство и ефектите съобразно промените в климата
- Дейстия според местообитанието
- Последствия и решения

