Category: Технология

С две думи: не знам!

С няколко думи повече:
Canon S100, Nikon S9100 и с компромис Sony DSC-HX9V, Panasonic TZ18/20/22*.
Подредил съм ги от най-кефещ ме, до най-не. Разгледайте, проучете, изберете, купете. Дори на сляпо да хванете един – няма да сбъркате. Но все пак хвърлете едно око из текста надолу.

През лято-есен 2011 немалко хора се допитаха до мен какъв фотоапарат да си купят. Явно привличам някакъв определен тип хора, защото всички имат сходни изисквания. Те са в общи линии следните противоречия, омешани в едно цяло:

• Да има пълни ръчни настройки, вкл. ръчен фокус и бял баланс с мерене/стойности
• Да има голям сензор с невиждано качество и чуствителност
• Да има невиждано светъл, широк и дълъг обектив
• Да е невиждано малък и лек, да влиза в заден джоб на детски ластични гащи
• Да снима невиждано добре в режим Auto, щото, нали, и жени ще го ползват
• Да може да снима в RAW (ввъъъъъъййй!)

Ако се налага ви да обяснявам защо тия неща са желани или важни, вероятно не сте подходящия тип хора и това блогиране не е насочено към вас. Ако кимате одобрително на всяка точка от листа, може и да успея да ви помогна, или поне да ви объркам повече.

Сега, директно на фукциите, щото време за губене няма!

• Ръчен фокус имат всички без Паното. Приоритет бленда/скорост имат Канона и Паното. Това важно изискване автоматично отхвърля всички, освен Канона. На тема бял баланс няма да се открехвам, но с две думи – никой не е наистина добре по подразбиране. Специално съм си играл с Канон/Пано и първият е значително по-изчерпателен като възможности за настойка, ако държите на това.
• Размерът на сензора е 2 пъти по-голям при Канона, сравнен с останалите. Паното е с най-малък. Съответно при него качеството на снимките е най-зле. Всъщност всички, освен Канона, са непростимо зле при ISO 400+. Никончето горе-долу минава с 4 на релси.
• Най-светлият обектив е на Канона, бленда 2 в широкия край. За жалост много бързо се свива до 5.9, а на дължина е само 120мм. Мен лично не ме притеснява zoom-а, но редица хора ги мързи да използват краката си. Останалите 3 апарата са 16-18х и еднакво добре/зле като оптика.
• Всички са компактни, под 250 грама, за щастие.
• Канона е сигурно най-зле на тема Auto. Не че снимките стават лоши, напротив, просто не е достатъчно умен, сравнен с останалите, които явно са правени от-до за Auto. От TZ серията съм супер доволен, Никонът също е много добър.
• Последното изискване е подвеждащо – само Canon S90/95/100 от тези може да снима в RAW формат 😉 Някой ще запита „има ли смисъл?“ Зависи. Ако искате RAW, значи вероятно знаете какво да правите с него. Последният RAW процес на Lightroom (2010) е брутално добър и променя коренно нещата. Макар че 95% от хората няма да видят разлика между читаво пипнат RAW и директен JPG. Но ако искате RAW, значи сте от останалите 5%.

Вметка за Nikon P300. Не мога да разбера какво правят Никон?! S9100 и P300 имат еднакъв сензор; първият има ръчен фокус, но не и ръчни бленда скорост; вторият – наобратно?! Приличат си като размер и цена, а единият има много светъл и къс обектив, другия – дълъг. Ако P300 е трябвало да бъде конкуренция на Canon S100, къде е читавият сензор, ръчният фокус, RAW формата?!

Вметка за всички останали. Нямам възможност и намерение да опиша всичките 100+ модела, които горе-д0лу се вписват в темата. Не че са лоши, може би някои са дори по-добри. Обаче аз предпочитам тези. Но изборът си остава ваш.

Шукартетни гъзарийки:

• GPS: всички имат
• Стабилизация в някаква форма: всички имат
• Face detect: всички имат, май… а и да нямат – бахти смотаната функция!
• Видео заснемане, при това HD – всички имат
• Touch screen: екран дет са барга има само Паното; пригответе си пешкир или пачавурка за подбрисване!

За финал искам да споделя, че няма идеален фотоапарат. Все ще излезе по-хубав баш след като си купи човек нещо, избирано с месеци. Все нечий друг ще е по-така, ама по-иначе. Всеки прави различни компромиси, има различни приоритети и бюджет. Затова не му мислете ЧАК толкова и живейте живота докато го има, щото нали.

И те така.

* С изброените 4 модела имам директна или индиректна връзка. Притежавам S90 и съм снимал няколко дни с S95. Предишната версия на Никона беше добра, ползвал съм я, но с проблемно качество на снимките. Сега имам уверението на доверени хора (+ DP Review), че нещата са точни. Сонито е с много добро качество на изображението и ако не беше толкова лагаво и мудно, щеше да е по-напред в класацията. Преди имах TZ5 (най-любителската опция от 4-те), а различни варианти на TZ (текезесето, както му викам галено) съм препоръчал на 8 познати и недоволни не е имало.

пп: Това блогиране е специално за Иво, Иван и Петьо, както и Сержик, макар че той има телефон и друго заснемане не го интересува.

През последните 2 години съм помогнал в избора на лаптоп на 6 приятели и съм купил за фирми-клиенти още няколко машини. За мен, обаче, върти-сучи, не мога да си харесам нещо. Сглобих си HTPC, взех си GSM с GPS, но от край време (4-5 години) търся малка, портативна машинка, която да ми служи преди всичко като журнал (за писане на текст в най-различни условия и пози), за рисърч (често комбиниран с навигация), за медиа плеър (в комплект с 2.5-инчовия външен 750GB диск + X-Mini), пък и за дребни задачки – да приема снимките от въздуха, примерно.

Това не е машина, на която ще обработвам снимки с Фотошоп, ще векторизирам с VectorMagic или ще шия стотици панорами с Autopano. Няма да конвертирам видеа, няма да рипвам музика. Ако съм в рейса за Тутракан най-вероятно ще пиша нещо, вместо да гледам филми.

За разлика от Иво, който винаги пуска изключително интересни тиради за процеса на подбор на даден продукт (обикновено изпъстрени със хленчене от сорта на “ми тва що го няма в бяло пъъък” или “не ми пасва на дизайна на спалнята, бахти тъпия продукт”), аз се опитах да съставя един по-прагматичен списък с неща, в реда на важността им за мен:

• батерия, която да държи поне 8 часа (един работен ден) с пуснат wifi, редакция на документи и брауз на сайтове (без видеа, флашове и тн)
• тегло под 1.5 кг, за препоръчване кило
• не-лъскав (матов) дисплей 9-11 инча по диагонала с резолюция поне 1366×768 пиксела
• читав процесор и видео, които да позволяват гледане на 1080p филми;  не че ще загледам такива ежедневно, но подобна комбинация = достатъчно мощно и за други задачки; Интелски dual core CULV няма да откажа, но понеже нещата се менят бързо, не фиксирам тази точка
• 2-3-4GB RAM
• Какъвто и да е читав SSD, или възможност за лесна подмяна на харда
• читава клавиатура в корпус, който не се гъне при минимален натиск + touch нещо, дали екрана или приятен touchpad
• очевидните неща не ги изброявам отделно: bluetooth, читава камера за уеб чат, микрофон, говорители, LAN порт, HDMI порт, 3.5мм за слушалки и тн

Ако се сетя нещо – ще добавям. За момента такваз машина още няма, обаче. Като видях какво се случи на CES тази година, доста вероятно е търсеното от мен нещо да се материализира под формата на tablet, вместо лаптоп, но оставам могъщо резервиран към неудобната виртуална клавиатура…

…известен и като шрифтов набор, представлява комплект обемни метални букви, които едно време са били единствения начин за печат на текст. В днешни дни подобни неща се практикуват обикновено бутиково, от разни печатници с letterpress машина. Резултатите са безспорно прекрасни. It merely takes looking at it, както казват.

Теоретично, буквите от този метален шрифт могат да се използват и за преге или топъл печат. Да, по-лесно е и с повече свобода да подготвиш файла, да поръчаш цинково клише и да караш прегето с него. Обаче има някакво обаяние в професията на словослагателя (човекът, който композира метални думички от буквички), може би заради физическият допир със шрифта.

Няма да ви тегля лекция за типография или печатарски процеси. Просто днес видях един шрифт, който е пуснат на пазара като файл и като метал едновременно. При това на някаква много ниска цена. Представям ви Stern.

Понеже имам от скоро машина за топъл печат и преге и щанца и прочее свързани процеси, много се изкуших от тази оферта!

Защо масово се бъркат хикс, кръст и плюс, при това в най-тривиални употреби?! Отбележи с плюсче не значи тури Х, а кръстчето има две различни по дължина рамена. И да, това символизира християнски кръст, казва се “кама” на английски и може да се използва както за маркиране на бележки под линия, така и за отбелязване на дата на смъртта.

В първата част обясних малко теория и показах три уеб примерчета на тема вертикален ритъм в страницата. Ако сте разгледали кода на примерите, вероятно ви е станало ясно кое как е. Сега ще се опитам да обясня защо е така, както и стъпките, през които минах, за да направя примерите (отворете ги (1, 2, 3), защото надолу обяснявам по тях). И така…

Когато започвам типографското оформяне на уеб страница, в началото работя в пиксели, а след това преминавам в относителни мерни единици. Ето една примерна последователност:

1. Избирам подходящ шрифт (и алтернативи) – това си е цяла отделна тема за разговор. Освен това е доста субективно решение. Още повече, че изборът в уеб средата се свежда до има-няма 10 шрифта…
2. Избирам размер на шрифта в пиксели – изпробвам различни стойности, като тествам и алтернативите. Добрите алтернативни шрифтове имат подобно излъчване при еднакъв размер. Имайте предвид, че на модерните резолюции (1024х760 и нагоре), всичко под 11px е нечетимо в 90% от случаите.
3. Избирам височина на линията (line-height) – търся четимост на реда, но не прекалено разкъсване на съдържанието. Някои често спрягани в полиграфията двойки размер/междуредие са 11/13, 12/14, 14/16. Разбира се, междуредието зависи много от самият шрифт. Освен това, аз лично завишавам поне с 1 втората цифра в тези двойки, тъй като на екран нещата стоят по различен начин от печатната страница.
   Забележка: в CSS line-height не е точно междуредие (leading). Защото добавя височина под и над реда, а не само под, както е в печатните технологии. Това означава, че ако имате 14 пиксела шрифт с line-height 18 пиксела, тогава този текст е центриран вертикално, имайки по 2 пиксела горе и долу.
4. Преминавам от фиксираните px към относителните em. Защо това е добра практика е обект на друга статия. Един бонус е възможността потребителя да увеличава/намаля сам размера на шрифта през браузъра. Използвам известната хватка за приравняване на размера на шрифта в различните браузъри: font-size: 62.5%. От тук нататък 1em = 10px.

Избрал съм шрифт Palatino, като за алтернатива съм поставил Book Antiqua, който е много подобен на Палатино. Като крайна мярка – Georgia. Cambria, който е от новите за Виста, съм поставил на първо място само заради експеримента.

За размер се спрях на 14px = 1.4em, което ми се струва достатъчно четимо, а и всички знаете, че съм фен на текст с добър размер, а не миниатюри 🙂 ! При размер 14px, най-малката разумна височина на линията е 18px. А сега – математика.

Тъй като работим в относителни мерни единици, трябва да зададем line-height в някакво отношение спрямо font-size на същия елемент. Отношение се получава чрез деление: 18 / 14 = 1.286 (закръглете нагоре до третия знак). Задавайки 1.286em line-height, указвам на браузъра да направи височината на линията 1.286 пъти размера на шрифта, ерго – 18 пиксела. Ако сега потребителят промени размера на шрифта (а начини за това – бол, директно от браузъра), височината на линията ще остане пропорционална на размера на шрифта.

Можем да зададем и отстъпи (margin), макар че, в повечето случаи, отстъп горе и долу на параграф е трудно реализируем хармонично. Най-простото решение е да зададем margin: 0 0 1.286em 0, което ще симулира един празен ред след всеки параграф.

Като имаме предвид казаното до тук, за да създадем вертикален ритъм е нужно само line-height и margin (-top или -bottom) навсякъде да бъдат кратни на избрания line-height, в случая – 18px. Например:

• заглавие с размер 20px (2.0em): 18 / 20 = 0.9em или 1.8em line-height (или margin)
• заглавие с размер 16px (1.6em): 18 / 16 = 1.125em или 2.250 line-height (или margin)
• забележка с размер 12px (1.2em): 18 / 12 = 1.5em line-height (или margin)

На заглавията нарочно съм дал две възможни стойности, тъй като по-ниската е удачна само при заглавия на един ред. При такива на няколко реда и малък line-height ще се получи застъпване на редовете.

Малък спек в системата внасят изображенията в текста, тъй като имат трудно предвидими размери. Нужно е височината на всяка снимка да бъде отново кратна на избрания line-height и по възможност – да бъде зададена в em. Тези две изисквания в общия случай са неизпълними. В примерите съм „форсирал“ височина на снимките, но това води до кофти превю или дори непропорционални деформации. Има някои начини за заобикаляне на проблема:

• Ако правите всичко на ръка, форматирайте снимките в подходящ размер след избор на размера на шрифта. В нашия случай, примерно 180px височина за превюто или 360px за хоризонтална снимка.
• Ако правите CSM, който позволява качване на изображения, лесно можете да направите генерирането на превюта да бълва подходящо форматирани изображения
• Възможно е да поставяте всяко вложено в текста изображение в таг <span>, след което да задавате височина на span-а, най-близка до кратно на избрания line-height. Това е относително лесно, ако планирате CMS. По този начин, ако имате колона с основа 300px, очевидно изображението ви трябва да се смали до 300px за превю в колоната. Остава само да вземете височината на полученото превю и да намерите най-близкото кратно число нагоре.
• Сигурно има още 1001 хитри начина, но вън напече приятно и някак си не ми се мислят повече 🙂

Излишно е да казвам, че тези похвати не могат да бъдат прилагани винаги. Но все пак да ще спомена. Има редица сайтове или печатни материали, в които подобен вертикален ритъм няма смисъл. Там обикновено се прибягва към grid systems и други пропорционални системи, но за това – в следващия живот. Ако, обаче, ви се налага да оформяте приличен обем текст или съдържание, което е с доминираща текстова част – отделете малко време да обмислите и изградите „стратегията“ си предварително. Това ще ви спести чуденки в последствие и ще придаде хармочност на продукта.

А сега, след толкова писане, наздраве!

пп: Утре ще се опитам да пусна примерче и за Word, защото още преди да пусна това блогиране вече имах два мейла по темата!

ппп: Общо станаха три части: първа, втора и “трета” част.

Глава 2.2 в книгата The Elements of Typographic style е озаглавена „Vertical motion“. По тази тема има писани не малко материали (пример, пример). Реших, че нещо на роден език може само да обогати средата. А и ще се опитам да го курдисам разбираемо и използваемо.

Най-често срещаното тълкувание (в предпечата, а и въобще) на „вертикален ритъм“ включва:

• избор на подходящ размер на шрифта, комбиниран с удачно междуредие и отстъпи. Междуредие – leading; чете се „леддинг“ и идва от lead – олово на английски, тъй като в ония времена са се използвали оловни ленти за разделяне на редовете метални букви, изграждащи текста. Отстъпи – margins, от там и родната чуждица „маргинален“ – по края на нещо, граничен.
• хармонично композиране в дълбочина (надолу по страницата) на всички елементи – текст, няколко нива заглавия, забележки, бели петна (whitespace)
• подравняване на редовете в отделните колони, при дву- или многоколонен текст (често срещано явление в уеб средата). Това важи и за лице/гръб на печатни страници – вдигнете срещу светлината страница от някоя книга и вижте дали редовете текст са равнени на лицето и гърба.

Тъй като искам да се придържам към по-практичната страна на нещата (има достатъчно книжки в посока теория), съм направил едно-две примерчета. С тях илюстрирам как може да се постигне един балансиран ритъм в уеб средата с помощта на елементарен CSS код и малко математика.

Ако се интересувате от крайния резултат и общото естетическо внушение, а не от това как да го постигнете – давам тук направо трите примера:

• „Строг“ ритъм
• „Свободен“ ритъм
• Същото, но повече приличащо на сайт

Обърнете внимание как в двете колони редовете са подравнени, въпреки, че има вариации в размера на шрифта, заглавия, изображения. Излъчването на текста става по-хармонично, с открояващи се заглавия, които за момент дърпат вниманието на читателя, след което текстът продължава в познатия ритъм.

Първия пример наричам строг, защото отстъпите между елементите са равни, еднакви. Това прави цялото съдържание малко стерилно, но може да е подходящо в определени случаи – технически текстове, примерно. Нужно е по-силно разграничаване на заглавие от текст.

Втория пример е по-свободен, тъй като заглавията излизат от общия ритъм. Близостта с текста и отстъпа от предния елемент създават по-разбираема връзка между елементите, групират ги.

Този принцип може да се приложи в почти всякакви условия. Договори и оферти, писани на Word, печатни материали, странирани в InDesign, уеб страници, Flash сайтове… Стига инструментът да позволява задаване на размер на шрифта, междуредие и отстъпи (конкретно отгоре и отдолу).

Ако разгледате кода на примерите (и разбирате от тази материя), ще се ориентирате как е изградена системата. Всичко се свежда до:

1. Избор на шрифт и размер за основния текст
2. Избор на междуредие (и/или отстъпи) за основния текст
3. Смятане на междуредие / шрифт = Х (ако искате относително задаване на размерите, както е по-добре за уеб)
4. При всички други типове съдържание – използване на междуредие (и/или отстъпи), кратно на избраното в стъпка 2

Подготвям по-подробно обяснение, което ще публикувам по-късно днес или утре. Там ще се опитам да обясня логиката, по която са направени уеб вариантите от по-горе, а ще гледам да пусна и Word-пример.

пп: Ето една презентация в PDF формат по общата типографска тема. Росна-пресна.

ппп: Чак сега се загледах в примера на 24Ways и е учудващо приличащ на моя. Great minds think alike.

пппп: Общо станаха три части: първа, втора и “трета” част.

Човек би си помислил – 10 цифри са, къде ги видя тия редовни и нередовни! Да, обаче… има много видове цифри, повечето от които – масово непознати. Ще зачекна тази темичка леко, както и няколко притеснения. Извинете предварително за свръх-опростения поглед върху нещата, но нали не искам да изгубя детската аудитория!

Започвам направо – цифрите, които са навсякъде около нас, са главни, а не редовни. Както това са ГЛАВНИ букви, а това – редовни. Ето ви картинка на редовни цифри от Wikipedia. Аз им викам редовни, защото е близко и подходящо като понятие, имайки предвид употребата им. Известни са и като old style figures (OSF в името на шрифт с редовни букви) или non-lining figures (LF в името на шрифт с главни цифри).

Този блог е демонстрация по темата. Използвам широко известния (и вървящ с Windows / MacOS X) шрифт Georgia, който (и защото) реално е единствения масово разпространен шрифт с редовни цифри. Ето на: 1234567890.

Как е започнало всичко? Едно време, ееей в ония времена (преди XII век), хората ползвали римски цифри (като тия в предните скоби). Някъде по това време в Европа се промъкват арабските цифри – тези, които ползваме като форма и до днес.

Обаче тези арабски цифри са били съобразени с височината на малката буква в шрифта (x-height). По този начин се постига по-хармонично и цялостното излъчване на редовния текст с цифри в него. Да не говорим, че се чете по-лесно (по принцип).

По това време шрифтовете са се изработвали във формата на метални отливки в различни големини. Всеки типограф / словослагател / печатар е имал едни дървени сандъчета с буквички, с чиято помощ е набирал текста, буква по буква. Занаят, тате! Всичко избарано, а не китайско…

В тази посока няма да отивам, а направо ще прескоча към края на идилията. Към къде началото на XX век започват да се появяват разни механизирани методи за набиране на текст. Линотипери, фототипери и прочее. В захлас от новата технология, сума народ започва да преправя (прерисува, пресъздава) шрифтове, които са се използвали векове преди това, като в процеса на това преправяне едно от първите неща, които загаря, са text figures – редовните цифри. Отделно лигатурите и какво ли още не, но за това друг път. Цялата тази история има различни версии, но в случая важен е резултатът.

Сто години по-късно (и десетки хиляди шрифтове в цифров формат) хората започват да се усещат. Шрифт дизайнерите се попипват едно такова притеснено и да се чудят „А бе дъл нямаше ей тукинка едни такива странни цифри, май?“ Започват да се появяват шрифтове с редовни цифри и други благини.

Иронията е, че ги наричат old style – старостилни! Това е все едно да се пускаш 8 години със ски, на деветата да изхвърлиш ските и да ползваш шейна, а на десетата да почнеш пак да ползваш ски, ама да им викаш старостилни шейни!

Фактът е, че тези цифри трябва да се използват в редовен текст, а главните – само в съчетание с главни букви. Чичо Брингхърст пише в книгата си The Elements of Typographic style:

3.2.1 Use titling figures with full caps, and text figures in all other circumstances.

Обаче има два технически проблема, които, поне за момента, не са лесно заобиколими.

В момента в Unicode стандарта няма определени места за тези цифри. Според мен, правилното решение е на позициите U+0030:39 да бъдат поставени редовните цифри, а на нови позиции – главните цифри, които да се извеждат с Caps+цифрата или подобни хватки.

Съответно, дори да имате шрифт с редовни цифри (Georgia, или някои от новите във Vista), няма как да извадите главни цифри за местата, където са нужни. Решение би било да се използват два алтернативни шрифта. Примерно, ако си купите FF Meta, кирилизиран от Paratype. Там всяко начертание има LF & OSF варианти.

Ето ви и един пример с родна продукция. Направен с двата варианта Garamond на ХермесСОФТ. HS Garamond SC OSF e с редовни цифри и капителки (малки главни букви), а HS Garamond е „нормален“ шрифт (с редовни и главни букви и главни цифри).

Такъв микс може да се уреди в печатната продукция, но не и онлайн. Тъй като няма нито един толкова разпространен шрифт с два варианта.

Преди време си мислех, че би било удобно с CSS (с text-transform) да се сменя upper/lower case на текста. Тогава лесно можеш да направиш редовните цифри във главни. Стига да бяха направени шрифтовете по вече описания начин, а те не са, поне не още.

Всички workarounds са тъпи – намаляване на размера на главните букви, за да не изпъкват толкова неприятно, редактиране на шрифта и ръчно натаманяване на втора версия с главни цифри… До някъде само Flash + font embedding е решение, но твърде затворено.

Вероятно някои от вас знаят, че от доста време се интересувам активно от типография. Това е първото ми блогиране по темата, в бъдеще ще има още.

Една от големите новини покрай новата версия на Windows – Vista, беше наличието на 6 шрифта, специално създадени за медии с ниска резолюция – екран (със и без ClearType), кофти офис принтери и прочее. С други думи – да издържат на тормоз.

По темата има едно страхотнo филмче на Channel9, в което участва Bill Hill (известен мозък в тази сфера). Също така има и предостатъчно ревюта из нета, ако ви се чете.

Шрифтовете са:

• Calibri – несерифен, с леки заобляния по окончанията и снадките на буквите
• Cambria – серифен, но с добра плътност на линията и серифа, изглежда леко кондензиран заради пропорциите на буквата (издължена)
• Candara – несерифен, със специфична варираща дебелина на гредата, което носи някакво „неофициално“ излъчване.
• Consolas – несерифен, monospaced, създаден като шрифт за програмиране, добър заместител на Courier.
• Constantia – серифен, но със специфичните остри (или триъгълни) серифи, които са достатъчно плътни да не се губят при ниски резолюции, но и по-фини от тези на Камбрия, което прави Констанция доста по-елегантен. Прекрасен заместител на Times New. Личен фаворит!
• Corbel – несерифен, с прави, равни греди, с излъчването на Frutiger. Определено заместител на Ариел и Вердана, взети заедно 🙂

Спесимен на всички шрифтове можете да свалите от сайта за типография на Майкрософт (Type Samples.xps). Този „странен формат“ можете да отворите спокойно в Internet Explorer (и да разпечатате от там), стига да имате инсталиран MS.NET Framework 3.0 инсталиран.

Аз все още не се чувствам компетентен да критикувам шрифтове, макар че имам изграден вкус и око за много особености. Затова няма да се впускам в поетични анализи, а ще пристъпя към нещо практично.

Ако нямате Windows Vista или Office 2007, които са двата легални и логични начина за набавяне на шрифтовете, можете да се сдобиете с тях по друг начин (също легален). Ето как:

1. Сваляте си Office Compatibility Pack for 2007 File Formats, което реално дава възможност в по-стар Офис пакет да отваряте новите документи от Office 2007.
2. Така полученият FileFormatConverters.exe разархивирате, десен клик и Extract here (командата зависи от инсталираният ви архиватор).
3. Ще получите 6 файла, от които ви трябва O12Conv.cab. Разархивирайте го по същия начин.
4. Ще получите много файлове, от които ви трябват всички с разширение .TTF и икона “О” (за OpenType шрифт). Те са общо 24 броя (6 шрифта по 4 начертания (regular, bold, italic, bold italic))
5. Копирайте си ги в отделна папка, примерно Vista Fonts, и изтрийте всичко останало. Сега вече можете да ги заредите с вашия font manager или да ги пуснете директно с C:\Windows\Fonts.

Разбира се, ако имате Office 2003, можете да стартирате направо първоначалното FileFormatConverters.exe, стига да искате този конвертор да се инсталира.

Всеки от вас има и слуша музика от някаква форма кодиран или компресиран формат, който поддържа метаданни – mp3, vorbis, flac и прочее. Тъй като наскоро се наложи да правя малък рисърч за клиенти на тема компресия на звук, музика и реч, използвах възможността да се осведомя по-подробно и за метаданните, които могат да се асоциират с тези формати. Какъв въпрос веднага изникна пред мен…?

Ще дам за пример най-популярното – емпетройките и техните ID3 тагове. Тези тагове представляват метаданни. С тях лесно може да се опише в дейтали всеки файл, което да последва в подходящо сортиране, класифициране, подбор и т.н.

Име на песента, на изпълнителя и на албума, година на release, жанр, композитор и прочее – това са все данни, които можете да въведете за музиката си. Ако имате едни добре описани файлове, това би позволило да ползвате Media Library функциите на всеки мултимедиен плейър като WMP, WinAmp…

Там ще получите една спретната колонка с изпълнители, за всеки изпълнител брой албуми, които имате, за всеки албум – брой песни. По този начин се прерязва омразната ми практика да си разглеждаш папките на харда и да си драгваш която намериш за добре до плейъра.

Докато експериментирах и четях за форматите на описване ми хрумна един явен недостатък. По подразбиране всички програми сортират музиката в библиотеката по изпълнител с приоритет. Но какво се случва във варианта с официалните компилации, саундтракове на филми и сборните албуми?

Случва се лайно! Иначе казано – shit happens! Ако пуснете OST с 12 песни, всяка от различен изпълнител, ще получите в Музикалната си Библиотека 12 изпълнителя с по един албум с по една песен всеки. Мега тъпня.

Излиза, че имаме нужда от едновремено сортиране по албум и по изпълнител. Което не може да стане в познатите ми няколко програми. Принуден съм да търся заобикалки около този голям и объл камък.

Примерно специален плейлист (или филтър), който показва определени изпълнители с приоритет на албума. Или филтър, който показва само OST и компилации. Добре, ама как да укажа, че нещо е компилация, като жанра примерно е соул?

Виждал съм примерно два MP3 плейъра – ми те имат същото отношение – artist first, album second. Утре да речем и аз си взема и няма да е добре, ама никак, защото реално не мога да си изслушам един саундтрак на спокойствие.

Тъпо ми е. Представях си идеален свят с перфектно описани музики (отделих сума часове за преглеждане и описване на няколко хиляди песнички), а излезе, че чисто решение няма. Твърде очевидно е това проблемче, че да е незабелязано и неадресирано… Някой нещо да е чул/чел/видял по въпроса?

Тия дни зачекнах темата с кавичките и уеб представянето им. Ето какво излезе…

В българския език правилните кавички са следните – за отварящи (леви) се използват две кавички, text baseline подравнени и отворени (обърнати) на ляво; за затварящи (десни) се използват две кавички x-height подравнени и отворени (обърнати) на дясно. Можете да видите правилното изписване в този пример на Wikipedia.

В Unicode стандарта, това са символи с номера 201E (отваряща) и 201C (затваряща). Можете да ги намерите (заедно с други пунктуационни символи) в тази таблица в PDF формат.

При въвеждане в HTML документи се препоръчва да се използва цифровия код за тези кавички, който е съответно 8222 и 8220 за отваряща и затваряща (добавя се &# преди числото и ; след него). Друг вариант за добавяне са кодовите имена – bdquo и ldquo (отваряща и затваряща; добавя се & преди името и ; след него). Могат да се извикват и с клавишна комбинация alt+число – alt+0132 и alt+0147 (отваряща и затваряща; използвайте цифрите на numpad-а).

Първоначално си мислех, че браузърите имат някакви различния в интерпретацията на тези кавички, но явно това не е проблемът. Проблемът се състои във факта, че при определени шрифтове точно тези кавички изглеждат ужасно. Един от тези шрифтове е широко употреблявания Verdana. За да тествам с тоя-оня шрифт направих една проста страничка с няколко примера.

Там може да се види, че като цяло серифните шрифтове нямат никакви проблеми, monospaces не е наред работата, а от несерифните Verdana и Lucida Sans Unicode засират положението. Дори Impact се държи много добре.

Тъй като за блога ползвам Требушет, кавичките излизат добре – „ето, правя демонстрация“. Тъй че препоръчвам, ако държите на кавичките да избягвате Вердана.

пп: От бате Гена линкове по темата:

§ 104. Кавички

§ 62. Екранна типография

ппп: От същия бате един CSS код, който ползва псевдо-селекторите :after и :before, което пък ще рече, че не работи под IE:

blockquote {
    quotes: "\201E" "\201C";
}
blockquote:before {
    content: open-quote;
}
blockquote:after {
    content: close-quote;
}