Неизвестно как се озовахте на личния ми блог! Кой чете блогове през 21-ви век, бре?! Ама тъй и тъй сте тук, ако се чудите кой е домакинът и ви се чете, напред към страничката „За мен“.
Редовното писане тук остана назад в ерата на блогирането от преди 2012 година. А и доста от нещата изтрих през 2014, умишлено. Затова на главната страница няма „най-новото“. След 2016-та писах малко, но не толкова като блогирания, а като статии. Получиха се няколко материала:
- Дом – за избор на парцел с цел целогодишно обитаване. Към него добавих и моето виждане по най-често задавания ми въпрос „Какво да купя – парцел или къща“. И в тая посока дописах цветущата Фекална Тема.
- За храната и хората – за проблемите с храната в днешни дни, за хранителната индустрия и за нуждата всеки да отглежда храната си.
- В името на семето – за драмата с хибридните и генетично модифицираните семена и растения.
- The Illusion of Separation – за класическото (деструктивно-химическо) земеделие и градинарство, за по-добрия път и за трудната за възприемане идея, че всичко в природата е свързано.
Направих и два бързи превода:
- Prince Ea – „I just sued the school system“, на български
- Принципи за напътствие на децата, от Алфред Адлер
От 2008 насам, активните ми интереси се въртят около:
- b & g handmade – ръчна хартия и домашна храна.
- Въздушна фотография, която предлагаме като услуга във фирмата.
- Пермакултура, възобновителна грижа за земята, чиста храна, живот на село. С мой приятел направихме форум по темата – Без Мотика, където участвам активно (ето моята тема-представяне); ето и блогиране за селската ми предистория.
- Местно самоуправление, родово-общинен строй.
- Ролята на родител и баща на Божидар, Катерина и Ясен – нашите уникални деца!
Бях качил и близо 7000 снимки във Flickr, но го направиха платен и изчезнаха повечето. Няколко години писах в Twitter (@bobydimitrov), но през 2014 ми писна от тази платформа и си изтрих акаунта. Имам и Last.fm профил, но през 2011 на практика спрях да слушам офлайн музика. Години наред споделях неща в Google+, но го изтриха.
Това е то. Животът е прекрасен, макар и кратък!