Category: Земни

(Спокойно, това е фалшив съспенс – крайно се надявам да няма втори номер в поредицата… Макар че… то е неизчерпаем извор… на вдъхновение…!)

Голямата нужда от това блогиране се породи по вина на моя виртуален приятел Иван Куков. Не че ме е гостил някоя протърчаваща гозба, просто настояваше да бръкне с пръст… в тази тема… със сложен аромат.

Но млъкни, сърце! Противно на очакванията, няма да говорим само за фекалии, а за това къде отиват, какво става със тях и кой какво може да направи по въпроса.

Между другото, това писание гравитира около един частен случай – къща на село за целогодишно семейно обитаване. Размислите и решенията тук са свързани с този контекст, а рядко решенията са универсални за всякакви случаи. В тази връзка може да са ви интересни предишните две статии – Дом и Парцел или къща.

Everyone Poops!

Има световно известна детска книжка с такова заглавие. Честно казано, преди да стана родител нямах дори повърхностна идея до какви необятни хоризонти се прос(т)ира детската литература!

Може да звучи смешно, но всъщност децата, а често и възрастните, имат нужда от напомняне и обяснение, че всеки ака.

Тази тема е табу в „модерното“ общество по непонятни за мен причини. Базова физиология е. Покрай тази тема може да се научи много за храносмилателната функция на тялото, за цикличността в природата, за хранителните вещества, за принципа „боклукът за един е съкровище за друг“ и прочее.

Затова ви моля да четете надолу без силни отвращение и предразсъдъци. Благодаря.

От древността до днес

Човешките изпражнения са ценени и използвани в исторически план още от древността. В древна Атина са имали канализационна система, която да събира и отвежда матряла извън града до долината на реката, където да се ползва за наторяване. Има открити карти в Китай (снимка, статия), които описват сложна мрежа от канали, по които плават лодки, превозващи матрял от градовете към земеделските площи наоколо.

Когато нещо натурално се смята за ненужно и направо става опасно в натрупването си на едно място, проблемът често е в контекста – място, процес, логика. Хората са установили, че матрялът може да е достатъчно ценен, че да се събира, извозва и разпределя.

В Англия до края на 19 век практиката със събирането е продължавала. В Азия (особено Индия) – продължава и до днес. Още по темата, от Wikipedia.

„Модерни“ времена

Да изместим малко погледа към нашите земи и традиционни порядки. Тук са били разпространени външните тоалетни, които са на практика една дупка в земята с клекало и барачка отгоре. Не само тук, но и тук. Вътре, освен матрял, са се мятали понякога пепел, вар, пръст. И толкоз. На практика това са били сухи компостни тоалетни, тъй като е нямало от къде да дойде обем вода.

Срещала се е практиката, когато дупката се понапълни, собственикът да премести цялата барака 20 метра настрани, а в дупката на старата да метне шепа орехи с идеята там да порасте голям и силен орех, добре наторен.

Имало е и по-сериозни инсталации, с голям изкоп и зидария от камък, вкл. такива, за които се предполага, че в някакъв момент слиза човек да изрине всичко. Може тоя момент да е на 5 или 10 години веднъж, но все пак…

При малките сухи системи основен плюс е, че няма отичане в подпочвени води на патогени. Също така, те са доста лесни за обезмирисяване, ако се добави достатъчно въглерод към силно азотния матрял.

С времето, обаче, подло започнал да се прокрадва водопровод по населените места. Започнали да се чуват еретични желания като баня с душ, вътрешна мивка и… о, Боже, каква дързост – вътрешна тоалетна! Лека-полека старите сухи дупки станали неподходящи за целта.

---

Скоба

Тук трябва да отворя една скоба, за да вкарам понятията сива и черна вода (gray/black water).

Всичката вода, която се използва в едно домакинство БЕЗ тоалетната, е сива вода. Мивки, душове, миялни, перални, всичко това е сива вода. Вода, в която има изпражнения, е черна вода.

В текущите водопроводни практики, най-нормалното нещо е цялата вода от един дом да се събира по една обща тръба и да отива някъде си. Проблемът тук е, че много по-големият процент на употребена вода е сива и реално малкия процент черна „осира“ сивата. Хм, кавичките комай са излишни?

Отделен проблем е, че ползваме чиста питейна вода в тези системи, но млъкни сърце, отново!

Когато имаш система, изливаща кубици черна вода всеки месец някъде в двора – имаш сериозен проблем. Започват анаеробни процеси, започва просмукване на патогени в почвата и подпочвените води, проблемът се усложнява значително.

Край на скобата!

---

Трябва да се има предвид, че в последните години употребата на компостни тоалетни, противно на очакваното, се увеличава. До толкова, че световната промишленост започна да произвежда и продава решения по темата. Включително специални тоалетни чинии и клекала, контейнери, инфраструктура и тн. Реално това е противодействие на „класическия“ модел, макар че е спорно кое е по-класическо…

При компостните тоалетни се търси сухата система. За да са най-ефективни, добре е самата чиния или клекало да имат сепаратор за урината и в контейнера да влиза само сух матрял. Където се смесва най-често с талаш (високо въглероден материал). След запълване на контейнера, същия се изсипва на отредено за целта място, където да се компостира. Това е т.нар. humanure compost – компост от човешка тор. Тук препоръчвам книгата The Humanure Handbook.

За обща информация ми се ще да споделя, че покрай ковид-19 мерките у нас, семейството ни се изнесе от София в посока недовършената ни къща на село. Където, в продължение на почти 6 месеца, ползвахме вътрешна компостна тоалетна.

Тъй като всичко беше набързо и самоделно, нашия вариант нямаше сепаратор и представляваше семпла дървена конструкция от стари дъски, със стара седалка за тоалетна чиния отгоре, а под нея – елипсовидна кофа от мазилка (която се оказа с точно такъв размер като седалката, много удобно). В кофата слагахме фин талаш от дърводелска работилница. Тази тоалетна седеше в бъдещата ни баня, към него момент – на мазилка и замазка.

Проблеми с миризма имаше само когато някое от децата забрави да добави талаш след употреба, или се добавя недостатъчно талаш. Този проблем се решава елементарно, със смяна на кофата. Изпразнената кофа се оставя на слънце няколко дни.

Такъв тип система, със съвсем малки подобрения – по-конкретно сепаратор за урината – може да се ползва целогодишно, вътре в къщата. Може да работи неограничено време без да се разваля. Не струва много, а може и да се направи от „боклук“. Не замърсява почвите и водите. Изходящия материал от нея е потенциално тор за градината. Единствената спънка е намирането на талаш, но веднъж като намери човек, количествата са нескончаеми. И, разбира се, иска повече работа от просто да натиснеш копчето на казанчето 😉

Ако не ви се налага да проектирате къща наново и да спазите изискванията на закона, но все пак не искате да правите/ползвате мокра септична яма, където се смесват сива и черна вода и всъщност изобщо да нямате черна вода, според мен една суха компостна тоалетна е най-доброто решение.

В стара къща, където се налага да се преправи водопровода, най-добре е да се заложи отделен кръг за изходяща сива вода и отделен за изходяща черна. Така, ако един ден решите да ползвате „нормални“ тоалетни вътре, поне няма да имате смесване на двете води.

А сивата вода може да се пречиства биологично сравнително лесно и директно в градината. С попивни лехи, френски дренаж, мини-езера с подходяща растителност и други решения. В тази посока препоръчвам да проучите системата Солвива (сайт, книга, статия). Освен това, както ще видите в Солвива, ако вече имате изградени отделни щрангове за сива и черна вода, можете да имате „нормални“ тоалетни, които събират матряла за компостиране, без нужда от яма.

Законова рамка

Към момента (2020 година), законовото положение е следното. Ако проектирате нова къща, или правите преустройка, която изисква разрешително за строеж, трябва да имате изходни данни от локалното ВиК дружество. В тези данни пише дали има изградена общинска канализационна система и дали можете да се включите към нея.

Ако няма, което е факт за по-голямата част от територията, вкл. в редица модерни квартали на столицата ни (теб гледам „Модерно“ предградие), имате реално само 2 опции според закона.

Първата е водоплътно изгребно съоражение. С други думи, яма, която не пуска отрова в почвата и водите и всичко от нея се изпомпва. Някъде се правят с водоплътен бетон + хидроизолация. Другаде се правят със закопаване на полиетиленов контейнер (бидон). Обикновено се гони обем поне 5 кубически метра, но често е 10 и повече.

Проблемите с вариант 1 са 2. Употребата на фекалка, галено наречена лайновоз, е наложителна и става абонамент. Ако се вика на месец или три, а всяко викане е дадена сума, за няколко години тази сума набъбва доста. Отделно, че в повечето случаи фекалките, в опит да спестят пари, просто отиват и изливат всичко някъде на полето или в някое поточе. Второ, процесът е анаеробен, съответно трябва да се предвидят отдушници и система за отвеждане на вонята, но каквото и да предвидите, вонята я има и някой ще я мирише.

Тук има разни „модерни“ разработки, където ямата от бетон се дели на 2 части, първата натрупва матрял за утаяване, втората е като преливник, в който влиза основно вода. После тази вода се отвежда гравитично с още един преливник директно в почвата. С това отвеждане реално се прецаква цялата идея на водоплътността… Опцията с добавяне на „таблетки“ само частично подобрява нещата, и то само ако намерите точно бактерии за анаеробна среда, защото другите просто не се развиват. Освен това, таблетките са си абонамент.

---

Скоба

Отварям пак една скоба за история, която се е случила на много места из страната през миналия век.

В селата в подходящ терен често устройството е такова, че къщите са по склоновете на баирите, а в центъра, ниското, е мегдана и чешмата. Логично, предвид, че в ниското е вероятно място да избие водоносна жила.

Преди водопровода, водата е била безценен ресурс. Водата от миене е отивала в градината. Водата от къщното пране и къпане, ако е имало такова – също. Дори да переш на бара или тепавица, използвания „препарат“ е бил натурален сапун от осапунена свинска мас (т. нар. „бабешки сапун“). Кладенецът е бил като светиня. Водата за пиене в къщата се е пазила много зорко. Има набор народни поверия в тази връзка, прочее. Например, ако косъм от косата на жена падне в делвата или менецът с вода – превръща се на змия. Забрадките стават доста сериозно предпазно средство в тоя контекст… А самите съдове са покривани с чисти плътни кърпи.

Водопроводът, който на практика прави водата ширпотреба, бърза, лесна и достъпна, променя постепенно това отношение.

С въвеждането на водопровода и смесването на сива и черна вода, както и все по-голямата употреба на синтетични препарати в домакинството (козметика, пране, миене, в тоалетната и тн), започва процес по отравяне на подпочвените води. В резултат на който на селската чешма се пръква една табела, че водата е негодна за пиене… след като набор хора се сдобиват с стомашно-чревни проблеми, Е. coli, а и не само.

На практика това с ямите е externalising, изнасяне на проблем, който е тежък, но понеже го изнасяш, все едно изчезва. Но както знаем, няма такова нещо като „изчезва“ в природата. Този пример показва, че подобно изнасяне много скоро се връща като бумеранг…

Край на скобата!

---

Втората законова опция е инсталирането на локална пречиствателна станция за отпадни води. Тази система, описана най-кратко, е като аеробна версия на септичните ями, в която отпадната вода се пречиства от естествени бактериални процеси, които обаче работят ефективно само в аеробна среда.

Проблемите с опция 2 също са 2. ОК, ако целта ни е да извадим всички възможни проблеми, и с двете опции има немалко, но да се фокусираме върху важното.

Първата спънка е, че подобна инсталация обикновено струва доста повече от обикновена септична яма. Обаче, ако презумцията е, че в момента няма никаква яма, с други думи проектира се наново всичко, или текущата стара е неизползваема, реално и опция 1 не е особено евтина. Изкоп, проект, кофраж, арматура, бетон, хидроизолация, инертен материал, обратен насип, отделно труд…

Вторият проблем е, че ЛПСОВ изисква техника, за да работи. Трябват компресор за въздух, ел. управление, електричество. Това е проблем само от гледна точка на някакъв глобален крах, който би секнал наличността на нужното за работата на такава система (макар че при такъв тип крах и вода в чешмата няма да има…). Все пак е добре да се има предвид. Дори да се повреди компресор, нужно е веднага да се подмени, защото ако мине повече време, аеробният процес спира.

Въпреки това, ЛПСОВ за мен е значително по-доброто решение, защото дори при евентуален проблем, тя се свежда до обикновена водоплътна септична яма. С други думи, ако работи нормално е много по-добре, а ако не работи – е толкова добре колкото ямата. И не само това: ако сте подготвени с вътрешна компостна тоалетна като резервен вариант, тогава в случай на сериозен проблем, вашата ЛПСОВ ще събира само сива вода и пак ще сте много по-напред в екологично отношение.

ЛПСОВ

Локална пречиствателна станция за отпадни води. Това звучи гордо 😀

Когато започнах да разглеждам темата (някъде през лето 2010-то), на родния пазар нямаше особен избор; всъщност имаше само две решения, които вдъхваха някакво доверие. 10 години по-късно вече има доста по-широк набор опции. Български, чешки, унгарски, немски и тн. Тъй като не искам този материал да бъде твърде рекламен, бих препоръчал всеки да си направи сам проучването.

Основното важно нещо е да не се водите от цената. Българинът, бидейки майстор по всичко и разбирач по всяка тема, често пада в капана на „то това същото като другото“, макар едното да е двугърба камила, а другото еднорог. По статии и форуми, особено тия на „Направи си сам“, ще видите хора, които едва ли не от два бидона за вино и помпа за пералня искат да постигнат качество и резултат на инсталация, резултат от десетилетия разработка и подобрения…

Ако цената е основен препъникамък за вас, в случай на нов строеж ви препоръчвам да заложите в проекта изгребна яма и да ползвате компостна тоалетна. Ако това ви е прекалено първобитно (демек хем сърби, хем боли), препоръчвам да не планирате нов строеж, а да намерите стара къща с готова яма и да тровите на воля.

Тъй като производителите са доста, подходите и работата на ЛПСОВ също се различават. Най-разпространените модели – аеробните – разчитат на един компресор (помпа за въздух), която вкарва с маркуч вода в основния резервоар и така спомага за въденето на аеробни бактерии в добрата за тях среда (съдържаща храна и кислород). Помпата прави и т.нар. airlift – с помощта на въздух мести водата и матряла в различните части на системата, най-просто казано.

Самият резервоар е обикновено разделен на няколко секции: в едната постъпва водата, аерира се, утаява се, натрупва се, прелива в съседна секция, там се натрупва, понякога има вторично утаяване и от там излиза от системата.

На пазара има вече и анаеробни решения, които са по-подходящи за периодично обитаване, например за вилата, но тъй като контекстът на този материал е къща за целогодишно обитаване от 1 или повече семейства, не мисля, че анаеробните станции са подходящи.

В най-общи линии, бъдете предпазливи и обмислете внимателно решението си, дори цената да изглежда ниска, ако една инсталация изисква:

• периодично добавяне на таблетки, течности, препарати, подобрители, ускорители, бактерии и изобщо какъвто и да е материал (освен отпадната вода), който трябва да се купува;
• периодично изпомпване на утайка или неразложени фракции от фекалка, дори периодът да е 1 година; ако е възможно с обикновена малка помпа за мръсна вода да източите след 5 години съдържанието от дъното, което ще е реално компост – това е ОК, но ако трябва да викате на 3-6 месеца камион, това не е ОК;
• задължително активно вентилиране с техника, вентилационни отвори (тръби) на ниво терен, успоредна вентилационна инсталация, която да е отделна от тази в къщата, дори и пасивна вентилация не е препоръчителна, ако ще е на терен или ще иска отделно трасе;

Последната особеност, на която ще обърна внимание, е „размера“ на съоражението. В кавички, защото имам предвид това за колко човека е предвидена. С други думи, размерът определя колко вода може да бъде ефективно пречистена за единица време. Този размер се мери на брой обитатели.

В разговорите ми с други потенциални потребители на ЛПСОВ се среща мнението, че трябва да се вземе максимално голяма станция, защото не се знае утре дали няма да поканиш много гости или да се наложи баба ти да живее у вас. Това не е проблем. Няма нужда да се презапасявате. Ако имате станция за 5 обитатели и ви дойдат 20 човека на купон, станцията няма да блокира или да спре да пречиства. Ако ви дойдат 2 семейства на гости за седмица, станцията няма да се претовари.

Някои инсталации имат специален „ударен“ режим, в който аерират по-често, или непрекъснато за даден период от време. По подразбиране компресорът работи по няколко минути на даден интервал. Ако се увеличи времето за работа и се скъси интервала, реално се ускоряват процесите и проблеми не би трябвало да има.

На изхода

След като водата премине през ЛПСОВ, с нея трябва да стане нещо. Класическото решение при проектиране е т. нар. попивен кладенец. Най-често е дупка в земята с бетонови пръстени вътре и 50-100 см дренажен камък на дъното.

Понякога това не е възможно, поради високи подподчвени води или други особености в терена. Тогава се ползват хоризонтални полиетиленови попивни кладенци, които се вкопават по-малко. В краен случай се проектират попивни полета (leech field), но това е най-непрепоръчителният вариант.

С попивните кладенци основният проблем е, че водата просто се губи. Това донякъде е въпрос на гледна точка , но все пак, ако сте платили водата, после сте платили за ЛПСОВ и пречистване, би било най-добре да използвате ресурса на максимум!

Двете най-добри решения са събиране на пречистената вода + употребата ѝ за поливане на трайни насаждения (храсти, дървета, ливада), или попиването ѝ в почвата чрез дренажна тръба там, където водата би била нужна – например подпочвено в овощна градина или под жив плет.

Първият вариант изисква вкопаване на контейнер за вода до/след пречиствателната. Това обикновено не е много евтино занимание, особено предвид, че голяма част от бидоните от 3-5-10 кубика не са предвидени за вкопаване в земята и има голям риск от спукване. А тези, които са предвидени за целта (дебелостенни, оребрени) са по-скъпи.

Но подобен контейнер е инвестиция до живот. Няма UV стареене и механични въздействия, може да събира и дъждовна вода, може да се направи да събира или/или пречистена/дъждовна, има различни варианти. От него, с малка потопяема помпа, можете да си захранвате поливна система.

Вторият вариант реално е попивен дренаж и изисква да имате подходящ терен/наклон и още на ниво проектиране на двора и къщата да се вземат предвид тези неща. Ако е възможно да се вкопае една перфорирана тръба ф110 или ф160 в траншея 100 см дълбока, която да води в подходяща посока с лек наклон – супер!

---

Скоба

Отварям пак една скоба, за да уточня нещо важно, свързано с попивни кладенци и дренажи.

При изграждането на такива съоръжения, които вкарват немалки обеми вода в земята, винаги е добре да имате предвид къде ще отиде тази вода, предвид, че дори подпочвено, водата има тенденцията да тече надолу.

Един реален пример: човек си прави попивен кладенец, в който вкарва само 4те улука от покрива и в резултат на комшията му в долната къща през есенно-зимния период мазето се пълни с вода до коляно. Да добавим мислено към този обем и 10-15 кубика пречистена вода всеки месец от годината…

Дренажът пък може да бъде изпълнен по различни начини и да има различна функция. Класическият френски дренаж може да отвежда водата например от основи на къща или зона в двора, но също може и да служи като поземно капково напояване, с други думи да се използва за попиване на вода, освен за отвеждане.

Разликата идва от там, че обикновено дренажът няма източник на воден поток. Идеята му е като се натрупа вода в почвата да осигури път за водата с по-малко съпротивление и съответно водата да отиде на друго място. Затова и се нарича дренаж – оцедник.

Докато в описания по-горе случай, дренажната тръба бива захранвана от непрекъснат воден поток – от пречиствателната станция (или преливника на контейнера за събиране на вода). По този начин водата, докато тече през тръбата, изтича през дупките и благодарение на чакъла наоколо попива в почвата.

Как се изгражда този дренаж? С мини-багер и кофа 30-40 см се прави изкоп (траншея) дълбока 100 см. На дъното се насипва 20-30 см дренажен камък – това е объл речен камък, чакъл, който няма остри ръбове. При насипването се задава ръчно наклон – с нивел и мастар се следи насипът да върви леко надолу. При нужда се продълбочава повече единия край на траншеята, за да може да се зададе наклона.

Отгоре се полага дренажна тръба ф110 примерно (има и по-големи, но надали ще са нужни, освен ако не се хващат примерно улуци от няколко големи покрива). Тази тръба е на дължини от 6 метра и върви с муфа за лесно снаждане. Всички сегменти тръба се увиват в 2 слоя геотекстил, завързан към тръбата на няколко места. Текстилът спира навлизането на корени от растения и седименти от почвата в тръбата.

Тръбата се засипва с още 20-30 см дренажен камък, а отгоре се връща почва от изкопа. В края на трасето, където свършва тръбата, е добре да се изкопае по-голяма дупка, например 2 кубика, която да се напълни с дренажен камък и да работи като финален буфер / попивен кладенец, в случай на голям наплив вода, която не може да бъде усвоена по трасето. Отгоре отново се връща почва.

В зависимост как ще е изпълнена системата и колко вода влиза в нея (само сива вода, само изход от ЛПСОВ, външни мивки, улуци, колко, от каква площ) трябва да се обмисли добре посоката на водата и какво се случва при натрупване/насищане, на къде би текла в почвата, би ли направила проблем надолу по терена и тн.

Край на скобата!

---

А най-добре е да се комбинират двете решения. След ЛПСОВ да има контейнер, който след напълване да прелива в такъв попивен дренаж. По този начин винаги ще имате максимално количество събрана вода за употреба, а при напълване – водата ще си отива и попива на полезно място сама.

Съдбовния ден

Финално ми се иска да опиша самия монтаж на инсталацията, за обща представа.

Предварително трябва да се направи изкоп по габаритни размери на производителя. За 4те фирми, които съм проучвал, изкопите са около 15 кубика (250х250х250 см). Ако вкопавате примерно 5 кубика резервоар, изкопът става двойно по-голям. А локацията на изкопа трябва да е сравнително близо до къщата. Та обмислете внимателно в аванс къде ще е удобно да има капаци на шахти и евентуално външно табло.

На много места в страна няма възможност за толкова дълбок изкоп с обикновен багер – ако имате начин проучете в аванс, защото ако ударите много твърда скала, трябва да се вика багер с къртач.

Пръстта от този изкоп ще ви остане цялата, така че мислете къде да се трупа и как ще се ползва след това. Около самата станция винаги се пълни с речен филц, което е дребен объл чакъл, фракция 4-22 обикновено, като само повърхността се засипва с пръст. Тъй като при копането най-добрата пръст ще остане най-отдолу, практично е да се направи една купчина с горния хумусен слой, а до нея – с всичко надолу.

Ще ви е нужен и филц с обем на изкопа. Ако имате 30 кубика изкоп, значи 30 кубика филц. Което са примерно 2 средни четириосеви камиона. Вероятно ще ви остане, но по-добре така, отколкото да не стигне.

За денят на монтажа ще трябва да осигурите мини багер (4-5 тона), който да копае при нужда за финални щрихи и да пренесе и спусне станцията в дупката. Ще трябва и мини бобкат, който да носи филц и почва. На теория е възможно да стане с фадрома (комбинирана машина), но това изисква да имате повече свободно място.

Първо се насипва подложка от филц, трамбова се, нивелира се инсталацията, засипва се на 50%, пускат се всички ВиК и Ел разводки и се дозасипва. Покрива се с почва, нивелират се капаците и това е. Всички фирми, с които съм говорил, правят монтажа в рамките на 4-8 часа или 1 ден, ако всичко е налично и точно. Употребата на станцията може да почне веднага.

В края на крайщата

Целта на това матрялче е двуяка.

От една страна се надявам да съм разубедил поне един човек от употребата на мокра септична яма. Дори само това ще осмисли цялото писание. Ако в момента се ползва такава, да се мине на отвеждане само на сивата вода в нея също не е лоша първа стъпка.

От друга страна се надявам да съм насочил поне един човек към компостните тоалетни, защото те са устойчиво и елегантно решение с нулеви загуби и са само края на една дълга верига размисли в природна посока, като се почне от градинарство, хранене, здраве и тн.

В никой случай целта не е била да ви рекламирам ЛПСОВ, макар да стана леко така, просто защото покрай инсталацията на нашата се запознах с детайли… които щяха да са ми много полезни в началото на процеса на планирането. Та ако съм успял на един човек да спестя проблеми и главоболия постфактум, програмата е преизпълнена.

---

Както винаги в края на тези обемни материали, приканвам всички с въпроси да ми пишат по мейл – винаги отговарям, дори да отнеме няколко дни (или седмици).

Това блогиране е нещо като допълнение и съпътстващо оригиналния материал Дом (от 2014 г.), където описах някои съображения при избор на парцел в село с цел строеж на фамилна къща за целогодишно обитаване. По-късно добавих и неудобната Фекална тема №1.

През изминалите години, откакто публикувах Дом, че и от преди това, когато захванахме нашето търсене, немалко мои приятели, познати, а и случайни хора се допитваха до мен по въпроса, поставен във заглавието. Това е една дилема, на която няма еднозначен, правилен, или изчерпателен отговор.

Основна задача на този материал е да ви накара да помислите и да си дадете отговори на въпроси, които може би не сте си задали до момента.

И двата материала (Дом и този) предполагат, че нямате неограничени финанси. Ако това е случаят, просто си купувате каквото искате, където искате и правите каквото ви харесва.

Къща

Къща, в контекста на това блогиране, значи парцел със стара, но сравнително обитаема жилищна постройка в него, обикновено 20+, но стигаща до 100+ годишна. Новото строителство, особено това след влизането ни в ЕС (2007), като цяло не е обект на този материал, макар че и там може да има доста забавни проблеми.

Плюсове

Най-очевидният плюс на една къща е нейното наличие. Възможността веднага да се влезе в обитание и на място да извършват подобрения.

Например, ако сте под наем в квартира за 500 лв/месец, тези пари могат спокойно да покриват вноска по заем, с който да купите стара къща и да се нанесете, стига да е годна за обитание.

Има един скрит, но важен, психологически плюс, съдейки по разговорите ми с хора. Явно за много е трудно да си представят от нулата до завършен вид една все още несъществуваща постройка и им е по-лесно да се наместят някак си във вече съществуващи обеми. Дори само този момент може да е достатъчен да наклони везните.

Огромен плюс, за който малко хора си дават сметка, е липсата на нормативни „пречки“. Ако решиш да не си изолираш старата къща, това си е само твой проблем. Но ако решиш подобно нещо за нов строеж, това става проблем на общината и няма да получиш разрешение за строеж. Ако имаш дупка в земята с името „септична яма“ (а дори и да нямаш и да решиш да си изкопаеш), никой не те пита за нищо. Но ако решиш да строиш наново, няма да стане с една дупка в земята 🙂

Същото важи за доста неща, свързани с проектирането и изпълнението на ново строителство. За мен лично това са позитивни „пречки“ – добра енергийна ефективност или земетръсоустойчивост примерно са в моя полза. Но е факт, че не са въпрос на избор – не можеш без тях при нов строеж.

Ако купиш стара къща, може прозорците да ти духат, покрива да ти тече и през стените да влизат мишки, но в момента не знам за наредба, която те задължава да направиш нещо за отстраняването на тези проблеми.

Този вариант е много удачен за хора, които се смятат за майстори и имат умения и преди всичко – свободно време и нерви. Ако сте ОК да прекарате следващите години в ремонт на къщата (често до края на живота ви), като спестите доста пари от труд и направите всичко като за вас си, една стара къща няма да ви уплаши.

И накрая, макар че не е маловажно, обикновено покрай имот с къща идват доста прилежащи дреболии, които, обаче, ще ви спестят нерви и пари. Най-вероятно ще има читава ограда, която често не е факт при един гол парцел. Кладенец и/или сондаж. Облагороден двор и асма или поне няколко овошки и лози в плододаване + цветя. Барака за инструменти, стопанска постройка, кокошарник, торище. Керемиди, тухли, бенотови колове и всякакви други неща, останали от строежа. Чугунена печка за отопление и готвене. Понякога има пълна посуда, макар и стара. Мебели. Натрупан през годините дървен материал, или железа, които винаги ще ви потрябват. Различни контейнери като бидони, бурета и каци, тави и казани. Мога да изброявам доста… Това са неща, които може да ви изглеждат като боклук при огледа, но в действителност са съкровище, което ще оцените едва когато ви дотрябва нещо, а го нямате и трябва да се купи.

Финанси

От парична гледна точка, често пъти къща с декар двор в село на 50-60 км може да струва колко декар гол парцел в село на 15 км от „опорната точка“ (града).

Реален пример. По цени от 2012-14 година, в село на 60 км от околовръстното на София се продаваше къща, строена в началото на 80те, изцяло годна за обитаване, 200 квм РЗП с гаражите, локално парно, 900 квм облагороден двор и тн, за същите пари, за които можеш да купиш 500 квм празен парцел в село на 10 км от София.

Ще кажете – ама то много е далече, ама то там сигурно има само цигани, ама то да не е до някоя мина за уран, ама то да не е до сметище, ама то да не са комшиите луди пияни чалгаджии и съдържатели на публичен дом, заложна къща и казино в едно, ама, ама, ама…!

Нямам идея за конкретния случай, но цената на къщата беше само малко по-ниска от средно пазарна, с други думи имаше сходни имоти със сходни цени. За всичко останало – не е зле да си направите проучването, което съм описал в Дом, за да намалите шанса от изненади.

Моето лично мнение е, че ако търсите най-евтиния възможен вариант (моля обърнете внимание на силното ударение върху най-евтин – то значи, че всичко друго ще е незначително или на заден план), купуването на стара, годна за обитаване къща, в малко по-отдалечена локация, е най-доброто решение за вас.

Това ще означава, че в най-непосредствено бъдеще няма да се налага да наливате пари в къщата и можете да заживеете веднага. Препоръката ми е вторият приоритет след цената да бъдат добрите комшии.

И все пак, внимавайте с евтиното. Ето една автомобилна аналогия. Между голфче за 1000 лв и Tesla Model X за 200 000 лв има непреодолима разлика. Колкото и пари да се налеят в голфчето, няма да достигне комфорта, безопасността и ефективността на Model X.

Да, примерът е краен, но идва да покаже нещо. При една проблемна къща може да се окаже, че колкото и да я „оправяте“, все няма да е добре. Ако изходът е сриване до основи и наново, това приравнява имота до гол парцел.

Напълно уважителна е и линията „я че си кютам у гоуфо“! Въпросът е от самото начало да сте горе-долу наясно какво ви очаква, а не да влизате в психодрами и депресии и накрая да се откажете, че и семейства се разтурват… Познавам впрочем двойка англичани, които са предпочели този вариант. Една година живяха в 1 стая, без баня и тоалетна, докато си правиха сами ремонта (събарянето и наново) на останалата част от къщата. Трудно, но евтино! И в процеса се научават много нови неща.

Минуси

Двата основни минуса на „завареното положение“ са: не знаеш какво точно получаваш и не е такова, каквото го искаш.

В една готова постройка е трудно да се разбере какви са технологията на изпълнението и материалите. Документация често липсва, а може и да е непълна или е неточна. Може би в нотариалния акт пише „двуетажна постройка с РЗП 120 квм“, на живо има 3 етажа къща + таванско с общо 200 квм, а архитектурния план е типов от соц време за едноетажна вила 60 квм. Може би в имота има две постройки, а в кадастъра е отбелязана само една и то на друго място.

Може би мазилката да е паднала на една стена – поне ще видиш какво има под нея, но знаеш ли каква е другата стена и защо е паднала тук мазилката? Може би каменната основа е почнала да поддава, което е довело до напукването на едната стена, а не „от годините е“. Може би попа в мазето е прояден, но са го покрили с декоративна ламперия, да не си личи („почнахме тука да правим механа в мазето, ама на…“ – реален случай, както и примерите надолу).

Може би едната стена е зидана с плътни единички и е по-тънка, другата с четворки втора ръка, а половината от тях са завъртяни с отворите напреко и сега духа и през мазилката.

Може би има основни проблеми с дренажа, особено от как комшията отгоре направи попивен кладенец, та мазето е цяла зима под вода и мухъл, но ти си на оглед през август. Може би „току-що ремонтирания“ покрив е просто стъкнат колкото да не тече в слънчеви дни.

Може би къщата е пльосната в най-неудобния край на двора и е цял ден в сянка от съседите или с лице директно на улицата и няма преден двор. Или е разположена така, че не остава място за игра с децата. Или е построена на ограда с комшиите, които се дразнят изключително много на тоя факт и ще ви стъжнят живота, макар баща им, който е завещал къщата, да е бил ОК. Може би всички стаи са преходни. Може би стълбището е външно, тоалетната също. Може би верандата е от грешната страна.

Всеки ще има различни критерии и точно тук е разковничето. Колкото повече критерии и виждания имате за това как трябва да са нещата, толкова по-трудно ще е да се примирите с готова къща (и всъщност всичко в живота).

Резюме

Вариантът „къща“ е повече за хора с нагласата „ще се нагодим някак“, „ще го измислим в движение“, „ще свикнем“, „ще го оправим после“.

Ако сте от типа хора, които знаят как да се нагодят във всякакви обстоятелства, трудности и неудобства в дългосрочен план не ги плашат, или пък ако имате мега фиксиран бюджет и нищо друго няма значение, според мен къщата е по-добрият вариант за вас.

Ако имате по-силно изразено мнение, по-често гледате да промените заобикалящата ви среда, вместо да се нагаждате, знаете какво искате и често как да го постигнете, предпочитате да знаете кое как е направено и работи, според мен имате нужа от празен лист. В краен случай – къща, която можете да сринете до основи и да преизградите по ваша концепция. Ако успеете да го направите без знанието и одобрението на общината (щото знам и такива случаи), вероятно сте хванали някой бог за шлифера 🙂

Рузвелт е казал „Направи каквото можеш, с каквото имаш, където си.“ Това е доста добро описание на варианта със стара къща.

Аз лично също съм привърженик в умерена степен на това твърдение, но контекстът е много важен. Ако сте с няколко деца, нямате друго собствено жилище, нямате „спасителен план“ и възможност за „стъпка назад“, добре е да имате доста трезва оценка за нивото на компромиса, който можете да направите във всяка една посока, преди да вземете решение. Говорим за основно жилище за целогодишно обитаване, а не виличка за 10 уикенда годишно, и то лятото…

Парцел

Парцел, в контекста на това блогиране, значи урегулиран имот (УПИ), в който няма жилищни постройки, най-често е гола поляна, гъсталак или запусната овощна градина с бунгало и клозет. Понякога има ограда. С други думи – празен лист, върху който да начертаеш мечтите си.

Плюсове

Най-големият и явен плюс на парцела е възможността да планираш всичко от нулата, да разположиш нещата както ти се иска. Всеки, който си е чертал замечтано на лист разположението на мебелите в бъдещата си дневна например, е дизайнер, било то и неумишлено.

Дизайнът е процес на намиране на решение на даден проблем, без значение от контекста (жалко е, че в последните години хората смятат, че дизайн = визуален дизайн).

Когато гледате една поляна и си представяте че точно тук ще е идеално за беседката, а ей там ще бъде най-удобно за лехите с подправки, пък насааам и после еееееейййй така ще минава пътечката покрай къщата към зеленчуковата градина – вие всъщност правите дизайн. Ако можете да се обосновете и с доводи, базирани в реалността, а не просто „щото тъй“, тогава може би дори правите нелош дизайн!

Разбира се, това умение може да се практикува и при покупката на стара къща и в кое да е заварено положение, но един празен лист дава възможност за пълно разгръщане на идеите. Освен това, на стара къща ако почне основен ремонт и преправяне, обикновено изскачат сума други проблеми, което вдига нивото до „Парцел“.

Ако сроковете не ви притискат, празният парцел ви дава възможност за сериозно наблюдение, преди да вземете решение. За препоръчване една пълна година, за да видите през всеки сезон какво се случва с имота.

Къде пада сянката, къде се задържа снега, на къде тече и се събира водата, къде са навяти есенните листа, къде какво расте, от къде идват основните ветрове, на къде ви водят краката като влезете в парцела и още доста неща (част от тях съм описал в Дом).

Този най-основен плюс се транслира с още по-голяма сила в създаването на къщата, на дома. Всеки, който е сменил по няколко жилища / квартири, има ясна представа кое му е по-удобно, какво предпочита, кое къде да бъде спрямо другите неща като стаи и обзавеждане…

Възможността да вложиш себе си в изграждането на представата за дома е вероятно второто най-добро нещо, след това да го изградиш със собствените си ръце.

Обикновено, когато водя такъв разговор с някой, в тоя момент ме прекъсва с „Е добре, това не е кой знае какъв плюс, даже ми отива към минус леко!“ или „Оо, това е много сложно, то трябва да си архитект!“.

Първо, че не е нужно да човек да е архитект или ландшафтен дизайнер, а е нужно основно да знае какво иска. Реален архитект ще пренесе всички желания в арх. план и проектната документация, но за да го направи така, че да ви харесва, трябва да можете много добре да обясните какво искате и защо. Второ, ако принципно ви притеснява да създавате неща от нулата, най-вероятно покупката на гол парцел не е за вас.

Строеж от нулата позволява не само да го направите както ви се харесва, а и да вложите съвременни технологии в изпълнението. Нещо, което е доста сложен и мръсен процес при една стара къща. Като почнем от смяна на покрив, през пълно саниране на фасада и подмяна на вътрешни инсталации, изграждане на отопление и/или вентилация, мазилки и подове… всичко това е изключително тегаво да се случи при вече обитаема къща, ако нямате къде да се изнесете за 3-6-12 месеца. И в този случай отпада голяма част от предимството на старата къща – цената. Докато при нов строеж тези процеси са част от нормалните стъпки.

Финанси

Когато купувате гол парцел, възможността за спекула с цената е значително по-малка. В процеса на нашите огледи сме виждали много сходни къщи в едно и също село, през 2-3 улици, с разлика в цената 3 пъти. Това кара човек да се чуди и да размишлява върху невъзможния философски въпрос без отговор „Що тъй?!“

Рядко има такова раздуване при парцелите, защото и хората в селото, и брокерите, знаят перфектно колко е нормалната цена за квадратен метър УПИ и съответно какви „екстри“ биха променили имота.

Ако, да речем, средната цена за парцел в селото е 20 евро/квм, можете да очаквате цени от 15 (за тия с по-кофти „екстри“) до към 25 (за такива с правилна форма, с добър достъп и изложение). Всички извън тези разумни граници са съмнителни и си направете много добре проверката преди това.

Но цената на парцела обикновено е малко перо в общата сума, строежът е значително по-скъп.

Тъй като въпросът „колко струва строежа“ е толкова обширен, че заслужава отделно блогиране, ще заложа само някои репери за ориентир.

180-220 евро/квм е нормална цена за груб строеж, изпълнен от фирма с нулев ангажимент за инвеститора, освен да подписва документи и да дава пари. Това е цена от годините, в които се интересувахме и събирахме оферти (2014-2016). Цената предполага основи, целия бетон и зидария и покрив. Вариацията идва основно от типа на изпълнителя, архитектурния и конструктивния план и заложените материали. НЕ ВКЛЮЧВА дограми, мазилки, изолации, инсталации и всичко от там насетне.

Цената е „фирмена“, ще рече, че строежът се изпълнява от отговорна фирма или бригада, с минимално нужно участие и присъствие от вас. Обикновено срокът за изпълнение на 1-2 етажна постройка с РЗП 150-250 квм е 2-4 месеца.

Разбира се, какво значи „квм“ е една съвсем отделна тема! Виждал съм проект с РЗП 300 квм, от които обаче 100 квм бяха тераса/веранда. Цена за грубия строеж: 200 евро/квм.

Човек ще си каже – нормално! Обаче ако изключим терасата, която е просто „покрива“ на една от стаите и няма особена причина да влиза в сметките, цената излиза 300 евро/квм.

Ако имате време, умения и желание, както и много приятели-строители, цената може да слезе значително надолу. Оправяйте си сами документацията, организирайте си всичко по строежа, викайте си машини, поръчвайте си материали, работете с приятелите и създайте дом за чудо и приказ! Поздравявам ви!

Ако нямате, обаче, ще трябва да минете по „фирмения“ ред. Освен цената за груб строеж, ще ви трябват (ориентировъчно) още толкова за довършителните работи, като дограми, инсталации и отопление, изолация вън/вътре, мазилки, шпакловки, замазки, а също и ЛПСОВ, огради… От там почва интериорната сума – подови настилки, бои, парапети, первази, мебели, техника и уреди, осветителни тела, забавление и тн.  Това са базови цени. Ако желаете да затънете в лукс, не мога да ви помогна. И тук е точното време да минем към минусите!

Минуси

Във филма „Черна котка, бял котарак“ селският мафиот Дадан обобщава световното положение с фразата: „Ако имаш проблем и не можеш да го решиш с пари, ще го решиш с много пари!“.

Това е и основния минус на варианта с парцел. Строеж от нулата струва скъпо, става бавно, а често и двете. При достатъчно много пари, има фирми, които строят до ключ + пълен интериор и въпреки, че не съм имал общуване с такива, от трета страна знам срокове от типа 6-9 месеца за къща до 200 квм РЗП с включено всичко, мебели, елуреди, осветление, килими… При цена от около 1200 евро/квм (през 2016та). Която вероятно не е нереалистична, но все пак, трябва да ги имаш готови за година.

Ако сте на вълна къща с гредова конструкция (тип сглобяема, сух строеж), вероятно сте си направили проучването и знаете, че този вид строителство не е по-евтино, ако е изпълнено както трябва – с вносен дървен материал, читави системи за изолация и фасада и покрив и тн.

Това, което може да спести пари при този тип строителство, е характера на самата система – тнар human scale construction, или строителство в човешки мащаби. Не са нужни големи машини и екип от двама души с циркуляр и винтоверт може да направи почти всичко от-до. По темата препоръчвам този ентусиаст.

„Авангардното“ строителство, това със естествени материали, при което например се ползват конопени панели за изолация, или се пълнят стени с целулоза, или вълна, после се маже с глина, или се зида със сламени бали – всички тези методи са супер, но не мислете, че за изработката от нулата на къща със светла площ вътре 100 квм парите ще са значително по-малко.

Ако наемете хора да го правят 1) има изключително малко хора у нас, които знаят какво и как се прави и 2) няма да спестите пари от труд. Ако го правите сам, има силна вероятност нещо да се обърка, а при този тип строителство една обърната мембрана = край на къщата.

Ако вземете оферта от изпълнител от висок клас (няма да ви насочвам, но не е трудно да се ориентирате в пазара), ще видите сходни цени на класическото строителство при съпоставими етапи, например затворена с дограми, а вътре по БДС.

Куполните конструкции (geodome) изискват най-ниска базова сума за конструкцията и стават най-бързо. И все пак, висок купол, за да имате 2 етажа с 150 квм РЗП, ще глътне 10-15К лева. Без да броим основа, покриване, изолация, дограми, вътрешна конструкция и разделение, стълбище и тн.

В този вид строителство цената на квм РЗП е пропорционално най-ниска, предвид това, че основата може да е стъпкова, а покривът се явява и стена, но има и компромиси, които трябва да се направят. Като например живот в стая с 2 прави стени, 1 прав ъгъл и 1 обла стена. Или странната геометрия на прозорците, или още по-странните им навесчета, ако са правоъгълни. Или как се полага 20 см вата в извита стена на триъгълници и как се облича после с разкрой на ОСБто… Всяко решение има своята цена и последствия! А и не е маловажно преди да почнете дори да мислите за такова изпълнение, да минете на консултация през технически отдел на общината или главния архитект, за да се уверите, че няма да ви бъде спрян проекта…

С две думи, физически невъзможно е да излезе много евтино, дори да направите всичко сами от нулата, най-малкото, защото е нужно да се спазят някои разпоредби като земетръсоустойчивост и енергийна ефективност. А те водят след себе си определени обеми, конструктивни решения и инсталации.

Освен стойността на строежа, други забавящи или затрудняващи моменти обикновено са липсата на каквато и да е инфраструктура, често може да липсва дори път, но много пъти няма ограда, няма начин да си вкараш колата в парцела, няма удобно място дори за стоварване на материали.

Гол парцел също рядко има редовни партиди за ток и вода. И тъй като в рамките на този материал не разглеждаме off-grid решения, без присъединяване към ток и вода ще е невъзможно да започнете строежа. А дали, кога, как и колко ще струва това присъединяване си е отделна драма и трябва да се проучи предварително. Като цяло, ако няма вода и ток пред имота, ама наистина пред, а не на 250 метра през хълма, операцията ще се усложни и оскъпи доста.

Резюме

Вариантът с нов строеж е добър в случаите, които не ви притискат чак толкова времето или финансите. Ако можете да си позволите да разсрочите проекта и да го финансирате поетапно, или обратно, ако приготвите предварително голяма сума пари. Ако имате хора, които могат да помогнат с груб строеж или довършителни. Ако имате умения да движите такъв проект сами, без нужда от фирма.

При всички положения избягвайте този вариант, ако имате супер фиксиран бюджет, защото докато можеш да преглътнеш една стара къща, макар и мизерна, но все пак годна за обитание, един груб строеж е невъзможен за обитание без да бъде завършен. А завършването е пълно с непредвидени и несъобразени разходи, които непрекъснато разтеглят бюджета.

Този вариант е идеален, когато имате нужда да направите нещата както вие си ги искате, не само вътрешно и външно, а цялостно като разположения, посоки и оформление. Когато по някаква причина не намирате подходяща готова стара къща, или всички намерени все им има нещо. Когато е немислимо за вас да направите голяма инвестиция за нещо, което няма да ви удовлетворява. В крайна сметка, кеф цена няма.

Послепис

Бета версията на този материал събра доста гневни писма по мейла. Това само ме провокира да продължа в същата посока 🙂 ! Има ли гневни, винаги е позитивен индикатор.

Важно уточнение е, че статията не е за всеки и не може да покрие всички видове частни случаи и контексти. Всъщност тя е насочена към един много тесен сегмент хора, към които се числи и моето семейство. Така че ако текстът поражда у вас киселини и запенване по краищата на устата, всичко е наред – просто знайте, че сме различни.

Написах статията основно защото информацията в нея ми липсваше горко когато търсихме ние своето място и се лутахме по оферти, къщи и имоти. Ако тази информация я имах в аванс, щяхме да действаме по различен начин при избора, проектирането и строежа.

И финално, ако някой има нужда от съвет, насока или просто рамо, на което да поплаче след поредната осерация от майсторите – съчувствам ти, пусни два реда по мейла 😉

Едно искрено и лично мнение за храната и хората. Тъй като е доста обширно, ето съдържание:

1. Защо пиша този материал?
2. Какъв е проблемът с храната?
3. От къде идва храната ни?
4. От къде ТРЯБВА да идва храната ни?
5. Да отгледаме храната си!
   • Хора без собствена градина
   • Хора с домашна градина
   • Професионални земеделци
6. Износ на разходи
7. Цената на храната
8. Конкуренция, дъмпинг и доверие
9. За без пари
10. Филми

Защо пиша този материал?
^ обратно в началото ^

През последните години (поне от 2007 насам) съм все по-ангажиран в хранителната тема.

От една страна започнах да се интересувам какво ям, какво представлява храната в магазините, как работят хранителната промишленост, преработвателите, производителите на суровини.

От друга започнах да се интересувам повече от отглеждане на собствена храна под формата на плодове, зеленчуци, кокошки, зайци… От ранна детска възраст имам афинитет към градинарството и селския живот; след една лека пауза от 10-ина години продължавам напред.

От трета страна започнах да помагам на други хора да се хранят по-осъзнато. Първоначално като говорих с тях, а после се замесих с Хранкооп София (най-големият хранителен кооператив в България), както и фермерските пазари, които вървят от 2012 година.

А след раждането на нашият син Божидар станахме още по-внимателни към храната която купуваме, особено откакто започна да си отваря сам шкафове, от където да си взема каквото му допадне…

Всичко това е съпроводено с много, много разговори – с близки, роднини, приятели, познати, тотално непознати по форуми и ФБ групи и в общи линии всеки, готов за стъпка към по-чиста храна. През годините усетих, че най-често следвам няколко линии в повествованието, които повтарям отново и отново. И така се роди идеята за това блогиране – да опиша моето мнение по въпроса за храната и хората. В бъдеще ще ми е лесно да препращам хора насам.

В края на този материал съм изброил няколко филма, както и кратки видеа/презентации по темата. Те показват, че много хора мислят по темата и се говори от висока трибуна. От тях ще намерите допълнителни отпратки за вашето запознаване – теми, автори и други материали.

Препоръчвам ви и книгите на Майкъл Полан. Три от тях ги има преведени и на български: Дилемата на всеядния, В защита на храната, Правилата на храната. (ако сте от хората, които все още четат – поздравявам ви!)

Ако изгледате филмите и прочетете книгите, текстът по-долу вероятно ще ви бъде излишен. Той е предназначен повече за хората, които имат нужда от малко убеждаване, едно леко побутване през открехнатата врата, за да стъпят на правилния път.

Какъв е проблемът с храната?
(^обратно в началото^)

Проблемът е огромен и прилича паяжина – покрива голяма площ, а е почти невидима, докато не се сблъскаш с нея. Изглежда сложна и някак оплетена, но в крайна сметка за всичко има един виновник – паякът. Така де, фирмите от хранителната промишленост!

Не искам това блогиране да се превърне в някаква злокобна черна хроника за всички заболели (или по-лошо) хора в резултат на вредно хранене, затова няма да задълбавам прекалено в тази точка. По интернет ще намерите достатъчно материали, а тези филми, които съм изброил, могат да са отправна точка за вашите въпроси и търсения.

В общи линии: продава ли се в хипермаркет, най-вероятно съдържа боклуци. 

„Боклуци“ е събирателно определение за всякакви неща, на които не им е там мястото. Като соев протеин (от ГМО соя) в шунката, синтетичен аромат на пушек (?!), HFCS (фруктозен сироп, добит от ГМО царевица), аспартам, трансмазнини, хормони, антибиотици, пестициди и хербициди и стотици други синтетични върхове на химическата промишленост.

ОК, всички знаем, че отровна е дозата, а не субстанцията. Част от проблема е точно това – бавно отравяне, което си причиняваме. Малко в хляба, малко в зеленчука, малко в яйцата и така се натрупва, ден след ден, година след година.

Тезата ми не е спрете да купувате неща от магазина – това е неприложимо за повечето хора. Основното, което е добре да промените, е да правите ОСЪЗНАТ избор. Това трябва да се случва със всяка покупка – домашни потреби, козметика, техника, глезотийки… но сега говорим за храната.

Хапва ви се чипс, или кренвирш, или топено сирене – не мога да ви спра, но го правете с пълното съзнание какво купувате! Гледайте съдържанието и най-вероятно ще откриете боклуците. Повтаряйте си тази полезна мантра: „сега ще си купя един чипс, който ще навреди на тялото ми, но ще задоволи дресираната нужда на съзнанието ми.“ Лека-полека ще започнете да се „лишавате“ от доста боклуци.

В разговорите ни често се повдига въпросът – добре де, какво да си купувам, което не съдържа боклуци? Отговорът, колкото и да е кофти, е: почти няма какво! Ако задълбаете в темата с храната, ще видите, че на практика всички преработени храни (продуктите на хранителната промишленост) съдържат боклуци.

В идеалния вариант ще спрете да купувате преработени храни, ще ядете само домашно приготвена храна за основните три хранения на ден (приготвена от продукти от сигурен, чист източник), а останалите хапвания ще запълвате само с плодове и зеленчуци (отново говоря за чисти продукти, местно производство).

Моят съвет е да следвате пътеката на по-малкото зло, до колкото ви позволяват волята, желанието, времето, парите.

Ето пример за такова степенуване. Вместо баничка с извара с трансмазнини и маргарин – сандвич от къщи. Сандвича вместо да е с бял хляб – с пълнозърнест. Хлябът вместо да е купешки с всевъзможни добавки – да е домашно направен. Брашното за домашния хляб да не е от супермаркета и пълно с „ензимни подобрители“, а да е купено директно от производител, който отглежда зърнените култури без химикали. Тестото да не е с мая, а с квас. Вместо майонеза и кетчуп вътре – домашно масло или домашна лютеница. Вместо кренвирш – сирене или домат или краставица, най-добре домашни.

Вие решавате до къде ще стигнете.

Този принцип може да се приложи за повечето храни, които консумираме. Много хора, с които съм говорил, реагират с притеснение (да се чете: отвращение) – Дааа беее, ще меся хляб, че и черен, вие ме върнахте по турско! Нямам време да се разправям, децата гладен, жената и той! А бе то аз пари за ракия нямам, ти ще ме караш брашно да купувам!

Твърдо заявям, че да се храните по-осъзнато и чисто не е никак лесно; направо е невъзможно без полагане на усилия. Помислете над това изречение! Да се храним добре е трудно, вместо да е най-естественото нещо?! До това положение ни докараха 100 години хранителна промишленост. Но също толкова твърдо мога да заявя, че си заслужава всяко положено усилие!

Няма да отварям торбата с диетологията, защото сигурно животът няма да ми стигне за тази тема. Сами трябва да решите какво да ядете и какво не. Има достатъчно материали за ограмотяване.

Но помнете, че когато влизате в някой магазин, вие сте във вражеска територия! Атаката е непрекъсната и от всички посоки. Бъдете нащрек, защото – да, ние сме във война с цялата хранителна индустрия. Война на живот и смърт. Буквално.

От къде идва храната ни?
^ обратно в началото ^

В днешни дни не стига, че ядем грешните неща, ами и идват от грешните места! Не е редно цялата ни храна да излиза от фабрика, където бива „сглобена“ от различни „парчета“ (суровини), все едно е някаква машина. Фабриката и обемното производство не са изцяло проблематични, разгледани сами по себе си. Проблемът е, че „храната“ бива пригаждана да е по-евтина, по-пристрастяваща и по-удобна за работата на фабриката.

Почти всички преработени храни в днешни съдържат дериват от царевица, соя или и двете (това са основните две ГМО култури). Ето един кратък, неизчерпателен списък. Ето някои други продукти, които се правят с „реформулирана“ царевица.

Масово храните съдържат подсладители (където няма нужда, като в хляба например) и сол (в много големи количества) и мононатриев глутамат (който прави дори гадни неща да изглеждат вкусни) – все трикове на хранителната промишленост, целящи пристрастяване.

Резултатът е, че преработените храни не са точно храна. Те са конструирани сугорати с ниска или нулева хранителна стойност, създадени основно с цел печалба, без оглед здравето на хората, които ще ги консумират. Правете разлика между калория и хранителна стойност!

Самата царевица (или соя) не е проблем, а начинът, по който се отглежда и използва. Субсидираме култури като царевица и соя, вместо плодове и зеленчуци. Садим ГМО култури, за да можем да ги пръскаме с тонове химия против вредители и ползваме торове, които да „помагат“ на изтощената от монокултурните полета земя. След това, вместо да използваме тези хранителни зърна за изхранване на хората, ние ги превръщаме в етанол (гориво) и храна за крави, които еволюционно не могат да приемат царевица (неслучайно се наричат ТРЕВОпасни). Добър набор чудесни идеи!

Нещата ще са коренно различни, ако има нулеви субсидии за ГМО и хибридни култури, нулеви субсидии за не-органично земеделие и основно субсидиране за чисто отглеждани плод-зеленчукови градини.

Дори да се абстрахираме от преработената храна и да гледаме само суровите плодове и зеленчуци, положението не е розово. Първо, био сертификатът, който би трябвало да обозначава най-чистото възможно нещо, не гарантира съвършена чистота – в био земеделието все още са позволени много препарати… А какво остава за конвенционалното производство, където на всеки две седмици се използва различна отрова?

Друг проблем е произхода на храната: често тя пътува хиляди километри, докато стигне до масата ни. Не е редно в България, страна с такива силни традиции в градинарството (наши градинари са научили Европа как се правят бахчи!) от 70 до 90% от консумираните плодове и зеленчуци да са внос!

При положение, че огромни площи от земеделската земя на България запустяват или се сеят със субсидирани ГМО зърнени, нужни са малки промени в законодателството, за да се възроди българското плод-зеленчуко-производство. Разбира се, тези промени никак няма да се понравят на житните милиардери…

Върхът на сладоледа са всички сортове, създадени по генно-инжинерен път – без значение дали става дума за сорт домати или сорт царевица. Сортовете, устойчиви на хербициди и пестициди, водят единствено до еволюирането на устойчиви плевели и насекоми, което ескалира в непрекъснато увеличаващи се дози химия в природата.

Създават се сортове, които са устойчиви на дълъг транспорт, да издържат повече на рафта без да се променя външният им вид, за да е възможно да се оберат още зелени, да се транспортират до съседния континент и накрая да се предизвика зреене с етилен.

Създават се сортове, които да са подходящи за механично бране, да са с точно определен размер и форма, за да са по-удобни на машините! Нуждите на промишлеността са много по-важни от нуждите на хората. Това просто не е редно.

Ако ще променяме храната си в някаква посока, то трябва да е с посока по-вкусна, по-питателна, по-полезна!

Което е естествен резултат от селекцията и запазването на семена за посев – практика от зората на земеделието от преди 12 000 години…

От къде ТРЯБВА да идва храната ни?
^ обратно в началото ^

Ако чакаме решения за проблемите да се спуснат отгоре, положението никога няма да се подобри. Държавите отдавна не се интересуват от добруването на гражданите си (някои историци смятат, че изобщо не е имало такова време). Затова е нужно действие отдолу-нагоре, промяната трябва да започне от единичните хора към малки общности към по-големи.

Дори в САЩ, една много тежко пострадалата екология от индустриалното земеделие и животновъдство, и страната с огромни субсидии за ГМО култури, дори и там промените започват от единични малки ферми, обикновено семейни, с малки площи и различно мислене. Там вече има хиляди ферми отглеждащи храна по чист, органичен начин, както и хиляди кооперативи, свързващи фермите с потребителите.

Пътят е следният: производството трябва да се изземе от гигантските концерни и да се върне в ръцете на безброй малки и отговорни ферми и фермери, занаятчии, преработватели. Лесно е да се каже, но ще отнеме десетилетия да се направи…

Разбира се, това не е причина да бездействаме, по-скоро трябва да е мотиватор за решителни действия! Процесът и осъзнаването вече са започнали (дори ООН обявиха 2014-та за годината на семейните ферми!), сега е важно да не спират.

Силата за промяна е в ръцете на всеки човек, който си купува храна, и тази сила той прилага при всяка покупка!

Ако купувате зеленчуци от хипермаркет, поощрявате порочна система. Винаги предпочитайте да си купите пресни продукти директно от производителя, а не от прекупвач на пазара и в никой случай от голяма верига магазини, която унижава хората по веригата (статия, още една).

Търговците няма да спрат да внасят картофи от Полша, докато народът не спре да се избива за тях, без да има представа какво купува за 29 ст/кг: сложен химически комплекс и сорт, богат на нишесте (най-вредната съставка в картофа), но беден на всичко полезно.

Изборът – това е нещо толкова дребно, а в същото време мощно. За препоръчване е дори да си купите домати от някоя баба, без да знаете как ги е произвела, дали са чисти, пред това да ги купите от хипермаркет, особено ако са внос.

Вече има няколко фермерски пазара в страната, ще стават и повече. Дори да не са ви по възможностите, има много алтернативи, като започнем от най-логичната – пазарувайте от пазара, където сергията е на производител, а не на прекупвач! По-горе говорих за степенуването и принципа „по-малкото зло“ – ако успеете да го прилагате в ежедневните си покупки, вече работите за промяната!

Да отгледаме храната си!
^ обратно в началото ^

Следващата стъпка към промяната е сами да отглеждате част от храната си. Аз лично ви поощрявам на 100% да стъпите на този път, защото той води към едно по-добро място. Без значение дали ще имате 5 корена домати в саксия на терасата или ще стопанисвате 5 декара двор на село.

Напоследък стана популярно да се цитира Рон Финли, който казва, че да отглеждаш храна е като да печаташ пари. Това е вярно, в смисъл, че да отгледаш 5 кг домати изисква само една кофа с пръст на балкона, а спестяваш 10 лв от пазара (или 25 лв, ако искаш био домати).

Вярно е и в смисъл, че да отгледаш 50 кг домати не е десет пъти по-трудно от това да отгледаш 5 кг. При положени първоначални усилия е лесно да увеличиш многократно резултата, както при печата.

Измислил съм няколко нива на ангажираност в отглеждането на храната.

Първото го наричам „опознавателно“. В някое ъгълче на двора (или терасата) да завъдиш ядливи растения, вместо декоративни. Корен тиквичка, подправки, чери доматчета, някоя марулка или спанак – лесни и непретенциозни култури. Един вид „да видим какво ще излезе, за проба“.

Второто е ниво „мераклия“. Градина с размах, в която доминират ядливите култури, има някаква форма на планиране, правят се зимнини, задоволява се частично потребността на семейството. Разнообразието в градината позволява винаги да има нещо за споделяне, дори годината да е лоша за дадени култури.

Трето ниво е „стига, когато остава!“ Това са хора, които садят количества свръх нуждите си, но са доволни когато имат толкова зеленчуци, че „ги давам на кокошките, не можем да им насмогнем“. Обикновено доктрината е да няма празно място в градината, която практика, комбинирана с един голям двор и нескончаемата енергия за физическа работа в поколенията от преди 1970-та = достатъчен урожай за пълното покриване на нуждите на няколко семейства.

От там нагоре са професионалните земеделски производители – за тях също ще кажа няколко думи по-долу.

Важното е това: ако отглеждате част от храната си, вие вече работите за промяната. В България има силна традиция за домашно градинарство, която обаче позамря в началото на този век покрай окрупняването на населението в София и областните градове. Почнаха да се раждат деца, които нямат баба и дядо на село, чиито родители нямат градина. Затова без значение с кое от изброените нива ще се ангажирате, винаги ще е стъпка в правилна посока.

Друго също толкова важно нещо: когато отглеждате храна, самата храна не е 100% от целта. Яденето на чиста храна не е единственото важно нещо, както и получаването на парично възнаграждение за труда ни, ако решим да я продаваме. Общуването с природата има силно терапевтичен ефект, особено за хора, които работят на бюро и/или пред монитор. Дори и само този ефект си струва да се захванете с малко градинарство!

В идеалния вариант всяко семейство (което има желание) ще има своя плод-зеленчукова градина. Не е нужно да е голяма, и 100 квм са достатъчни. Не е нужно да е съвършена и да произвежда всичко от-до. Много по-лесно е да се кооперирате с приятели – един да гледа фиданки и кокошки, друг зеленчуци и ЧКЧ, трети плодни храсти и тн. Разменяте като бартер всичко произведено и освен храна, култивирате и друго важно – общност.

За жалост не живеем в идеален свят, затова ето няколко възможни сценария за реалния такъв.

Хора без собствена градина
^ обратно в началото ^

Чувал съм хора да казват „ама ние нямаме къде“ или „ама ние нищо не разбираме“ или „ама то иска много време“. И трите са оправдания, но не трябва да ви спират.

В София вече работи първата обществена градина – Био Градина Витоша. ОК, създадена е с финансиране, но това не променя факта, че е място, където всеки може да отиде, да участва, да научи, да сподели работата. И трите оправдания от по-горе отпаднаха тутакси.

В бъдеше се надявам, че ще има още много такива обществени градини. Но не е нужно да чакаме финансиране по проект, за да се случат. Една група хора, наречена Urban Farming Sofia сади домати и подправки в кашпи из центъра на града. Във чужбина групи хора от малки общности (реципрочни на хората от един вход или един блок) окупират изоставени терени и ги превръщат във зеленчукови градини. По темата можете да намерите много видеа, лекции и статии – само потърсете за guerilla gardening.

Въпрос на време е законодателството да се промени в подходяща посока, но и до тогава една зеленчукова градина не вреди на никого, освен това е едногодишно явление. Ако не я засеете догодина, парцелът бързо ще се върне към старата си изоставеност. А ако се захванете с градинката пред блока, може дори да намерите съмишленици в лицето на пенсионерите, с които иначе трудно бихте намерили теми за разговор.

Ако имате баба на село (или друга близка рода), поговорете и вижте как ще реагира на идеята да ви отглежда определени зеленчуци, а вие ще помагате и ще плащате месечните сметки (повечето баби биха отказали директно плащане в брой, но такъв вид бартер може да е по-лесен за приемане). Като цяло старите хора живват много, когато могат да са полезни, да вършат нещо, което се оценява и има реален смисъл. При възможност настоявайте за чисто отглеждане, но каквото и да е е по-добре от никакво.

Тази схема работи и със случайни хора от село, както е разбрал всеки, докоснал се до тях. Там дори е по-лесно да оформите бизнес страна на взаимоотношенията ви, а може да сте сигурни, че винаги ще получите повече, отколкото давате.

Пример за такава схема е да намерите човек, който би произвел за вас набор плодове и зеленчуци и всяка седмица да ви праща по една касетка свежи продукти. Това е принципът на т. нар. „седмична кошница“ – крайъгълен камък във всеки западен кооператив. Получавате максимално пресни продукти, а парите отиват директно при производителя = всички печелят.

И нещо друго по допирателната към тази тема – проучете инициативата „Приеми ме на село„. Не е нужно да имате собствена баба и къща и село, за да могат децата ви е да се докоснат до земята и нейните плодове.

Хора с домашна градина
^ обратно в началото ^

Благодарение на интернет наблюдавам и общувам с много хора от цяла България, които имат собствени градини, дали на село, дали в предградията или дори в града.

Някои имат малка градинка, отпусната им от семейството в единия край на двора, където внимателно подреждат по няколко корена от различни култури. Други се ширят на декар-два зеленчукова градина и дважди толкоз – овощна.

По мое мнение (макар че не съм виждал представително проучване – ще е интересно да се проведе такова), мнозинството хора имат или собствена градина, или директен достъп до градина чрез майка/баща, баба/дядо, брат/сестра или зет/снаха.

Вярно е, че много градини пустеят, защото хората са изгубили мотивацията или уменията да ги обработват. Процесът на осъзнаване е съпътстван от завръщането към земята, така че дните на пустите градини са преброени. Поскъпването на истинската храна, в комбинацията с проумяването на отровите, които ни продават в магазина, неминуемо ще подтикне хората да възобновят своето общуване със земята.

Без значение дали градината е вече разработена от баба и дядо и се действа на ниво „стига, когато остава“, или едва сега се връщате в отдавна изоставеното дворче на родителите си и искате райграс полянка за децата + някой домат на „опознавателно“ ниво, важното е да се отглежда храна.

Веднъж като тръгнете по този път, бързо ще се сблъскате с един феномен на градинарството. Много често, дали от голям мерак, или по инерция („баба ми садеше по толкова, и ние толкова садим“), продукцията излиза повече, отколкото можете да употребите.

Може би всички домати ще бъдат покосени от картофена мана в супер дъждовна година, но ще имате краставици и тиквички с кофи. Може би лятна буря ще обрули всички ябълки, но пък гроздето ще стане страхотно в топлата суха есен.

Точно тези „излишъци“, всичко, което се чудите какво да правите, докато търсите рецепти за консервиране по интернет – тези продукти, в комбинация с вашите желание и усилия в градината, могат да се превърнат в гръбнака на една нова форма на общуване. (някой би казал – то си е търговия, но по-долу ще намерите тезата ми за размяната на доверие).

В България за момента има ясно изразен вакуум между хората, които нямат никаква възможност за градина и професионалните земеделци. Основната причина е, че процентно малко хора са стимулирани да отглеждат храна. А най-видното последствие е, че хората, които не могат да произведат чиста храна – нямат от къде да си я купят.

Съвсем логично и реалистично е този вакуум да се запълни на микро-социално ниво от хора с домашни градини. Дори за една малка домашна градина не е нетипично да произведе зеленчуци за повече от едно семейство. Едно единствено голямо ябълково дърво може да е достатъчно за няколко семейства. А ако имате голяма градина?

Първата най-естествена форма на това общуване, за което говоря, е бартер. Работи добре с близки хора и роднини, особено ако има специализирани „звена“ – един гледа пчели, друг кокошки, трети овошки. Един пример е бартер зеленчуци <> мед <> ядки. Не става дума да осигурите семейството си на 100% с всичко, само с бартер. Но ако внезапно се озовете с 2 излишни кошници зеленчук, защо да не получите 2 буркана мед насреща, или торба орехи?

Следващата опция е да се продава излишната продукция на познати, в суров или преработен вид. Особено ако имате голяма или много интензивно отглеждана градина – едно такова начинание може да служи чудесно за допълване на семейния бюджет.

Всеки, който се е опитвал да продава нещо през живота си, ще ви каже, че трудното е да се намери пазар. За жалост в момента също толкова трудно е намирането на читав продукт.

Виждам доста хора, които се опитват да стигнат до свои потенциални клиенти с ФБ страница, снимки, описания… Това не е лошо и не вреди, но ефектът не е толкова добър, колкото директната връзка.

Много по-добре е да работите с познати (или още по-добре приятелски) семейства, с хора, които ще ви имат доверие, а вие ще можете да разчитате на тях. Разпитайте познатите си – дали някой няма да се радва на ежеседмична или спорадична доставка на пресни, отгледани чисто плодове и зеленчуци, а може би и яйца?

Добър начин да намерите „клиенти“ е да се запишете в някой кооператив, без значение дали ще е родителски, хранителен или друг. Хората там ще са със сходно мислене и разбирания, а и скоро ще ви бъдат добри познати, ако не и приятели.

Между другото, подходящи кандидати за тази схема са майки с деца, които в момента не работят и могат (и искат!) да се занимават с градината. Обикновено майките са силно стимулирани да хранят семейството си с чиста храна.

Излишната продукция може да се носи в родителския кооператив срещу намалена такса за участие, или да се готви обяд за децата. Може да се правят излети / работни дни в градината с приятелски семейства или само децата, т. нар. field day. Може да се организира бартер/замяна на дрехи, играчки, или друга храна – например едното семейство има в излишък домати, другото картофи.

Един от важните аспекти е почти никаквата конкуренция. Дори една голяма домашна градина може да захранва съвсем тесен кръг хора, а има много повече хора, отколкото градини. Един ден това съотношение ще се балансира по-добре, но дори и тогава никой няма да може да произвежда всичко.

Знайте, че в този тип общуване най-ценното нещо не е храната, не са парите, а е доверието. То се печели трудно и изисква непрекъсната работа за поддържането му. Не може да предлагате чиста храна за децата на вашите приятели, а в същото време да пръскате с отрови в градината.

Професионални земеделци
^ обратно в началото ^

За земеделците по професия предстоят интересни времена. Конфликтът между двете парадигми ще става все по-дълбок – конвенционално (петролно-химическо) или чисто (биологично-огранично) земеделие.

От първата страна ще напъват гигантските концерни, които пробутват цяла „система“ от семена, торове, смъртоносна химия и машини, а от друга ще дърпат хората, които искат да живеят по-чист живот.

Далеч съм от мисълта да уча професионалистите как да си вършат работата. Но все пак бих иска да кажа няколко неща, които, според мен, биха помогнали в новоформиращия се климат/пазар на чиста храна.

Първо, към тази група причислявам хора, които са регистрирани като ЗП, а не просто хора с големи градини/ниви. Това са хора, които се занимават всяка година основно със земеделие и винаги ще са най-ефективни в изхранване на масовото население. Тяхната работа не обезсмисля и не променя нищо в дейността на предишните групи, това са успоредни начинания, а не взаимно изключващи се.

Най-важното нещо за един ЗП е да бъде осъзнат. Тази малка дума е натоварена с много значения… но основното, което ми се иска, е човекът да прави осъзнат избор. Ако е решил да захване в едната или другата посока, да е с пълно съзнание на последствията.

Надявам се, че в бъдеще все повече ЗП ще отглеждат чиста храна, което изисква доста високо ниво на осъзнаване. Някои от тях търсят спасение в био сертификатите, които не са панаценя, но пътища много, а целта е една.

Едно от последствията при чистото отглеждане на храната е изключването на монокултурите. Това автоматично кара производителите да гледат не само една култура, а голямо разнообразие. Това е добре и за потребителите, и за природата. Поддържа се сортовото и биологичното разнообразие, а хората могат да си купят повече неща от един човек, на когото вече имат доверие.

Логично е всеки производител да продава продукцията си сам, без прекупвачи. Дори да не говорим за био цени, ето една проста сметка. Гледаш 1 дка картофи. Ако изкараш 3 тона и ги продадеш по 30 ст/кг, ще вземеш 900 лв, от които 700 ще отидат за семе, машини, гориво, торове, химикали… Не дай си боже изкараш под 3 тона и влизаш на загуба! Затова се опитваш да изкараш над 3 тона – повече торове, повече вода, повече химия, хибридни и гмо сортове…

Но ако отгледаш картофите чисто и ги продадеш по 1 лв директно на клиента, дори да изкараш 2 тона пак ще си на по-голяма печалба!

Уловката е, че не можеш да мащабираш системата. Природата няма да позволи да отгледаш 100 дка катофи по тоя начин. Пазарът няма да ти изкупи 200 тона чисти картофи на тази цена. Затова в останалата част на земята отгледай всичко останало и продавай директно! И като казвам всичко останало, имам предвид наистина голямо разнообразие, не 1-2 култури, а десетки!

Директната продажба (особено на добри цени) в момента е сложна работа за производителите. Ако ти седиш на сергия някъде 7 дни в седмицата, кой ще работи нивата? А и колко ще можеш да продадеш през една сергия, на един пазар, в един град?!

Фермерските пазари, които започнаха да се появяват в България в последните 2 години, донякъде решават тези проблеми. Тъй като е един ден в седмицата за няколко часа, пазарът не ангажира цялото време на производителя. Потребителите пък знаят, че имат малък отрязък от време и продажбите са доста по-нагъсто.

Такъв тип пазар е добър с това, че поставя производителите лице в лице с купувачите и елиминира прекупвачите. Но за да бъде наистина ефективна системата, според мен е нужно да има земеделски кооперативи – сдружения от ЗП със сходни виждания. Така на пазара може да се явява представител на кооператива и да предлага цялата продукция, от всички негови участници.

Това ще донесе по-богати като разнообразие сергии и повече време за производителите да правят това, в което са добри – да отглеждат храната ни!

Друго, което е добре всеки ЗП да прави – сам да преработва продукцията си. Много разпространения модел „на ишлеме“ би могъл да работи само ако всичко, което влиза във фабриката, е чисто като продукция, а това трудно ще се гарантира. Няма логика да отгледаш идеални чисти консервни домати, а да ти дадат насреща кетчуп от гмо сорт, третиран с раундъп…

Зимата, когато няма голям избор на пресни продукти, зимнина като компоти, туршии, сладка, лютеница, кьопоолу, салата Ропотамо и тн могат да запълват бюджета до пролетта. И което е по-важното – преработването добавя стойност, с други думи влагането на труд повишава доходите от единица продукти.

За жалост законите в момента са така извъртяни, че се пазят интересите на големите играчи, трудно е всеки да има малък цех за преработка (който включва мивка, мелачка и печка…). Това е посока, в която трябва да се търси промяна, дали с коопериране, дали с нови наредби.

Ето още няколко неща/идеи:

• Абонаментен принцип с клиенти от региона. Работите с крайни клиенти и им предлагате срещу годишен депозит да им доставяте всяка седмица набор продукти, които в момента са в сезон. Получавате нещо като инвеститори във фермата ви!
• Готови седмични кошници (мини и вземи). По-неангажиращ вариант на горното. Всяка седмица в определен ден приготвяте някакво количество „кошници“ с набор продукти и всеки, който минава покрай вас може свободно да си купи такава. Плюсът е, че става бързо, не се налага всичко да се тегли едно по едно и няма ангажимент.
• Набери си сам. Възможност по всяко време клиенти да заповядат във фермата и да си наберат каквото и колкото желаят. Това ще са най-щастливите и най-верните клиенти, защото ще могат да се докоснат до земята, сами да изберат това, което харесат и да са сигурни, че всичко е прясно.
• Публични акции – помощ срещу храна. Обявявайте всяка по-голяма офанзива като публична акция, в която търсите помощ за поддръжката на вашето еко стопанство. Мулчиране, прибиране на тикви, опъване на капкови маркучи – случайни примери. Отплатете се на хората с вашата продукция – тези доброволци може би ще станат ваши клиенти, а защо не и редовни помощници?

Надявам се, че тези редове ще вдъхновят някого за качествена промяна в начина му на работа 🙂 Благодаря на всички ЗП, които отглеждат чиста храна; зная, че е трудно – затова имате моето уважение.

Кратка вметка за externalised costs
^ обратно в началото ^

Истинската цена на храната е много трудна за изчисление, почти невъзможно трудна. Давам следния супер опростен, но все пак насочващ пример. Купувате си кило турски домати от Кауфланд за 2 лв. От тези 2 лв за доставчика ако остане 1.20 лв ще е супер. От тях ако останат 0.30 лв за производителя ще е супер.

За да може производителя да постигне обидно ниската цена от 0.30 лв/кг домати, той гледа доматите монокултурно, в огромни полета само с домати. Съответно ползва машини, за да се свърши работата. Съответно ползва сортове домати, които да са удобни за машините и транспорта, а не вкусни и полезни.

Скупчването на милиони домати в декари оранжерии (пък и дори да е на полето) гаранция води до проблеми с гъбични заболявания и насекоми. За да се избегнат, производителите ползват хибридни и ГМО сортове, които са устойчиви на някои заболявания, както и на широка гама препарати. Защото отглеждането е немислимо без редовната химическа намеса.

Хората, които работят в тази „ферма“ (макар че фабрика е по-подходяща дума), са от бедните прослойки на населението. Получават ниски заплати, а са принудени да работят със защитно облекло. И въпреки всичко някои от тях се разболяват от контакта с химикалите. Как да добавим в сметката цената за тяхното лечение?

А колко да добавим за транспорта из страната, после извън нея, това са гориво, машини, заплати? А за хладилните складове с инертни газове и после за етилена, който да подтикне узряването? А за лечението на болестите, предизвикани от натрупването на химикали в телата на потребителите? А какво да кажем за отровената природа около фермата на производителя? Как да сметнем колко струва всичко това?

И това е само един домат, а ако заговорим за преработената храна, положението е още по-тежко. Този прост пример показва грубо какво означава externalised costs – да си „изнесеш“ разходите за сметка на някой друг. В случая всичко е на гърба на природата и хората, за които би трябвало да произвеждаш храна.

Колко ще струва този домат, ако няма петрол и земята е отровена?

Мислете си за това следващия път като си купувате испански краставици „на промоция“. Не сте ударили кьоравото, то е ударило вас, промоцията е за ваша сметка.

Цената на храната
^ обратно в началото ^

Една от най-болезнените теми покрай храната е нейната цена. За начало приемете този факт: храната в момента е много евтина, нелогично евтина, защото съдържа или евтини боклуци, или голяма помощ от петролната икономика, под формата на гориво, машини, торове, материали.

След като се разбрахме, че храната е евтина, трябва да направя уточнението, че, за жалост, наистина евтина е неправилната храна. Вредната.

Това е нормално следствие от секторите в земеделието, които субсидираме. Затова в момента е трудно/скъпо да отгледаш чиста и прясна храна. Затова и кило био домати струва 5 лв, а на пазара циганите продават „същите“ по 80 стотинки.

Моята теза е, че високата цена на храната би стимулирала повече хора да отглеждат гледат храна. Било то защото искат да я продават и да получават справедливо заплащане за труда си, а не 30 ст/кг, или защото искат чиста храна, но не могат да си позволят да я купуват. В и двата случая резултатът е добър.

При ниска изкупна цена малко хора биха се хванали с грамотно производство, защото трудът е много, зависи от много външни фактори, а накрая възнаграждението е ниско. При ниска цена на храната винаги ще се жертва природата и дори самата храна в същността си, за да се постигне количество, съответно някакви разумни пари.

А това е фундаментално грешен приом – при храната, която купуваме и консумираме, винаги качеството трябва да взема превес над количеството!

Замислете се, ако вие произвеждахте тези домати, нямаше ли да искате справедливо заплащане за продукцията? Ако кажа, че искам някой да ми произведе 100 кг чисти органични домати, които да изкупя по 30 ст/кг, малко хора биха се навили. Но ако предложа по 3 лева, знаейки, че 100 кг можеш да набереш от 3 реда в домашната градина, малко хора биха отказали…

Някой би казал – защо да плащам 3, или примерно 5 лв за килограм домати, като мога да ги купя за левче? Това е валиден въпрос и ще продължава да е валиден докато не се промени системата на търсене/предлагане. Ето, обаче, няколко по-правилни въпроса. Защо изобщо има домати по левче, от които производителят ще получи 20-30 стотинки/кг?! А справедливо ли е спекулантът-прекупвач да получава повече пари от производителя – човекът, който реално е положил труда? Тази система ли искате да подкрепите с покупката си? Как изобщо е постижима тази ниска цена? На последния въпрос вече отговорих по-горе, в частта за „изнасяне“ на разходите.

Всеки трябва да има свободата да определя цената на труда си. Ако искам да продавам чушки по 10 лв, това си е моя работа. Пазарът регулира. Няма такова нещо като „цената не е реална„. „Реалността“ на цената се определя от хората, готови да я заплатят, а не от тези, които в никой случай не биха я заплатили!

Ако говорим за реализъм, то цената трябва да е оценка за положения труд и качествата на продукта от гледната точка на производителя. Тази система разчита на съвестни производители и добре информирани потребители. И двете прослойки сега се зараждат у нас, но затова и този материал е ориентиран леко към бъдещето.

Конкуренция, дъмпинг и доверие
^ обратно в началото ^

Конкуренцията на пазара принципно е добро явление – един от регулационните механизми, който позволява на потребителите да правят директни сравнения. Кои домати са по-вкусни? Кои са по-добре узрели? Кои са чисто отгледани и кои – не? Кои колко струват?

На сегашния пазар, обаче, конкуренцията е нещо гнусно, защото не се практикува от производителите, а от прекупвачи. Човек, който не си е мръднал пръста да отгледа една краставица, с голяма лекота може да свали с 20% цената с викове, огласящи целия пазар „най-сочната и евтина краставица тука, моляяя!“. Ако плаща на производителя по 50 ст/кг, а после иска по 3 лв на сергията, защо да не го направи? Ще намали малко печалбата, но ще разпродаде краставиците по-бързо! С други думи, това е спекулативна конкуренция.

Ако на тази сергия седи производител (и на всички останали сергии също), който е изстрадал всеки плод и знае добре колко време и усилия изисква всяко доматче и всяка глава карфиол, конкуренцията спира да бъде спекулативна. Тогава се опитваш да изпъкнеш с качество, което е и най-важното. Гледаш необичайни сортове или култури. Предлагаш на всеки да опита и възможност да напълни сам кошницата си.

В такава среда конкуренцията започва наистина да работи за клиента. А в другата просто прекупвачите извиват ръце на производителите, които на свой ред извиват врата на природата – всичко в търсене на евтиното.

И друго – ако вместо шепа мега-производители на вредни плодове и зеленчуци + рояк спекулативни прекупвачи, пазарът е доминиран от множество микро производители без прекупвачи, никой от тях не може да „залее“ пазара с евтина (и боклучава) продукция.

Но ето една хипотетична ситуация. Гледаш чиста продукция, като този сезон имаш 1 тон домати. На фермерския пазар най-често тоя сорт домати се среща на цена 5 лв. Преди да идеш на пазара, ти сам си решил да продаваш на такава цена доматите. Ако обаче решиш да пуснеш домата на 3 лв, надявайки се, че ще се отличиш с цена, правиш глупава и лоша услуга на себе си и на всички останали.

Може би твоите 100 кила домати за днес ще свършат по-бързо, но в крайна сметка ще си прецакан, защото си получил 300 вместо 500 лева. Освен това сам си подливаш вода и за в бъдеще – как ще пуснеш другата седмица на 5 лв, като тази си продавал същото на 3?! Какво ще си помислят потребителите и ще купи ли пак някой нещо от теб? Къде ще отиде потребителското доверие?!

В пазар, доминиран от малки производители, доверието е най-важното нещо, защото го няма анонимният прекупвач, който е буфер между потребителите и производителите!

Ще опитам да обясня за доверието. Като иде на пазар, българинът търси домати по 1 лев, а като го питаш „тия домати от твоята градина за колко би ги продавал?“ – иска 5 лева. И това е съвсем нормално, защото всеки цени своето повече.

Тук има два аспекта. Първо, ако намери кой да му даде 5 лв, защо да не ги продава на тази цена?! Това е плюсът на свободния пазар!

Второ, ако имаш възможност да купуваш на такава цена, би предпочел да го правиш от човек, на когото имаш доверие. Трудно е да плащаш висока цена за продукция, за която нямаш вътрешна увереност, че е такава, за каквато се предлага. Трябва да имаш доверие на човека отсреща, че наистина ти дава това, което казва и че иска за него не спекулативно висока цена, а такава, която уважава труда му.

Така излиза, че търговията е преди всичко размяна на доверие, а на второ място на стоки и пари. Без да имаш доверие в производителя и предлаганата стока изобщо не се стига до търговия.

Всички знаем колко много страда сегашния пазар от липсата на доверие. Всеки отива на пазара, чудейки се с какво ще се опитат да го излъжат днес. Всеки гледа какво му слагат в торбата, защото отпред са наредени хубавите, а отзад – лошите продукти. Всеки следи дали кантара ще покаже точно.

Частично решение на тези проблеми е един фермерски пазар, където потребителите застават очи в очи с производителите, които от своя страна се борят за тази толкова ценна суровина – доверието на клиента. Решението е частично, защото разчита много и на разумен, честен и уверен производител, каквито тепърва започват да се култивират в България.

Факт е, че в момента фермерските пазари са рядкост, екзотика. Според мен всички пазари трябва да са фермерски, тематични, по дни. Прекупвачи не би трябвало да има, а ако не си производител, да бъдеш допускан само ако си кооперативен представител. Надали ще доживея такова нещо, но не пречи да се надявам…

А до тогава призовавам всички да работят за изграждане на доверие, защото то е в основата на това общуване, което наричаме търговия!

За без пари
^ обратно в началото ^

Сигурно от самото начало на този материал сте усетили един уклон към търсене на качество, заплащане на справедлива цена за чиста храна…

Пределно ясно ми е, че за мнозинството хора в България това са неща над възможностите им. С по-директни думи – хората нямат пари. Не можеш да си купуваш био чушки по 4 лв килото и бутиково биволско сирене по 20 лв/кг, ако едвам свързваш двата края. За много хора въпросът е кило домати или два кренвирша и един хляб. Според мен доматите са за предпочитане 🙂

По някакъв начин ние като семейство сме в подобно положение – примерно нямаме пари за био домати по 5 лв. Затова искаме да ги отглеждаме!

Най-малката стъпка, която можете да направите, е да намалите покупките и консумацията на боклучава храна. Научете децата си да обичат и предпочитат домашно сготвената храна за обяд и вечеря, вместо чипс, кроасани, пелети и полуготови сурогати, да пият вода вместо сокчета със сламка. Това ще ги направи по-здрави, а вие ще спестите пари, тъй като домашно приготвената храна винаги ще е по-хранителен избор от полуготовата в магазина.

Смятам, че домашната храна е достатъчно голяма първа стъпка напред към спасението на човечеството от т. нар. junk food, макар и не винаги продуктите да могат да бъдат с безупречна чистота. Ако успеете да направите тази първа стъпка, знайте, че работите за промяната!

А ако имате дори и малко време и желание, помислете каква част от храната ви можете да отгледате сами! 😉

Финал

След толкова писане (което ми отне около 6 месеца, разпокъсани в много, много часове 00:00) не зная как да завърша. Мога да ви кажа още камари неща, а от друга страна мисля, че и това до тук беше прекалено.

Може би ще прочетете само част от всичко, може би ще изгледате само някое клипче – за вас важното е, че сте тук. А за мен важното беше да напиша всичко това.

Ако имате въпроси – питайте, ако мога да помогна – ще. Бъдете живи и здрави! (отправям това пожелание с ясното съзнание колко трудно е сбъдването му в днешни дни…)

Филми
^ обратно в началото ^

Ето няколко филма за гледане (всичко може да се намери по интернет):

• Food Inc
• Seeds of freedom
• Food Matters
• Hungry For Change
• Growing Change
• Fed Up
• Fresh – the movie
• Sicko и Fat, Sick & Nearly Dead по желание

Видеа

С това кратко заглавие ще започна най-пространното писание на този блог, което се появява след почти три години застой. Темата е: Избор на парцел в село или малък град с цел строеж на фамилна къща за целогодишно обитаване. (в последствие написах още две свързани блогирания – Парцел или къща и Фекална тема №1)

---

Да започнем с първия и най-важен закон на имотите:
ПЕРФЕКТЕН ИМОТ НЯМА.

---

Примирете се с това от самото начало – ако е нужно си го разпечатете и сложете на стената и съзерцавайте ежедневно, или си го напявайте като мантра преди заспиване.

За да се справите със задачата, най-важната подготвителна стъпка при търсенето на имот е съставяне на списък с качества и недостатъци според вашите виждания. Започнете със „задължително да“, после „задължително не“ и накрая „може би/все едно“ за нещата, които би било добре да има/няма, но не са решаващи за вас или сте склонни на компромис.

Следвайте това будистко правило – всичко трябва да бъде пречупено през вашата призма, не приемайте безропотно и без проверка ничий съвет (дори съветите в тази статия)! Не се съобразявайте сляпо с мнението на близки и далечни роднини, близки и далечни приятели и всякакви други доброжелатели. Избирането на парцел е като избирането на партньор. Всеки човек ще види различни плюсове и минуси, а за вас е най-важно вашето собствено щастие.

На пазара няма да намерите такова нещо като „райско кътче“, „гнездото на мечтите“, „уникално местенце“, „перфектна локация за вашия дом“, „идеалния парцел за…“ – това са все любими фрази от брокерската лирика. Тези неща не се продават, те се създават.

Знайте, че финалното решение трябва да бъде донякъде емоционално (аз лично препоръчвам поне наполовина). Не всичко е цифри. Трябва да видите едно място и да се влюбите – може би не лудо, но да усетите привличането, за което знаете, че ще се превърне в нещо чудесно с времето.

Една шепа от десетките (стотиците?) възможни фактори, които могат да повлияят на избора ви, съм изброил по-долу. Те са ни направили впечатление в нашето дълго търсене на парцели и десетки видяни имоти в радиус 30 км от центъра на София.

Местоположение

Географското положение е от огромно значение за мястото, на което ще живеете. Ето бърз пример.

Разстоянието по въздух между селата на северния и южния склон на Витоша е едва 20 км. Може да не изглежда много, но в Бояна и Княжево зимата си отива месец по-късно от в село Ярлово. Дърветата цъфтят по-късно, градината се съживява по-късно, нощите са по-студени, на есен сланата пада по-рано, на пролет има по-голям риск от слана до късно, ливадата е мокра до обяд през поне 5 месеца, отоплението е по-скъпо, слънцето е по-малко часове в двора ви…

В по-голямата част от България класическия отоплителен сезон е 6 месеца. На южен склон или с подходящо изложение и надморска височина можете да го свалите на 4. Ако сте студолюбиви, може и да ви хареса по-хладното лято, но бъдете наясно с всички последствия. Хладно в дома може да се направи и със северно изложение на къщата, но ако планирате да имате живот на двора – градина, овошки, ливада, търсете подходящо място!

Говорете с бъдещите ви комшии. Вали ли лятото? Колко често? На пролет стават ли наводнения, залят ли е пътя? На къде се стича водата? Бързо ли изсъхва почвата? Има ли свлачища? Духа ли силен вятър и от каква посока най-често?

Ще се изненадате какви неща забелязват хората, които живеят там от години. Например посоката на вятъра ще ви покаже дали докарва свеж въздух от близки възвишения/гора или обратно – носи смог от града. Редовен силен вятър (напр. в Бучин проход до София) вещае нисък комфорт без значение от температурата и сезона, или нужда от сериозни ограждения, защитен пояс от дървета и тн. Има теория, че вятърът гони насекомите, но в момента, в който си оградите външно място за похапване на завет, всички мухи от околията ще се сберат там.

По интернет можете да намерите статистически данни за температура, както и вятър – могат да ви бъдат полезни. Задължително използвайте TPE при всеки оглед – или предварително, ако знаете местоположението, или на място със смартфона, или след това на компютъра в къщи! Огледайте слънчевите вектори поне за най-късите зимни и най-дългите летни дни! Това е много ценна информация за възможностите за разполагане на къщата и другите елементи в двора.

Има ли близки водоизточници? Чисти ли са? Има ли риба в тях, има ли рибари? Има ли много комари през лятото, а мухи, а оси (това са все индикатори)? Има ли близка индустрия или примерно мина или кариера, дори такава, която е работила до преди 10 или 20 години? Има ли наблизо магистрала или друг натоварен път, което значи шумово замърсяване, в добавка към прах и газове (за пример идете в Елешница – пиеш си лимонадата на ливадата в тихата надвечер, а наоколо едно непрекъснато бучене)? Има ли гора, хълм, водопад, някакво интересно близко място, до което можете да стигнете пеша под формата на разходка през деня? Има ли гъби? Има ли обработваеми земи или землището пустее?

Питайте каквото ви хрумне, не се знае от къде може да изскочи заекът. Подгответе си списък с въпроси, но бъдете учтиви, а не мнителни. Не карайте хората да се усещат на разпит и нека не изглежда все едно искате да компрометират мястото, където живеят и вероятно обичат. За щастие българите сме такива, че бързо си казваме и майчиното мляко, и за добро, и за лошо.

Много полезно е да посетите харесаното от вас място поне в два различни сезона, най-добре през ноември-декември когато има сняг или поне лед или поне след много проливен дъжд и през август, когато не е валяло от месец. Ще придобиете ясна представа за достъпа, дренажа, състоянието на пътя, на почвата, на градината… А ако не можете да харесате едно място и в най-окаяния му вид, най-добре не го купувайте.

Разположение в самото населено място

Много парцели се рекламират като „до селото“ или „до нови къщи“, а се оказва, че са на 500 метра от края на пътя. „Целогодишен достъп по черен път“ значи достъп само през лятото и то ако не вали, през останалото време – с трактор. „Прекрасна панорама“ обикновено значи терен с огромна денивелация. „До регулация“ значи, че скоро няма да бъде урегулиран, а и да бъде – какво от това, като е на 200 метра от ток и вода (=десетки хиляди разходи за прокарването им). „Уникален парцел“ обикновено значи парцел с уникални проблеми.

В най-добрия случай ще намерите парцел, който да бъде сред други обитавани целогодишно парцели, но не гъсто застроени, с добри отстояния и с добри комшии, които да ви направят добро впечатление още на прима виста. Отидете в събота (когато дори и виладжиите ще са там) с кутия бонбони или две бири или направете една баница за почерпка и поговорете с хората откровено. За предишните собственици, за живота в селото, има ли кражби, има ли други проблеми, стабилен ли е тока, спира ли водата лятото… За всякакви теми – в процеса на разговора ще разберете вероятно повече за вашите бъдещи комшии, отколкото за парцела, който оглеждате. И това е важно!

Избягвайте парцели, които имат построени къщи на ограда („на калкан“) = рецепта за проблеми и надвиснала гола стена над двора ви или задължението да строите на калкан. Изобщо съседските къщи е добре да имат поне 10-12 метра от вашата, поне от южната страна на парцела/бъдещата ви къща. Това не е задължително за големи парцели, но за малки е изключително решаващо да имате чисто петно с добро слънцегреене в двора.

По същото съображение винаги оглеждайте дърветата в околните дворове. Ако по вашата южна/западна ограда има големи, стари дървета, най-вероятно ще имате едно голямо сенчесто петно в тази част на двора.

Ако в селото минава рейс или влак, близост до спирката е половинчат бонус. При проблем с колата не е нужно да вървите километри, но най-вероятно това значи малък парцел в центъра, където е нагъчкано и шумно.

Ако през селото минава важен и натоварен път, търсете парцел възможно най-далече от него, в рамките на разумното. Шумовото и праховото замърсяване са сред най-трудните и скъпите (а понякога и невъзможни) за елиминиране.

Размер и форма на парцела

Колко голям трябва да бъде парцелът? На този въпрос няма лесен отговор, всичко е много индивидуално. Можете да имате 500 квм със заварена къща с 200 квм основа и тънките ивички дворче около къщата да са ви достатъчни. Може да имате 3 дка овощна градина с рухнала къща в единия край и пак да не ви стигат.

Ако сте мислили по въпроса и имате опит с дейностите, които искате да развивате в имота си, вероятно вече имате добра представа за нужната ви площ. Зеленчукова градина с определен размер? Сектор за овошки с прилежащ кокошарник? Малко езерце? Пчелин и барака за обслужване? Полянка за мачле и федербал и надуваемо басейнче? Отделна барачка за грънчарска работилничка? Беседка за работа през лятото? Зона за палатков лагер на безспирния поток гости? Паркинг за 5 коли с канал за ремонти и навес?

За размера единственият съвет, който мога да ви дам, е универсалния – мислете му! С други думи, хубаво обмислете (или помечтайте, с по-практичен уклон) какво искате да се случва, как ще го случите и кога.

Дори да се абстрахираме от парите, всяко нещо изисква своето време. Хубавата 150 квм ливада райграс иска поне 1 косене и разчесване седмично за 2 часа време, поливане 2-4 пъти седмично (да речем, че поне това сте автоматизирали), място за компостиране на окосеното + грижа за компоста, ежегодно наторяване и дозасяване. Ако допуснем, че се грижите за ливадата само в почивните дни, само с една дейност ви отиват всички неделни следобеди между 16:00 и 18:00, от април до октомври.

Ако парцелът има много неправилна форма, най-добре е да изискате от собствениците да направят предварително една геодезия – очертаване на крайните точки на парцела – за да знаете точно до къде се простира.

Всъщност, ако сте харесали някой парцел сериозно, почти задължително е да имате геодезия преди покупката. За да убедите собствениците да направят геодезия, уговорете се, че ако стане сделката, вие ще платите цената на услугата. А ако не се стигне до сделка, геодезията ще им улесни продажбата, защото показва реалните граници на имота.

Това е тънък момент, за който много хора не са подготвени, а може да е много проблемен, особено на имоти със съществуващи постройки. Едно време кой какво заградил, кой с кого какво се разбрал, кой къде построил – нещата не са били толкова строги. Напълно възможно е да попадне човек на парцел, в който къщата е на 2 метра от предната ограда (само по себе си забранено за нови строежи), а след геодезията да се окаже, че оградата трябва да се измести 2 метра навътре и къщата става с лице директно на улицата.

Парцели се рекламират с една площ, защото това знае собственикът и това пише в нотариалния акт, но оградата на място загражда значително повече. И ако да се измести предната ограда може да не е чак такъв проблем, какво се прави, ако страничната ограда е отнела метър от комшийския двор? Или още по-зле – те са отнели от вашия?

И последно за геодезията – освен за формата и реалните граници, тя дава информация за денивелацията. Ако на етап избор на парцела мислите за архитектура, това е много полезно. Нашият опит показа, че окото лъже много. „Идеално равни“ парцели е нормално да имат 1+ метър денивелация за 20 метра.  Лек наклон по дължината на терена винаги е за предпочитане пред терен с „дупка“, от гледна точка на отичането на водата.

Масово парцелите не са правоъгълници – често са с формата на успоредник, трапец, триъгълник, а понякога са в доста измислени и неправилни форми. Това не трябва да ви спира от покупка, ако предварително придобиете представа кое къде и как ще бъде разположено в парцела. Основното е да проверите какви са разпоредбите за отстояния на сградите от края на парцела във вашия случай и как ще се прилагат спрямо неправилната форма.

Ние изисквахме скица от брокера или собственика, която после уголемявахме до А4 формат на паус и върху нея с молив рисувахме кое къде. Приятно занимание, нещо средно между редене на пъзел и комбинаторика. Често налагахме под очертанията на парцела сателитната снимка или карта на релефа, взета от Google Maps.

Ако парцелът има голяма денивелация, но цената му е много добра, проучете опциите за терасиране (пример). Тези парцели предлагат интересни възможности като гледка, архитектура и градински дизайн, но ще изискат повече пари първоначално.

Ако парцелът под 5-600 квм, вероятно е парче от по-голям имот, делен между наследници. Говорете с директните комшии, особено ако са роднини – могат да изскочат интересни детайли, като например единия брат не искал да се дели имота, другия брат отишъл в чужбина, бащата разделил парцела и първият брат се заканил да стъжни живота на който го купи (реален пример!). Вкарате ли се в човешка драма, излизането ще е много трудно. Затова – четете надолу!

История на парцела

При възможност говорете директно и на живо със собствениците. Без значение дали ще купите от тях или през агенция. Говорете с комшии и вземете координатите на собствениците.

Никога не показвайте, че много харесвате парцела и че много искате да го купите, колкото и да ви се вижда перфектен! Защо ли – да повторя: перфектен имот няма. Накарайте продавача да се разприказва, изслушайте го внимателно и го поведете леко към пълната история на парцела. Все ще изскочи нещо, което не сте знаели и няма да ви хареса.

Не бъдете изцяло негативни, отбележете предимствата на парцела, но и недостатъците. Ще придобиете представа за отношението на хората към земята им. Обичат ли я, как са я обработвали, държат ли на нея, в затруднено положение ли са, бързат ли да го продадат, на какъв компромис са склонни… Тези хора (или техни близки) ще живеят ли близо, дори в съседен парцел? Ще бъде ужасно да купите имот, а после да не се понасяте с комшиите, които се ядосват, че сте го измъкнали от тях несправедливо.

Историята на парцела може да ви разкрие неподозирани проблеми – защо предишния собственик не е построил нищо до сега? Може би има неуредици с документите, спор с други наследници или с комшии, може би през парцела минава инж. инфраструктура и е проблемно строителството, може би водопроводът, който е „на улицата, ей там“ е всъщност на 50 метра и никой до сега не е искал да инвестира в прокарването му до парцела…

Регулация

Тук няма да задълбавам. Ако няма регулация – не се занимавайте. Прочетете малко за процедурите за вкарване на имот в регулация и ще се откажете сами.

Брокерите и собствениците понякога казват „ама знаете ли колко лесно и бързо се урегулира парцел, сега ще го вземете на половин цена и след 6 месеца вече сте на 100% печалба“ и прочее глупости. Предложете им, щом е толкова лесно, те да направят процедурата, а вие ще купите на по-висока цена вече урегулирания имот, в който са прокарали ток и вода с изрядни партиди. Точка.

Има разни схеми, където на земеделска земя можеш да построиш стопанска постройка, или да имаш земя със смесено предназначение, но ако това ви вълнува, вероятно вече сте много по-напред с проучването и този материал ви е излишен. При всяко положение нашата цел (а и целта на това писание) не е ферма насред полето, а къща в населено място.

Ток

Ако парцелът има открита, редовна партида (винаги проверявайте за стари задължения!), което предполага пломбиран нов електромер в кутия на стълб пред имота + кабел от кутията, влизащ в имота + договор към енергото – честито, вие сте сред 10-те% късметлии на пазара!

В противен случай трябва да се започне с проучване дали изобщо може да бъде присъединен парцела към тока. Принципно това е задължение на продавача, ако иска имотът да бъде по-атрактивен. Можете да се договорите той да задейства процедурата по проучване, а после разходите му да се добавят към цената на сделката.

Не се лъжете по приказки на брокери и дори на собственици „ей къде го тока, един кабел и готово“. Дори да има стълб пред самия имот, а на стълба да има кутия с други електромери, това не е гаранция, че вие ще се включите безпроблемно. Затова се прави проучването – да имате официално становище от енергото дали може и ако да – на колко киловата. Ако ви кажат максимум 6, помислете как ще я карате (6 киловата ще глътнат фурна, хладилник, фризер и 2 малки климатика, работещи на половин мощност).

Освен това, присъединяване към ЧЕЗ примерно струва към 700 лева, така че не е само „един кабел и готово“. Можете да ползвате това като основание за намаляване на цената на имота.

Ако няма достатъчно мощност, най-добре се откажете от парцела. Захванете ли се с процедурата „изграждане на трафопост“, си приготвите 100 000 лева и доста години здрави нерви.

Вода

Всички приемаме водата за даденост, но фактът е, че в България водата е относително дефицитен ресурс, тъй като не се управлява добре. В много села водопроводите са стари, имат малък дебит, имат режим на водата, често са изградени от частни инвеститори, не са узаконени…

Разпитайте комшиите. Как е водата – редовна, силна, чиста, мирише ли, как е на цвят, пият ли от нея, имат ли водомер, познават ли някой от локалното ВиК… Говорете с хора, които скоро са строили на това място – те ще знаят най-добре как е положението от гледна точка на закона.

Без партида за водомер (или поне предварителен договор за такава) няма да получите разрешително за строеж. Така че този момент е важен.

Можете да идете лично в локалното ВиК и да говорите с началника или някой техник, за да ви кажат как седят нещата преди да купите имота. Но е възможно да получите отговор „да бе, няма проблем, ще те включим“, но след това да не можете да ползвате това включване като база за узаконяване.

Ако няма водопровод, или има проблеми с него, остава ви възможността за сондаж. „Собствен водоизточник“ е основание за издаване на разрешително за строеж. За целта разпитайте съседите имат ли кладенец или сонда, на колко метра в водата, колко е дебита, кой е бил сондата или копал кладенеца, спада ли много лятото нивото… и си пригответе поне 1-2 кубика контейнери, в които да имате резерв вода, в случай на проблеми.

Канализация

Ако няма изградена канализация (повечето от селата в България нямат, вкл. доста „квартали“ в София), трябва да заложите в проекта септична яма или локална пречиствателна станция за отпадни води (ЛПСОВ).

Септичната яма трябва да бъде ВОДОПЛЪТНА изгребна – не може да е просто дупка в земята, като едно време. Така че или се взема пластмасов контейнер, който се закопава, или се прави бетонова шахта с дъно и стени от водоплътен бетон (със специална добавка), като могат да ви поискат и хидроизолация на бетона.

Ямата не се препоръчва, защото трябва всеки месец да се вика лайновоз да „изгребва“ материала. Освен това в нея текат анаеробни процеси, които миришат.

Изключение е ако си купите стара къща с вече налична яма (заварено положение). Една добре направена стара яма със сух зид може да седи години без да се чисти, в зависимост от употребата. Имайте предвид само, че всичко, което изливате в канала влиза в почвата. Шампоани, сапуни, веро, препарати, прах за пране – една камара вредни и неразградими съставки в градината. Това ли желаете?

ЛПСОВ е за предпочитане, като пазарът е голям и разнообразен. Прието е, че най-ефективни са тези с приток на въздух и активен аеробен процес. Добрите инсталации са от 5000 лв нагоре за 3-4-5 членно семейство. Изходящата вода е (добре да бъде) със евро сертификат за чистота, който позволява употребата ѝ за поливане на тревни площи и дървета.

Също така, ако имате подходящо дере или река покрай имота, можете да извадите разрешително от Басейнова дирекция за заустване на изходящата вода от пречиствателната станция там. Ако това не стане, от общината е вероятно да ви поискат да направите попивен кладенец, който е дупка в земята, пълна с чакъл, най-общо казано. Там се излива пречистената вода и попива в почвата.

Път и достъп

Няколко думи за стигането до заветната цел. Тук положението е доста индивидуално, но все пак… Да, ясно ми е, ще се окопаете в селото и никога никъде няма да мръднете! Освен всеки ден до съседното село за магазин, с децата до училище и вие до офиса.

Задължително минете пътя в двете посоки в най-натовареното време! Може принципно да го избягвате, но все ще ви се наложи, или на ваши приятели. Час пик разкрива различни аспекти – какви заобиколни маршрути могат да са удобни в случай на затворен път (ремонт, катастрофа, авария) и колко е натоварен пътя принципно.

В неделя по обяд определено не е показателно за авто-натоварването – ако парцелът е близо до важен път, отидете в час пик и останете час на място, за да прецените дали натоварения трафик се отразява на шумовия фон (теб гледам, Елешница!).

Всеки си преценя колко време и пари иска да отдели за пътни разходи. Дори да работите дистанционно, децата ще трябва да стигат до училище – има ли друг транспорт въобще (селски рейс?) и ако да – в удобни часове ли е за първа и втора смяна и прибиране? От къде се хваща спрямо вашия парцел, къде пристига този рейс в града, има ли удобни свръзки с друг градски транспорт?

Когато бях в гимназията, имахме може ги 15% ученици от Несебър и Созопол – това са деца, които 5 години всеки ден пътуваха с рейс по 30-40 км в едната посока, което обикновено отнема към 40 минути. Не се смяташе за нещо необичайно или изключително.

Има една теза – електромобилите ще направят пътуването много евтино. Дано сме живи да го видим, аз лично имам леки опасения… Но дори и така, Дупница – София си остава 70 км и освен ако не работите в Люлин 1, дори магистралата няма да ви свали времето на под 50 минути в едната посока, от врата до врата. Ако желаете да изгубите 2 часа от и без това краткия ден в колата, дори и да е безплатно горивото – ваша воля. Просто ви препоръчвам да добиете представа и да си направите сметката – примерно пътувайте 4-5 пъти до там и обратно в рамките на 1-2 седмици.

Тъй като нашите търсения бяха около София, научихме, че поради размера на града е нормално да отпадне цял сегмент от околните населени места просто защото са на другия край на града. ОК, може би един ден ще си смените работата, но ако имате къща на удобно разстояние от сегашната ви работа, ще видите, че по-трудно ще се решите да пътувате двойно. Може би ще вземате двойна заплата и ще имате шофьор – чудесно! В противен случай не пречи да си намерите работа отново близко до дома (както правят много хора така или иначе), или да работите дистанционно.

Мислете и по евентуалния вектор втора кола > втори набор преглед, гражданска, винетка, данък > втори комплект зимни гуми > втора кола за ремонтиране…

Много внимавайте с обяви, където се споменава за особености с достъпа до парцела. „100 метра по черен път“ значи да газите кал 6 месеца от годината, а ако нямате возило с 4х4, най-добре паркирайте на 100 метра от къщи 🙂 В селата по планинските склонове често има проблем със стръмни улици, особено зимата или като текнат калните реки. Може пътят до селото да е чудесен, но ако вътре положението е зле/сложно, помислете как ще пътувате в трудните сезони.

Ако по пътя до селото има покритие със StreetView – използвайте го за да видите как е бил пътя в друг климатичен сезон (особено ако има избор на есен-зима). Ще видите и дали има подобрение спрямо предишното състояние – дали общината оправя пътя или е зарязан.

И накрая…

Ако сте стигнали до тук, изчитайки всичко, явно сте твърдо решени да си купите парцел 🙂 Поздравления! Твърдата и непоколебима решимост е едно от най-важните условия за успех!

Тази статия би могла да бъде безкрайна. Може би някой ден ще я допиша, може би ще остане така, за да си припомняме след 20 години какво ни е минало през главата.

Надявам се, че тези 4000+ думи ще са полезни за някого. Със сигурност знам, че на нас щеше да ни е много полезно, ако бях намерил такова писание в началото на нашето търсене.

И да знаете – желанието да живот „на село“ не е края, то е само началото на едно голямо приключение!

Послепис

Реших да добавя няколко думи за нашите търсения. Първоначално целта ни беше минимум 800 квм двор, за предпочитане декар. Като еталон ползвахме градината на дядо и баба в Каблешково, която е толкова. Винаги е полезно да имате за пример имот, който познавате, за по-реална представа за размера.

В този двор искахме да разположим двуетажна къща с малка основа (60-70 квм макс), овощна градина с прилежаща ливада, зеленчукова градина и зона за извращения – така галено наричаме всякаквите експерименти, които искаме да си правим (строене с естествени материали, водни култури, горска градина и тн.)

Покрай София, обаче, цените на имотите са доста по-високи от възможностите ни. Ако парите не са ви проблем, за 90 Е/квм можете да си купите в Горна Баня или Бистрица, а за 120 Е/квм – в Бояна, а това все пак е само на 8 км от еНДеКато на културата! (цените са от 2013 г.)

Гледали сме обяви в Елешница, Желява, Кремиковци, Локорско, вилните зони на Нови Искър, Владо Тричков, Кътина, Доброславци, Балша, Житен, Драговищица, Градец, Царичина, Опицвет, Храбърско, Белица, Хераково, Пролеша, Гурмазово, Пожарево, Клисура, Бучино, Владая, Мърчаево, Рударци. Където е болд – там се били лично да оглеждаме.

Обмисляхме Боснек, Бистрица, Лозен, селата около Перник/Радомир и все такива по-далечни дестинации, спрямо отправната точка, която е жк Лагера в София. Дори и схема с апартамент в Дупница (много са евтини) + градина в близките села (много са евтини). Но разстоянието ни отказа.

Доста дълго време се бяхме фокусирали в Кътина – само там се видели сигурно 10 различни парцела и сме говорили с много народ. Самото село много ни хареса, Нови Искър е на 5 км с градини и училище и магазини и тн, природата е чудесна, въздуха, не се вижда София, рейс и маршрутка на половин час… За съжаление трите финални опции бяха сложни – едната трудно достъпна и скъпа в пълния си блясък, другата без лесна опция за вода и с доста денивелация, а последната – между много високи къщи.

Понеже не ни свърта, при една разходка на запад от София отивахме към Хераково и случайно минахме по път, който не ми е познат. Така се озовахме в края на до тогава неизвестната ни махала Бобен… и веднага си намерихме мястото. И те така.