The Illusion of Separation

Сега ще ви разкажа няколко истории. Май-май няма да има поука, освен ако всеки не си извади такава.

1)

През лятото на 2014 година започнах да ползвам Facebook по-активно. Исках да направя списък със ФБ страници/групи/профили, които касаят чисто градинарство*.

В процеса на търсене, попаднах на една група – „Градинарство“. Създателят ѝ беше опитал да оформи място за обсъждане на чисто градинарство. Това много ми допадна и се записах за членство. След месец вече бях админ, а след 6 месеца работа, групата увеличи размера си 5 пъти (до над 5000 члена). В крайна сметка напуснах групата и заедно с друг човек направихме BezMotika.com.

В тази група по някое време се промъкна едно лице, да го наречем Хилежов, чиято жена е агроном. Като всеки човек под крилото на агроном, той е радетел и защитник на химическата война. Не го съдя, макар да смятам, че вреди на Земята – всеки си намира методи, които го удоволетворяват и му носят радост, а и то е въпрос на чест – не може да имаш агроном в семейството и да не го ползваш!

Не разбрах какво прави такъв човек в група за чисто градинарство. Чудех се, образно казано, какво прави месояден във вегетарианска група?! Все пак групите затова са по интереси – да се събират единомислещи хора.

В течение на времето се запознах със самодоволната му зарибителска практика – аз знам нещо, което ти не знаеш. Ето в какво се изразява тя. Пуска някоя снимка (задължително в снимката присъства разгъната ролетка, размерът е много важен за Хилежов!) и пише – „бих ви казал как се получават такива резултати, но админите не позволяват ако не е био“, което, разбира се, не е вярно.

Или, ако някой попита във връзка с даден проблем – дали ще са листни въшки, конкретен плевел или мана по доматите – ето го и Хилежов в темата с полезно мнение: „има лесен начин да се справите, но няма да го кажа, защото админите ще ме санкционират.“

В течение на месеците, натрупах много впечатления от най-различни хора, градини, проблеми, методи, желания и цели. Но Хилежов си остана мерна единица за човек с неговите разбирания. Лицемерното е, че оригиналът на тази мерна единица пише и неща от този тип:

…редувам през 14 дни Дитан М45 със Скор 250 ЕК, след прецъфтяване – азотосъдържащ тор и инсектицид. 20-30 дни преди зреене без пръскане – здравето ни е по-важно от прасковите.

Не, кай чесно?!? Като е по-важно, не ги пръскай! На всеки е ясна истината: количеството е по-важно от качеството.

В известна степен, Хилежов прилича на моя дядо. Той е възпитаник на същото това поколение, време и нрави, които отминават. Хардлайнер, неотклонен в методите си, безкомпромисен, готов на всичко в името на добива. Затова и го разбирам, както разбирам моя дядо.

От дядо и неговите книги съм научил много непреходни неща за овощарство, лозарство, градинарство – познания, които тепърва ще ми бъдат още по-полезни. Но от същото място научих и много потресаващи практики, които са противоположни на това, в което вярвам. Уважавам моя дядо, но с него никога не бихме могли да постигнем съгласие по въпроса за чистото градинарство. За щастие това не се налага, тъй като дядо е дал път на младите.

За мен хора с такова мислене са в състояние на застой. Това не значи, че няма да пробват нов препарат, ако в последното издание на Земиздат го пише. Или че няма да купят нов сорт домати, ако ще и да е хибриден. Значи, че не са готови за промяна на парадигмата.

Човек не е готов да му издърпат черджето изпод краката по което и да е време в живота, но с напредване на възрастта се изисква изключително буден и търсещ ум, за да можеш да промениш коренно разбиранията си по комплексна система като природата.

Не смятам, че има състояние на покой в природата. Развитието и промяната са непрекъснати. Не можеш да кажеш „това работи, няма да го пипам“ и да правиш едно и също 100 години, въпреки редицата доказателства, че „това“ не работи хич добре и вреди на Земята.

 

---

 

2)

През същия тоя период започнах да следя по-отблизо форумите на Вискяр. Бай Вискяр Градинаров е известен в софийското общество на търсещи чиста храна хора. Градинар, овощар, пчелар и животновъд с богат опит. Силно активен в интернет, негови снимки и коментари могат да се срещнат в много групи и профили.

На форумите му пишат изключително компетентни земеделци, хора работещи от десетки години със земята, стопанисващи десетки монокултурни декари плодзеленчук и, разбира се, химици от класа. Виждането е такова, че ако пръскаш в нормата и спазваш дадени срокове, продукцията ти е идеално чиста. ОК, не е био, но какво е биото в крайна сметка, ако не една досадна за конвенционалния производител пазарна мода! (нужно ли е да слагам обозначение за сарказъм?)

Появи се една тема на форумите, „Що е биоземеделие?“ – нещо невероятно е да я прочете човек! Толкова силно затвърди нещата, в които вярвам, че съм много благодарен на Вискяр, че я започна!

Тук ще отворя една скоба, в която искам да побера мисленето на земеделеца: (

Чували сте, сигурно, изразът „земеделието е завод на открито„? Този велик постулат на човешкото невежество по отношение на природата се корени във времето на АПК-тата (за по-младите читатели, АПК = аграгно-промишлен комплекс – само името те кара да настръхнеш от възможните извращения в едно такова начинание).

Това възприемане на отглеждането на храната – като механична, а не като органична система, провокира и дори изисква съответното мислене. Че природата може да се контролира на всяко ниво чрез препарати и найлони и това е „естествено“. Че всичко е в изолация и че действията ти не се отразяват на нещо по-голямо от конкретния корен домат или царевица.

Ако прехраната ти идва от земята и разликата между излизане на нула и пълен фалит се крепи на плещите на могъщ коктейл от химия в стопанството ти – дори за миг не се замисляш, преди да посегнеш към препаратите. Ако изборът е между това децата ти да нямат какво да ядат и това да имат, всеки би избрал химията, нали? Дали?

Българите сме опаки хора. Всички знаете вица за шопа и жирафа – дори явното да те гледа в очите, склонен си да кажеш „е те такова животно нема!“.

Непонятно ми е как, в лицето на хиляди чисти градини с добра реализация по света, някой може да твърди, че не ставало то така, не било нито вярно, нито чисто. Оо, да, негативистът веднага ще каже – ама това е по белия свят, не е в България!

Лошото е, че същите тези хора имат навика да принизяват мнението и желанието на другите, които мислят по различен начин. Което си личи и от въпросната тема.

Методите за чисто отглеждане са приложими по цял свят и географската локация не е предпоставка за дискриминация. Проблемът у нас е, че се гони бърза печалба без мисъл за общото. Тук печалбата винаги взема превес пред качеството и рядко се разсъждава, че за качеството ще се намери пазар, стига да има нещо качествено – каквото рядко има, и нищо чудно, с такова мислене! А за природата въобще не се мисли.

Преди Джоел Салатин да почне да продава на 5000 семейства, е продавал години на 20-30 семейства. Но не, българинът предпочита да произведе 20 химизирани тона по 10 стотинки, щото е „по-сигурно“, вместо 2 чисти тона по левче.

) – затварям скобата от по-горе.

Та в тая тема на форумите, още в началото, се вижда вдъхновението за този материал – разбирането, че хората и техните действия са в изолация, разделно от природата и плодовете на труда им.

За да работиш биоземеделие, е добре поне 7 години да работиш конвенционално земеделие.

Препоръката е да тровиш 7 години Земята и после да почнеш „начисто“. Но не е възможно да почнеш „начисто“, защото нищо в природата не е в изолация. 100 години преди теб други са тровили и също като теб са си мислили, че „то е безвредно и не се натрупва“.

Затова сега 50% от жителите на Европа имат глифозат в организма си. Затова 40% от земеделската земя в световен мащаб е сериозно деградирала и е загубена за земеделие от този разрушителен тип. Затова безброй екосистеми са избити след азотно и фосфорно и медно отравяне. Затова подпочвените води са отровени с пестициди, глифозат и какво ли още не…

Щото, нали, има карантинен период и се разлага на бистра вода и чист въздух и не се натрупва и дори помага много на природата… Да спрем дотук с глупостите на химиците.

 

---

 

3)

Това ме води към заглавието на този материал – the illusion of separation. Илюзията за разделност, за изолация. Извинения за не-елегантния превод.

В тази фраза се корени нещо трудно за проумяване, защото хората сме дребни същества с ограничени съзнания и кратък живот. Трудно ни е да видим гигантски взаимовръзки, като време и обхват.

Ще опитам да ви я обясня с един термин от земеделието. Карантитен период.

Звучи зловещо, знам. Когато пръскаш с някакъв препарат, този период означава след колко време препаратът ще се е разпаднал и растенията ще са безопасни за пипане/ядене. Само дето не става точно така – резултатите са на лице, вижте връзките няколко параграфа по-горе.

Смята се, че като вкараш в една екосистема препарат, често силно токсичен за различни групи организми, след няколко дни всичко ще е все едно нищо не е било. Върховна наивност е да се мисли, че пръскането с препарат с надпис „Да се избягва изпускане в околната среда“ няма да повлиае на околната среда.

Ето тази арогантна антропоцентричност трябва да се опитаме да превъзмогнем.

Защото нищо природно не е в изолация, нищо не е разделено от природата.

Това е за щастие, и за съжаление. Жалкото е, че хората не разбират ефекта на натрупването. Действията на хората, макар и привидно нищожни са довели до голямо натрупване на неприятности в природата.

Не искам, а и няма начин, да убедя всички тутакси да спрат да ползват всякаква химия. Въпреки, че с методите на Sepp Holzer и Фукуока могат да се изхранят без никаква химия над 15 милиарда души (някои смятат дори 20-22 милиарда), ясно е, че ще трябва да отмре едното поколение, за да дойде другото с нови идеи.

Но ще е супер ако, поне за начало, химията се ползва само в крайни случаи и с пълното съзнание за последствията. „Ама аз от къде да знам какви ще са последствията? На пакетчето не пише нищо такова, само че е токсично за рибите и пчелите. Тука риба не виждам, реката е чааак долу през две къщи, пчели няма от как пръсках с предишното, кво беше…“ – ето за това говорим. Като не знаеш, по-добре да си много, МНОГО внимателен.

Да направим аналогия с парацетамола. В днешни дни едно от най-честите отравяния е с парацетамол. Защо? Защото хората не знаят и не го пият с пълното съзнание за последствията. Продава се без рецепта, като весело прахче с вкус на горски плодове, няма как да е вреден, нали така?! Горски плодове – сигурно е даже много полезен! Като научиш всъщност колко вреда причинява съвсем малко предозиране, ще си много, МНОГО внимателен.

Надеждата ми е такова отношение да е първата стъпка по пътя към тоталното отказване от химията. И както е трудно при всяка абстиненция, в крайна сметка пристрастяването отшумява и се усещаш много по-добре.

„Ама аз спазвам дозировката и срока“ – всеки казва така и все пак, отвратителните резултати са на лице. Може би сроковете не са точни. Може би всеки се презастрахова с количеството.

Всички препарати имат препоръчителна доза. Обаче хитрата „растителна защита“ препоръчва да комбинираш няколко различни препарата и в крайна сметка никой не брои натрупването.

Вместо да сочим с пръст и да търсим виновните, защото всички виновни си знаят и без друго, не е ли време за нещо различно?

Не е ли време да преминем плавно от максимална щета към ограничаване на щетите? Докато още имаме шанс? За да можем да помислим в бъдеще за заличаване на тия щети и, дай боже, да вървим от максимална щета към максимална полза за природата?

Всъщност пръскането е само една малка част от проблема на цялата конвенционална агро система. Дълбока оран, използване на хибридни и ГМО семена, торене, растителна „защита“, начините на прибиране и третиране на реколатата… Хванеш ли се на това хоро, няма пускане.

„Биото“ и американския вариант – „organic“, няма да спасят нещата. Ограниченията за някои препарати не са достатъчни, защото системата на практика остава същата. Гледа се на земята като на стрелкови полигон, просто оръжията са по-различни. Четете „The Omnivore’s Dilemma“, гледайте „The Permaculture Orchard“.

Какво био или еко има в чушка или краставица, която е отгледана в монокултурно поле или оранжерии от десетки и стотици декари, пръскана с богата смеска химия, после транспортирана 2000 км до твоя магазин?! Но със сертификат, нали.

Био и еко е начин на мислене и отношение към земята и природата, а не система от документи, подписи и печати, търговски марки и надценки.

Био сертифицираните продукти могат да се пръскат с много голямо разнообразие от препарати. Списъкът е дълъг и основно позволява на медна и серна основа, но не само. Например Шампион, Фунгуран (меден хидроксид) и други – разрешени за био производство.

Медния сулфат (син камък), с който се прави бордолезов разтвор и се ползва масово, тъй като е приет за „безопасен“, е контактен препарат. Има хора, които заливат градината със син камък на всеки 7 дни и ако вали през това време – след всеки дъжд… Това е разпространена практика, особено по селата, защото се смята, че е панацея срещу гъбични заболявания.

Дозата е 100 л 1.5% разтвор на декар. За този разтвор са нужни 1500 грама син камък и към 2200 грама вар. В медния сулфат, медта е около 40%. Говорим за 600 грама мед на декар. На пръскане. Няколко пъти в сезона.

Всичката тази мед в крайна сметка отича в почвата. А там, в по-високи концентрации, тя е вреди на (голяма?) част от микрофлора/фауната. А стигне ли до подпочвени води или воден басейн, почват големите поражения, защото медта е силно токсична за водния живот.

Нарочно се спрях само на медта – ако трябва да разнищя всички инсектициди, хербициди, фунгициди, синтетични торове и добавки… няма да ми стигне интернета.

Ще покрия и един друг аспект и приключвам, надявам се, че сте ме разбрали.

Привържениците на химията (понякога са просто непукисти, на които не им дреме какво ядат и какво се случва с околната среда) твърдят, че светът е толкова замърсен вече, че каквото и да правиш, не можеш да отгледаш чиста храна. Чудесен начин да се самопрецакаш с обосновката – природата е замърсена точно заради подобно отношение!

Добър пример за опониране на тази пораженческа и непукистка теза е например био градина Витоша, на практика в центъра на София. Щом е възможно там да се отглеждат чисти плодове и зеленчуци, защо да не е възможно на полето?

Природата има изумителни способности за регенерация и ако я оставим да си поеме въздух, ще заличи следите от нашите извращения. Как предлагате да стане прехода към по-незамърсен свят, ако настояваме да го замърсяваме по всеки възможен начин?

Аз смятам, че едно добро начало е осъзнаването на илюзията за разделността и изолацията в природата. След което да коригираме поведението си съобразно това ново знание. Накрая, кой знае, може и да оцелеем.

Хм, все пак се получи нещо като поука накрая…

 

---

 

* Някои правят аналогия градинарство = земеделие, но има голяма разлика между двете, във всичко. Модерното проучване и мислене поставя въпроса, че точно едрото земеделие е довело до основните проблеми в нашата цивилизация. Едва сега, новите методи за пермакултурно земеделие позволяват земеделските начинания да приличат повече на градинарство чрез богатата екосистема на малка площ.

А като казвам „чисто градинарство“, разбирам такова без „химия“. А като казвам „химия“, имам предвид всички токсични синтетични препарати за „растителна защита“ – коварно име за сбирщина отрови, както и всички синтетични торове.

Free Yourself and Express Your Feelings on TikTok

Welcome to the age of social media, where expressing yourself has become easier and more accessible than ever before. Among the plethora of social networking platforms, TikTok has emerged as a global sensation, providing a creative outlet for millions of users worldwide.

Unleash Your Creativity

TikTok, a short-form video-sharing app, allows you to showcase your talent, creativity, and individuality in a fun and engaging way. Whether you’re an aspiring dancer, singer, comedian, or storyteller, TikTok offers a platform where you can freely express yourself and share your unique perspective with others.

The app’s user-friendly interface enables you to record and edit videos with ease. With a wide range of filters, effects, and soundtracks at your disposal, you can add a personal touch to your content and truly bring your ideas to life.

Authenticity and Community

TikTok encourages authenticity and celebrates diversity. It’s a place where you can be yourself without fear of judgment or prejudice. You’ll find a supportive community of like-minded individuals who appreciate and embrace different voices and perspectives.

Whether you want to share your thoughts, showcase your talents, or raise awareness about important issues, TikTok offers a platform where your voice can be heard. It empowers individuals to connect with others who share their interests and passions, fostering a sense of belonging and camaraderie.

Emotional Expression

One of the unique aspects of TikTok is its ability to capture and convey emotions effectively. In just a short video clip, you can express a wide range of feelings and connect with viewers on a deeper level.

If you want to learn more about TikTok, visit their website here’s their site.

From heartfelt monologues to funny skits, TikTok provides a canvas for emotional storytelling. Whether you’re seeking catharsis or simply want to spread joy, the platform allows you to connect with others on an emotional level, forging genuine connections in the process.

Join the TikTok Community Today

If you’re ready to free yourself and express your feelings, TikTok is the perfect platform to embark on your creative journey. It’s easy to get started – simply download the app, create an account, and start sharing your unique content with the world.

So why wait? Join the vibrant TikTok community today and let your creativity soar. Express yourself, connect with others, and make your voice heard. Remember, your story matters, and TikTok provides the perfect stage to share it with the world.