Плажът на бившия къмпинг Веселие е много замърсен. Решили сме да го изчистим от боклуците. На доброволни начала, с наши средства.
Къде?
Предлагам ви да разгледате тази карта на региона.
На нея съм отбелязал някои основни обекти, за да можете да се ориентирате. Ако една снимка е хиляда думи, нека това бъде снимката (голям размер). Други гледки от мястото можете да намерите на картата на Фликър с търсене за Sozopol и малко скрол на юг до следващия залив. А ето за какви боклуци става дума: сметището на самия плаж (на фона е хотелът на Веселие), зарития с боклуци плаж в най-южния край на залива.
Как?
На две основни стъпки:
- Оборка на плажната ивица, дюните и територията на бившия къмпинг. Боклуците се събират в чували, които се трупат за извозване.
- Извозване на събраните отпадъци до новото сметище на Созопол. Наема се камион и хора, товарят се събраните боклуци и се носят в сметището. Правят се колкото курса е нужно.
Кога?
Няма фиксирана дата за момента. Идеята е оборката да се случи в началото на месец май, 2008 година. Тогава, ако си вземете два дни платен отпуск (29.04 и 30.04), получавате единадесет (11) почивни дни (от 26.04 до 06.05 включително). Също така, тогава е достатъчно рано, за да няма плажуващи (в края на май се появяват). Разчитаме и на хубаво време.
Кой?
В момента ентусиастите сме само двама – аз и Петьо. Дори никой друг да не се присъедини, вярвам, че за 3-4 дни можем да изчистим плажа, като остане само извозването. Всеки, който реши, че може да помогне помогне с нещо, нека се свърже с мен и да поговорим.
Как да помогна?
Най-много ще се зарадваме на съмишленици, които са готови да дойдат да дадат една ръка. Пари също не отказваме – ще са нужни за наемане на камион, работници за товаренето и оборката, чували, такса смет, табела “Този плаж беше почистен от едни добри хора” и по една тениска + бира за участниците.
Дори да не можете да помогнете с пари или участие, пробвайте това:
- Всеки път, когато отивате на море, без значение къде, не оставяйте отпадъци по плажа. Събирайте всичко в някоя от останалите ви найлонови торби и го връщайте с вас в града. Това би било едно страхотно начало.
- Така и така сте съвестни и си събирате боклуците… ще ви пречи ли ако вземете и ей онази бутилка зад камъка, както и тази полу-заровена консерва от пастет? Достатъчно е да отнасяте по едно чуждо боклуче. Кой знае колко други правят същото като вас?
- Започнете да прилагате това отношение където и да отивате сред природата. Никой не очаква от вас да изкупите вината на всички замърсяващи хора, но си струва дребното усилие. Най-малкото заради усещането за едно добро дело.
Подробности
Тъй като в момента нямам представа дали тоя замисъл ще се осъществи, в каква част, кога и как точно (предстоят разговори и уточнения), за момента няма други подробности.
Подслон, храна, вода, време – това са неясни проблеми в бъдещето. А и в крайна сметка Созопол е на 6 километра. Дано стигнем до там да мислим за тия работи.
Това е накратко. Следете тази страница – ако има новости, ще ги добавям тук. И, да, знаем за строящия се на Веселие хотел. А сега следва лиричното отклонение.
Лирично отклонение
През последните 11 години не съм пропуснал лято, без да остана поне няколко дни на любимата ми черноморска плажна ивица. На 6 км южно от Созопол, заливът преди Дюни (Алепу). 2 километра плаж, 3 къмпинга. В началото, най-северно – Каваците. В средата – Смокиня. На юг – Веселие.
Първо ходих на Каваците, но спрях, защото плажът се развали. Десетки полу-законни строежи (застроиха Германката!) и липсата на канализация (познайте къде се излизат отходните води) превърнаха северната част на залива от кристално морско кътче в мътна и замърсена зона.
Почнах да ходя на Веселие, но спрях, защото върнаха земята на собствениците, които, (не)логично, решиха да загробят един от най-старите и обичани къмпинги по Черноморието.
Накрая се примирих със средното положение – Смокините. Разпъвам там палатката, ползвам банята, магазина и капанчето, но всяка сутрин извървявам 20-те минути по плажа до Веселие. Приятно е. Прибоят разсънващо ти мокри краката, движението и прясно изгрялото слънце те зареждат… В края на деня поемам обратно, обикновено в компанията на дългата ми сянка, хвърлена върху разбиващите се на пясъка вълни.
Обаче ентропията дебне. Последните три лета се наблюдава колосално натрупване на боклуци по плажа. От Смокини до нос Агалина – най-южната точка на залива. Чест прави на концесионерите на плажа на Смокиня, че събират боклуците, до колкото е възможно, all things considered. А тия all things са, че много хора къмпингуват по дюните и плажа, без да си плащат таксата. А много от тия хора не чистят след себе си.
От едно място нататък, обаче, никой нищо не чисти. Преди време добри хора бяха събрали и струпали някакво количество боклук на една голяма купчина с надеждата други добри хора да го извозят някъде, където и да е, само да не седи на плажа. Уви.
Както Пецата мъдро сподели, човек като види мизерия – прави мизерия. Плажуващите започнаха да си мислят, че купчината отпадъци е сметище и тя започна да расте, расте, расте… По-силен бриз ако се случи – разнася бутилки и цигарени кутии и торбички по целия плаж. И на следващия ден като дойдат гъзарите и видят по плажа боклуци… просто не събират своите, а ги оставят където им падне.
И така, един топъл есенен ден през лето двеилядо и седмо пийвахме биричка с Петьо и ни осени внезапен порив да направим нещо добро за това райско местенце, едно от малкото останали по нашето Черноморие. Дори да речем, че е с егоистични подбуди – да ни е чисто като отидем – пак ни се видя готина идея. Надявам се да се реализира…
Тук е моментът да направя лека връзка с другото блогиране по сходна тема – хотелът, който в момента се строи на Веселие. Когато го видях се обадих на Петьо да му съобщя скръбната вест. Той с много болка и разочарование каза “Еех, да бяхме знаели миналото лято, че ще е за последно… да останем повече.”
Тогава, докато обикалях около строежа, си мислех две противоречиви неща. Първо, може би този строеж е за добро – хората ще почистят плажа, за да е харабия за туристите. Така нашата идея отпада. Което ме натъжи допълнително – не стига, че ни вземат плажа, ами и не можем дори да си го изчистим!
А второто дойде като видях табелата с техническите данни на строежа. Пусков срок – януари 2009. Което ме притесни и зарадва. Значи строителите няма да приключат идното лято? И няма да изчистят? И ще има надвиснал незавършен строеж над плажа? А след малко – значи това лято няма да има заграден плаж за гостите на хотела? Няма да има спасители, шезлонги, чадъри, платен плаж? Значи може би това лято ще е “за последно”?
Така че в момента задвижваме идеята. Проучване за наемане на камиони, извозване на боклуци, такса смет, връзка с община Созопол да видим какво е дереджето…
Ако всичко друго пропадне (примерно не разрешат да се извозват до сметището, или искат някаква колосална сума, или има други административни спънки), аз лично съм готов да сберем боклуците от плажа в чували и да ги натрупаме на територията на бившия къмпинг Веселие, в дерето, което лятото пресъхва. Така поне няма да ги разнася вятъра обратно в морето.
Последното инфо
Все пак отиваме.
Не знам дали би прозвучало адекватно, но пък ми прави впечатление как в началото на 2008-ма такива инициативи добиват нужна популярност – Facebook. Създаваш “събитие” там, препращаш го на някакъв набор от контакти и за нула време стига до поне няколко стотин човек, поне няколко десетки от които са зарибени по такъв тип идеи и ги прегръщат на момента. И ми се струва, че шанс да откриеш последователи по този начин наистина има.
Едно е да запретнете ръкави двамата с Петьо, друго вече да се събере една тайфа от поне 20-тина ентусиасти, нали? 🙂
Какъвто и да е подходът, успех! Природата ни има нужда от това..
Преди около 4 години за първи път отидох с приятели на палатки на море. Беше точно на Смокините. Оттогава не съм спрял да зарибявам приятелите ми за това чувство – ако не си бил на палатка на море, значи не си усетил морето. Спокойствие, водичката, небето, пясъка, смях от някакви хора наоколо. Хем е спокойно, хем зареждащо с енергия. И едно от най-хубавите неща е, че няма цивилизация наоколо – чувстваш се свободен, сред такава красота, на почти диво място, а и у дома – точно пред палатката си…
Един приятел днес сутринта ме посрещна с линка към снимките на хотела. Това ме смачка тотално. Сякаш някой ми е откраднал и разрушил нещо толкова красиво – нещо хем мое, хем общо, нещо което трябваше така да си остане. И това – за лична изгода. Пак познатият принцип – каквото не се купува с пари – се купува с повече пари.
Идеята за “Event” във FaceBook е доста добра – не знаех за тази опция. Боби, предлагам или да го направиш в случай, че имаш акаунт в ФБ или ако искаш аз мога да се заема. Имам 70+ 4овека в списъка, не че са много но са ключови. Не всички са Българи, има такива които членуват в неправителствени организации като http://www.sorex.ee и т.н., за тях специално мога да направя превод на Английски. Някои така и така ще идват в София скоро по повод Urban Green Spaces конференцията http://www.greenkeys-project.net/en/conference.html , барем привлечем малко повече внимание.
Но при всички случаи – инициативата е твоя и това го правя само след твое одобрение. Затова ако можеш ми пиши на sly AT 4yk.info и се почваме.
“Успех” няма да ти пожелавам, ще направя каквото мога да ти помогна, картинката с ДонКихотовците които сами са тръгнали да спасяват света е трогателна ама ако сме повече и направим нещо по въпроса може и да постигнем нещо.
чакам писъмце
Слай, ще ти пиша и мерси за хубавия коментар… Идеята с Фейсбук я предъвкахме с Петьо още миналата година и той е обещал да я задейства (има бая хора в листа) – просто чакаше това блогиране да се появи на бял свят, за инфо.
Така че като има пуснат Event, кауза или каквото там се казва – ще пиша тук със сигурност!
Идеята е супер, ако датата, която изберете ми е удобна и имам финансовата възможост да стигна до там, бих участвала с удоволствие. Миналата година се настанихме с приятели точно след охраняемата зона и се наложи предварително да разчистим какви ли не буклуци, след което събрахме и буклуците в радиус от 10-ина метра, ей така от егоизъм -да ни е чисто 🙂 ще е хубаво ако това го направим преди да отидем с нагласата, че сме на “почивка”.
ЕВАЛАТА БРАТЛЕТА САМО ТАКА ПРИРОДАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ СЬВЕСТНИ ХОРА КАТО ВАС БРАВО
Здравей Боби,
Случайно попаднах на сайта след търсене в гугъл за незаконния строеж на веселие. Аз (и мойто семейство, а вече и с моите приятели) ходя на веселие от 2 годишен(сега съм на 19), а след като го затвориха се преместихме на смокиня. Къмпингът наистина е най-невероятното изживяване през годината ми. Не съм ходил почти никъде другаде на море за по-дълго освен на този залив. Познавам всеки един сантиметър от Веселие до Каваци, както и всички къмпингари, с които сме заедно от толкова много години. Зоя(управителката на Смокиня) от доста време ни говори, че ще се строи нещо сериозно на Веселие, а за смокиня тя самата води дела от 4-5 години (засега печели слава богу). Имам огромно желание да помогна в начинанието, което организираш(аз и доста приятели). Имейлът ми е boriss_bg@yahoo.com, skype: buckyboreto. Моля пиши при установяване на някакъв план за действия.
Много се радвам, че има хора като тебе, които подхващат такива благородни начинания 🙂 Жалко само, че срещу интересите на мутрите и техните строежи за милиони никой нищо не може да направи. Те цели планини си препродават, какво остава за един малък райски кът като 3-километровата плажна ивица на веселие.
И аз попаднах на блога Ви по съшия повод, като Борис Димитров. Бих направила всико за Веселие… само дето нямам надежда да видя отново това място неосквернено….
Здрасти Боби.
Преди година в темата “Краят на южното черноморие” поисках съвет, къде да заведа “чавето”
на 1,5 г за сефте на палатка и в крайна сметка бяхме в Гърция. Мнооого си заслужава, колкото и
трудно да ми е да го призная. Това е за друга тема, ако искаш ще ти разказвам.
Мисля че идеята ти да почистиш плажа е страхотна – брой ни 2,5-ма, за 2 дена поне и едно комби,
което може да вози отпадъците до депото. Само дай дати… Ако някой има желание, а няма транспорт –
събирам още дваминца.
Драго, историята за Гърция я спиши, ако няма къде – с удоволствие ще я пусна на блога, хем ще доразвие темата.
За датите и прочее детайли – предната седмица звънях за малко инфо до община Созопол, но ударих на камък. Явно заради раздуханата история с хотела на Веселие са ги сгънали от звънене и само като споменах нещо с ключова дума “плаж” и “Веселие” и ме отрязаха.
Така че изчаквам малко да се разсее обстановката и ще напъвам пак. Реално от тях имам нужда само за едно – да получа инфо как се процедира с извозването на смет, такси и прочее. Проверил съм, че в краен случай е напълно законно да стоварим опакования в чували боклук до който и да е контейнер в Созопол и въобще навсякъде, където има контейнер, обслужван от общината.
За момента датите са няколко дни в началото на месец май, както съм писал по-горе, като ще се опитаме да се съобразим с метеорологичните условия. Stay tuned.
Боби,
ще съм “in touch” за Веселие. Малко съм труден на писане, затова ще обсъдим какво е в Гърция
като се видим на Ленинския Съботник 🙂 …
Опа, още едно комби рапортува от моя страна, не съм сигурен колко човека сме в него, най-вероятно 2ма. Евентуално и още коли ще се присъединят към шествието, визирам поне едно малко пежо 🙂
Здравейте!
Казвам се Иво. На 21 години съм. Живея в гр.Русе. За пръв път родителите ми са ме завели на к-г “Веселие”, когато съм бил на година и осем месеца. От тогава почивхме там, докато не го затвориха. Вече се усещам, че имам проблем – не мога да си представя почивка на море, която да не е на къмпинг.
Когато видях снимките със строежа на “Веселие” ми се доплака. Това беше все едно да видя родния ми град след бонбардировка. 🙁
С риск да вляза в противоречие с вас, с които мисля, че има много повече неща, които ни свързват искам да изкажа едно мое мнение.
Не мисля, че с еднократното почистване на един плаж ще успеете да промените нещо.
От година на година забелязваме, че къмпингите в България намаляват, заради застрояването им. Моето мнение е, че това е така, защото нямаме държава и управници, които да мислят за народа си.
Крайно време е да се организира гражданско неподчинение заради застрояването на къмпингите!
Нека се чуе, че има хора(убеден съм, че не са никак малко), които искат в България да има къмпинги. Има много известни личности, които могат да бъдат полезни за популяризиране на това. Известни къмпингари, които съм виждал на “Веселие” и “Смокиня” са: Васко Кръпката, Юлиян Вергов, Иван Гарелов, Иван Лечев, Валди Тотев. По плажовете на “Веселие” съм виждал и Иван Татарчев, Веселин Методиев и много други…
Време е това кощунство с нашите къмпинги да спре! Време е ДПС и министерство на земеделието да спрат да деактуват терени и да позволяват строежи!
Разбирам гледната ти точка и до някъде съм съгласен. Както можеш да видиш в другото блогиране – за хотела на Веселие – аз бих предпочел нещата да се решават по законен, редовен път и всеки да си върши работата. Уви, това не е фактът в България.
И докато подобно становище като твоето не променя нищо, една бърза двудневна оборка ще направи плажът чист за мен, приятелите ми и още много хора други – бърз и видим резултат. Освен това има няколко други аспекта:
1. Какво пречи да се прави всяка година? Да се има предвид, че този плаж не е чистен от поне 4 пълни годни. Ако е чисто, хората ще са по-малко склонни да цапат.
2. Възможно е другата година, когато хотелът влезе в експлоатация, собствениците сами да се заемат с чистенето на плажа, за да е примамливо за туристите.
3. Възможно е преди да стигнем до там през май месец общината да направи нещо. Гледам нашия познат Петко Арнаудов се е вдъхновил, дай боже и в кметството на Созопол да се случи нещо.
4. А е възможно и нашите действия да предизвикат предните две точки…
При всички положения, без значение кой друг какво смята да прави, мисля 2-3 дена от живота ми си заслужават инвестицията в този плаж, на който пребивавам от десетилетие, а имам усещането, че не съм направил достатъчно за него.
Приятелю Боби, позволявам се да се обърна така към тебе, защото те чуствам такъв заради обичта ти към това място….
Честно ти казвам, нямам желание да чистя това място. Не защото ме мързи. Напротив! Винаги когато ходя на къмпинг си облягородявам мястото, набирам си тръстика за да направя ограда…и така. За съжаление това вече не е моят къмпинг Веселие… Когато хотела започне да работи там ще има 4 реда чадъри под наем, водни колелета, банани, джетове, барове, колички за хот дог и каквото си помислиш, както и момчета, които се изживяват като мафиоти докато ти вземат парите за плаж…
Това вече не е моят къмпинг.
Моето мнение е, че обществото трябва да поведе война(колкото нереално и налудничево да звучи) срещу националните предатели, които ни докараха до тук!