Греяно вино

За всички тертиплии, мераклии и Серж

Чалъмите и фатките на греяното вино сигурно са повече от тези на капамата. Всеки има собствено виждане по темата. Реших, в разгара на зимата, да споделя най-често практикуваната от мен формула, украсена с вариации по темата.

Виното

На практика става със всякакво червено вино. Аз използвам най-често мерло и като цяло гледам да не е някоe кисело. Успешно съм правил и с мавруд. Ако имате останали няколко различни отворени бутилки – спокойно можете да смесите всичко. Добавял съм дори бяло вино 1:1 с червено.

Имайте предвид, че в процеса на правене напитката сваля градус. Така че в никой случай не е на 12-те оригинални за виното. В тая връзка е много подходящо да ливнете малко по-силен алкохол в питието. Евтините български „ромове“ като Атлантик червен и Савой стават, коняче родно също, ако имате домашен ликьор залежал – пак става.

Тънкост е да приготвите от по-рано ракия с карамфил, която става чудесна добавка. Аз лично я използвам за греяна ракия, но може да се сложи и във винцето малко. Едно пакетче карамфил се накисва в 200-300 грама концентрат, примерно в бурканче от лютеница и така преседява поне седмица (колкото повече – толкова по-добре, моята седи цяла зима). Сега, нашата ракия рядко е под 70 градуса, защото е двойно варена. Ако ви е по-слаба ракията, извлекът ще е по-слаб, така че слагайте повече карамфил и съответно повече ракия във виното.

Подправките

Навлизаме в земите на върлата импровизация. Абсолютният минимум е карамфил, канела, пресни ябълки и черен пипер. Следваща стъпка са букет от плодове, стафиди, ошаф, индийско орехче, дори екзотики като лют пипер, кардамон и кориандър.

Тук интересна част е подслаждането. Най-лесно е да се сложи захар в началото на приготвянето. Обаче по-здравословно е да се използва мед, който се добавя при сервиране, а не в процеса на готвене. Така всеки може да си реши колко сладко го иска, а и позволява сместа да бъде допълвана в казана цял ден (както съм виждал да правят по хижите).

В тази връзка, с една „доза“ подправки може да се направи повече от една „доза“ вино, тъй като те си носят аромат. Например, ако днес си изпиете количеството, на дъното на тенджерата ще са останалите всички неща и една гъста каша. Не изхвърляйте! Загрейте, добавете вино и сте в играта.

Приготвянето

Най-коварната част са пропорциите. Не е нужно да се спазват стриктно, но е трудно, когато почнеш да правиш необичайни количества, тъй като трябва предварително да сметнеш от кое колко. Или да импровизираш. В общи линии ето каква е моята класическа доза.

• Една кутия мерло (bag in a box), 3 литра
• Половин литър вода
• 10 супени лъжици захар
• 2-3 ароматни ябълки и 2-3 мандарини (или портокали, а ако нямам под ръка пресни плодове, купувам пакетче ошаф и стафиди)
• Едно пакетче карамфил
• Едно пакетче канела на пръчки + едно със смляна канела
• Полвин чаена лъжичка лют червен пипер, едро млян
• Прясно смлян черен пипер, по една щипка на всяка чаша

Цялото нещо трябва да се случва на много бавен огън. Това количество иска поне 40 минути, за да стане готово. Целта е да се отделят ароматите. И преди всичко – не оставяйте виното да кипва! Ако почва да се пени и се гласи да кипи, значи огънят е много силен.

Водата, захарта, плодовете, карамфила и пръчките канела изсипвам в голяма тенджера и слагам на котлона. Трябва да се бърка в началото, за да се разтвори захарта. След това се чака да заври, като през това време почва да се носи притеснително вкусен аромат на щрудел.

Забележка: ако ползвате ябълки, гледайте да ги изрежете по-далече от семките, да не остава от ядрата, защото съдържат пектин и ще ви се получи нещо като сгъстена лигава субстанция във виното. Не че е лошо, ама има некои гнусливи, ‘бал ли съм ги…

Когато заври, плодовете са се посготвили – краищата на ябълките стават полу-прозрачни, мандаринките кашкави, стафидите удвояват обем и прочее. Може да опитате чорбата – трябва да е много сладка и плодова. В този момент наливам виното, като добавям лют пипер и чаена лъжичка смляна канела.

След време виното ще даде индикация, че завира. Не знам как да ви го обясня по-точно, разчита се на усет. Ако седи още малко на котлона и почва да се пени и кипи. Спирам огъня, вадя дебелостенни керамични чаши и ги затоплям (най-често ги пълня с гореща вода и ги оставям за 1-2 минути).

Наливам с черпак през цедка във всяка чаша, по около 250 мл. Повече няма смисъл, защото изстива, а трябва да се пие горещо! Преди поднасяне ръсвам по една щипка черен пипер във всяка чаша.

На дъното на всяка чаша ще остане малко гъста утайка. Не я хвърляйте; преди следващото наливане просто я лиснете в тенджерата и разбъркайте. Това ще стане основата на следващата доза 🙂

Наздраве, честит ми рожден ден утре и леко изтрезняване догодина!