Няколко разговора и случки (на живо и по кюто) през последната седмица ме подтикнаха към философски размисли за живота, вселената и всичко останало.
Петьо излязъл в отпуска. В резултат на което работи по 100 часа на ден по някакви хави за още пари. До там, че в неделя е цял ден на работа и се прибира в 3 сутринта. И после се извинява на гостите. Не е нужно да се извинява, нужно е изобщо да няма нужда от извинения.
Илийката като се върне от отпуска почвал работа по проект, който ще му отнеме свободното време за следващата половин година. За толкова време хората се женят и се развеждат!
За какво изобщо се казва свободно време ако постоянно гледаме да го ангажираме с неща, които ни го заемат? Ако телефона звънне в това „свободно време“, дали ще кажем „ами, почивам си!“ или „заеби, тука една работа…“?
Митачето пък се кефи да отскача до морето, защото му писва да работи и смята, че почивката е интегрална част от свободното време.
Всеки сам избира как да прекарва живота си; аз не съм съдник. Но се притеснявам. Макар и да съм на невръстните 26 години, от десетина и кусур лазарника подозирам, че животът е за това даден – да се живее. Не първите съзнателни 20 години да се счупиш от бач, да станеш чичка още преди 25-тата си годишнина и после – чичка за цял живот.
Друг познат, пожелал да остане неназован се опита неловко да контрира със „е, да, ама аз сия ша работя 15 години, ша напрая мноо пари и после живот и мързел!“. Ще ми се да видя какъв точно живот ще подхване леко оплешивяващ, с дископатия от много седене, със шкембе и дебела пачка на 40 години.
Аз лично не мисля, че ще спре да ми се работи някога. Работата стимулира. Това е все едно сега баща ми да седне и да каже „30 години съм работил – аман!“. Ами че той ще полудее просто. Не можеш да накараш и насила един деен, способен и амбициозен човек да се кротне и на 50 и на 70 години! И точно поради тая причина се опитвам (особено от тази пролет) да избягвам мръсната газ в работата. И изобщо крайностите.
Парите са хубава работа, но те не градят, а подпомагат. Парите не ме правят щастлив, не ми докарват нови приятели, не ме вдъхновяват, не ме карат да мечтая повече, но помагат веднъж щом започне процеса. Тъй че е хубаво да имаш пари, но ако процесът на „за-имане“ пречи на градежа, после няма за какво да помагат. И човек почва да се чуди за каква безумна и ненужна глупост да си даде парите, които е придобил за сметка на живота си. И най-често се избива на материални придобивки…
Та какво му трябва на човек? На мен ми трябва работа, която да ме стимулира и да ме държи на линия. Но не повече от толкова, колкото ми е приятно. И почивка в равно количество – време за мен, за моето момиче, за моите приятели, за моите хобита и интереси. За разходка по Рила, за плаж, за скара в гората, за боси крака в потока и за претакяне на зелето! И да се показвам в офиса сегиз-тогиз, защото е интересно. Но не прекалено сегиз-тогиз.
Амин!
Аз от около година упорито избягвам всяка извънредна работа. Щото ми е кеф нищо да не правя – да се търалянкам напред-назад, офлайн и онлайн без някаква комерсиална цел.
И освен това съм на мнение, че ако някой трябва да работи извънредно – вкъщи, в офиса или където и да било, то някой друг не си е свършил или продължава да не си върши работата както трябва. А човек не трябва да компенсира неадекватността на другите. Не е полезно за здравето просто.
Интересно ! обикновенно човек желае това което няма … независимо какво /работа, пари, жени …/ в таз насока по-малкото зло е да е “със” …
Мързела си е направо много добро качество … мен ама много ама много ме мързи … чудаят си се хората “бе ти си много бррръз беее” ми как няма да съм нали търча наляво надясно и после хоп почивка, колкото по-чести почивките толкова по-добре и толкова повече време за мързелуване … – да ама не то идва нещо ново …
Не преставам да си искам … искам да лежа и искам да работя … все още не съм намерил спецификата на този занаят, но има време … маи 🙂 … ако не другата година !
Имам само едно нещо да кажа по въпроса – :(((((.
naistina 4ovek ne trqbva da izrudqsva i da se vmania4va i nakraq edinstvenoto koeto da my ostane da sa vestite pokrai nego
no pove4eto xora to4no tova pravqt s jivota si
i razbirat za kvo stava vapros ve4e na predela
pravqt kompromisi s jivota si za kakvo li ne i zabravqt 4e trqbva 4ovek da e 4esten i spravedliv parvo sas sebe si i togava vsi4ko ste e nared
аз пьк искам с не6то да се занимавам, но не знам с какво?Да развивам някаква дейност имам предвид…
Защо бачкам?…..Хм.
Конкретно аз искам да си стъпя на краката, тва не означава да карам мерцедес и да пърда по цял ден. Искам достатъчно пари за да мога да осъществявам идеи които работят за хората.
Искам да се обградя с хора които са професионалисти и да мога да им плащам повече от очакваното за да знам, че поне понякакъв начин се отблагодарявам за техните извънредни усилия. Едва ли мотива човек да работи повече винаги идва от идеята за повече пари.
Универсална истина е че пари не се правят с повече работа а със създаване на ситуации за печалба. Естествено някой хора на тва му викат работа.:))))
slm nain iymisin kam hayat nasil gi
slm nasin kam iyimisin bu hayatan ne anadin ve ne aniyosun sabalen erken kalk okula git bide okulda oyretmenerden biri seninle tutunsun nasil bi duygu acaba sizin iciri bilmem ama benim iciri okadar kotu bir duygu ki off bu ne cekim…
Това звучи интересно, Мюмюн… А някой тук да разбира турски?