От къде да започна?! Три блогирания за два месеца. Мизерия. Има си причини за това. Ето от къде ще започна.
Фирмата, в която работя, е съсобственост на баща ми, брат ми и мен. Първоначално е създадена в Бургас през далечната 1998-а. През годините отваря клонове в 5 града. След това идва Жан Виденов, изнася хляба на народа, доларът става 4000000 лева и в крайна сметка затваряме всички клонове на фирмата, с изключение на шопския.
Едно време плановете включваха Бургас да бъде централа и за целта беше намерено едно местенце, на което дигнахме офис-сграда с апартаменти за собствениците на парцела и към 600 квадрата площ за офис. По онова време в Бургас само Нафтата и банките имаха по-големи офиси.
Преди 2-3 години кредитирането в България започна лека-полека да придобива прилични измерения. Това ни позволи да спрем да даваме хиляди левове за наем за фирмата в София и да почнем да даваме хиляди левове за изплащане на собствено място. Собствен офис.
Този заем (особено в слабите месеци) ни притесни много сериозно. The Master Plan беше бързо да продадем офиса в Бургас и да използваме парите за погасяване на заема за офиса в София. За съжаление, оказа се (логично), че никой в Бургас не може да си позволи да купи такава сграда (с такава площ), дори и продавана на безценица.
Най-ехидни са тия от банката, които всеки месец си чопват хилядите левове от сметката ти, без дори да те уведомят предварително. Таман се наканиш да дадеш заплати – хоп! – парите ги няма. Ситуацията доста загрубя и в общи линии започнаха месеци на червено. Това положение се запази до началото на тази година, когато най-сетне се задвижи бавната процедура по продаване на офиса ни в Бургас. На около 50% от реалната му пазарна стойност. Но нямаше как – или това или… пускай кепенците, Маро, па запрятай са!
След три месеца ходене по банки, банкери, агенти, брокери, счетоводни къщи, адвокати и нотариуси (добре, че имам двама такива в родата) сделката се финализира. Изведнъж се оказахме с известно количество средства за усвояване, за да оберем данъците, а и да се уплътни ДДС-то (демек да се оползотвори част от него). За по-малко от две седмици се наложи да накупя доста дреболии, всяка от които, обаче, ми костваше доста рисърч. Софтуери, шрифтове, компютри и всевъзможен хардуер, принтери, фото оборудване…
Една от най-интересните придобивки е Canon 5D с две приятни Sigma обективчета, общо близо 9000 лева излезе удоволствието (проучи коя semi-pro камера да вземем и какви обективи!). Естествено, шефа не пропусна моментално да се отправи към Венеция, Ментон и Ница, където по това време се провеждат фестивали и карнавали (кога и къде са тия карнавали, кой, при какви условия и за колко пари организира ходене натам?).
Също така се сдобихме и с Eye-One Photo SG на GretagMacbeth, което се оказа по-голямо предизвикателство от очакваното. Познанията ми в сферата на color management-а явно са били доста непълни, защото повечето въпроси, които си зададох, останаха без отговор. Затова сега чета книжки по темата 🙂 !
Няма да ви занимавам с всички детайли (като счеводоен софтуер – ревю на 10 такива, кой какво може, има ли управление на склад, а дискети за данъчното, да не споменавам за около 1200-те въпроса на счетоводителката ни) си перипетии, през които минахме за тия 10-тина работни дни.
И това е само началото на интересното. Сега предстои да направим първи стъпки в посока надстрояване на едноетажната ни сграда. Потенциално – фотостудио на поне 100 квадрата и апартаменти, че аман от тия квартири и наеми. Успоредно с това, покрай “инвестициите” в техника и софтуер се наложиха много рокади в офиса и половината колеги (от и без това малкия екип) се оказаха с нови машини, нови системи, нов софтуер. Всеки ден отделям по минимум 4 часа за обучение и прочее…
Но стига за работата. В кулинарен план съм позанемарил малко нещата. Нямал съм нито време, нито желание да експериментирам много. Най-често напоследък се спирам на печено парче месо (примерно кило и половина телешки или свински шол), нарязано на филии, с гъбено-сметанов сос. Или пилешки хапки с куркума и ориз. Иначе редовно за закуска – кекс, баничка с кимион, бисквитена торта. Тия неща не помня дали съм ги описвал по блога, но и това ще стане! По-екзотични бяха сладко-киселите пилешки крилца на фурна с марината от горчицата с босилек на Борние и мед… оп, ша спра до тука, че ми потекоха лигите.
Насъбрал съм и матрял за рубриката „Ежедневна кретения“, като например тоя брилянтен single-liner, чут на спирката на трамвая от (приличаща на) 16-18 годишна девойка: „…и аз сия кво да – да са оженя за него ли иска, ми то ако секи дето ми бара циците се женя за него, ми то аз по цял ден в гражданското ша кисна!“.
По отношение на музиката – напоследък in the mean time слушам на Карлос Кампос миксовете от Barrio Latino (по-специално втория том и парижкото, че са ми най-автентични), а що се отнася до нормалните r&b/soul увлечения – Urban Mystic. О, освен това се сдобих с Soul Deep – една продукция в 6 части на BBC за историята на черната музика. Страхотно готино. Особено интервютата с Рей Чарлз, на който винаги много съм се кефил, както и момента, в който Рей казва, че rock-n-roll е нещастният опит на белите хора да правят r&b 🙂 !
В секция филми ще пиша усърдно за сериалите като форма на забавление. Провокирах се от Гошовото писание за Lost и още по-интересните коментари към него. Натрупал съм впечатления от Surface, The 4400, Numb3rs, Battlestar Galactica, Lost и Rome, се задават и The Office и Weeds.
Хъм… Мисля това ви стига. Очаквайте включване, ама след още един месец!
Успех със строителните работи и support-а! А като имаш време, аз гласувам с 2 ръце да ни светнеш за рецептата на бисквитената торта, към която съм привързан още от детската градина 🙂
Боби, сериалите са един от най-добрите компаньони на самотните студентски вечери или обеди. Препоръчвам ти Prison Break, American Dad и Robot Chicken (последните 2 са сит-ком анимации)
Боби ко ше каеш малко да се менкаме с тебе (и аз искам малко екстри бее, Канони, Гретак магбет, баси).
Тва да си псевдо фирма на псевдо пазар и да са занимааш с веб май нещо ни връща дивиденти как требе.
Да зема нещо предпечатец да позубкам:)))
Бат Нуби, ша знаеш, че ти и твойте клиенти с по десте хилки за УЙкенда сте къде-къде по-напред 🙁 Но това е положението, мълчиш и мъкнеш хомота… докато накрая ша зема да стана един дюнерджия на морето и тва е. 1000 лв и осигурена храна и квартира. И цяла вечер купон… Ееех, мечти…
Дошли са ми до главата тия простотии. Покупки, продажби, заеми, наеми… Въй… Ти почти си изплувал вече, евалла! Цъкай бирички и не си давай много зор! 🙂