Ако някой от вас е живял близо до пазар „Красно Село“, едва ли не е чувал за старата механа, на която всички викаха „механата на Фантастико“ (защото е близо до магазина). След като миналото лято това заведение затвори и разпродадоха имуществото, сега отвори наново, при това с пълна сила.
За протокола: адресът е ул. Хубча 4, телефон 9794980. Намерете си го в БГМапс, ако чак толкоз ви напъва.
Та значи вървя си аз към работа по някое време миналата седмица и навсякъде по пътя едни плакати, на които в бързането разчитам само „механа“ и „откриване“. Ходих до центъра, по крайните квартали по задачи – не ги видях тия плакати. Брех, викам си, мааму стара, опасни хора са това механджиите! Издирили ме, проследили ме къде работя и от къде минавам и баш по моя маршрут налепили плакатите. Позагледах се тъй малко – като видях, че е на Хубча и се сетих веднага и се извиках „Еееей, механата отваряяят, ей!“, за ужас на разни хора, които чакаха на светофара до мен.
Та от този плакат подразбрах, че Ибряма и Гъмзата, пък и Петър Ралчев (който сигур по-малко го знаят хората, ама е известен акордеонист). Отделно за певица беше написана Ваня Вълкова, но името не ми говореше нищо, а и свирнята ме радва повече.
На 21.07, петък, към 19:30, с помощта на голямата капарираща сила на Петьо (който живее на 5 минути от механата), се курдисахме на една масичка в кьошето в подземието. Оглеждам се – ем уютно, ем широко. Прилично обзаведено, климатикът работи, камина има за зимата, солидни маси, мерудийки за ръсене и едно такова питейно и задушевно ти идва от вътре.
Интересна декоративна особеност е мазилката, в която има добавена слама, за да напомня малко на кирпич. Е, не напомня много, но придава един такъв суров и органичен вид, много подходящ.
Изкефи ме, че като си поръчаш ракия, момчето ти я налива от бутилката, на око. Както и солничките с мерудийка и чубричка. И кухнята, макар да ядохме почти… нищо. В куверта квото беше и отделно поръчахме пържени тиквички (бяха добре изпържени, за разлика от много места, където ти ги дават сварени) и нещо, наречено „Родопско мезе“ – език, шкембе, пилешко месо и малко зеленчук в глинено съдче. Блага работа. 18 кинта беше куверта: голяма ракия (Бургаска Мускатова – браво!), безалкохолно (айрян за мен, благодаря!), шопска салата (без лук за Пецата), едно плато суджуци и пастърми, голяма пилешка пържола и пържени картофи.
Да ви кажа, 18 кинта си струваха само да видиш и чуеш тия двамата – Ибряма и Гъмзата – как надуват. Малко им е тясно мястото вънка на механджиите, та затрудни хорото и тропането, ама не съвсем. Беше много непринудено и естествено. Малко ми напомни за ДНА-то в Бургас и концертите с RAtM, DED… Е не по музика, а по излъчване. Събират се разни музиканти и почват едни импровизации и надсвирвания и самите те се кефят и предават това на зрителите.
Та така… стига съм плещил. Беше много приятно. Оставям ви няколко снимки за спомен, няма да ги коментирам една по една, ще се ориентирате. Само два акцента: на кадър 2459 на заден план е управителят на Шейновската къща, да му пожелая успех в начинанието и в наше лице вече има четири доволни клиенти. И като казвам “наше”, имам предвид аз и тримата от 2429 🙂
пп: В кръчмето поех ангажимент към другарката Тони Лазова да пратя снимки. Е, пращам!
Добре звучи!
А докато бях в командировка миналата седмица в София ме водиха по разни градски, претъпкани заведения, чиято обстановка беше доста далече от атмосферата, която ти описваш.
Нищо! Друг път ще си имам едно наум вече. 🙂
И да не се обадиш…
Между другото, това си е сериозен проблем в София – кръчмите. Повечето места са в стил бирария, бистро или пицария. Притесняват се, ако си поръчаш ракия с бира и салата с чесън. Има в двата края на спектъра – мръсни квартални кръчми, дето има само шкембе и кебабчета, или пък скъпи механи “бански тип” като “Под Липите” или Яфата, където пък се сърдят ако отидеш по джапанки и къси гащи.
Баси, дори на най-простия капан в Бургас има по-голям асортимент от квартална кръчма тук, а и никой не ти прави проблем като се излегнеш на пейката и на всичко отгоре морето ти е на 50 метра!
Даа, цялата истина е в последното изречение. Вече на зъби и нокти броя дните до АВГУСТ и тогава ще си наваксам в Бургас. 🙂
Ми в тоя отпускарски месец и въобще сезон, не вярвах, че ще те намеря в София.
Луд умора няма, само се поти!
Иначе следващата седмица, макар и луд да няма умора, ще опитам да го развея по южните къмпинзи някъде и по дискотеките 🙂 Което ми напомни, че по-пълен не съм виждал Бургаския плаж до тая година… Дори след Капани, след бившото ЕдвамГоЕба, почти до панелите на стария „женски плаж“ – чак до там има набучени чадъри и е кон до коня. Брада отвсякъде… напрао като Мохамед.
Е, поне при теб са сигурни плановете за отпуска. А аз се сдухвам тук с един проект и не смея да си помечтая даже за малко мързел и развяване насам-натам…:-( Но ако не е 1-вата седмица на август, то поне 2-рата мисля да отпътувам на югоизток. 🙂
Сподели после няколко снимки от южното Черноморие!
Съществува ли още тази механа “Шейновска къща”, че телефонът със сигурност вече не. Че рядко се срещат такива места. А Ибряма едва ли вече ще свири там отново, та си извадил късмет.
Мерси предварително.
Уви, още миналата година я затвориха 🙁 Действително са рядкост читавите места и още не съм намерил заместител на тази механа в района 🙁