Тази сутрин (по първи петли, към 12) се събудих в книжовно настроение и се позиционирах на слънчевата тераса с едно голямо Бейлис-Фрапе, купичка сурово кашу и наргиле с половин доза Fumari Tropical Punch. И голяма оранжева възглавница, и една от книгите, получени наскоро от Амазон – The Giver.
Сега, нека започна с това, че тази книга се води детска литература, макар това да ме кара да се чудя какви деца има по света… Има Newberry Medal, като Island of the Blue Dolphins, която също много ми хареса със супер-простоватият си изказ и детски поглед върху един див, тихоокеански остров. Шапка му свалям на Stott O’Dell за начинът, по който се е поставил на мястото на малко индианско момиче, живеещо само на остров в океана.
The Giver и нейните 180 страници изчетох за по-малко от два часа – толкова потънах в нея. Историите за утопичното бъдеще винаги са ми били интересни, макар че трябва да призная – малко ме плашат. Подтиска ме вероятността хората да изгубят емоциите си и да се превърнат в едни аналитични, стерилни машини с предсказуем режим на живот и on/off копче. Подобен свят, видян през очите на 11 годишно момче и описан чрез отношенията му с неговия… наставник? – The Giver – е развит в книгата. Книгата е някак очарователна и проста по детски, разбираема, но те кара да се замислиш за живота сега, свободите, които имаме и начините, по които се изразяваме. И засяга темата за сънищата и спомените и предаването на преживявания и емоции по не-словесен път, което автоматично я вкарва в полето на интересите ми. Особено частта, че възприятието за цвят, емоциите и спомените са свързани много ми легна на сърце.
Макар че на пръв поглед да изглежда като детска книжка за мечтатели, бих казал, че и един утилитарен практик ще намери нещо за себе си в нея; дори може би на моменти ще завиди на прекрасно уреденото общество, описано хем кратко, хем предостатъчно подробно, за да си изгради човек представа.
Та така, ако някой е мераклия, но не му достигат 10$, да драсне, падам си по заемане на книги!
пп: Интересно е, че изключително рядко ми се дават 10 лева за кино, дори за очаквани филми, но с удоволствие си купувам такива книги за по 10$. Някак си преживяването е друго и вероятно показва, че съм по-скоро a book guy, вместо a movie такъв.
Боби
Днес се оказа, че цял ден прекарах да ти ровя из блога. Не знам как точно попаднах тук, но все едно… благодаря, че си писал, че да чета.
Та за The Giver. Нали може да я заема за бърз прочит?
Ееей, мерси, най-обичам комплименти за закуска 😀 ! Драсни ми на мейла да се разберем за книжката.
Мда, гледах да стигнат, преди да си станал :). Ще пиша.
….и аз, случайно, тук се озовах и доста се задържах 🙂
Благодаря за поканата за книгоразмяна, с удоволствие ще чакам на опашка за TheGiver, ако има възможност .
Сегааа, това е много добра идея, защото ме подсети, че от около година не съм се виждал с Рали, в която остана The Giver 😀 Ще проверя дали е на родна почва и ще те държа в течение!
zdraveite,molia da me izvinite za latinicata.chetoh THE GIVER na frenski,molia vi spodelete s men Vasheto useshtane za kraia na roman,az lichno se razstroih mnogo!
За мен лично краят беше логичен, в смисъл очакван. И по някакъв начин освобождаващ. Възприех го като доказателство, че в крайна сметка мечтите и спомените ни спасяват и могат да ни избавят. Всичко това е в контекста на света, в който се развива книгата – според мен нямаше как в този свят да има друг „хепиенд“. Jonas намери спасение в единственото красиво място, след като вече беше разбрал какво е красота.
Но държа да спомена, че двете жени, на които съм давал книгата, също бяха доста разстоени от финала. Което вероятно показва за пореден път, че жените са по-емоционалните същества 🙂
Blagodaria VI,The Giver ili le Passeur e vkluchena v uchebnata programa v Belgia i prochetoh za da pomogna za rezumeto na dashteria si,no ne namerih prichinta da bade klasificirana kato detska ili mladejka literatura,tova e roman,koito ostavia brazda v saznnieto i ni kara da izpitvame blagodarnost za inache nezabelijimite bogatstva koito pritejavame.