Краят на лятото

През четирите почивни дни бях на морето. Мисля това беше последната морска палатка за тази година (освен ако не даде 35 градуса следващата седмица – тогава отивам пак). Това си е традиция – няколко дни през септември по родните места…

Няма тълпи туристи, морето е бистро и спокойно, слънцето не прижуря болезнено по обед, вечерите не са задушни, по кръчмите и баровете има повече места… Мда, блага визия. Може би това подейства и на Пецата, който предприе подобно почиване предната работна седмица, с риск за бизнеса. М/у другото, такива отпуски се отрязяват зле, защото после влизането в релси е трудно. Което всъщност не е толкова зле, ако не ти се работи така или иначе.

Та така… За „затваряне“ на сезона предприех три ударно-благотворни дни на разтуха, на пук на дългата работна седмица.

Четвъртък – 2 големи Стели в Оливс по работа, след което във Вселената: 2 × (100 джин + 100 мента) + 2 × 100 ром, това с тоник и Редбул. В последващите танци успях да халосам яко архитектурен елемент от интериора с лакът. Боли. Не съм сигурен кога точно се прибрах, но помня, че беше пеша.

Петък разпускахме у нас с дружки. 2 × (100 джин + 100 мента) + 1 литър бира и наргиле. Коко успя в устрема си да омеша няколко вида тютюн и стана нещо като ментово-ягодова череша. Така са младите – пийнат 4-5 бири и го удрят на творчество.

Събота започна с една нежна кръчмичка (2 × Троянска сливова с айрянче), след което 6 часов маратон на Авеню (5 × 100 билков Собиески). От 00:00 до 04:00 – доле на диско, хаус и черно, после до 06:30 – горе, на харабия. Моминско парти, бахти… Няма да коментирам, за разлика от познатите, които подходиха тактично с „що, шса омъжваш ли?“, „ааа и ти ша излизаш гол от тортата?“, или коварното „и ти кво, ша ги дебнеш да се напият и после…?“ С Ицето се разминАхме тоя път, но нищо, другия път ша почерпи 🙂 !

Ами това беше. Ще цитирам едно мое блогиране от преди 3 години:

Уетото свършИ (с ударение на последното „и“), както казват шопите. А тука един шоп в офиса разправя, че уетото свършИло още от края на май месец, когато се изля един дъжд тридневен. После като фана студа преди 2 седмици и вика „Я казАх уи ви, че уетото свършИ!“.

Сега настава сезонът на младото, леко газирано винце, сиренца и кашкавали, биволска луканка и имамбаялдъ. Че после иде ракиено време и греяно вино и пелин и пушена сланинка… не ми се мисли що матрял има за уважаване още!

– Ееех, тежък е животът на данъкоплатеца! – рече бачо Боко, па припряно попи с пачавурката потеклите лиги при мисълта за печено прасенце и кана червено вино до камината…