Ето един предмет, който има силна сантиментална стойност за мен – VIP карта за клуб Фънки Таун в Бургас.
Получих я в десети клас, лето 1997. Голяма гордост ми е.
На това място сме прекарали грубо казано към 100 невероятни вечери (че и сутрини) в продължение на около година и нещо, две – почти всяка събота, а понякога и петък. Там се запознах с Бони, който, в ролята си на DJ, ме запали по R&B и сродните музики. От него ми е и картата. После, обаче, пича замина за САЩ, после почнаха едни реконструкции, после затвориха Фънкито, после го отваряха на нови места…
Но нищо не може да се сравни с оригиналното клубче, атмосферата и хората вътре, както и с времето, прекарано там.
Ако отидехме в неделя по-рано, барманите ни черпеха задължително, защото тайфа от 10 човека прави заведението да изглежда пълно. В Бургас по онова време беше честа практика за потенциалните посетители да погледнат през входа дали има хора и ако няма – отиват на друго място. А често се е случвало като затваряме заведението призори, да ни дадат по една бира за изпът… Музиката… Момичетата… Ех… (изпада в носталгични мисли)
Funky Town, беше страхотно местенце :-), може би един от първите клубове за R&B по онова време. Бони, беше много креативен и определено разбираше от R&B. Имах удоволствиетода работя там. Клуба се пълнеше предимно с позитивни хора и ставаше страхотно парти, необезпокоявано от мутренски субекти, което за онези смутни чалго-мутренски времена си беше рядкост.
Маняк, не знам как се вряза в това блогиране от преди 10 години (!!!), дето и аз бях забравил за него, ама бравос, че ме присети 😀
Sladuri radvam che ste jivi izdravi,pozdravi Bony
Ps skoro otvarjam purvia si klub v Praga v koiata jivea ot 3 godini,dobre ste mi doshli Viper lounge and club Prague 🙂