В името на семето

Едно кратко блогиране за драмата с хибридните (hybrid, F1) и генетично модифицираните (GMO) семена / растения.

За всеки запознат с темата, особено за четящите английски, това блогиране е излишно. Но, надявам се, не и за всички останали, особено незнаещите английски; за старите градинари, които нямат представа в каква яма ги вкарва индустрията; за младите градинари, които искат да направят първи стъпки, по възможност правилни; пиша това за всички вас и благодаря, че ви има.


От зората на земеделието, следващата реколта е зависела от семената на предишната. Диви култури са ставали „културни“ чрез култивиране – запазване на най-добрите семена от тази реколта, за да дадат следващата.

Този тип селективно култивиране позволява да се запазват и насочват ценни характеристики на растенията в желана от нас посока. Оставяй най-големият и сладък домат за семе в продължение на 20 или 200 години и резултатът ще е твой личен сорт изключително вкусни домати.

Това е нещото, което правиха нашите (пра-)дядовци и баби, макар и в последните 20 години да позамря като практика.

Освен запазването на сорта (чрез което се развива сортовото разнообразие, защото дори в две съседни села доматите не са еднакви), друга важна страна е „натурализирането“ на сорта за даден климат, почва, условия на растеж. Ако отглеждаш на сухо място, с песъчлива почва и запазваш най-добрите плодове за семе, лека-полека следващите поколения ще стават все по-пригодени за тези условия, а реколтата – по-добра.

Между другото, по тази причина не съм върл привърженик на размяната на семена, особено ако имаш сходни и добри сортове. Пример: ако имаш домат биволско сърце, пригоден още от дядо ти за твоята суха и песъчлива градина, той със сигурност ще дава по-добър плод и като цяло резултат, спрямо някой подобен сорт, взет от черноземна Добруджа. Понякога тази натурализация може да отнеме години или никога да не стане.

Друг аспект е устойчивостта на сорта, в смисъл на неизменчивост на сортовите белези. Това ще рече следващата реколта да има сходни генетични белези като предишната. Например събираш семена от късоплодни краставици, а на следващата година половината са дълги – това е явна неустойчивост в сорта. Запазването на семената, тази селекция, на практика прави сортовете по-устойчиви, защото изчиства (фокусира) желаните белези.

(Тук отварям една голяма скоба, поздрав за най-големите разбирачи, които несъмнено ще се появят да изброят всички видове, които „страдат“ от кръстосано опрашване и как това, че си подбрал най-добрата краставица не значи, че следващата година пак ще са добри, напротив, може да са съвсем различни… Ще обяснят как ако хората събират и пазят семена, съвсем скоро всички сортове ще се замърсят – термин за „разваляне“ на сорта чрез вкарване на нежелани примеси. Ще настояват, че ако няма лаборатории с учени в тях, които да създават посевен материал, не е възможно човек да отгледа зеленчуци, а да събира семена е пълно безумие. И ще отрекат набързо последните 12 000 години земеделски опит.)

При това естествено селектиране винаги има елемент на шанс. Казвам шанс, защото много зависи от опрашителите – природните агенти в лицето на насекомите. Пример за (мал)шанс е да ти се опрашат лютите чушки с камбите. Ако запазиш семе от такава камба, има реален шанс поколението да е люто.

Това може да е нежелан ефект – тогава не запазваш семена; но може и да е желан – люти камби звучи интересно! Ако години наред запазваш семена и садиш, като избираш само семената от лютите камби, в крайна сметка ще имаш един доста устойчив нов сорт „люта камба“.

След това изложение едва ли има нужда от допълнителен апел, но все пак, за да не остава и грам съмнение какво е посланието: ПАЗЕТЕ СЕМЕНАТА СИ!

пп: Ако тръгнете да купувате семена от чужбина (масова практика, с този интернет), търсете стари сортове, на английски се наричат heirloom, или open polinated. Ако купувате семена от родни търговци, оглеждайте се на пакетчето да НЕ пише „хибрид“ или F1, което също обозначава хибридни семена.


Хибридните сортове се създават чрез кръстосано опрашване на различни растения и целта им са определени качества, като гигантски плодове или огромен добив или устойчивост на някоя болест.

В дългосрочен план, обаче, хибридите са бита карта, защото от тях не можеш да събираш семена. Реално можеш, но семената дават тотално различно потомство (ако изобщо дадат потомство), с други думи те са супер неустойчиви като сорт.

Много хора, особено тези, на които не им се отдава да мислят в перспектива (нежна версия на израза „не виждат по-далеч от носа си“) размишляват така: „Какво като е хибрид, и без това догодина пак ще си купя семена! Хем ще имам гигантски добив, хем няма да си играя да събирам семена! Едно пакетче е левче!“

Проблемът с тази посока на мисълта е, че ставаш зависим от продавача на семена. Какво ще стане, ако утре забранят със закон хибридните семена? Или настане световна криза и лабораториите не произвеждат повече хибриди? Или, не дай си боже, искаш да спреш да си зависим от прекупвачи?

Ако нямаш запазени семена за такива случаи – ще бъде много трудно. Трябва да издириш наново не-хибридни семена и да започнеш наново процеса по натурализация на сорта. Който ще отнеме неизвестно колко време и ще има неизвестно какъв резултат (понякога растения, гледани в коренно различни условия, просто не могат да се приспособят).

Тук, същите тия хора от преди два абзаца казват „Еее, все някой из село ще ми даде разсад, все някоя баба ще пази нещо, то тия катаклизми никога няма да се сбъднат, все някой ще направи нещо.“

Точно този тип мислене доведе до изгубване на над ДЕВЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА от сортовото разнообразие в последните 100 години. Точно защото никой не направи нищо, мислейки си, че някой ще направи нещо.

Ако купуваш само хибридни семена, реално губиш възможността да направиш нещо. По-лошото е, че хибридите могат да развалят твоите сортове, пак чрез опрашване.

90% – има доклади, в които се споменават цифри в диапазона 50 до 60 000 изгубени сорта. Помислете малко над тази цифра. И после вижте апела от по-горе… даже ще ви улесня, ето го: ПАЗЕТЕ СЕМЕНАТА СИ!


Черешката на тортата са генетично модифицираните организми. Съкратено е прието да се наричат ГМО (genetically modified organisms), например ГМО царевица, макар че по-правилно е ГМ царевица, но мисля, че остана в историята времето на правилното, сега почти всичко е грешно.

За директното вмешателство в генния материал на растенията и животните може много да се пише, но ще опитам да съм кратък, защото е сложно и тежко.

Ще направя две допускания:

  • Всички знаете какво значи генно инженерство (ГИ).
  • Всички знаете, че има много ГМО, включително растения, микроби, насекоми, мекотели, риби, бозайници.

Първо, по презумпция ГИ не е нещо лошо. Моето лично мнение е, че ГИ може да спасява животи и да решава много трудни за решение проблеми, особено в медицината. Лошата страна на ГИ е употребата му, както често се е случвало в човешката история, с различни мега мощни средства.

Чрез разумно и внимателно ГИ могат да се постигнат много резултати, полезни за хората, но разбира се, едва ли на някого в индустрията му пука за хората! Семпъл земеделски пример: култури, устойчиви на отрови. Първо ги създаваш, после ги садиш, след това ги заливаш с тия отрови, за да избиеш всички други живи неща по, над и под полето, отравяйки цялата екосистема. Всичко това просто защото е по-лесно (маскирано зад търговски фрази като „невероятно големи добиви“).

Второ, за мен лично, най-голямото зло на ГМО е т. нар. „ген терминатор“, на английски е извесен като GURT, или suicide seed – семена самоубийци… Ще рече, че второто поколение семена е стерилно. Стерилно. Помислете и над това. Убиваш основната функция на семето – да възпроизвежда.

Основната причина за изобретяването на тази технология (да се чете: бомба със закъснител), не е земеделска – не прави растенията устойчиви на напалм, или неядливи за скакалци, или да се раждат ягоди като дини. Не, причината е ПРАВНА. Юридическа.

До къде я докарахме, адвокати да решават съдбата на биосферата.

Източникът на това зло е патентното право. Създаваш устойчива на напалм царевица и я патентоваш. Да, можеш да патентоваш жив организъм (ако има бог – не ми е ясно къде дреме по кьошетата). След което си връзваш гащите, като купуваш всички заводи за напалм и ставаш единствен производител, а после залагаш и терминиращ ген в семената на царевицата. Фермерите купуват от теб семената, после напалма, а догодина се връщат пак при теб, защото очевидно не могат да запазят семена от предната реколта, а и ще им трябва повече напалм, защото пък плевелите и скакалците са почнали да стават устойчиви на неговото действие. Освен това, ако някой фермер не купува семена от теб, но негов комшия купува и се получи кръстосване между едната и другата царевица, първия фермер ти дължи пари. Затова го съдиш и докарваш до просешка тояга.

Найс, а?

Ето и друг пример: ти сееш домати Идеал, комшията сее някакъв ГМО сорт с този ген. Пчелите опрашват твоите и неговите домати, в резултат твоите семена не покълват и губиш сорта си – скъпо наследство от дядо ти, а комшията няма свой сорт, защото купува. Ако отстъпите крачка назад и се размислите, не е трудно да си представите как това би довело до бързата смърт на останалите 10% от сортовото разнообразие.

За щастие, ООН издаде един мораториум през 2006, който де факто обезсърчава употребата на тази технология. Някои държави директно въведоха закони срещу нея. Това не значи, че терминаторът е изчезнал. Седи си кротко в лабораториите и чака удобен момент да се промъкне…

И последно, всички тези приказки за ген от извънземно сложен в ген от водорасло и от там в ген на домат, който има после вкус на космическа медуза са леееко в тъча. Има правени и тестове на сляпо (blind tests), има и материали – хората нямат вкусов или друг рецептор за това кое е и кое не е ГМО. Така или иначе най-тежко пипаните култури (за момента) не са зеленчуковите, а зърнени – царевица, соя, пшеница, рапица…

Така че да спрем с истериите в стил „домата ми има вкус на краставица, сигурно е ГМО, ще оживея ли“, или „тези моркови са лилави – не съм виждал в такъв цвят, значи или са ГМО, или са отровни“. Благодаря.


Ще отворя и дума за обозначаването на продукти като ГМО или съдържащи ГМО.

Тъй като хората масово се страхуват от ГМО (което е нормално, хората се боят от непознатото), има доста надигнати гласове и натиск всички храни, които са изцяло ГМО (например ГМО домати в плодзеленчука) и такива, които съдържат ГМО (например всичко на пазара, което съдържа царевица в една или друга форма), да бъдат етикирани съответно.

Има петиции, заведени дела и протести точно в тази посока – да се задължат производителите да обозначават на етикета ЯСНО кога става дума за генно модифициран продукт. Всеки заинтересован от темата е свободен да се потресе след търсене на GMO LABELING в гугъл, казусите са много.

Резултатът е, че в момента 64 държави имат закон за етикирането на ГМО продуктите. САЩ нямат такъв закон и нямат съответните етикети, много ясно.

България е част от тези държави, уж. От две години съм си поставил за цел да гледам по случайни продукти из супермаркета дали имат описание, като съдържащи ГМО – границата в закона е 1%. Ако има над 1% в съдържанието от ГМО източник – трябва да го пише на етикета.

До момента не съм видял такъв текст. Оглеждайте се и ми пишете, ако сте го срещали, най-добре с име на продукт и/или снимка. Благодаря в аванс!

А и ситуацията е сложна. „Натуралните“ сокове например съдържат няколко суб-продукта от царевица, която в световен мащаб е основно ГМО. Трябва ли да пише на кутията „съдържа еди-колко-си процента от ГМО култури“? Законът казва – да, но на кутиите нещо не се среща този текст.

А какво да кажем за пилетата, свинското или дори един суджук, който съдържа соя, която е 95% ГМО в света? Ако се замислите, в магазина почти няма продукт, който да не съдържа ГМО.

Отделен е въпросът с етикирането за хормони, антибиотици и други „добавки“. Да, разбира се, че най-добре ще е за хората да пише всичко точно и ясно. Трябва по подразбиране на етикетите да пише СЪДЪРЖА МИЗЕРИИ и отдолу изброени, а не обратното – НЕ съдържа оцветители.

Редно е чистата храна да няма етикет, защото това е нормалното състояние. А всичката останала храна да има големи предупредителни надписи. Когато влезеш в магазина и видиш, че има 2 рафта от 200, където няма предупреждения, доста ще се променят нещата и в културата на потреблението, и в търсенето, и в предлагането.

Както стана с цигарите – ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ! И толкоз. Но вече знаем, че индустрията не гледа доброто на хората, а своя джоб. А и борбата с тютюневия сектор отне 20-30 години, при все, че не всеки пуши и не става дума за жизнено важен продукт като храната. Представете си колко вреще ще отнеме с нея…


За финал да кажа и няколко думи за етикирането на самите сортове плодове/зеленчуци, които се продават като семена.  В ЕС има директива (Council Directive 98/95/EC), която недвусмислено постановява всички ГМО семена да бъдат обозначавани като такива. Но няма нищо казано за хибридните семена – търсил съм други директиви по темата без успех, ако някой знае, нека да сподели!

В България имаме „Закон за посевния и посадъчния материал“, където чл. 17, ал 2 казва, че етикетът на ГМО семената трябва да съдържа текст, че е генетично модифициран материал. Има и една наредба №96/08.08.2006 за „търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на EC“, където пише, че етикетът трябва да съдържа думата „хибрид“, ако случаят е такъв.

Принципно това би трябвало да е достатъчно, но нямам достатъчно вяра в родната „система“, за да кажа „спете спокойно, деца“.

Зная колко е трудно събирането на семена от/за всичко, което отглеждаме в нашите изобилни градини. Не е странно в един селски двор да има по 20, 30 или дори 50 вида култури – сложна организационна задача! Например семената от зелевите, както и кореноплодните, не са лесни за добиване.

Не очаквам всеки да почне да събира семена за всичко. Надявам се поне някой да почне да събира семена за нещо.

След години, когато сте придобили увереност и вече повечето от семената за градината ви са ваши, може би ще си спомните за тази статия и онзи лудия, дето викаше ПАЗЕТЕ СЕМЕНАТА СИ!

3 thoughts on “В името на семето”

  1. Благодаря за тази статия! Тя наистина отразява действителността на нашето време по разумен, конструктивен, не прекалено хейтърски начин и мисля, че трябва да достигне до максимален брой хора, за да могат всички да са наясно какво се случва.

    Бих препоръчал още по темата да се изгледа филма „The World According to Monsanto“, на БГ: „Светът според Монсанто“, в който задълбочено се прави разследване за причините за съществуването на ГМО в света.

    Споделям статията с приятелите си веднага.

    Още веднъж благодаря за това събуждане!

  2. И да добавя, че за ГМО храните има много статии за изследвания основно с плъхове, които са с огромни тумори и са стерилни. Монсанто прикриват и унищожават всеки, който се опита да изследва и доказва, че това е така – има десетки лаборатории закрити и уволнени учени. И в добавка не можеш да кажеш, че едно генно модифицирано растение е безопасно за консумация без да си го ял поне няколко години.. така, че аз лично бих избягвал всичко що е ГМО .. дано поне етикети да има, а най-добре ще е и да се забрани изцяло..

  3. Много хубава статия. Ще си позволя две корекции. Етикетирането за ГМО е задължително, когато съответната съставка съдържа над 0.9%. През последните години изследванията показват, че на практика няма ГМО храни с над 0.9% на българския пазар. Обаче има такива с под 0.9% (основно съдържащи соеви и царевични продукти), които не се етикетират, както закона позволява. И те не са много, но ги има.

    Основният пазар на ГМО в ЕС и България е с фуражите. Там масово (особено при животните за месо) се използват ГМО соеви протеинови продукти. Доколкото има риск от ГМО за здравето на хората, той до голяма отсъства при консумацията на животински продукти от животни, хранени с ГМО. Рисковете остават за животните и околната среда, където съответното ГМО е отгледано (основно в САЩ, Бразилия и Аржентина). Както и описаните от авора рискове, свързани с патентите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *