За храната и хората

Едно искрено и лично мнение за храната и хората. Тъй като е доста обширно, ето съдържание:

1. Защо пиша този материал?
2. Какъв е проблемът с храната?
3. От къде идва храната ни?
4. От къде ТРЯБВА да идва храната ни?
5. Да отгледаме храната си!
   • Хора без собствена градина
   • Хора с домашна градина
   • Професионални земеделци
6. Износ на разходи
7. Цената на храната
8. Конкуренция, дъмпинг и доверие
9. За без пари
10. Филми

Защо пиша този материал?
^ обратно в началото ^

През последните години (поне от 2007 насам) съм все по-ангажиран в хранителната тема.

От една страна започнах да се интересувам какво ям, какво представлява храната в магазините, как работят хранителната промишленост, преработвателите, производителите на суровини.

От друга започнах да се интересувам повече от отглеждане на собствена храна под формата на плодове, зеленчуци, кокошки, зайци… От ранна детска възраст имам афинитет към градинарството и селския живот; след една лека пауза от 10-ина години продължавам напред.

От трета страна започнах да помагам на други хора да се хранят по-осъзнато. Първоначално като говорих с тях, а после се замесих с Хранкооп София (най-големият хранителен кооператив в България), както и фермерските пазари, които вървят от 2012 година.

А след раждането на нашият син Божидар станахме още по-внимателни към храната която купуваме, особено откакто започна да си отваря сам шкафове, от където да си взема каквото му допадне…

Всичко това е съпроводено с много, много разговори – с близки, роднини, приятели, познати, тотално непознати по форуми и ФБ групи и в общи линии всеки, готов за стъпка към по-чиста храна. През годините усетих, че най-често следвам няколко линии в повествованието, които повтарям отново и отново. И така се роди идеята за това блогиране – да опиша моето мнение по въпроса за храната и хората. В бъдеще ще ми е лесно да препращам хора насам.

В края на този материал съм изброил няколко филма, както и кратки видеа/презентации по темата. Те показват, че много хора мислят по темата и се говори от висока трибуна. От тях ще намерите допълнителни отпратки за вашето запознаване – теми, автори и други материали.

Препоръчвам ви и книгите на Майкъл Полан. Три от тях ги има преведени и на български: Дилемата на всеядния, В защита на храната, Правилата на храната. (ако сте от хората, които все още четат – поздравявам ви!)

Ако изгледате филмите и прочетете книгите, текстът по-долу вероятно ще ви бъде излишен. Той е предназначен повече за хората, които имат нужда от малко убеждаване, едно леко побутване през открехнатата врата, за да стъпят на правилния път.

Какъв е проблемът с храната?
(^обратно в началото^)

Проблемът е огромен и прилича паяжина – покрива голяма площ, а е почти невидима, докато не се сблъскаш с нея. Изглежда сложна и някак оплетена, но в крайна сметка за всичко има един виновник – паякът. Така де, фирмите от хранителната промишленост!

Не искам това блогиране да се превърне в някаква злокобна черна хроника за всички заболели (или по-лошо) хора в резултат на вредно хранене, затова няма да задълбавам прекалено в тази точка. По интернет ще намерите достатъчно материали, а тези филми, които съм изброил, могат да са отправна точка за вашите въпроси и търсения.

В общи линии: продава ли се в хипермаркет, най-вероятно съдържа боклуци. 

„Боклуци“ е събирателно определение за всякакви неща, на които не им е там мястото. Като соев протеин (от ГМО соя) в шунката, синтетичен аромат на пушек (?!), HFCS (фруктозен сироп, добит от ГМО царевица), аспартам, трансмазнини, хормони, антибиотици, пестициди и хербициди и стотици други синтетични върхове на химическата промишленост.

ОК, всички знаем, че отровна е дозата, а не субстанцията. Част от проблема е точно това – бавно отравяне, което си причиняваме. Малко в хляба, малко в зеленчука, малко в яйцата и така се натрупва, ден след ден, година след година.

Тезата ми не е спрете да купувате неща от магазина – това е неприложимо за повечето хора. Основното, което е добре да промените, е да правите ОСЪЗНАТ избор. Това трябва да се случва със всяка покупка – домашни потреби, козметика, техника, глезотийки… но сега говорим за храната.

Хапва ви се чипс, или кренвирш, или топено сирене – не мога да ви спра, но го правете с пълното съзнание какво купувате! Гледайте съдържанието и най-вероятно ще откриете боклуците. Повтаряйте си тази полезна мантра: „сега ще си купя един чипс, който ще навреди на тялото ми, но ще задоволи дресираната нужда на съзнанието ми.“ Лека-полека ще започнете да се „лишавате“ от доста боклуци.

В разговорите ни често се повдига въпросът – добре де, какво да си купувам, което не съдържа боклуци? Отговорът, колкото и да е кофти, е: почти няма какво! Ако задълбаете в темата с храната, ще видите, че на практика всички преработени храни (продуктите на хранителната промишленост) съдържат боклуци.

В идеалния вариант ще спрете да купувате преработени храни, ще ядете само домашно приготвена храна за основните три хранения на ден (приготвена от продукти от сигурен, чист източник), а останалите хапвания ще запълвате само с плодове и зеленчуци (отново говоря за чисти продукти, местно производство).

Моят съвет е да следвате пътеката на по-малкото зло, до колкото ви позволяват волята, желанието, времето, парите.

Ето пример за такова степенуване. Вместо баничка с извара с трансмазнини и маргарин – сандвич от къщи. Сандвича вместо да е с бял хляб – с пълнозърнест. Хлябът вместо да е купешки с всевъзможни добавки – да е домашно направен. Брашното за домашния хляб да не е от супермаркета и пълно с „ензимни подобрители“, а да е купено директно от производител, който отглежда зърнените култури без химикали. Тестото да не е с мая, а с квас. Вместо майонеза и кетчуп вътре – домашно масло или домашна лютеница. Вместо кренвирш – сирене или домат или краставица, най-добре домашни.

Вие решавате до къде ще стигнете.

Този принцип може да се приложи за повечето храни, които консумираме. Много хора, с които съм говорил, реагират с притеснение (да се чете: отвращение) – Дааа беее, ще меся хляб, че и черен, вие ме върнахте по турско! Нямам време да се разправям, децата гладен, жената и той! А бе то аз пари за ракия нямам, ти ще ме караш брашно да купувам!

Твърдо заявям, че да се храните по-осъзнато и чисто не е никак лесно; направо е невъзможно без полагане на усилия. Помислете над това изречение! Да се храним добре е трудно, вместо да е най-естественото нещо?! До това положение ни докараха 100 години хранителна промишленост. Но също толкова твърдо мога да заявя, че си заслужава всяко положено усилие!

Няма да отварям торбата с диетологията, защото сигурно животът няма да ми стигне за тази тема. Сами трябва да решите какво да ядете и какво не. Има достатъчно материали за ограмотяване.

Но помнете, че когато влизате в някой магазин, вие сте във вражеска територия! Атаката е непрекъсната и от всички посоки. Бъдете нащрек, защото – да, ние сме във война с цялата хранителна индустрия. Война на живот и смърт. Буквално.

От къде идва храната ни?
^ обратно в началото ^

В днешни дни не стига, че ядем грешните неща, ами и идват от грешните места! Не е редно цялата ни храна да излиза от фабрика, където бива „сглобена“ от различни „парчета“ (суровини), все едно е някаква машина. Фабриката и обемното производство не са изцяло проблематични, разгледани сами по себе си. Проблемът е, че „храната“ бива пригаждана да е по-евтина, по-пристрастяваща и по-удобна за работата на фабриката.

Почти всички преработени храни в днешни съдържат дериват от царевица, соя или и двете (това са основните две ГМО култури). Ето един кратък, неизчерпателен списък. Ето някои други продукти, които се правят с „реформулирана“ царевица.

Масово храните съдържат подсладители (където няма нужда, като в хляба например) и сол (в много големи количества) и мононатриев глутамат (който прави дори гадни неща да изглеждат вкусни) – все трикове на хранителната промишленост, целящи пристрастяване.

Резултатът е, че преработените храни не са точно храна. Те са конструирани сугорати с ниска или нулева хранителна стойност, създадени основно с цел печалба, без оглед здравето на хората, които ще ги консумират. Правете разлика между калория и хранителна стойност!

Самата царевица (или соя) не е проблем, а начинът, по който се отглежда и използва. Субсидираме култури като царевица и соя, вместо плодове и зеленчуци. Садим ГМО култури, за да можем да ги пръскаме с тонове химия против вредители и ползваме торове, които да „помагат“ на изтощената от монокултурните полета земя. След това, вместо да използваме тези хранителни зърна за изхранване на хората, ние ги превръщаме в етанол (гориво) и храна за крави, които еволюционно не могат да приемат царевица (неслучайно се наричат ТРЕВОпасни). Добър набор чудесни идеи!

Нещата ще са коренно различни, ако има нулеви субсидии за ГМО и хибридни култури, нулеви субсидии за не-органично земеделие и основно субсидиране за чисто отглеждани плод-зеленчукови градини.

Дори да се абстрахираме от преработената храна и да гледаме само суровите плодове и зеленчуци, положението не е розово. Първо, био сертификатът, който би трябвало да обозначава най-чистото възможно нещо, не гарантира съвършена чистота – в био земеделието все още са позволени много препарати… А какво остава за конвенционалното производство, където на всеки две седмици се използва различна отрова?

Друг проблем е произхода на храната: често тя пътува хиляди километри, докато стигне до масата ни. Не е редно в България, страна с такива силни традиции в градинарството (наши градинари са научили Европа как се правят бахчи!) от 70 до 90% от консумираните плодове и зеленчуци да са внос!

При положение, че огромни площи от земеделската земя на България запустяват или се сеят със субсидирани ГМО зърнени, нужни са малки промени в законодателството, за да се възроди българското плод-зеленчуко-производство. Разбира се, тези промени никак няма да се понравят на житните милиардери…

Върхът на сладоледа са всички сортове, създадени по генно-инжинерен път – без значение дали става дума за сорт домати или сорт царевица. Сортовете, устойчиви на хербициди и пестициди, водят единствено до еволюирането на устойчиви плевели и насекоми, което ескалира в непрекъснато увеличаващи се дози химия в природата.

Създават се сортове, които са устойчиви на дълъг транспорт, да издържат повече на рафта без да се променя външният им вид, за да е възможно да се оберат още зелени, да се транспортират до съседния континент и накрая да се предизвика зреене с етилен.

Създават се сортове, които да са подходящи за механично бране, да са с точно определен размер и форма, за да са по-удобни на машините! Нуждите на промишлеността са много по-важни от нуждите на хората. Това просто не е редно.

Ако ще променяме храната си в някаква посока, то трябва да е с посока по-вкусна, по-питателна, по-полезна!

Което е естествен резултат от селекцията и запазването на семена за посев – практика от зората на земеделието от преди 12 000 години…

От къде ТРЯБВА да идва храната ни?
^ обратно в началото ^

Ако чакаме решения за проблемите да се спуснат отгоре, положението никога няма да се подобри. Държавите отдавна не се интересуват от добруването на гражданите си (някои историци смятат, че изобщо не е имало такова време). Затова е нужно действие отдолу-нагоре, промяната трябва да започне от единичните хора към малки общности към по-големи.

Дори в САЩ, една много тежко пострадалата екология от индустриалното земеделие и животновъдство, и страната с огромни субсидии за ГМО култури, дори и там промените започват от единични малки ферми, обикновено семейни, с малки площи и различно мислене. Там вече има хиляди ферми отглеждащи храна по чист, органичен начин, както и хиляди кооперативи, свързващи фермите с потребителите.

Пътят е следният: производството трябва да се изземе от гигантските концерни и да се върне в ръцете на безброй малки и отговорни ферми и фермери, занаятчии, преработватели. Лесно е да се каже, но ще отнеме десетилетия да се направи…

Разбира се, това не е причина да бездействаме, по-скоро трябва да е мотиватор за решителни действия! Процесът и осъзнаването вече са започнали (дори ООН обявиха 2014-та за годината на семейните ферми!), сега е важно да не спират.

Силата за промяна е в ръцете на всеки човек, който си купува храна, и тази сила той прилага при всяка покупка!

Ако купувате зеленчуци от хипермаркет, поощрявате порочна система. Винаги предпочитайте да си купите пресни продукти директно от производителя, а не от прекупвач на пазара и в никой случай от голяма верига магазини, която унижава хората по веригата (статия, още една).

Търговците няма да спрат да внасят картофи от Полша, докато народът не спре да се избива за тях, без да има представа какво купува за 29 ст/кг: сложен химически комплекс и сорт, богат на нишесте (най-вредната съставка в картофа), но беден на всичко полезно.

Изборът – това е нещо толкова дребно, а в същото време мощно. За препоръчване е дори да си купите домати от някоя баба, без да знаете как ги е произвела, дали са чисти, пред това да ги купите от хипермаркет, особено ако са внос.

Вече има няколко фермерски пазара в страната, ще стават и повече. Дори да не са ви по възможностите, има много алтернативи, като започнем от най-логичната – пазарувайте от пазара, където сергията е на производител, а не на прекупвач! По-горе говорих за степенуването и принципа „по-малкото зло“ – ако успеете да го прилагате в ежедневните си покупки, вече работите за промяната!

Да отгледаме храната си!
^ обратно в началото ^

Следващата стъпка към промяната е сами да отглеждате част от храната си. Аз лично ви поощрявам на 100% да стъпите на този път, защото той води към едно по-добро място. Без значение дали ще имате 5 корена домати в саксия на терасата или ще стопанисвате 5 декара двор на село.

Напоследък стана популярно да се цитира Рон Финли, който казва, че да отглеждаш храна е като да печаташ пари. Това е вярно, в смисъл, че да отгледаш 5 кг домати изисква само една кофа с пръст на балкона, а спестяваш 10 лв от пазара (или 25 лв, ако искаш био домати).

Вярно е и в смисъл, че да отгледаш 50 кг домати не е десет пъти по-трудно от това да отгледаш 5 кг. При положени първоначални усилия е лесно да увеличиш многократно резултата, както при печата.

Измислил съм няколко нива на ангажираност в отглеждането на храната.

Първото го наричам „опознавателно“. В някое ъгълче на двора (или терасата) да завъдиш ядливи растения, вместо декоративни. Корен тиквичка, подправки, чери доматчета, някоя марулка или спанак – лесни и непретенциозни култури. Един вид „да видим какво ще излезе, за проба“.

Второто е ниво „мераклия“. Градина с размах, в която доминират ядливите култури, има някаква форма на планиране, правят се зимнини, задоволява се частично потребността на семейството. Разнообразието в градината позволява винаги да има нещо за споделяне, дори годината да е лоша за дадени култури.

Трето ниво е „стига, когато остава!“ Това са хора, които садят количества свръх нуждите си, но са доволни когато имат толкова зеленчуци, че „ги давам на кокошките, не можем да им насмогнем“. Обикновено доктрината е да няма празно място в градината, която практика, комбинирана с един голям двор и нескончаемата енергия за физическа работа в поколенията от преди 1970-та = достатъчен урожай за пълното покриване на нуждите на няколко семейства.

От там нагоре са професионалните земеделски производители – за тях също ще кажа няколко думи по-долу.

Важното е това: ако отглеждате част от храната си, вие вече работите за промяната. В България има силна традиция за домашно градинарство, която обаче позамря в началото на този век покрай окрупняването на населението в София и областните градове. Почнаха да се раждат деца, които нямат баба и дядо на село, чиито родители нямат градина. Затова без значение с кое от изброените нива ще се ангажирате, винаги ще е стъпка в правилна посока.

Друго също толкова важно нещо: когато отглеждате храна, самата храна не е 100% от целта. Яденето на чиста храна не е единственото важно нещо, както и получаването на парично възнаграждение за труда ни, ако решим да я продаваме. Общуването с природата има силно терапевтичен ефект, особено за хора, които работят на бюро и/или пред монитор. Дори и само този ефект си струва да се захванете с малко градинарство!

В идеалния вариант всяко семейство (което има желание) ще има своя плод-зеленчукова градина. Не е нужно да е голяма, и 100 квм са достатъчни. Не е нужно да е съвършена и да произвежда всичко от-до. Много по-лесно е да се кооперирате с приятели – един да гледа фиданки и кокошки, друг зеленчуци и ЧКЧ, трети плодни храсти и тн. Разменяте като бартер всичко произведено и освен храна, култивирате и друго важно – общност.

За жалост не живеем в идеален свят, затова ето няколко възможни сценария за реалния такъв.

Хора без собствена градина
^ обратно в началото ^

Чувал съм хора да казват „ама ние нямаме къде“ или „ама ние нищо не разбираме“ или „ама то иска много време“. И трите са оправдания, но не трябва да ви спират.

В София вече работи първата обществена градина – Био Градина Витоша. ОК, създадена е с финансиране, но това не променя факта, че е място, където всеки може да отиде, да участва, да научи, да сподели работата. И трите оправдания от по-горе отпаднаха тутакси.

В бъдеше се надявам, че ще има още много такива обществени градини. Но не е нужно да чакаме финансиране по проект, за да се случат. Една група хора, наречена Urban Farming Sofia сади домати и подправки в кашпи из центъра на града. Във чужбина групи хора от малки общности (реципрочни на хората от един вход или един блок) окупират изоставени терени и ги превръщат във зеленчукови градини. По темата можете да намерите много видеа, лекции и статии – само потърсете за guerilla gardening.

Въпрос на време е законодателството да се промени в подходяща посока, но и до тогава една зеленчукова градина не вреди на никого, освен това е едногодишно явление. Ако не я засеете догодина, парцелът бързо ще се върне към старата си изоставеност. А ако се захванете с градинката пред блока, може дори да намерите съмишленици в лицето на пенсионерите, с които иначе трудно бихте намерили теми за разговор.

Ако имате баба на село (или друга близка рода), поговорете и вижте как ще реагира на идеята да ви отглежда определени зеленчуци, а вие ще помагате и ще плащате месечните сметки (повечето баби биха отказали директно плащане в брой, но такъв вид бартер може да е по-лесен за приемане). Като цяло старите хора живват много, когато могат да са полезни, да вършат нещо, което се оценява и има реален смисъл. При възможност настоявайте за чисто отглеждане, но каквото и да е е по-добре от никакво.

Тази схема работи и със случайни хора от село, както е разбрал всеки, докоснал се до тях. Там дори е по-лесно да оформите бизнес страна на взаимоотношенията ви, а може да сте сигурни, че винаги ще получите повече, отколкото давате.

Пример за такава схема е да намерите човек, който би произвел за вас набор плодове и зеленчуци и всяка седмица да ви праща по една касетка свежи продукти. Това е принципът на т. нар. „седмична кошница“ – крайъгълен камък във всеки западен кооператив. Получавате максимално пресни продукти, а парите отиват директно при производителя = всички печелят.

И нещо друго по допирателната към тази тема – проучете инициативата „Приеми ме на село„. Не е нужно да имате собствена баба и къща и село, за да могат децата ви е да се докоснат до земята и нейните плодове.

Хора с домашна градина
^ обратно в началото ^

Благодарение на интернет наблюдавам и общувам с много хора от цяла България, които имат собствени градини, дали на село, дали в предградията или дори в града.

Някои имат малка градинка, отпусната им от семейството в единия край на двора, където внимателно подреждат по няколко корена от различни култури. Други се ширят на декар-два зеленчукова градина и дважди толкоз – овощна.

По мое мнение (макар че не съм виждал представително проучване – ще е интересно да се проведе такова), мнозинството хора имат или собствена градина, или директен достъп до градина чрез майка/баща, баба/дядо, брат/сестра или зет/снаха.

Вярно е, че много градини пустеят, защото хората са изгубили мотивацията или уменията да ги обработват. Процесът на осъзнаване е съпътстван от завръщането към земята, така че дните на пустите градини са преброени. Поскъпването на истинската храна, в комбинацията с проумяването на отровите, които ни продават в магазина, неминуемо ще подтикне хората да възобновят своето общуване със земята.

Без значение дали градината е вече разработена от баба и дядо и се действа на ниво „стига, когато остава“, или едва сега се връщате в отдавна изоставеното дворче на родителите си и искате райграс полянка за децата + някой домат на „опознавателно“ ниво, важното е да се отглежда храна.

Веднъж като тръгнете по този път, бързо ще се сблъскате с един феномен на градинарството. Много често, дали от голям мерак, или по инерция („баба ми садеше по толкова, и ние толкова садим“), продукцията излиза повече, отколкото можете да употребите.

Може би всички домати ще бъдат покосени от картофена мана в супер дъждовна година, но ще имате краставици и тиквички с кофи. Може би лятна буря ще обрули всички ябълки, но пък гроздето ще стане страхотно в топлата суха есен.

Точно тези „излишъци“, всичко, което се чудите какво да правите, докато търсите рецепти за консервиране по интернет – тези продукти, в комбинация с вашите желание и усилия в градината, могат да се превърнат в гръбнака на една нова форма на общуване. (някой би казал – то си е търговия, но по-долу ще намерите тезата ми за размяната на доверие).

В България за момента има ясно изразен вакуум между хората, които нямат никаква възможност за градина и професионалните земеделци. Основната причина е, че процентно малко хора са стимулирани да отглеждат храна. А най-видното последствие е, че хората, които не могат да произведат чиста храна – нямат от къде да си я купят.

Съвсем логично и реалистично е този вакуум да се запълни на микро-социално ниво от хора с домашни градини. Дори за една малка домашна градина не е нетипично да произведе зеленчуци за повече от едно семейство. Едно единствено голямо ябълково дърво може да е достатъчно за няколко семейства. А ако имате голяма градина?

Първата най-естествена форма на това общуване, за което говоря, е бартер. Работи добре с близки хора и роднини, особено ако има специализирани „звена“ – един гледа пчели, друг кокошки, трети овошки. Един пример е бартер зеленчуци <> мед <> ядки. Не става дума да осигурите семейството си на 100% с всичко, само с бартер. Но ако внезапно се озовете с 2 излишни кошници зеленчук, защо да не получите 2 буркана мед насреща, или торба орехи?

Следващата опция е да се продава излишната продукция на познати, в суров или преработен вид. Особено ако имате голяма или много интензивно отглеждана градина – едно такова начинание може да служи чудесно за допълване на семейния бюджет.

Всеки, който се е опитвал да продава нещо през живота си, ще ви каже, че трудното е да се намери пазар. За жалост в момента също толкова трудно е намирането на читав продукт.

Виждам доста хора, които се опитват да стигнат до свои потенциални клиенти с ФБ страница, снимки, описания… Това не е лошо и не вреди, но ефектът не е толкова добър, колкото директната връзка.

Много по-добре е да работите с познати (или още по-добре приятелски) семейства, с хора, които ще ви имат доверие, а вие ще можете да разчитате на тях. Разпитайте познатите си – дали някой няма да се радва на ежеседмична или спорадична доставка на пресни, отгледани чисто плодове и зеленчуци, а може би и яйца?

Добър начин да намерите „клиенти“ е да се запишете в някой кооператив, без значение дали ще е родителски, хранителен или друг. Хората там ще са със сходно мислене и разбирания, а и скоро ще ви бъдат добри познати, ако не и приятели.

Между другото, подходящи кандидати за тази схема са майки с деца, които в момента не работят и могат (и искат!) да се занимават с градината. Обикновено майките са силно стимулирани да хранят семейството си с чиста храна.

Излишната продукция може да се носи в родителския кооператив срещу намалена такса за участие, или да се готви обяд за децата. Може да се правят излети / работни дни в градината с приятелски семейства или само децата, т. нар. field day. Може да се организира бартер/замяна на дрехи, играчки, или друга храна – например едното семейство има в излишък домати, другото картофи.

Един от важните аспекти е почти никаквата конкуренция. Дори една голяма домашна градина може да захранва съвсем тесен кръг хора, а има много повече хора, отколкото градини. Един ден това съотношение ще се балансира по-добре, но дори и тогава никой няма да може да произвежда всичко.

Знайте, че в този тип общуване най-ценното нещо не е храната, не са парите, а е доверието. То се печели трудно и изисква непрекъсната работа за поддържането му. Не може да предлагате чиста храна за децата на вашите приятели, а в същото време да пръскате с отрови в градината.

Професионални земеделци
^ обратно в началото ^

За земеделците по професия предстоят интересни времена. Конфликтът между двете парадигми ще става все по-дълбок – конвенционално (петролно-химическо) или чисто (биологично-огранично) земеделие.

От първата страна ще напъват гигантските концерни, които пробутват цяла „система“ от семена, торове, смъртоносна химия и машини, а от друга ще дърпат хората, които искат да живеят по-чист живот.

Далеч съм от мисълта да уча професионалистите как да си вършат работата. Но все пак бих иска да кажа няколко неща, които, според мен, биха помогнали в новоформиращия се климат/пазар на чиста храна.

Първо, към тази група причислявам хора, които са регистрирани като ЗП, а не просто хора с големи градини/ниви. Това са хора, които се занимават всяка година основно със земеделие и винаги ще са най-ефективни в изхранване на масовото население. Тяхната работа не обезсмисля и не променя нищо в дейността на предишните групи, това са успоредни начинания, а не взаимно изключващи се.

Най-важното нещо за един ЗП е да бъде осъзнат. Тази малка дума е натоварена с много значения… но основното, което ми се иска, е човекът да прави осъзнат избор. Ако е решил да захване в едната или другата посока, да е с пълно съзнание на последствията.

Надявам се, че в бъдеще все повече ЗП ще отглеждат чиста храна, което изисква доста високо ниво на осъзнаване. Някои от тях търсят спасение в био сертификатите, които не са панаценя, но пътища много, а целта е една.

Едно от последствията при чистото отглеждане на храната е изключването на монокултурите. Това автоматично кара производителите да гледат не само една култура, а голямо разнообразие. Това е добре и за потребителите, и за природата. Поддържа се сортовото и биологичното разнообразие, а хората могат да си купят повече неща от един човек, на когото вече имат доверие.

Логично е всеки производител да продава продукцията си сам, без прекупвачи. Дори да не говорим за био цени, ето една проста сметка. Гледаш 1 дка картофи. Ако изкараш 3 тона и ги продадеш по 30 ст/кг, ще вземеш 900 лв, от които 700 ще отидат за семе, машини, гориво, торове, химикали… Не дай си боже изкараш под 3 тона и влизаш на загуба! Затова се опитваш да изкараш над 3 тона – повече торове, повече вода, повече химия, хибридни и гмо сортове…

Но ако отгледаш картофите чисто и ги продадеш по 1 лв директно на клиента, дори да изкараш 2 тона пак ще си на по-голяма печалба!

Уловката е, че не можеш да мащабираш системата. Природата няма да позволи да отгледаш 100 дка катофи по тоя начин. Пазарът няма да ти изкупи 200 тона чисти картофи на тази цена. Затова в останалата част на земята отгледай всичко останало и продавай директно! И като казвам всичко останало, имам предвид наистина голямо разнообразие, не 1-2 култури, а десетки!

Директната продажба (особено на добри цени) в момента е сложна работа за производителите. Ако ти седиш на сергия някъде 7 дни в седмицата, кой ще работи нивата? А и колко ще можеш да продадеш през една сергия, на един пазар, в един град?!

Фермерските пазари, които започнаха да се появяват в България в последните 2 години, донякъде решават тези проблеми. Тъй като е един ден в седмицата за няколко часа, пазарът не ангажира цялото време на производителя. Потребителите пък знаят, че имат малък отрязък от време и продажбите са доста по-нагъсто.

Такъв тип пазар е добър с това, че поставя производителите лице в лице с купувачите и елиминира прекупвачите. Но за да бъде наистина ефективна системата, според мен е нужно да има земеделски кооперативи – сдружения от ЗП със сходни виждания. Така на пазара може да се явява представител на кооператива и да предлага цялата продукция, от всички негови участници.

Това ще донесе по-богати като разнообразие сергии и повече време за производителите да правят това, в което са добри – да отглеждат храната ни!

Друго, което е добре всеки ЗП да прави – сам да преработва продукцията си. Много разпространения модел „на ишлеме“ би могъл да работи само ако всичко, което влиза във фабриката, е чисто като продукция, а това трудно ще се гарантира. Няма логика да отгледаш идеални чисти консервни домати, а да ти дадат насреща кетчуп от гмо сорт, третиран с раундъп…

Зимата, когато няма голям избор на пресни продукти, зимнина като компоти, туршии, сладка, лютеница, кьопоолу, салата Ропотамо и тн могат да запълват бюджета до пролетта. И което е по-важното – преработването добавя стойност, с други думи влагането на труд повишава доходите от единица продукти.

За жалост законите в момента са така извъртяни, че се пазят интересите на големите играчи, трудно е всеки да има малък цех за преработка (който включва мивка, мелачка и печка…). Това е посока, в която трябва да се търси промяна, дали с коопериране, дали с нови наредби.

Ето още няколко неща/идеи:

• Абонаментен принцип с клиенти от региона. Работите с крайни клиенти и им предлагате срещу годишен депозит да им доставяте всяка седмица набор продукти, които в момента са в сезон. Получавате нещо като инвеститори във фермата ви!
• Готови седмични кошници (мини и вземи). По-неангажиращ вариант на горното. Всяка седмица в определен ден приготвяте някакво количество „кошници“ с набор продукти и всеки, който минава покрай вас може свободно да си купи такава. Плюсът е, че става бързо, не се налага всичко да се тегли едно по едно и няма ангажимент.
• Набери си сам. Възможност по всяко време клиенти да заповядат във фермата и да си наберат каквото и колкото желаят. Това ще са най-щастливите и най-верните клиенти, защото ще могат да се докоснат до земята, сами да изберат това, което харесат и да са сигурни, че всичко е прясно.
• Публични акции – помощ срещу храна. Обявявайте всяка по-голяма офанзива като публична акция, в която търсите помощ за поддръжката на вашето еко стопанство. Мулчиране, прибиране на тикви, опъване на капкови маркучи – случайни примери. Отплатете се на хората с вашата продукция – тези доброволци може би ще станат ваши клиенти, а защо не и редовни помощници?

Надявам се, че тези редове ще вдъхновят някого за качествена промяна в начина му на работа 🙂 Благодаря на всички ЗП, които отглеждат чиста храна; зная, че е трудно – затова имате моето уважение.

Кратка вметка за externalised costs
^ обратно в началото ^

Истинската цена на храната е много трудна за изчисление, почти невъзможно трудна. Давам следния супер опростен, но все пак насочващ пример. Купувате си кило турски домати от Кауфланд за 2 лв. От тези 2 лв за доставчика ако остане 1.20 лв ще е супер. От тях ако останат 0.30 лв за производителя ще е супер.

За да може производителя да постигне обидно ниската цена от 0.30 лв/кг домати, той гледа доматите монокултурно, в огромни полета само с домати. Съответно ползва машини, за да се свърши работата. Съответно ползва сортове домати, които да са удобни за машините и транспорта, а не вкусни и полезни.

Скупчването на милиони домати в декари оранжерии (пък и дори да е на полето) гаранция води до проблеми с гъбични заболявания и насекоми. За да се избегнат, производителите ползват хибридни и ГМО сортове, които са устойчиви на някои заболявания, както и на широка гама препарати. Защото отглеждането е немислимо без редовната химическа намеса.

Хората, които работят в тази „ферма“ (макар че фабрика е по-подходяща дума), са от бедните прослойки на населението. Получават ниски заплати, а са принудени да работят със защитно облекло. И въпреки всичко някои от тях се разболяват от контакта с химикалите. Как да добавим в сметката цената за тяхното лечение?

А колко да добавим за транспорта из страната, после извън нея, това са гориво, машини, заплати? А за хладилните складове с инертни газове и после за етилена, който да подтикне узряването? А за лечението на болестите, предизвикани от натрупването на химикали в телата на потребителите? А какво да кажем за отровената природа около фермата на производителя? Как да сметнем колко струва всичко това?

И това е само един домат, а ако заговорим за преработената храна, положението е още по-тежко. Този прост пример показва грубо какво означава externalised costs – да си „изнесеш“ разходите за сметка на някой друг. В случая всичко е на гърба на природата и хората, за които би трябвало да произвеждаш храна.

Колко ще струва този домат, ако няма петрол и земята е отровена?

Мислете си за това следващия път като си купувате испански краставици „на промоция“. Не сте ударили кьоравото, то е ударило вас, промоцията е за ваша сметка.

Цената на храната
^ обратно в началото ^

Една от най-болезнените теми покрай храната е нейната цена. За начало приемете този факт: храната в момента е много евтина, нелогично евтина, защото съдържа или евтини боклуци, или голяма помощ от петролната икономика, под формата на гориво, машини, торове, материали.

След като се разбрахме, че храната е евтина, трябва да направя уточнението, че, за жалост, наистина евтина е неправилната храна. Вредната.

Това е нормално следствие от секторите в земеделието, които субсидираме. Затова в момента е трудно/скъпо да отгледаш чиста и прясна храна. Затова и кило био домати струва 5 лв, а на пазара циганите продават „същите“ по 80 стотинки.

Моята теза е, че високата цена на храната би стимулирала повече хора да отглеждат гледат храна. Било то защото искат да я продават и да получават справедливо заплащане за труда си, а не 30 ст/кг, или защото искат чиста храна, но не могат да си позволят да я купуват. В и двата случая резултатът е добър.

При ниска изкупна цена малко хора биха се хванали с грамотно производство, защото трудът е много, зависи от много външни фактори, а накрая възнаграждението е ниско. При ниска цена на храната винаги ще се жертва природата и дори самата храна в същността си, за да се постигне количество, съответно някакви разумни пари.

А това е фундаментално грешен приом – при храната, която купуваме и консумираме, винаги качеството трябва да взема превес над количеството!

Замислете се, ако вие произвеждахте тези домати, нямаше ли да искате справедливо заплащане за продукцията? Ако кажа, че искам някой да ми произведе 100 кг чисти органични домати, които да изкупя по 30 ст/кг, малко хора биха се навили. Но ако предложа по 3 лева, знаейки, че 100 кг можеш да набереш от 3 реда в домашната градина, малко хора биха отказали…

Някой би казал – защо да плащам 3, или примерно 5 лв за килограм домати, като мога да ги купя за левче? Това е валиден въпрос и ще продължава да е валиден докато не се промени системата на търсене/предлагане. Ето, обаче, няколко по-правилни въпроса. Защо изобщо има домати по левче, от които производителят ще получи 20-30 стотинки/кг?! А справедливо ли е спекулантът-прекупвач да получава повече пари от производителя – човекът, който реално е положил труда? Тази система ли искате да подкрепите с покупката си? Как изобщо е постижима тази ниска цена? На последния въпрос вече отговорих по-горе, в частта за „изнасяне“ на разходите.

Всеки трябва да има свободата да определя цената на труда си. Ако искам да продавам чушки по 10 лв, това си е моя работа. Пазарът регулира. Няма такова нещо като „цената не е реална„. „Реалността“ на цената се определя от хората, готови да я заплатят, а не от тези, които в никой случай не биха я заплатили!

Ако говорим за реализъм, то цената трябва да е оценка за положения труд и качествата на продукта от гледната точка на производителя. Тази система разчита на съвестни производители и добре информирани потребители. И двете прослойки сега се зараждат у нас, но затова и този материал е ориентиран леко към бъдещето.

Конкуренция, дъмпинг и доверие
^ обратно в началото ^

Конкуренцията на пазара принципно е добро явление – един от регулационните механизми, който позволява на потребителите да правят директни сравнения. Кои домати са по-вкусни? Кои са по-добре узрели? Кои са чисто отгледани и кои – не? Кои колко струват?

На сегашния пазар, обаче, конкуренцията е нещо гнусно, защото не се практикува от производителите, а от прекупвачи. Човек, който не си е мръднал пръста да отгледа една краставица, с голяма лекота може да свали с 20% цената с викове, огласящи целия пазар „най-сочната и евтина краставица тука, моляяя!“. Ако плаща на производителя по 50 ст/кг, а после иска по 3 лв на сергията, защо да не го направи? Ще намали малко печалбата, но ще разпродаде краставиците по-бързо! С други думи, това е спекулативна конкуренция.

Ако на тази сергия седи производител (и на всички останали сергии също), който е изстрадал всеки плод и знае добре колко време и усилия изисква всяко доматче и всяка глава карфиол, конкуренцията спира да бъде спекулативна. Тогава се опитваш да изпъкнеш с качество, което е и най-важното. Гледаш необичайни сортове или култури. Предлагаш на всеки да опита и възможност да напълни сам кошницата си.

В такава среда конкуренцията започва наистина да работи за клиента. А в другата просто прекупвачите извиват ръце на производителите, които на свой ред извиват врата на природата – всичко в търсене на евтиното.

И друго – ако вместо шепа мега-производители на вредни плодове и зеленчуци + рояк спекулативни прекупвачи, пазарът е доминиран от множество микро производители без прекупвачи, никой от тях не може да „залее“ пазара с евтина (и боклучава) продукция.

Но ето една хипотетична ситуация. Гледаш чиста продукция, като този сезон имаш 1 тон домати. На фермерския пазар най-често тоя сорт домати се среща на цена 5 лв. Преди да идеш на пазара, ти сам си решил да продаваш на такава цена доматите. Ако обаче решиш да пуснеш домата на 3 лв, надявайки се, че ще се отличиш с цена, правиш глупава и лоша услуга на себе си и на всички останали.

Може би твоите 100 кила домати за днес ще свършат по-бързо, но в крайна сметка ще си прецакан, защото си получил 300 вместо 500 лева. Освен това сам си подливаш вода и за в бъдеще – как ще пуснеш другата седмица на 5 лв, като тази си продавал същото на 3?! Какво ще си помислят потребителите и ще купи ли пак някой нещо от теб? Къде ще отиде потребителското доверие?!

В пазар, доминиран от малки производители, доверието е най-важното нещо, защото го няма анонимният прекупвач, който е буфер между потребителите и производителите!

Ще опитам да обясня за доверието. Като иде на пазар, българинът търси домати по 1 лев, а като го питаш „тия домати от твоята градина за колко би ги продавал?“ – иска 5 лева. И това е съвсем нормално, защото всеки цени своето повече.

Тук има два аспекта. Първо, ако намери кой да му даде 5 лв, защо да не ги продава на тази цена?! Това е плюсът на свободния пазар!

Второ, ако имаш възможност да купуваш на такава цена, би предпочел да го правиш от човек, на когото имаш доверие. Трудно е да плащаш висока цена за продукция, за която нямаш вътрешна увереност, че е такава, за каквато се предлага. Трябва да имаш доверие на човека отсреща, че наистина ти дава това, което казва и че иска за него не спекулативно висока цена, а такава, която уважава труда му.

Така излиза, че търговията е преди всичко размяна на доверие, а на второ място на стоки и пари. Без да имаш доверие в производителя и предлаганата стока изобщо не се стига до търговия.

Всички знаем колко много страда сегашния пазар от липсата на доверие. Всеки отива на пазара, чудейки се с какво ще се опитат да го излъжат днес. Всеки гледа какво му слагат в торбата, защото отпред са наредени хубавите, а отзад – лошите продукти. Всеки следи дали кантара ще покаже точно.

Частично решение на тези проблеми е един фермерски пазар, където потребителите застават очи в очи с производителите, които от своя страна се борят за тази толкова ценна суровина – доверието на клиента. Решението е частично, защото разчита много и на разумен, честен и уверен производител, каквито тепърва започват да се култивират в България.

Факт е, че в момента фермерските пазари са рядкост, екзотика. Според мен всички пазари трябва да са фермерски, тематични, по дни. Прекупвачи не би трябвало да има, а ако не си производител, да бъдеш допускан само ако си кооперативен представител. Надали ще доживея такова нещо, но не пречи да се надявам…

А до тогава призовавам всички да работят за изграждане на доверие, защото то е в основата на това общуване, което наричаме търговия!

За без пари
^ обратно в началото ^

Сигурно от самото начало на този материал сте усетили един уклон към търсене на качество, заплащане на справедлива цена за чиста храна…

Пределно ясно ми е, че за мнозинството хора в България това са неща над възможностите им. С по-директни думи – хората нямат пари. Не можеш да си купуваш био чушки по 4 лв килото и бутиково биволско сирене по 20 лв/кг, ако едвам свързваш двата края. За много хора въпросът е кило домати или два кренвирша и един хляб. Според мен доматите са за предпочитане 🙂

По някакъв начин ние като семейство сме в подобно положение – примерно нямаме пари за био домати по 5 лв. Затова искаме да ги отглеждаме!

Най-малката стъпка, която можете да направите, е да намалите покупките и консумацията на боклучава храна. Научете децата си да обичат и предпочитат домашно сготвената храна за обяд и вечеря, вместо чипс, кроасани, пелети и полуготови сурогати, да пият вода вместо сокчета със сламка. Това ще ги направи по-здрави, а вие ще спестите пари, тъй като домашно приготвената храна винаги ще е по-хранителен избор от полуготовата в магазина.

Смятам, че домашната храна е достатъчно голяма първа стъпка напред към спасението на човечеството от т. нар. junk food, макар и не винаги продуктите да могат да бъдат с безупречна чистота. Ако успеете да направите тази първа стъпка, знайте, че работите за промяната!

А ако имате дори и малко време и желание, помислете каква част от храната ви можете да отгледате сами! 😉

Финал

След толкова писане (което ми отне около 6 месеца, разпокъсани в много, много часове 00:00) не зная как да завърша. Мога да ви кажа още камари неща, а от друга страна мисля, че и това до тук беше прекалено.

Може би ще прочетете само част от всичко, може би ще изгледате само някое клипче – за вас важното е, че сте тук. А за мен важното беше да напиша всичко това.

Ако имате въпроси – питайте, ако мога да помогна – ще. Бъдете живи и здрави! (отправям това пожелание с ясното съзнание колко трудно е сбъдването му в днешни дни…)

Филми
^ обратно в началото ^

Ето няколко филма за гледане (всичко може да се намери по интернет):

• Food Inc
• Seeds of freedom
• Food Matters
• Hungry For Change
• Growing Change
• Fed Up
• Fresh – the movie
• Sicko и Fat, Sick & Nearly Dead по желание

Видеа