Празниците са винаги една трудна работа, когато са замесени много хора, ограничено пространство и бюджет + голяяям списък задачи (демек работа = непривично по време на празник). Всеки, който се е опитвал да състави „програма“ за 10+ човека за 2+ дни знае за какво говоря*. Намесете в сметката прясно заклано 20 кила агне, 60 яйца, 12 козунака и 5 литра ракия и, вярвам, почва да ви се оформя представа.
За тия 4 почивни дни пробвахме да се наядем, напием и наспим и да го комбинираме с полезното. Която комбинация немалко се затрудни от 3 дни валежи + градушка. Въпреки всичко това, някак успяхме дружно:
- окопахме и почистихме редчетата ягоди и малини – последните вече са пуснали листа и издънки!
- пресадихме няколко диви къпини, защото се оказва, че хибридът без бодли може да е едър и да ражда много, но не е толкова ароматен и сладък!
- пак от дивото подбрахме и малко диви иглики, които засадихме в задния двор
- разсадихме и ред мента по-близо до пръскачката за ливадата, за да осигурим шанс за поливане – в задния двор е чутовно занемарена и бавно растяща
- окопахме, почистихме и мулчирахме експерименталната повдигната леха с лук и чесън – този, който насяхме предишния път се е показал на 10 см, а презимувалият е вече голям
- предния път заложихме пробни „парници“ от половинки туби за вода и в тях вече има репички и марулки – част от последните разсадихме на широко
- посяхме декоративни семена кратунки и резене в повдигната леха, отделно за проба и босилек, моркови, магданоз, лайка…
- косихме трева и заложихме нова купчина компост
- събрахме цял чувал коприва и лапад, част от които се превърнаха в кюфтенца, друга част влезе в плънката на агнето, а трета си донесохме за още зелена кулинария
- събрахме и малко охлюви, които чудесно се вписаха (панирани) като великденско мезе
- неща като пълнене на агне и боядисване на яйца едва ли има нужда да ги споменувам…
Като се добави задължителната солидна доза чистене и дреболии си става прилежна почивка. Сега започва най-любимият ми сезон, в който всяка седмица променя пейзажа!
пп: Между другото, оказва се, че дори коза да опасе до дъно едногодишна 20 см „фиданка“ paulownia или да изсъхне до спаружена клечка през зимата, дръвчето е супер издържливо – пуснало е нова издънка директно от корена.
* Последните години все тъй се случва, че аз обхващам организация и кетъринг на обемни събития с тайфи от типа 15 човека за 4 дни в дивото, ама да има първо, второ, трето и луксозни мезета помежду.
Напред сте с материала, наший лук е още доста малък.
Има ли снимка на повдигнатата леха?
Ами тя е доста нетрадиционна, ето я in the making (в ляво):
http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/6308405711/in/set-72157601978628651
Кръгчето в дясно остана неизползвано, защото там пробвахме без копане, съответно не остана много почва за покриване.
Основната идея беше да се добави повечко органичен матрял в почвата за composting in place. Очертахме едно каре, изкопахме една лопата дълбочина, разрохкахме дъното допълнително, наръсихме зеленини и върнахме почвата отгоре.
Всички експерименти се въртят около 2 концепции: подобряване на неприятно глинестата почва с ниско орг. съдържание и задържане на и без това малкото влага, която ръсваме при едно ходене на 3 седмици.
Ха браво, съвсем простичко. Ние имаме идея да направим доста такива в градината, затова исках да я видя. Идеята да се натрупат треви под почвата е добра, ние се чудехме и без това откъде пръст да си запълним издигнаното. Дали няма опасност да порастнат куп плевели от затрупаното?
Откровено казано, ако си бях секи ден на двора, нямаше да правя подобни фатки със закопаване, а директно щях да си въртя компоста – хем по-бързо, хем по-ефективно. Но това е дълга тема, която не се побира и в един дълъг неделен следобед, а какво остава за коментар в блог!
Основната идея на дигнатите лехи е да ги разграничи от зоната за газене, демек да не се гази в тях. Нивгаш (ша рече – евър!). Ходенето е основен мор за доста от културите, особено кореноплодни! Не случайна е великата мъдрост „Къдет миним ний, трива ни-ник-ни!“ Към това добавяш no-dig философията на доста народ, както и тенденцията самата леха да се прави от първокачествен компост/тор/торф, пък и реалната нужда на корените от дълбочина по-голяма, отколкото можеш да изкопаеш лесно с лопата… иии му се види края на изречението!
Фактът е, че един 20 см морков има още 40 см надолу корен, с който се храни (власинки). В класическия модел обърнеш на ръка 20-30 см според лопатата, силите и почвата и сееш. Надолу си остава зле положението, дори да правиш double dig. После що ми бил толкоз крив… алабаша. Ма не, толкоз мръсен!
А ако обърнеш няколко каренца (което вдига обема на почвата с 50%), после ги оградиш и нахвърляш отгоре една лопата от получилите се между каренцата пътечки (където така и така не ти трябва хумусен слой и ще си ги мулчираш) става една уважителна дълбочина от 60 см в повдигнатата леха (30 под кота 0 и 30 над). 60 см рохка почва, която няма да се степа щото не можеш „случайно“ да минеш през нея. Добави и няколко колички компост и ептен е цъфнала и вързала.
Въпросът ти накрая се включва в тая необятна тема за горещ компост, sheet mulching и тн. С две думи – ако трупаш вързал щир, ще ти поникне щир. Ако трупаш окосен райграс или стъбла от пипер, ще ти поникне каквото си посееш. От друга страна, цяла Южна Америка се е изхранвала със щир… с което искам да кажа, че рядко един въпрос е толкоз еднозначен 🙂
Ако имаш много плевел, който вече е вързал (демек по замотани причини не е бил махнат овреме), трупай на една компостна купчина и му дай няколко години. Семената няма да са проблем след това.
Мерси за пространния коментариум, даваш ми ляп за размисъл 😀