08.12 на Бойково

Студентски празник би трябвало да се празнува от всички, били някога студенти. Затова и ние не пропускаме, макар повечето да са незавършили от 5-6 години насам, а други завършили отдавна. Тази година плановият запой на ФлашБГ тайфата се разпадна на две парчета – Троян (купешки купон, алез инклузив) и Бойково (кулинарна вечеринка самоделка). Следва кратко описание на хранително-питейната страна на празника.

Още от начало да кажа, че като цяло съм фен на експлорване на кръчмета по селца и необичайни гозби. Но понякога просто не търся това и ми се иска сам да си приготвям нещата, а не да разчитам на неизвестен готвач, който да не посоли телешкото или на смотан келнер, който да стопли ракията докато я донесе.

Затова и миналата нова година на Косово не ми допадна особено от кулинарна гледна точка (по таз причина и не описах подробно). Благо си е да ти принасят и отнасят, а ти да клатиш крака, но не и за сметка на качеството! А като имаш дружина от 5-6 души, всяко готвене става бързо и обикновено много забавно.

За този празник бях решил да карам с класически подход. Пържоли от свински врат на жар. Печени картофи на жар. Риба на жар. Гъбки с кашкавал на фурна.

Пържолите на жар мариновам с горчица, сос Уорчестършир и подправка за скара. Това вече сигурно наизуст го знаете 🙂 Начуканите и подправени месца отлежават един час, след което ги мятам на скара на умерена жар. Tip: ако няма скара, спокойно става и върху алуминиево фолио, директно метнато на жарта. Просто капнете малко мазнина в него.

Картофите пека по много лесен начин – всеки бива увит плътно в парче фолио и метнат директно в камината. Няма нужда да ги завивате със жар, да копаете дупка и прочее. Просто гледайте да не са в огъня, а някъде наоколо. За 30тина минути са готови – проверяват се като се пробождат с нож. Ако влиза мазно – вадете ги, махате фолиото, режете картофа на 4, малко масълце, солчица, бучка сирене и готово.

Рибата… Много исках да взема саворин (познат и като океански лефер), за която риба ще пиша лятото по-обстойно. Обаче магазинът на Красно село нагло беше затворил точно на празника, макар да работеше два дни по-рано.

Затова се наложи да се примиря с ужасната океанска скумрия. Разполовена по дължина, добре осолена, полята със зехтин и подправена с розмарин (използвах готова подправка с основа розмарин, защото, както и очаквах, нямаше чист), оставя се поне два часа да поеме солта. Изпекох я в камината на гореща гнайсова плоча с капка опио на нея.

Гъбите приготвих по най-тривиален начин. В тава с маргарин, сол и пиперче, ударно печене за 15 минути на силна фурна, посипвам кашкавал и запичам. Идеално мезе и свършва за секунди; явно доста се хареса.

Отделно бяха предвидени няколко салатки. Млечна, от 9 изцедени млека и кило и нещо краставици, богата на чесън. Кисело зелце, от на Петьо зелето. Кисели краставички. Шопска, организирана от Владо. Към тях вървяха три вида домашни ракии, водка, бира, домашно червено винце, от което направих и греяно с дюли.

Както виждате, нищо необикновено. Но не мисля, че някой остана гладен или недоволен 🙂

За финал пускам публично списъка с покупките, за да видите как организирам кетъринга на подобни събития. Сега е почистен, но иначе го изпъстрям със забележки и оцветявания, които ми помагат да не забравя нещо и да знам кой, какво, кога и от къде трябва да купи. Друг голям плюс е, че лесно мога да предвидя разходите, както и да увелича количеството, ако повече хора искат да се включат в пазарлъка.

Тъй като нямам снимки на цялото това кулинарно празнуване, давам връзка към няколко фотоса от тайфата, празнувала на Троян.