В началото на работната седмица – една бърза идея за разтуха след работа. Бутилка Узо Пломари, млечна салата (виж по-долу), маслини и подходяща музика – в случая Митропанос и Пападимитру.
За узото няма какво да се говори – това е достъпна и много разпространена марка. Задължително ледено студено и с ледчета, да стават кристали.
Маслини – каквито и да купите, използвайте някаква разлата съдинка със зехтин (дори и нещо такова върши прекрасна работа), за да ги облагородите. Оставете ги да престоят поне един час и то не в хладилник. Аз, понеже ям доста маслини, си имам нещо като служебно гювече, в което съм сипал около 150 мл зехтин и си държа в него маслините (най-често Каламата, известни и като Каламон, или зелени с бадем).
Млечна салата… доста пъти съм отварял дума по тая тема. Знаете ли че… едно време в Бургас, по всички кръчми, тази салата беше известна като „Тракийска“? Едва когато дойдох в София и проходих по механи и бистра осъзнах, че това не е универсално название.
Това, което сме правили в къщи преди 10+ години включваше цедено кисело мляко, краставици, орехи и подправки (чесън, копър, олио, сол, черен пипер).
През студентските години придобих навик да правя такава салата в едни големи легени от по 7-10 литра. Учудващо (или не?) – винаги всичко се изяждаше, че и имаше желаещи да оближат легена.
Подобно нещо направих на Бойково по Цветница. Свеждам описание на продуктите:
- 18 кисели млека „На Баба“
- 2 „катъка“ Аида
- почти 4 кг краставици
- 3 големи глави чесън
- 400 гр орехи
- връзка копър
- малко сол и зехтин (от вече споменатия) на вкус
Млеката цедя по 6 броя в тензух (един пласт). Изсипвам млеката и връзвам на бохча, след това окачам да се цеди поне два часа. В случая използвах малко катък (който няма нищо общо с реалния катък, а е по-скоро смес от цедено мляко с повече сухо вещество и сметана) за сгъстяване, защото нямаше време за три транша цедене. А пък и нямаше толкова голям съд, та правих три дози реално.
Краставиците се белят и режат на кубчета като зарче за табла. Или някаква подобна по ситнеж форма. Орехите се мелят на едро или си вземате работна Баба с хаванче. Чесънът се мачка с преса или и той в хаванчето с орехите. Копър – колкото може по-ситно и си оставете малко за декорация. Сол и зехтин на вкус. Но да знаете, че тия катъци са бая солени, така че внимателно.
Цялата тази натурия се изсипва в бебешкото корито и се бърка отривисто до постигане на хомогенна смес. Не препоръчвам да се ползва вана или биде… не за друго, ами трудно се изгребва после. Ако нямате големи съдове – давайте в тенджера и на няколко пъти.
Разни забележки:
- краставиците ще пуснат доста вода в салатата, така че няма грижи ако ви е прекалено изцедено /гъсто млякото
- ако не се изяде на момента, салатата ще придобие дъх на престоял чесън до сутринта; решение за това е да се слага чесън индивидуално или на малки порции (същото важи за копъра)
- по-маслено мляко = по-гъсто (вероятно заради повечето сухо вещество вътре), съответно се намалява нужното време за цедене; едни от най-добрите резултати съм постигал с 3.6% Елена.
Да се обадя и аз по темата за тракийската салата. Тъй като това е салатата, която най-често си поръчвам на заведение по допълнителните разяснения, които трябваше да давам на обслужващия персонал ми стана ясно, че салатата си има и други по-популярни названия. В резултат – отвикнах да употребявам името “Тракийска” и вече ме разбират навсякъде какво точно искам. 🙂
Същото се получава и с нашите си “странджанки” 🙂 Незнам дали се е случвало на някой друг да изпадне в спор с човек, който не е от Бургас за разликата между “принцесите” и “странджанките”, защото в другите градове на сандвичите с кайма им казват “принцеси”. Както и да е. Малка аналогия с по-горната тема.
п.с. Черен пипер в млечната салата?
Мда, пробвай някога – може да ти допадне. Ако ти е силен ароматът – ползвай бял пипер!
Потекоха ми лигите.
Какъв ценител си на Узо-то.То колкото и да е охладено никога не става на кристали….бъркаш се маи с мастиката 🙂
Бе кристалите, кашата, мъглата, мътилката – това са все разговорни названия на промяната в оптичните свойства на тия анасонови напитки при взаимодействие с вода. Иначе ясно, че мастиката прави едни такива люспи, за което често казвахме “кой пусна рибата в шишето?!”…
мисля, че с майонеза вместо олио става по – хубава. Поне аз тъка правя. А пък за черния пипер се слага по – желание
Темата е интересна, да кажа и аз нещо.
Узото наистина прави мътилка, а не кристали, то кристали май прави само нашата мастика (която всъщност е вид узо, а истинската мастика е нещо по-различно, прави се само на остров Хиос). Явно анасоновите добавки в различните питиета – узо, перно, рикар, мастика, йени-раки са различни.
Лично аз предпочитем да използвам френския начин на охлаждане – много лед във водата и когато водата се охлади хубаво, тогава се добавя в не много изстуденото узо (4-10 градуса). Мезето всеки си го избира, но в Гърция видях нещо хубаво – малки парчета риба (маринована или от солена) на хапки хляб и с малко резенче лимон, забодени с клечка за зъби – много е добре.
Наздраве !