Фекална тема №1

(Спокойно, това е фалшив съспенс – крайно се надявам да няма втори номер в поредицата… Макар че… то е неизчерпаем извор… на вдъхновение…!)

Голямата нужда от това блогиране се породи по вина на моя виртуален приятел Иван Куков. Не че ме е гостил някоя протърчаваща гозба, просто настояваше да бръкне с пръст… в тази тема… със сложен аромат.

Но млъкни, сърце! Противно на очакванията, няма да говорим само за фекалии, а за това къде отиват, какво става със тях и кой какво може да направи по въпроса.

(Всъщност, докато напиша този материал, минаха няколко месеца и се оказа, че доста хора ме питат по темата. Затова разширявам посвещението и към целия състав на Без Мотика и всички, които ми писаха мейл или сме говорили лично!)

Между другото, това писание гравитира около един частен случай – къща на село за целогодишно семейно обитаване. Размислите и решенията тук са свързани с този контекст, а рядко решенията са универсални за всякакви случаи. В тази връзка може да са ви интересни предишните две статии – Дом и Парцел или къща.

Everyone Poops!

Има световно известна детска книжка с такова заглавие. Честно казано, преди да стана родител нямах дори повърхностна идея до какви необятни хоризонти се прос(т)ира детската литература!

Може да звучи смешно, но всъщност децата, а често и възрастните, имат нужда от напомняне и обяснение, че всеки ака.

Тази тема е табу в „модерното“ общество по непонятни за мен причини. Базова физиология е. Покрай тази тема може да се научи много за храносмилателната функция на тялото, за цикличността в природата, за хранителните вещества, за принципа „боклукът за един е съкровище за друг“ и прочее.

Затова ви моля да четете надолу без силни отвращение и предразсъдъци. Благодаря.

От древността до днес

Човешките изпражнения са ценени и използвани в исторически план още от древността. В древна Атина са имали канализационна система, която да събира и отвежда матряла извън града до долината на реката, където да се ползва за наторяване. Има открити карти в Китай (снимка, статия), които описват сложна мрежа от канали, по които плават лодки, превозващи матрял от градовете към земеделските площи наоколо.

Когато нещо натурално се смята за ненужно и направо става опасно в натрупването си на едно място, проблемът често е в контекста – място, процес, логика. Хората са установили, че матрялът може да е достатъчно ценен, че да се събира, извозва и разпределя.

В Англия до края на 19 век практиката със събирането е продължавала. В Азия (особено Индия) – продължава и до днес. Още по темата, от Wikipedia.

„Модерни“ времена

Да изместим малко погледа към нашите земи и традиционни порядки. Тук са били разпространени външните тоалетни, които са на практика една дупка в земята с клекало и барачка отгоре. Не само тук, но и тук. Вътре, освен матрял, са се мятали понякога пепел, вар, пръст. И толкоз. На практика това са били сухи компостни тоалетни, тъй като е нямало от къде да дойде обем вода.

Срещала се е практиката, когато дупката се понапълни, собственикът да премести цялата барака 20 метра настрани, а в дупката на старата да метне шепа орехи с идеята там да порасте голям и силен орех, добре наторен.

Имало е и по-сериозни инсталации, с голям изкоп и зидария от камък, вкл. такива, за които се предполага, че в някакъв момент слиза човек да изрине всичко. Може тоя момент да е на 5 или 10 години веднъж, но все пак…

При малките сухи системи основен плюс е, че няма отичане в подпочвени води на патогени. Също така, те са доста лесни за обезмирисяване, ако се добави достатъчно въглерод към силно азотния матрял.

С времето, обаче, подло започнал да се прокрадва водопровод по населените места. Започнали да се чуват еретични желания като баня с душ, вътрешна мивка и… о, Боже, каква дързост – вътрешна тоалетна! Лека-полека старите сухи дупки станали неподходящи за целта.


Скоба

Тук трябва да отворя една скоба, за да вкарам понятията сива и черна вода (gray/black water).

Всичката вода, която се използва в едно домакинство БЕЗ тоалетната, е сива вода. Мивки, душове, миялни, перални, всичко това е сива вода. Вода, в която има изпражнения, е черна вода.

В текущите водопроводни практики, най-нормалното нещо е цялата вода от един дом да се събира по една обща тръба и да отива някъде си. Проблемът тук е, че много по-големият процент на употребена вода е сива и реално малкия процент черна „осира“ сивата. Хм, кавичките комай са излишни?

Отделен проблем е, че ползваме чиста питейна вода в тези системи, но млъкни сърце, отново!

Когато имаш система, изливаща кубици черна вода всеки месец някъде в двора – имаш сериозен проблем. Започват анаеробни процеси, започва просмукване на патогени в почвата и подпочвените води, проблемът се усложнява значително.

Край на скобата!


Трябва да се има предвид, че в последните години употребата на компостни тоалетни, противно на очакваното, се увеличава. До толкова, че световната промишленост започна да произвежда и продава решения по темата. Включително специални тоалетни чинии и клекала, контейнери, инфраструктура и тн. Реално това е противодействие на „класическия“ модел, макар че е спорно кое е по-класическо…

При компостните тоалетни се търси сухата система. За да са най-ефективни, добре е самата чиния или клекало да имат сепаратор за урината и в контейнера да влиза само сух матрял. Където се смесва най-често с талаш (високо въглероден материал). След запълване на контейнера, същия се изсипва на отредено за целта място, където да се компостира. Това е т.нар. humanure compost – компост от човешка тор. Тук препоръчвам книгата The Humanure Handbook.

За обща информация ми се ще да споделя, че покрай ковид-19 мерките у нас, семейството ни се изнесе от София в посока недовършената ни къща на село. Където, в продължение на почти 6 месеца, ползвахме вътрешна компостна тоалетна.

Тъй като всичко беше набързо и самоделно, нашия вариант нямаше сепаратор и представляваше семпла дървена конструкция от стари дъски, със стара седалка за тоалетна чиния отгоре, а под нея – елипсовидна кофа от мазилка (която се оказа с точно такъв размер като седалката, много удобно). В кофата слагахме фин талаш от дърводелска работилница. Тази тоалетна седеше в бъдещата ни баня, към него момент – на мазилка и замазка.

Проблеми с миризма имаше само когато някое от децата забрави да добави талаш след употреба, или се добавя недостатъчно талаш. Този проблем се решава елементарно, със смяна на кофата. Изпразнената кофа се оставя на слънце няколко дни.

Такъв тип система, със съвсем малки подобрения – по-конкретно сепаратор за урината – може да се ползва целогодишно, вътре в къщата. Може да работи неограничено време без да се разваля. Не струва много, а може и да се направи от „боклук“. Не замърсява почвите и водите. Изходящия материал от нея е потенциално тор за градината. Единствената спънка е намирането на талаш, но веднъж като намери човек, количествата са нескончаеми. И, разбира се, иска повече работа от просто да натиснеш копчето на казанчето 😉

Ако не ви се налага да проектирате къща наново и да спазите изискванията на закона, но все пак не искате да правите/ползвате мокра септична яма, където се смесват сива и черна вода и всъщност изобщо да нямате черна вода, според мен една суха компостна тоалетна е най-доброто решение.

В стара къща, където се налага да се преправи водопровода, най-добре е да се заложи отделен кръг за изходяща сива вода и отделен за изходяща черна. Така, ако един ден решите да ползвате „нормални“ тоалетни вътре, поне няма да имате смесване на двете води.

А сивата вода може да се пречиства биологично сравнително лесно и директно в градината. С попивни лехи, френски дренаж, мини-езера с подходяща растителност и други решения. В тази посока препоръчвам да проучите системата Солвива (сайт, книга, статия). Освен това, както ще видите в Солвива, ако вече имате изградени отделни щрангове за сива и черна вода, можете да имате „нормални“ тоалетни, които събират матряла за компостиране, без нужда от яма.

Законова рамка

Към момента (2020 година), законовото положение е следното. Ако проектирате нова къща, или правите преустройка, която изисква разрешително за строеж, трябва да имате изходни данни от локалното ВиК дружество. В тези данни пише дали има изградена общинска канализационна система и дали можете да се включите към нея.

Ако няма, което е факт за по-голямата част от територията, вкл. в редица модерни квартали на столицата ни (теб гледам „Модерно“ предградие), имате реално само 2 опции според закона.

Първата е водоплътно изгребно съоражение. С други думи, яма, която не пуска отрова в почвата и водите и всичко от нея се изпомпва. Някъде се правят с водоплътен бетон + хидроизолация. Другаде се правят със закопаване на полиетиленов контейнер (бидон). Обикновено се гони обем поне 5 кубически метра, но често е 10 и повече.

Проблемите с вариант 1 са 2. Употребата на фекалка, галено наречена лайновоз, е наложителна и става абонамент. Ако се вика на месец или три, а всяко викане е дадена сума, за няколко години тази сума набъбва доста. Отделно, че в повечето случаи фекалките, в опит да спестят пари, просто отиват и изливат всичко някъде на полето или в някое поточе. Второ, процесът е анаеробен, съответно трябва да се предвидят отдушници и система за отвеждане на вонята, но каквото и да предвидите, вонята я има и някой ще я мирише.

Тук има разни „модерни“ разработки, където ямата от бетон се дели на 2 части, първата натрупва матрял за утаяване, втората е като преливник, в който влиза основно вода. После тази вода се отвежда гравитично с още един преливник директно в почвата. С това отвеждане реално се прецаква цялата идея на водоплътността… Опцията с добавяне на „таблетки“ само частично подобрява нещата, и то само ако намерите точно бактерии за анаеробна среда, защото другите просто не се развиват. Освен това, таблетките са си абонамент.


Скоба

Отварям пак една скоба за история, която се е случила на много места из страната през миналия век.

В селата в подходящ терен често устройството е такова, че къщите са по склоновете на баирите, а в центъра, ниското, е мегдана и чешмата. Логично, предвид, че в ниското е вероятно място да избие водоносна жила.

Преди водопровода, водата е била безценен ресурс. Водата от миене е отивала в градината. Водата от къщното пране и къпане, ако е имало такова – също. Дори да переш на бара или тепавица, използвания „препарат“ е бил натурален сапун от осапунена свинска мас (т. нар. „бабешки сапун“). Кладенецът е бил като светиня. Водата за пиене в къщата се е пазила много зорко. Има набор народни поверия в тази връзка, прочее. Например, ако косъм от косата на жена падне в делвата или менецът с вода – превръща се на змия. Забрадките стават доста сериозно предпазно средство в тоя контекст… А самите съдове са покривани с чисти плътни кърпи.

Водопроводът, който на практика прави водата ширпотреба, бърза, лесна и достъпна, променя постепенно това отношение.

С въвеждането на водопровода и смесването на сива и черна вода, както и все по-голямата употреба на синтетични препарати в домакинството (козметика, пране, миене, в тоалетната и тн), започва процес по отравяне на подпочвените води. В резултат на който на селската чешма се пръква една табела, че водата е негодна за пиене… след като набор хора се сдобиват с стомашно-чревни проблеми, Е. coli, а и не само.

На практика това с ямите е externalising, изнасяне на проблем, който е тежък, но понеже го изнасяш, все едно изчезва. Но както знаем, няма такова нещо като „изчезва“ в природата. Този пример показва, че подобно изнасяне много скоро се връща като бумеранг…

Край на скобата!


Втората законова опция е инсталирането на локална пречиствателна станция за отпадни води. Тази система, описана най-кратко, е като аеробна версия на септичните ями, в която отпадната вода се пречиства от естествени бактериални процеси, които обаче работят ефективно само в аеробна среда.

Проблемите с опция 2 също са 2. ОК, ако целта ни е да извадим всички възможни проблеми, и с двете опции има немалко, но да се фокусираме върху важното.

Първата спънка е, че подобна инсталация обикновено струва доста повече от обикновена септична яма. Обаче, ако презумцията е, че в момента няма никаква яма, с други думи проектира се наново всичко, или текущата стара е неизползваема, реално и опция 1 не е особено евтина. Изкоп, проект, кофраж, арматура, бетон, хидроизолация, инертен материал, обратен насип, отделно труд…

Вторият проблем е, че ЛПСОВ изисква техника, за да работи. Трябват компресор за въздух, ел. управление, електричество. Това е проблем само от гледна точка на някакъв глобален крах, който би секнал наличността на нужното за работата на такава система (макар че при такъв тип крах и вода в чешмата няма да има…). Все пак е добре да се има предвид. Дори да се повреди компресор, нужно е веднага да се подмени, защото ако мине повече време, аеробният процес спира.

Въпреки това, ЛПСОВ за мен е значително по-доброто решение, защото дори при евентуален проблем, тя се свежда до обикновена водоплътна септична яма. С други думи, ако работи нормално е много по-добре, а ако не работи – е толкова добре колкото ямата. И не само това: ако сте подготвени с вътрешна компостна тоалетна като резервен вариант, тогава в случай на сериозен проблем, вашата ЛПСОВ ще събира само сива вода и пак ще сте много по-напред в екологично отношение.

ЛПСОВ

Локална пречиствателна станция за отпадни води. Това звучи гордо 😀

Когато започнах да разглеждам темата (някъде през лето 2010-то), на родния пазар нямаше особен избор; всъщност имаше само две решения, които вдъхваха някакво доверие. 10 години по-късно вече има доста по-широк набор опции. Български, чешки, унгарски, немски и тн. Тъй като не искам този материал да бъде твърде рекламен, бих препоръчал всеки да си направи сам проучването.

Основното важно нещо е да не се водите от цената. Българинът, бидейки майстор по всичко и разбирач по всяка тема, често пада в капана на „то това същото като другото“, макар едното да е двугърба камила, а другото еднорог. По статии и форуми, особено тия на „Направи си сам“, ще видите хора, които едва ли не от два бидона за вино и помпа за пералня искат да постигнат качество и резултат на инсталация, резултат от десетилетия разработка и подобрения…

Ако цената е основен препъникамък за вас, в случай на нов строеж ви препоръчвам да заложите в проекта изгребна яма и да ползвате компостна тоалетна. Ако това ви е прекалено първобитно (демек хем сърби, хем боли), препоръчвам да не планирате нов строеж, а да намерите стара къща с готова яма и да тровите на воля.

Тъй като производителите са доста, подходите и работата на ЛПСОВ също се различават. Най-разпространените модели – аеробните – разчитат на един компресор (помпа за въздух), която вкарва с маркуч вода в основния резервоар и така спомага за въденето на аеробни бактерии в добрата за тях среда (съдържаща храна и кислород). Помпата прави и т.нар. airlift – с помощта на въздух мести водата и матряла в различните части на системата, най-просто казано.

Самият резервоар е обикновено разделен на няколко секции: в едната постъпва водата, аерира се, утаява се, натрупва се, прелива в съседна секция, там се натрупва, понякога има вторично утаяване и от там излиза от системата.

На пазара има вече и анаеробни решения, които са по-подходящи за периодично обитаване, например за вилата, но тъй като контекстът на този материал е къща за целогодишно обитаване от 1 или повече семейства, не мисля, че анаеробните станции са подходящи.

В най-общи линии, бъдете предпазливи и обмислете внимателно решението си, дори цената да изглежда ниска, ако една инсталация изисква:

  • периодично добавяне на таблетки, течности, препарати, подобрители, ускорители, бактерии и изобщо какъвто и да е материал (освен отпадната вода), който трябва да се купува;
  • периодично изпомпване на утайка или неразложени фракции от фекалка, дори периодът да е 1 година; ако е възможно с обикновена малка помпа за мръсна вода да източите след 5 години съдържанието от дъното, което ще е реално компост – това е ОК, но ако трябва да викате на 3-6 месеца камион, това не е ОК;
  • задължително активно вентилиране с техника, вентилационни отвори (тръби) на ниво терен, успоредна вентилационна инсталация, която да е отделна от тази в къщата, дори и пасивна вентилация не е препоръчителна, ако ще е на терен или ще иска отделно трасе;

Последната особеност, на която ще обърна внимание, е „размера“ на съоражението. В кавички, защото имам предвид това за колко човека е предвидена. С други думи, размерът определя колко вода може да бъде ефективно пречистена за единица време. Този размер се мери на брой обитатели.

В разговорите ми с други потенциални потребители на ЛПСОВ се среща мнението, че трябва да се вземе максимално голяма станция, защото не се знае утре дали няма да поканиш много гости или да се наложи баба ти да живее у вас. Това не е проблем. Няма нужда да се презапасявате. Ако имате станция за 5 обитатели и ви дойдат 20 човека на купон, станцията няма да блокира или да спре да пречиства. Ако ви дойдат 2 семейства на гости за седмица, станцията няма да се претовари.

Някои инсталации имат специален „ударен“ режим, в който аерират по-често, или непрекъснато за даден период от време. По подразбиране компресорът работи по няколко минути на даден интервал. Ако се увеличи времето за работа и се скъси интервала, реално се ускоряват процесите и проблеми не би трябвало да има.

На изхода

След като водата премине през ЛПСОВ, с нея трябва да стане нещо. Класическото решение при проектиране е т. нар. попивен кладенец. Най-често е дупка в земята с бетонови пръстени вътре и 50-100 см дренажен камък на дъното.

Понякога това не е възможно, поради високи подподчвени води или други особености в терена. Тогава се ползват хоризонтални полиетиленови попивни кладенци, които се вкопават по-малко. В краен случай се проектират попивни полета (leech field), но това е най-непрепоръчителният вариант.

С попивните кладенци основният проблем е, че водата просто се губи. Това донякъде е въпрос на гледна точка , но все пак, ако сте платили водата, после сте платили за ЛПСОВ и пречистване, би било най-добре да използвате ресурса на максимум!

Двете най-добри решения са събиране на пречистената вода + употребата ѝ за поливане на трайни насаждения (храсти, дървета, ливада), или попиването ѝ в почвата чрез дренажна тръба там, където водата би била нужна – например подпочвено в овощна градина или под жив плет.

Първият вариант изисква вкопаване на контейнер за вода до/след пречиствателната. Това обикновено не е много евтино занимание, особено предвид, че голяма част от бидоните от 3-5-10 кубика не са предвидени за вкопаване в земята и има голям риск от спукване. А тези, които са предвидени за целта (дебелостенни, оребрени) са по-скъпи.

Но подобен контейнер е инвестиция до живот. Няма UV стареене и механични въздействия, може да събира и дъждовна вода, може да се направи да събира или/или пречистена/дъждовна, има различни варианти. От него, с малка потопяема помпа, можете да си захранвате поливна система.

Вторият вариант реално е попивен дренаж и изисква да имате подходящ терен/наклон и още на ниво проектиране на двора и къщата да се вземат предвид тези неща. Ако е възможно да се вкопае една перфорирана тръба ф110 или ф160 в траншея 100 см дълбока, която да води в подходяща посока с лек наклон – супер!


Скоба

Отварям пак една скоба, за да уточня нещо важно, свързано с попивни кладенци и дренажи.

При изграждането на такива съоръжения, които вкарват немалки обеми вода в земята, винаги е добре да имате предвид къде ще отиде тази вода, предвид, че дори подпочвено, водата има тенденцията да тече надолу.

Един реален пример: човек си прави попивен кладенец, в който вкарва само 4те улука от покрива и в резултат на комшията му в долната къща през есенно-зимния период мазето се пълни с вода до коляно. Да добавим мислено към този обем и 10-15 кубика пречистена вода всеки месец от годината…

Дренажът пък може да бъде изпълнен по различни начини и да има различна функция. Класическият френски дренаж може да отвежда водата например от основи на къща или зона в двора, но също може и да служи като поземно капково напояване, с други думи да се използва за попиване на вода, освен за отвеждане.

Разликата идва от там, че обикновено дренажът няма източник на воден поток. Идеята му е като се натрупа вода в почвата да осигури път за водата с по-малко съпротивление и съответно водата да отиде на друго място. Затова и се нарича дренаж – оцедник.

Докато в описания по-горе случай, дренажната тръба бива захранвана от непрекъснат воден поток – от пречиствателната станция (или преливника на контейнера за събиране на вода). По този начин водата, докато тече през тръбата, изтича през дупките и благодарение на чакъла наоколо попива в почвата.

Как се изгражда този дренаж? С мини-багер и кофа 30-40 см се прави изкоп (траншея) дълбока 100 см. На дъното се насипва 20-30 см дренажен камък – това е объл речен камък, чакъл, който няма остри ръбове. При насипването се задава ръчно наклон – с нивел и мастар се следи насипът да върви леко надолу. При нужда се продълбочава повече единия край на траншеята, за да може да се зададе наклона.

Отгоре се полага дренажна тръба ф110 примерно (има и по-големи, но надали ще са нужни, освен ако не се хващат примерно улуци от няколко големи покрива). Тази тръба е на дължини от 6 метра и върви с муфа за лесно снаждане. Всички сегменти тръба се увиват в 2 слоя геотекстил, завързан към тръбата на няколко места. Текстилът спира навлизането на корени от растения и седименти от почвата в тръбата.

Тръбата се засипва с още 20-30 см дренажен камък, а отгоре се връща почва от изкопа. В края на трасето, където свършва тръбата, е добре да се изкопае по-голяма дупка, например 2 кубика, която да се напълни с дренажен камък и да работи като финален буфер / попивен кладенец, в случай на голям наплив вода, която не може да бъде усвоена по трасето. Отгоре отново се връща почва.

В зависимост как ще е изпълнена системата и колко вода влиза в нея (само сива вода, само изход от ЛПСОВ, външни мивки, улуци, колко, от каква площ) трябва да се обмисли добре посоката на водата и какво се случва при натрупване/насищане, на къде би текла в почвата, би ли направила проблем надолу по терена и тн.

Край на скобата!


А най-добре е да се комбинират двете решения. След ЛПСОВ да има контейнер, който след напълване да прелива в такъв попивен дренаж. По този начин винаги ще имате максимално количество събрана вода за употреба, а при напълване – водата ще си отива и попива на полезно място сама.

Съдбовния ден

Финално ми се иска да опиша самия монтаж на инсталацията, за обща представа.

Предварително трябва да се направи изкоп по габаритни размери на производителя. За 4те фирми, които съм проучвал, изкопите са около 15 кубика (250х250х250 см). Ако вкопавате примерно 5 кубика резервоар, изкопът става двойно по-голям. А локацията на изкопа трябва да е сравнително близо до къщата. Та обмислете внимателно в аванс къде ще е удобно да има капаци на шахти и евентуално външно табло.

На много места в страна няма възможност за толкова дълбок изкоп с обикновен багер – ако имате начин проучете в аванс, защото ако ударите много твърда скала, трябва да се вика багер с къртач.

Пръстта от този изкоп ще ви остане цялата, така че мислете къде да се трупа и как ще се ползва след това. Около самата станция винаги се пълни с речен филц, което е дребен объл чакъл, фракция 4-22 обикновено, като само повърхността се засипва с пръст. Тъй като при копането най-добрата пръст ще остане най-отдолу, практично е да се направи една купчина с горния хумусен слой, а до нея – с всичко надолу.

Ще ви е нужен и филц с обем на изкопа. Ако имате 30 кубика изкоп, значи 30 кубика филц. Което са примерно 2 средни четириосеви камиона. Вероятно ще ви остане, но по-добре така, отколкото да не стигне.

За денят на монтажа ще трябва да осигурите мини багер (4-5 тона), който да копае при нужда за финални щрихи и да пренесе и спусне станцията в дупката. Ще трябва и мини бобкат, който да носи филц и почва. На теория е възможно да стане с фадрома (комбинирана машина), но това изисква да имате повече свободно място.

Първо се насипва подложка от филц, трамбова се, нивелира се инсталацията, засипва се на 50%, пускат се всички ВиК и Ел разводки и се дозасипва. Покрива се с почва, нивелират се капаците и това е. Всички фирми, с които съм говорил, правят монтажа в рамките на 4-8 часа или 1 ден, ако всичко е налично и точно. Употребата на станцията може да почне веднага.

В края на крайщата

Целта на това матрялче е двуяка.

От една страна се надявам да съм разубедил поне един човек от употребата на мокра септична яма. Дори само това ще осмисли цялото писание. Ако в момента се ползва такава, да се мине на отвеждане само на сивата вода в нея също не е лоша първа стъпка.

От друга страна се надявам да съм насочил поне един човек към компостните тоалетни, защото те са устойчиво и елегантно решение с нулеви загуби и са само края на една дълга верига размисли в природна посока, като се почне от градинарство, хранене, здраве и тн.

В никой случай целта не е била да ви рекламирам ЛПСОВ, макар да стана леко така, просто защото покрай инсталацията на нашата се запознах с детайли… които щяха да са ми много полезни в началото на процеса на планирането. Та ако съм успял на един човек да спестя проблеми и главоболия постфактум, програмата е преизпълнена.


Както винаги в края на тези обемни материали, приканвам всички с въпроси да ми пишат по мейл – винаги отговарям, дори да отнеме няколко дни (или седмици).

One thought on “Фекална тема №1”

  1. Здравейте!
    Много съм впечатлена от прекрасно написания материал по темата – прекрасен изказ 🙂
    Със сигурност преминаваме от старата мокра септична яма към пречиствателна станция и то още следващия месец. Много ще ми помогнете с конкретни препоръки за фирма и модел – става въпрос за еднофамилна къща с 4-6 ползватели, целогодишно, извън София. Глинеста почва, която не попива добре, по-скоро мисля за варианта с използване на пречистената вода за поливане на градината, но остава въпросът какво се прави с водата през зимата?
    Засега съм разгледала предложенията на чешките BioCleaner и на немските GRAF – One2Clean 5.
    Ако имате време, пишете ми, моля, какви са Вашите препоръки. Трябва да взема решение до края на месеца.
    Поздрави и благодаря!
    Таня
    +359 893 067 151

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.