Предната седмица ми изгоря бойлер. Тъй като в квартирата съм със спряно парно и централна топла вода, може да се каже, че изгоря Бойлерът. Макар че „изгоря“ е неправилна дума. Нямаше пожар, дори нямаше пушек и миризма на бакелит. Много по-зловещо стана.
Бях го оставил включен през нощта, както обикновено правя, за да ползвам нощната тарифа и да имам вода на сутринта. По някое време чувам капане – викам си, мивката капе, мързи ме да ставам, да си капе. Малко по-късно започна едно чучуркане, както казват в нашия край – цицириса вода. Докато се надигна, прерасна в шуртене.
Отивам в банята – от всякъде в горната част на бойлера блика вода и тече по тялото, облива ел. ключа за включване и тече по пода. Панирах се, че всеки момент ще избухне, сривайки последния етаж от блока, като преди това ме електрокутира с добре прицелен токов удар.
Изключих тока централно, спрях водата към бойлера и пуснах чюшмята да източа малко вода/налягане. Еля спря да тече. И от тук започна епопеята „Бойлер“.
Няколко дни по-късно излязохме с баща ми и Берлингото да купим нов и да го монтираме. През тия няколко дни следваше престой и къпане по чужди къщя… Та отиваме самонадеяно към Техномаркет до Метро, на Цариградско, че имахме работа така и така нагоре по печатниците.
С изумление открихме, че няма нито едно свободно място на целия паркинг за стотици коли. Накрая паркирахме едва ли не на поляната. Влизаме вътре – един гигантски надпис в духа „уважаеми клиенти, няма да има ник‘ва стока преди нова година!“ Магазинът фраш с народ, а консултантите седят и се мотат. Отиваме на бойлерите – три момчета си разказват вицове. Викам – брех, момци, я що ‘ора тука, обслужвайте! А те – е ми то няма смисъл и ми сочи разпечатани на принтер А4 листи, които гласят неща като хладилници Гореньие не ще има преди 10.01.2008, микровълнови няма ‘ич, нидей търси тауавизори – няма и прочее.
От общо 5-те вида бойлери (2 Теси и 3 Дипломат), които харесах, нямаше нито един в наличност, освен мострите. Препоръчаха ми да проверя след нова година. Аз им препоръчах да дойдат да ми изтъркат петите с пемзата.
Не мога да разбера какво правеха всички тия хора там, ако няма нищо в наличност… В смисъл… никой не правеше така: влиза – а то няма стока – излиза. Мотат се, оглеждат, четат табелки, все едно наистина ще си купят нещо. Нъцки.
От там насетне обиколихме още магазини, докато накрая в Технополис станах свидетел на интересна гледка. Един пич търчи с тесте листи из магазина и крещи СКЛАААД! ПОСЛЕДНО ОТ СКЛАДААА! Оказа се, че носи инфо какво всъщност има в склада. Така успях да намеря бойлер, който да го има в наличност. Една бройка. Взех я изпод носа на злостна лелка, която изглеждаше по-закъсала от мен, ако се съди по телесната миризма.
В крайна сметка заимах бойлер, честито баня и всичко останало. Но за последните два-три дни получавам рапорти от колеги и познати, тръгнали по различни покупки – килим, посуда, декорация, спално бельо… Магазините са ошушкани здраво; пресилено е да се каже „никъде нищо няма“, но все пак подхожда на драматичното положение. Оня ден едни двама се сбиха за последната заря е реплика от магазинче за илюминации в центъра.
Явно вярно ще излезе проучването, че над 1 000 000 000 (милиард) лева ще се похарчат в татковината по празниците. Недоимък и мизерия, тва е.
Хах.. поредния ти пост на който се счупих да се смея!
Та, по темата – какво се учудваш, управляват ни комунисти, така ще е. Ще си купуваш бойлер само ако се запишеш и чакаш 2-3 години 🙂
Е хайде, честита баня сега! 🙂
Тъкмо дочитах постинга ти и щях да напиша предълъг коментар в тоя дух, когато видях последното ти изречение 🙂
И наистина, напук на всякакви мрънкачи и пораженци, според които в България “народът” гладува и мизерства, обикновените хора, незнайно как, вземат все по-големи заплати и пазаруват все повече… 🙂
А, знайно е как. Купува се на кредит, па после ще му мислим.
Ами точно… след като за нагазили в overdraft-а на 3-те си карти, след като са взели 2-ри потребителски кредит и 7 стоки на изплащане ще изкарат едни празници и после ще му ядат кратуната 🙂
Нормално. Ще станем точно както си е на запаз – внуците ще задлъжнеят още преди да са се родили :/
*запаз = Запад
Хуу де, ама не виждам основателна причина заради празниците да се повишава търсенето на бойлери! Съмнявам се, че масово хората изхвърлят работещите стари бойлери и по случай празника си купуват нови? Примерно GSM апаратите – някак си по-приемливо ми звучи, ама бойлерите да свършат заради Коледа?
Иначе на празничната истерия най-много мразя това, че човек не може да си пазарува нормално. Примерно сега трябва да си купя 5 хляба и щайга кисело мляко, защото ако не го направя истерични типове ще изкупят всичко. Изобщо не ми е ясно защо покрай празниците се повишава търсенето до степен, че предлагането да не може да го задоволи. И защо по дяволите предлагането, което живее за тоя “ден година храни” като дойде проклетият ден, не може да го задоволи търсеньето?
Бабе, точно моите мисли.
Поговорих с разни познати… проблемът не е в магазините, а в доставчиците. Просто не доставят, не изпълняват заявените бройки. И тъй като моя календарен бизнес е също на принципа “месец – година храни”, искам да додам нещо на тема supply & demand.
Основният проблем с календарите е неефективното планиране. След 7 години зор, все още е невъзможно да се каже коя от 20-те теми ще се продаде добре (90% от тиража), коя – зле (40%), коя ще свърши в най-неподходящия момент и ще трябва да се произвежда още в най-натовареното време, на двойна цена.
Има някои общи насоки, но въпреки това всяка година “зимата ни сварва неподготвени”, образно казано. Но аз като производител и доставчик бих предпочел да продам всичко на 100% с риск да не стигне за някой (демек да ми трябват примерно 115% продукция), отколкото да си развалям процеса и накрая пак да ми остане стока, която няма реализация.
Тук искам да зачекна и една странична идея, която е факт (поне в моя бизнес); а и работи полезно. Ако някой се обажда и търси примерно Календар Х, а аз му кажа, че е свършил, човекът се прави извод, че продуктът е качествен и свършва бързо. Следващата година си поръчва по-рано и повече, което е идеално за мен, защото ми се разпределя работата. А текущата година си поръчва Календар У, защото му обяснявам, че скоро и той ще свърши, та да действа докато има.
Разбира се, моята стока е “нетрайна” – не мога да продавам календар за година 2008 повече от 3-4 месеца. Но защо производителите, складовете и магазините не се запасяват с трайни стоки като бойлери и хладилници – нямам представа. Все пак не излиза нов модел на всеки 2 месеца, като при гесеемите примерно.
Тихо се сипе белия сняг.
Май ще сменям за трети път лаптопа. Фак.
Па добре че бойлерите не дават толкова дефекти колкото матриците на Апъл.
Че тогава бедна ми е фантазията.