Подозрителен филм за дебелата, мързелива, себична и игнорантна котка. Реално е котарак…
Както вече казах – това е един подозрителен филм. Ако е адресиран към много малките, вероятно те няма да намерят нищо смешно в него (е, вероятно МНОГО малките ще се смеят на каквото и да им покажеш). По-големите ще го пропуснат, защото на днешната младеж не им отива да гледат анимация. А още по-големите ще се подхилкват тук и там, но ще им стане доста тъпо.
Сюжетът е съшит с дебели бели корабни въжета. Но това как да е; кой ти гледа сюжет в днешно време. Кака Дженифър има невероятната способност при всяко излизане от чисто новото Волво С80 да е със все по-къса пола и по-подрусващи се гърдички. Джон е прекалено амбициозен и някак не изобразява добре персонажа, създаден от Jim Davis преди десетилетия.
А Гарфийлд… От къде да започна… Най-очевидният провал във филма е фактът, че котаракът излиза доброволно от къщата, за да търси куче (за кучето няма да говоря, но не са избрали правилна порода и това е!). Гарфийлд като цяло е доста деен и непрекъснато в движение. Това не е характерно за него. Би трябвало през повечето време да седи неподвижно и да размишлява защо се е натъпкал така, че вече не знае дали е сит или гладен.
Хареса ми как са направили модела на котката, но пък от друга страна с тия кумпютЪри вече се правят чудеса. Вероятно маалко по-тънки крайници от нужното имаше…
А най-много ми хареса моментът, в който Гарфийлд изпраска бесен танц с коментари на „Hey mama“ на Black Eyed Peas (както и при „I feel good“). Не беше типично за котка с такъв характер, но беше най-забавния момент заради синдрома на танцуващата мечка, за който говори Алън Купър – хората се дивят на факта, че мечката въобще танцува, а не забелязват, че тя всъщност само се поклаща тромаво.
Та така… Диалог няма, сюжет няма, ефекти почти няма, негри няма (за справка (най-горе)), има крачка и друсащи се гърдички на Дженифър Хюит и дебел, не толкоз мързелив, не толкоз себичен и не толкоз игнорантен котарак, който прави два танца.
Спомням си преди много години как с нетърпение следях дневния комикс на garfield.com. Днес проверих и се зарадвах, че пълният архив е все още там! Е, интерфейса малко ме притеснява с тия Флашове, ама нищо.
Тези кратки комикси са много повече Гарфийлд, от колкото филма… Препоръчвам ги за разочаровани от филма.
А Гарфийлд е железарка и гений. Яко. Но само на хартия. 🙂