Крал Артур

Средновековната детска приказка за Крал Артур и неговия голяяям и дъъълъг… меч никога не ми е допадала особено. Напоследък се нароиха разни вариации и пермутации по темата (по телевизора ги показваха), които ептен избиха на сапунка от Пуерто Рико.

Основно ме притеснява в тази приказка цялата фееричност, божественост и захарната глазура. Ричърд Гиър сред тон и половина балхадин клеца жената на Шон Конъри, който пуска брада на облата софра. Глигани се въртят на шиш в топли каменни зали, където рицарите показват играта „Скрий Меча Отзад“. Не става така.

Искам да видя агония, искам да чуя чупене на кости, искам кръв, хляб и зрелища! Може и пасти за народа!

Затова и историята в този филм ми допадна много повече. Не знам до колко историческите доказателства, за които се споменава в началото на филма, са достоверни, но не ме и интересува особено. Важното е, че за мен така разказана историята изглежда истинска. Или поне по-истинска.

Ще ви резюмирам филма… Артуриус и рицарите от облата софра са разни прошляци и нерези от поробени от римляните нации (реално те не са никакви рицари а просто римска кавалерия). Трябва да служат 15 години в армията и после са свободни (а сега се оплакваме от 9 месеца казарма, а?!).

После идва коренното население на Британия – диваци, които се боядисват много арт със сини боровинки и ходят полу-голи. Водачите на диваците са мега-яко брадясалия Мерлин, който е просто селски шаман и Гуинивер, която се откроява като неприлично привлекателна, епилирана и стреляща с лък сред тълпата туземци.

Накрая идват саксонците, които се опитват да презвемат Британия с 5000 човека (оптимисти!), обаче не са предвидили туземците и в частност Мерлин и Гуинивер, както и римляните и в частност Артур и тайфата конеездачи. Шефът на саксонците е много готин обрасъл тип с благ поглед на палач или касапин с 45 годишен стаж. И прилича малко на The Undertaker (ако Гробаря беше на 55+ години). А синът му е един келеш, дето мяза на шопски гъзар със смешна брадичка.

Та историята се разказва приятно, сбито и съдържателно на фона на непрекъснат кьотек между тия три групи. Римляни бият туземци, туземци бият саксонци, римляни бият саксонци… Накрая на римляните им става тъпо и напускат Британия, щото и без това времето е шибано, саксонците биват избити от туземците под водачеството на Артур и Гуинивер (която носи интересен прототип на сутиен, наречен от мен удачно „цицостис “), след което провъзгласяват Артур за крал (?!), а последния се жени за Гуинивер и бива венчан от изкъпания Мерлин.

Не мога да кажа, че съм разбит, но определено съм доволен от филма. Най-накрая the down and dirty версия на тази приказка!

10 thoughts on “Крал Артур”

  1. Ако проявяваш интерес, мога да те уредя да пишеш коментари към филмите на kino.gbg. Определено народът ще е щастлив. Може да звъннем и на програмата. Ще станеш известен!

  2. По-известен от това – чудя се накъде?! Освен да стана толкоз известен, че да ме вземете там у вашата фирма да мия чинии 🙂 !

    Иначе с подобни коментари едва ли Киното или Програмата ша дигнат рейтинг… По-скоро ша дигнат нивото на простотията 🙂 !

  3. Стила ти на писане малко ми напомня този на сп. Егоист от преди няколко години. (това е комплимент (поне според мен))

  4. Ееех, с умиление до ден днешен разгръщам БРОЙ 1 (едно) на Егоист, когато харесвах и уважавах туй списание… А после, като всичко българско и родно – развалиха го.

  5. много интересен коментар на филма!супер много ме развесели!авторът му явно е доста духовит.

  6. Dano toia blog da se zarejda s mnogo novi articles shtoto naistina sa mnogo dobri 🙂

  7. аре моля ве дайте от некаде да го драпнем 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.