Anthony Hamilton

От сума време си мисля, че съм писал поне два пъти за бай Хамилтън, но сега прегледах базата – няма и няма. Туй ми се видя невероятно и реших да коригирам тази неправда, защото си заслужава напълно!

Anthony Hamilton надуших през 2004-та година, отново благодарение на Amazon и тяхната страхотна система за препоръки. Тъкмо беше излязъл вторият му албум – „Comin’ from Where I’m From“ – и беше нашумял като един от най-ярките представители на neo soul жанра, с много намигания към старите майстори като Отис Рединг и Марвин Гей.

Антъни е започнал кариерата си като бек вокал в групата на D’Angelo, до колкото съм чувал. За мен гласът му е много характерен и ми е чудно как са успяли да го скрият по записите на Дианджело (щото имам и трите му албума и съм търсил къде може да се чуе Антъни). На моменти ми е съпоставим дори със великия Стиви Уондър.

Няма да ви занимавам сега с пълната му биография – и сами можете да си я намерите. Първият му албум – „XTC“ – от далечната 1996 си остава пренебрегнат и е малко по-рядък, но в крайна сметка и четирите се намират (с малко чакане) в Мулето. Имена и години вземете от AllMusic. Всички си заслужават и ги препоръчвам с две ръце. Антъни Хамилтън е нещо като представителна извадка какво ми харесва в момента в soul направлението.

Това блогиране всъщност е провокирано от една конкретна песен, която ми е влязла под кожата напоследък и винаги като я слушам нещо от вътре ме опъва към влака в посока Бургас. Песента е „Ball and Chain“ от албума „Soulife“ и сега ще ви пусна припева (а целия текст лесно можете да намерите с Гугъл), за да разберете:

Trade my ball and chain in for a ticket
On a one way trip into Georgia
Big smiles, apple pies
My people, and blue skies
Tomatoes grow where I can pick em
On an open highway through Georgia
Green grass, tear stains
Shadow dancin’ in the pourin’ rain

И аз искам да зарежа всичко и да си взема еднопосочен билет за влака към морето, където мойте хора са наоколо и всички са усмихнати, небето е синьо дори през зимата, въздухът е солен и влажен, а пясъкът е златен, ще си бера домати от градината в Каблешково, ще си пека чернокоп на скара, ще се въргалям по плажа лятото, ще правя вино и луканки есента, ще се събирам на греяна ракия с дружки пред камината в Тошкови зимата, ще ходя за риба пролетта…

Ето, избих на носталгия и тежки размисли. Отивам да си пусна песента 🙂