Човек би си помислил – 10 цифри са, къде ги видя тия редовни и нередовни! Да, обаче… има много видове цифри, повечето от които – масово непознати. Ще зачекна тази темичка леко, както и няколко притеснения. Извинете предварително за свръх-опростения поглед върху нещата, но нали не искам да изгубя детската аудитория!
Започвам направо – цифрите, които са навсякъде около нас, са главни, а не редовни. Както това са ГЛАВНИ букви, а това – редовни. Ето ви картинка на редовни цифри от Wikipedia. Аз им викам редовни, защото е близко и подходящо като понятие, имайки предвид употребата им. Известни са и като old style figures (OSF в името на шрифт с редовни букви) или non-lining figures (LF в името на шрифт с главни цифри).
Този блог е демонстрация по темата. Използвам широко известния (и вървящ с Windows / MacOS X) шрифт Georgia, който (и защото) реално е единствения масово разпространен шрифт с редовни цифри. Ето на: 1234567890.
Как е започнало всичко? Едно време, ееей в ония времена (преди XII век), хората ползвали римски цифри (като тия в предните скоби). Някъде по това време в Европа се промъкват арабските цифри – тези, които ползваме като форма и до днес.
Обаче тези арабски цифри са били съобразени с височината на малката буква в шрифта (x-height). По този начин се постига по-хармонично и цялостното излъчване на редовния текст с цифри в него. Да не говорим, че се чете по-лесно (по принцип).
По това време шрифтовете са се изработвали във формата на метални отливки в различни големини. Всеки типограф / словослагател / печатар е имал едни дървени сандъчета с буквички, с чиято помощ е набирал текста, буква по буква. Занаят, тате! Всичко избарано, а не китайско…
В тази посока няма да отивам, а направо ще прескоча към края на идилията. Към къде началото на XX век започват да се появяват разни механизирани методи за набиране на текст. Линотипери, фототипери и прочее. В захлас от новата технология, сума народ започва да преправя (прерисува, пресъздава) шрифтове, които са се използвали векове преди това, като в процеса на това преправяне едно от първите неща, които загаря, са text figures – редовните цифри. Отделно лигатурите и какво ли още не, но за това друг път. Цялата тази история има различни версии, но в случая важен е резултатът.
Сто години по-късно (и десетки хиляди шрифтове в цифров формат) хората започват да се усещат. Шрифт дизайнерите се попипват едно такова притеснено и да се чудят „А бе дъл нямаше ей тукинка едни такива странни цифри, май?“ Започват да се появяват шрифтове с редовни цифри и други благини.
Иронията е, че ги наричат old style – старостилни! Това е все едно да се пускаш 8 години със ски, на деветата да изхвърлиш ските и да ползваш шейна, а на десетата да почнеш пак да ползваш ски, ама да им викаш старостилни шейни!
Фактът е, че тези цифри трябва да се използват в редовен текст, а главните – само в съчетание с главни букви. Чичо Брингхърст пише в книгата си The Elements of Typographic style:
3.2.1 Use titling figures with full caps, and text figures in all other circumstances.
Обаче има два технически проблема, които, поне за момента, не са лесно заобиколими.
В момента в Unicode стандарта няма определени места за тези цифри. Според мен, правилното решение е на позициите U+0030:39 да бъдат поставени редовните цифри, а на нови позиции – главните цифри, които да се извеждат с Caps+цифрата или подобни хватки.
Съответно, дори да имате шрифт с редовни цифри (Georgia, или някои от новите във Vista), няма как да извадите главни цифри за местата, където са нужни. Решение би било да се използват два алтернативни шрифта. Примерно, ако си купите FF Meta, кирилизиран от Paratype. Там всяко начертание има LF & OSF варианти.
Ето ви и един пример с родна продукция. Направен с двата варианта Garamond на ХермесСОФТ. HS Garamond SC OSF e с редовни цифри и капителки (малки главни букви), а HS Garamond е „нормален“ шрифт (с редовни и главни букви и главни цифри).
Такъв микс може да се уреди в печатната продукция, но не и онлайн. Тъй като няма нито един толкова разпространен шрифт с два варианта.
Преди време си мислех, че би било удобно с CSS (с text-transform) да се сменя upper/lower case на текста. Тогава лесно можеш да направиш редовните цифри във главни. Стига да бяха направени шрифтовете по вече описания начин, а те не са, поне не още.
Всички workarounds са тъпи – намаляване на размера на главните букви, за да не изпъкват толкова неприятно, редактиране на шрифта и ръчно натаманяване на втора версия с главни цифри… До някъде само Flash + font embedding е решение, но твърде затворено.
Това обеснява защо в англоезичната литература използват тези така наречени редовни цифри. Но честно да си кажа, до толкова съм свикнал с главните цифри, че ми е трудно да прочера редовните, трябва специално да се взирам в тях, докато главните ги чета само като ми минава погледа отгоре…
Но защо да не се използват само главни? Естетически не е красиво или?
Гледай ти, каква била работата, пък аз си мислех, че Georgia-та просто има “по-гъзарски” цифрички.
Затова се кефя на indesign, ‘щото си има едно прозорче със всички знаци в шрифта и директно от там си сменям цифричките. 🙂 Само че по default винаги и навсякъде се бутат главни цифри, това не мога да го разбера и аз – georgia е приятно изключение.
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 🙂
а пък в уеб работата е трагедия – надявам се следващия css да има свестен модул за typography, който веднага да се имплементира в internet explorer 8; иначе сифр ше завладее света 🙂
Нир, май няма еднозначен и нормативен отговор на последните ти два въпроса.
Имай предвид, че редовните цифри са писани (след адаптацията от арабски) по този начин, защото са реално като малки букви – имат си ascenders, descenders. Разбираемо е, че след като последните 100 години сме заобиколени само от главни цифри, ще смятаме тях за нормални, но пък преди това 8 века са се ползвани само редовни 🙂
Брингхърст пише за началото на главните цифри… През XVIII – XIX век, хората (особено покрай разцъфтялата търговия, унифицирани валути, индустиализация…) започнали да пишат повече цифри, отколкото букви. Тогава, през 1788-а, Richard Austin (който британците смятат за един от най-добрите си шрифт дизайнери от епохата) прави шрифт с подравнени цифри (lining, главни). За да запази елегантното излъчване на текста (защото е безспорно, че главни цифри в редовен текст стърчат като Гъливер при лилипутите), той дава височина от три-четвърти на цифрите.
Този подход, и до ден днешен, се използва за ръчна корекция на шрифт с главни цифри.
Да, аз нямам нищо напротив да са малки цифрите, но не мога да възприема идеята 34579 да са изместени малко по-надоле. Да бяха поне като другите на една и съща височина…
Брингхърст казва ли защо точно тези са така изместени?
Тази височина от 3/4, която дава Richard Austin, височината на сегашните главни букви ли е? Колко е тогава височината на редовните? И каква е мерната единица? 🙂
Аз, както бях писал по-горе, съм забелязал специално в британските книги, че използват редовни цифири. Това явно е стандарт там. Дали е заложено в някое ISO?
Не знам по принцип дали шрифтовете за печатните издания за стандартизирани (ISO или каквото би било) в Англия (или просто си спазват традицията) и дали в нас са. А ако не са, дали биха могли да станат? Нали имаше разни БДС-и там и т.н.?
Но си мисля, че ако и да стане стандартизация, тя ще да е в полза на главните букви 🙂
Да кажа още нещо за главните цифри. Според мен те услесняват четенето на даден текст, защото се набиват бързо на очи и човек може с бърз прочит да изтегли важната информация от даден текст, поради щото често тази важна информация най-често са цифрите 🙂
Нали има разни методи за бързо четене и т.н.
Повечето писания са просто бунт на привикналият със сегашното състояните ум. Тъй че няма какво да ги коментираме 🙂 !
3/4 от височината на главните букви е относителна мерна единица. Височината на всеки символ в шрифта е дизайнерско решение. Височината на шрифта може да е всякаква, според това колко я зададеш в софтуера 🙂 ! Там мерните единици са points – пунктове.
Ъм. Втория параграф ми се ще да го изтрия направо, ама айде без цензура… Да стандартизираш (задължиш използване на) такова нещо е абсурдно! Все едно да кажеш на Бентли да прави само бели автомобили! Използването на шрифт със съответните особености е типографско, дизайнерско, творческо решение.
Виж отново първото ми изречение в този коментар. Ако цял живот си ползвал само редовни цифри ще говориш точно обратното. Няма да ти се виждат “улеснение” главните цифри. Ще ти се вижда странна идеята всички цифри да са подравнени. А това да се наложи със закон ползването на главни цифри ще ти се струва абсурд 🙂 !
Освен това, ако логиката ти е да пишеш с главни цифри в редовен текст (защото се набивало на очи), по-добре пиши всичко с главни букви, защото се набива 🙂 ! Не можеш да твръдиш, че цифрите са най-важното в един текст, защото зависи изцяло от контекста. В таблици, чисто цифрови документи – ясно.
я ахуеваю вы што с языком сделали хохлы паганые?!!