…известен и като шрифтов набор, представлява комплект обемни метални букви, които едно време са били единствения начин за печат на текст. В днешни дни подобни неща се практикуват обикновено бутиково, от разни печатници с letterpress машина. Резултатите са безспорно прекрасни. It merely takes looking at it, както казват.
Теоретично, буквите от този метален шрифт могат да се използват и за преге или топъл печат. Да, по-лесно е и с повече свобода да подготвиш файла, да поръчаш цинково клише и да караш прегето с него. Обаче има някакво обаяние в професията на словослагателя (човекът, който композира метални думички от буквички), може би заради физическият допир със шрифта.
Няма да ви тегля лекция за типография или печатарски процеси. Просто днес видях един шрифт, който е пуснат на пазара като файл и като метал едновременно. При това на някаква много ниска цена. Представям ви Stern.
Понеже имам от скоро машина за топъл печат и преге и щанца и прочее свързани процеси, много се изкуших от тази оферта!
От една страна е много куул, като краен продукт. Органичното си е органично.
Обаче не може да се сравнява с идеята за контрол при работа с компа, скоростта на проверка е милионни пъти. Проблема идва в това, че всеки може да помисли, че е дизайнер и че разбира, докато едно време хавата е била по ясна. Сеа се разправам с малоумните клиенти щото той си мисли, че след като може и той да си го направи значи е ок. Булшита идва и от това че когато имам 30 000 фонта в папка няма как да ги знам, единствения вариант е класическият -фамилии и други характеристики на шрифта.
За това за мен си остава най-важно органичното мислене. Молив -лист -скици мислене за формата не за куулнеса.:)))
Съгласен съм – има аспекти на технологията, които улесняват работата неимоверно. Да не говорим за неща като контекстуални или стилистични лигатури, гридове или работа с илюстрации.
Обратната страна е, че достъпната технология сваля летвата, мизата ако искаш. Преди само отбрани хора можеха да седнат на Холд‘ъм маса с 10 хилки пода, сега всеки парцаливец се намества и си мисли, че като различава вале от асо е царя на покера.
Но не само хората са виновни за това – такива артистични напъни са в природата им. Техниката ти дава една измамна свобода, защото няма морал. Тя ти казва “можеш да правиш каквото искаш!” и оставя на теб да прецениш какво би било редно и какво не. Неща като B/I/U бутоните в Word без оглед на наличните начертания, текст ефектите в Corel, дори най-елементарното непропорционално деформиране на буквата (fake condensed/extened) – това са все остри предмети в ръцете на деца. Опасно е и трагичните резултати не закъсняват.
Компа е леко аналогия на днешното капиталистическо положение. Като една огромна стая, пълна с милиони (а може би дори десетки хиляди!) играчки. Пускат детето в нея и то разпръсва погледа и съзнанието си на хиляди места. Клъвне тук, клъвне там и накрая прави замък от парче Лего, глава на Барби, един трансформър, плюшен гъбен Боб с квадрадните гащи и го увива с мигащи лампички.
Докато едно време имаше само конструктор “Млад техник”, но дори и най-голямото лайно, направено с него, имаше някаква стилистична цялост. Да не говорим, че ограниченията пораждат творчество – като имаш малък брой части се налага да мислиш как по-добре да ги използваш…
Уви, не е розово със синьо и не блещука…
Туй за ограниченията ми беше първия сблъсък с канона за иконопис.
Като млад мустакат драскач си мислех че туй живописта най убаво щото нема ограничения.
Тъй де ма мина време и усетих че правилата не са ограничения а са основа.
Дават значение и дълбочина.
Същото и с дизайна днешно време. Никой обаче не прави усилия.
Не си заслужава, не струва толкова скъпо и т.н. са неща които са оправдания.
Примерно колко дизайнера познаваш които си обръщат в криви текста от рекламта и почват на ръка
да прават разрядка? Дифолт кърнинг аз досега перфектен не съм видел, шото за всеки случай си има различно третиране. Аз тва го права, разни хави-гридове и т.н.
Ма има и нещо друго, идва момент в който дизайна става за дизайнера повече от секс, стаа любовен акт (нещо което отразяват тия клипчета дето си пуснал), тогава нещата/оправданията спират, смисъла става в процеса, не в резултата.
Така или иначе, болката от факта че аудиторията е куха си остава.
Единствения шанс е да се бачка както трябва (на 100 процента) за хора, които могат да оценят.
Но конфликта идва и от факта, че дизайна не е изкуство а е ориентиран към масата народ.
Демек пак сме в началото, където дизайнеро копа заради себе си.:)))
Нуби, то ако беше лесно, секи щеше да го прави. Щом има дилеми и терзания – пътят е правилен, по моему.