Снощи по новините, които слушах с полвин ухо, казаха нещо в духа на „и тази година, както винаги, ще трябва да пишете на изпита със син химикал“. Това ме накара да се замисля, защо син, а не примерно черен химикал? Помня как едно време в книжарницата под блока ми в Бургас продаваха поне 3 месеца само черни, червени и зелени химикали. Някой знае ли каква е логиката на синия химикал?
Въпрос на стандарт при химикалите. Синия се води default, при химикалите, поради натуралния цвят на първите мастила – син. Американците пък искат да се пише с молив на изпитите им, и то B2. Защо пък с молив, защо пък B2 ? (Само да отбележа, че те ползват OCR, за оценяване на тестовите изпити, за нашите незнам)
Едно време – ясно. Но в момента мисля, че е идентично като трудност или пари да се произведе какво да е на цвят мастило. Интересно ми е дали това е поредната проява на силата на навика или нещо друго? Рових в Уикипедията, но не намерих нищо задоволително.
Пише си го в ръководствата за квестори – всички пишат със синьо, защото ако всеки може да пише с различен цвят, можеш чрез цвета да подадеш сигнал на проверителя. Т.е. да се договориш с тия дето проверяват, че ти ще пишеш с лилава химикалка и най-вероятно ще си единствения в зала със 100 човека. По този начин може лесно да се наруши тайната кой е автора на дадена изпитна работа! Въпросът не е да бъде точно синя химикалка, а всички в залата да пишат с един и същ цвят, а понеже синьото е най-стандартен – затова е задължително всички със сини да пишат. Верно, че има синьо и синьо… ама ходи му кажи на проверяващия – аз писах със #003399 и ще те погледне малко криво… По същия начин лошо се гледа и на писането с две различни химикалки на един изпит, мисля че и такова условие имаше, че трябва да си носиш добре заредена химикалка, а не такава на приключване, за да не се получи на средата на първа страница да е променен цвета – и това може да е някакво маркиране!
На запад практикуват и друго – преди изпита на всеки се дава химикал или молив – по този начин, ако ще в екрю да пишат – всичките пишат с еднакви!
Друга е темата, че има начини да се маркира дадена изпитна работа по 1000 други начина. Освен това ако се проверяват тестове – какво значение има дали е маркиран листа или не – можеш директно и името да си напишеш – винаги може да се провери точно какъв е резултата от теста, не зависи толкова от проверяващия. При тестовете пък има друг проблем – ако “случайно” пропуснеш да напишеш отговорите на някой въпрос, проверяващият “случайно” може да ги попълни от твое име. Както злонамерено, така и добронамерено, макарче при повечето оценъчни техники без отговор = грешен отговор. Тогава писането с еднакъв цвят е дискредитиращо, щото ако съм попълвал с лилаво – да ходи да намери проверяващия лилаво.
Мда, аз като ходих на САТ и си раздадоха хората моливчета с гумички и тва е. Но ти явно си напред с матряла с маркирането на изпитите – някои от тия неща не ми бяха хрумнали дори 🙂 !
На листовете, на които се пише, редовете са сиви линии (понякога и по-чернеещи). Черно на сиви линии се чете по-трудно отколкото синьо на бял фон върху сиви линии. Също така, натиска на синия химикал се откроява повече от този на черния – от тъмно синьо до по-светло, рехаво синьо, докато черното е с една идея, понякога две, по-фиксирано към една гама. Това е плюс за синия, тъй като не затормозява четенето и проверяващите биха хвърлили повече усилие върху разчитането на по-проблемите буквени съвкупия (тъй като тенденцията е към загрозняване на ръкописа на сегашните тийнеджъри).
Аз съм привърженик на идеята за синия, тъй като го чета най-лесно. Черният понякога убива настроението и излъчването на написаното.
Не знам на SAT как е, но на TestDaF примерно е задължително да пишеш с черен химикал. Ако ползваш син – директно те дисквалифицират. Явно всяка държава си го определя.