С наближаването на лятото разните ми блогирания за морето започват да се пълнят с коментари. Например това. Предната седмица от Главбулгарстрой, за които печатаме понякога различни материали, донесоха за изработване една брошура за ново селище на брега на морето.
Без да се зачитам в текста, гледайки снимките, в мен се оформи едно притеснение. Някак позната беше тази чупка в плажа, а и цялата местност. Разгледах схемата и – о, ужас – строят в южния край на залива на Дюни!
Приятелите ми знаят с какво умиление говоря за този плаж. Там съм прекарал едни от най-хубавите си морски моменти, дали с родата като по-малък или с компания, в гимназията.
Тъй като ваканционно селище Дюни, заедно с новия хотел на завоя на баира, заемат една много малка част от голямата плажна ивица, плажът на Дюни винаги е бил празен. По курортните стандарти… Дори в пиков сезон можеш да се разположиш на 4 квадрата без да има никой на 20 метра в околовръст.
Помагат и фактите, че няма кръчма наблизо, няма постройки, няма течаща вода, трябва да оставиш колата спряна до пътя Созопол – Приморско, следобед е почти винаги ветровито, излиза бая вълна, а на места дъното е опасно, заради скали на първите 2 метра.
Сега като пиша това и си давам сметка, че звучи доста заплашително. Но, вероятно защото си е моят плаж, си го обичам много и не минава лято без да прекарам там поне два дни. Ако си носиш хладилна чанта, два чадъра за завет и дюшек или бодиборд за баунсене по вълните – не мисля, че на човек може да му трябва нещо друго.
Та скоро южният край на плажа на Дюни вероятно ще бъде резервиран за гостите на „Saint Thomas Residences“, което ще се изгради на нос Хумата. А името на комплекса идва от островчето, което повечето местни хора знаят като „Змийския остров“, по официалному – св. Тома.
Още едно местенце по черноморието отесня.
пп: Ето връзка към сателитна снимка на носът и островчето.
Нема начин бате, ламборджнитата на синовете на шефа харчат бая бензин, тре се изкарват пари. В този смисъл мен тая държава кретенска ми отесня.
Това място беше и е резерват, – пясъчни лилий, на 200 м беше к-г “Аркутино” , в блатото до залива“Алепу” има хубави шарани, -още едно райско кътче , съсипано от номенклатурни кадри :най напред Владко Живков и Людмила щяха да правят детски лагер за комсомолчета от братски соц. страни, после го “приватизира” Симеон Пешов и започна бетонно стройтелство – Резервата го пренебрегнаха, затова даже изместиха пътя. Пак там по протежение на пътя покрай плажа Алепу бяха стройли през 10 м кордон от полицой, когато в гората към резервата идваше на лов “Тато”, беше някъде около 1985-1990г.